Р Е Ш Е Н И Е
№261010 08.12.2021г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Тодорка Мавродиева
като разгледа докладваното от
председателя Пенка Стоева
гражданско дело №1247 по описа за
две хиляди и осемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск по чл.49 от ЗЗД.
С искова
молба вх.№16257/30.05.2018г., ищецът „Кредит актив“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.*** , ***, хотел ***, ***, със съдебен адрес:***,
адв.М.С., моли съда да осъди ответната Прокуратурата на РБ, с адрес: гр.София,
бул.“Витоша“№2, да му заплати сумата от 316 812лв., като обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.05.15г. до
окончателното плащане, съставляващи 88% от стойността на общо 162 736 литра
дизелово гориво, иззето от ищеца с Протокол за претърсване и изземване от
02.07.10г. по ДП №ЗМ-457/2010г., и върнато от ответника, въз основа Постановления
от 11.11.11г. и 13.12.11г. на ОП- Пловдив, на ОМВ България ООД, като сочи, че
между същите страни, по частичен иск за сумата от 43 201.75лв.,
съставляваща 12% от общия размер на вредите от 360 014.58лв., има
постановено решение по гр.дело №326/2016г. на ПОС, което е обжалвано.
Искът му
е основан на обстоятелствата, че:
През 2010г. дружеството търгувало с горива, голяма част
от които закупувало от „Кибела БГ” ЕООД и от „Диминвест-81“ ЕООД, като горивото
се съхранявало в цистерни в складовата му база в с. ***, ***, откъдето се
извършвали продажби на клиентите му.
През м. април и май на 2010г., ищецът закупил от „Кибела
БГ” ЕООД общо 247 529 литра дизелово гориво, както следва- по ф-ра №
89/04.05.2010г. - 147 529.834 литра, на стойност 309 812.65лв. с ДДС
и по ф-ра № 154/06.04.2010г. - 100 000 литра, на стойност 200 400 лв. с ДДС, платено с
платежни нареждания от 17.05.2010г. и от 06.05.2010г.
В периода м. май – м. юни 2010 г. ищецът закупил дизелово
гориво и от „Диминвест-81“ ЕООД, за което са издадени следните фактури: ф-ра №
17/20.05.2010г., с приложени товарителници и стокови разписки от 4, 11 и 18 май
2010г., за общо 50 000 литра.; ф-ра № 18/28.05.2010г., с приложени
товарителници и стокови разписки от 21, 25 и 28 май 2010г., за общо 58 000
литра; ф-ра № 21/31.05.2010г. с приложени товарителница и стокова разписка от
31 май 2010г., за 2 409.30 литра; ф-ра № 24/11.06.2010г., с приложена
товарителница и стокова разписка от 11 юни 2010г., за 2 409.30 литра; ф-ра
№ 28/18.06.2010г., с приложени товарителници и стокови разписки от 16, 17 и 18
юни 2010г., за общо 59 798 литра; ф-ра № 29/21.06.2010г., с приложени
товарителници и стокови разписки от 19, 20 и 21 юни 2010г., за общо 59 884 литра;
ф-ра № 30/25.06.2010г., с приложени товарителници и стокови разписки от 22, 23
и 25 юни 2010г., за общо 59 972 литра; ф-ра № 31/28.06.2010г., с приложена
товарителница и стокова разписка от 28 юни 2010г., за 59 972 литра.
На 30.06.2010г., в *** на с. ***, област ***, била
извършена акция на ОД на МВР - Пловдив по ДП № 457/2010г., в резултат на която
били иззети движими вещи, негова собственост, като акцията продължила и на
02.07.2010г., и вследствие на нея от базата му било иззето цялото налично
количество негово дизелово гориво, в
размер на общо 162 736 литра, за което бил съставен протокол за
претърсване и изземване.
ДП № 457/2010г. на ПИП при ОД на МВР - Пловдив било
образувано по жалба на „ОМВ България” ООД срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, а впоследствие, и по чл. 253 от НК, с ***
Б.Б.Л. - изпълняващ длъжността „***” на ищцовото дружество към онзи момент.
В хода на разследването било установено, че „Кибела БГ”
ЕООД имало сключен договор с „ОМВ България” ООД за издаване и ползване на карти
с „рутекс функция”, която дава право на първото дружество да купува стоки и да
ползва услуги от обектите на „ОМВ България” ООД, без да ги заплаща в наличност,
като му били издадени общо 20 карти с кредитен лимит 18 000 лв., със
заявени месечни нужди от гориво от 8 500 литра.
На 31.03.2010г., „Кибела БГ” ЕООД, въз основа на договор
за доставка, предоставило картите на ищцовото
дружество „Кредит Актив” ЕООД, като с тях било извършено зареждане на дизелово
гориво на обща стойност 734 747.28 лв.
„Кибела БГ” ЕООД фактурирало на „Кредит Актив” ЕООД
закупеното гориво с посочените по-горе 2 бр. фактури - ф-ра № 89/04.05.2010г.,
на стойност 310 665 лв., и ф-ра № 154/06.04.2010г., на стойност 200 400
лв., което гориво било платено от ищеца по банков път, с платежни нареждания от
17.05.2010г. и от 06.05.2010г.
В хода на разследваното обаче било установено, че
доставчикът на ищеца - „Кибела БГ” ЕООД, не се бил разплатил с „ОМВ България”
ООД, поради което между тези дружества били налице неуредени облигационни
отношения.
С Постановление от 07.06.2013г. на РП – Пловдив,
наказателното производство по ДП № 457/2010г., водено срещу Б.Б.Л., било
прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление.
Със същото постановление било разпоредено веществените
доказателства - проби от дизелово гориво, бутилки, съдържащи гориво, с
изключение на иззетите 162 736 литра дизелово гориво, да бъдат унищожени.
В хода на ДП № 457/2010г. по пр.пр.№ 4064/2010г. на ОП -
Пловдив обаче, с постановления от 11.11.2011г. и от 13.12.2011г., било разпоредено
иззетото дизелово гориво от общо 162 736 литра да бъде „върнато” на „ОМВ България” ООД, като
според ОП – Пловдив, „ОМВ България” ООД „не
само е легитимен собственик на горивото, но се явява и „пострадало дружество от
неправомерните престъпни действия на Б.Б.Л.”, изпълняващ към онзи момент
длъжността „***” на „Кредит Актив” ЕООД.”
С тези постановления ОП - Пловдив нарушила разпоредбите
на глава ХІІ от НПК и конкретно чл. 111, ал. 1 и ал. 2 от НПК, според които
„веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното
производство, …а предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение
на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди
да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни
разкриването на обективната истина и не са предмет на административно
нарушение.”
Въпреки че ищецът „Кредит Актив” ЕООД също бил подал
няколко молби за връщане на иззетото дизелото гориво, по които ОП - Пловдив
постановила откази с мотив, че се касае за спор за собственост, който следва да
бъде разрешен по реда на ГПК, и въпреки че в хода на разследването били събрани
достатъчно писмени доказателства, от които се установявали уредените
облигационни отношения на ищеца „Кредит Актив” ЕООД с неговия доставчик „Кибела
БГ” ЕООД, ОП - Пловдив с действията си нанесла вреди на ищцовото дружество,
като иззела от него родово определени вещи (дизелово гориво) и в нарушение на
чл. 111, ал. 2 от НПК не ги върнала нему,
от когото са били иззети, а неправомерно ги предоставила на жалбоподателя по преписката „ОМВ България”
ООД, без да е налице съдебен акт, установяващ собствеността му върху тях.
След прекратяване на ДП № 457/2010г. на 07.06.2013г.,
ищецът поискал от ОП - Пловдив да му върне иззетото дизелово гориво, но не
получил неин отговор. В тази връзка, началният момент, от който започва да тече
5-годишният погасителен давностен срок за вземането му, бил датата, на която ДП
по чл. 302 от НК е било прекратено с влязло в сила постановление, от който
момент задължението на прокуратурата да върне иззетите веществени доказателства
е станало изискуемо, като в този смисъл било Решение № 1189/17.10.2006г. по
гр.д.№ 1908/2005г., ВКС, ГК, 4-а отд.
По отношение на акцесорното вземане
за лихви, същото, предвид изтеклата 3-годишна погасително давност, се
претендира, считано от 15.05.2015г., до окончателното плащане.
Пледира по
същество за уважаване на иска му изцяло, с присъждане на разноските по списъка,
представен в с.з. от 23.11.21г. /виж на л.334/, като развива подробни
съображения с писмена защита, постъпила в канцеларията на съда с
вх.№285559/01.12.21г.
Ответникът Прокуратура на Република България е подал в срока
по чл. 131,ал.1 от ГПК отговор на
исковата молба с вх.№ 23370/01.08.2018г. /виж съобщение на л.105 и отговор на
л.107-л.109/, с който е оспорил иска като неоснователен и недоказан, поради
което моли да бъде отхвърлен, като му се присъдят разноските в производството,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Оспорил е най-общо съществуването, респективно-
възникването на твърдените в исковата молба факти, както и е заявил, че те не
водят до възникване на претендираното от ищеца право, а за сочените имуществени
вреди, под формата на претърпяна загуба, е посочил, че са недоказани и по
размер.
Повдигнал е възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност както за главницата, така и за искането за претендираната за присъждане
лихва, тъй като :
5-годишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД започва да
тече от датата на деликта – 11.11.2011г., съответно - 13.12.2011г., а ИМ е
заведена на 30.05.2018г., като следва да бъде съобразено, съгласно чл.116а от ЗЗД, че при частично предявяване на вземането, давността се спира или прекъсва
само за предявената част;
Погасяването на главното вземане води до погасяване и на
вземането по акцесорното искане, алтернативно, че с оглед предвидената от
чл.111,б.“в“ от ЗЗД тригодишна давност, тъй като искът е заведен на 30.05.18г.,
акцесорното вземане следва да се счита погасено за времето до 30.05.15г.
Пледира по същество за отхвърляне на иска по
съображенията, които е изложил с подадения отговор на исковата молба. Не
представя списък на разноските си.
По искане на ответника, повдигнато с отговора на исковата
молба, и при мотивиран от него интерес от исканото привличане с молба
вх.№24718/20.08.18г., съгласно която при евентуален неблагоприятен за него
изход по предявения от „Кредит актив“ ЕООД иск за осъждането му да заплати
обезщетение, той ще води срещу ОМВ България иск за заплащане на сумата, с която
ответникът ще обеднее, а третото лице ще се е обогатило за негова сметка, тъй
като именно нему е било върнато процесното гориво, без основание/виж на
л.115-л.117/, с Определение №1684/21.08.18г., като трето лице- негов помагач в
процеса е било конституирано „ОМВ
България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Младост, бул.“Цариградско шосе“№90, ет.20.
При дадена му от съда възможност да вземе становище по
предявения иск в едномесечен срок, третото лице - помагач на ответника, чрез
пълномощниците си адв. В.Т. и адв. Н. Х., те и съдебни адресати на адрес***, в определения
му от съда срок е изпратил по пощата отговор на исковата молба, заведен в
канцеларията на съда с вх.№ 28384/01.10.2018г. /виж: съобщение на л.121;
отговор на л.122-л.126; молба вх.№35820/05.12.18г. с приложени към нея
пълномощни на л.243-л.245/, с който :
Е оспорил да са налице предпоставките за привличането му
като трето лице – помагач на ответника, тъй като при уважаване на иска за
обезщетяване на имуществени вреди от деликт по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД,
ответникът ще има право на регресен иск спрямо прекия причинител на деликта –
съответния прокурор от ОП - Пловдив, разпоредил неправомерното връщане на
иззетото дизелово гориво, а не и срещу действителния собственик на това гориво
в негово лице, при което е застъпил и становището, че дори производството да
продължи с негово участие, постановеното по делото решение не би могло да го
обвърже в отношенията му с ответника, поради което моли определението, взето от
съда за неговото конституиране, да бъде отменено.
В случай, че горното негово искане не бъде уважено, то да
се вземе предвид, че оспорва иска както по основание, така и по размер, тъй
като:
Не са налице кумулативните предпоставки за реализиране на
отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД, доколкото не са налице претърпени
от ищеца вреди, подлежащи на обезвреда, а това е така, защото той оспорва ищецът
да е станал собственик на процесните дизелови горива, респективно- да ги е
заплатил на „Кибела БГ“ ЕООД, както сочи с исковата молба, обосновавайки тезата
си за липсата на тази предпоставка със съображенията, че:
Предмет
на връщане с постановленията на ОП-Пловдив по ДП са дизелови горива, съдържащи
маркерни вещества, влагани като част от пакета за подобряване на ефективността
на горивата на ОМВ България ООД, съхранявани като веществени доказателства по
ДП, в което производство било установено, че отнетите от негова фактическа
власт горива, са от вида евро-дизел, алпин-дизел и премиум- дизел. Предмет на
приложената от ищеца към исковата молба ф-ра №189/04.05.10г. било
147 529.894литра дизелово гориво, за което не се установявало да е
идентично с онова, което е върнато нему, след като било неправомерно отнето от
неговата фактическа власт. Липсват данни за такъв идентитет и по отношени ена
горивото,предмет на фактура №154/06.04.10г., с наименование „евродизел“, поради което не можело и да се счита, че
ищецът търпи вреди в резултат на предприетите от прокурора действия по
връщането на гориво на ОМВ България.
На
отделно основание, извън гореказаното, в условие на евентуалност, тъй като договорът
от 30.03.10г., сключен между ищеца и „Кибела БГ“ ЕООД, в изпълнение на който ищецът
сочи да са били сключени и сделките, обективирани в процесните два броя фактури
/най-вероятно фактури №№189/04.05.10г. и
154/06.04.10г., описани изрично в т.2.1. от отговора, в частта на л.124/, е
нищожен като противоречащ на добрите нрави- бил сключен с единствено намерение
за увреждането му, като бъде придобита фактическа власт върху процесните
горива, без да се заплати равностойността им на техния собственик в негово
лице, което поведение противоречи и на принципа на добросъвестност в
търговските взаимоотношения, и на принципа на еквивалентност на престациите, и
защото уговорената с него цел е в размер с допустимия от закона правен интерес,
а нищожните договори са правно нищо, те не могат и да породят целените със
сключването им правни последици, които, за третите лица, увредени от
съществуването им, се считат за ненастъпили. Поради това, както за него, тъй и
за ответника в производството, следва да се счита, че ищецът не е придобил
правото на собственост върху процесните горива, а от там- не са настъпили и
вреди за него, в контекста на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, които да
подлежат на обезвреда;
Доставка
на горива, съгласно фактурите, товарителниците и стоковите разписки към тях,
описани в т.20-т.27 от исковата молба, никога не била извършвана, а всички
посочени документи, които той оспорва, били с невярно съдържание-
удостоверявали неверни факти, ненастъпили в правния мир.
По отношение размера на претендираното обезщетение счита,
че е завишен и го оспорва с оглед обезщетителната функция по чл.49 от ЗЗД,
имаща за цел да възмезди претърпяната вреда до размер на действително
причинените загуби, а не в повече от тях, за да не се наруши забраната за
неоснователно обогатяване, като в случая смята, че претенцията на ищеца може да
бъде само за стойностт ана заплатената продажна цена за процесните горива, в
случай, че бъде установена пълна идентичност между горивата, предмет на
процесните постановления за връщане, и горивата- предмет на приложените към
исковата молба два броя фактури.
Счита, че вземането на ищеца е погасено по давност и за
главницата, и за лихвата, тъй като предвидената от закона 5-годишна погасителна
давност за главното вземане започва да тече в случая не от прекратяване на ДП, както
твърди ищецът, и като цитираната от него съдебна практика е неотносима към водения
спор, а от момента на постановяване на неправомерните постановления за връщане
на иззетото гориво, доколкото законосъобразността на постановленията на
прокурора за връщане на горивото нему, следва да се разгледа само в светлината
на приложимата към тях материална норма и дали са издадени в нарушение на
същата, без оглед каква ще е съдбата на производството, в рамките на което са
издадени.
Що се касае до момента на настъпване за ищеца на вреди от
поведението на прокуратурата, твърди, че това е датата на влизане в сила на
актовете, от които тези вреди се твърди да произтичат, и също не е от момента на
решаване на съдбата на ДП като цяло.
Пледира по
същество за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, включително на акцесорното
искане, тъй като и двете вземания са погасени по давност, както и защото
вземането е останало недоказано по размер, и като счита, че силата на пресъдено
нещо по влязлото в сила решение по гр.дело №326/16г., не може да се разпростре
изцяло в настоящото производство, релевантните факти за което следва да бъдат
установени в неговите рамки. Не претендира разноски и не представя списък на
такива.
В съдебно заседание от 23.11.21г., към гр.дело №1247/18г.
на този състав са били приложени изисканите за прилагане гр.дело №2480/16г. на
ПОС и гр.дело №326/16г. на ПОС, във връзка с които производството по настоящото
дело е било спирано двукратно на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, съответно с
:
Определение
№439/01.03.19г. /виж на л.273/, тъй като предмет на спора по гр.дело №2480/16г.
на ПОС е бил предявен от ОМВ България ООД срещу „Кредит актив“ ЕООД и
Прокуратурата на РБ иск, с който да се признае за установено по отношение на
тези двама ответници, щото ОМВ България ООД е собственик на иззетите от
„Кредит актив“ ЕООД в хода на ДП №ЗМ-457/10г. 162 736 литра дизелово
гориво, до образуване на което дело се е стигнало, след като в с.з. от
06.10.16г., по гр.дело №326/16г., водено по предявен от „Кредит актив“ ЕООД
срещу Прокуратурата на РБ частичен иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, в размер на 12% от стойността на иззетото и невърнато му в ДП гориво, по
който ОМВ България ООД е било привлечено от Прокуратурата на РБ като трето
лице- негов помагач, ПОС е отказал повдигнатото от ОМВ България ООД искане за главно
встъпване, основано на претенциите му, че той е изключителен собственик на
спорното гориво, и е отделил искът му относно решаване на спора за собственост
за самостоятелно разглеждане в друго производство;
С определение, взето в с.з. от
18.02.20г., на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, до приключване на
производството по гр.дело №326/16г. на ПОС, по водения първи предявен частичен
иск от „Кредит актив“ ЕООД срещу Прокуратурата на РБ за обезщетяване за вреди,
претърпени във връзка със същите обстоятелства, при които се води и настоящото
дело, и при участие на същото трето лице-помагач на ответника, във вр. с т.3 и т.2 от
постановеното междувременно ТР №3/22.04.19г. по т.д. №3/16г. на ОСГТК.
Тъй, образуваните
съответно на 08.02.16г., 12.10.16г. и 30.05.18г. граждански дела №№326/16г.,
2480/16г. и 1247/18г. на ПОС са протекли с участието на едни и същи страни,
мака и в различни процесуални качества, като:
по
гр.дела №№326/16г. и 1247/18г., по които са предявени частичен иск и иск за
остатъка до пълния размер от претендираното от „Кредит актив“ ЕООД обезщетение
за имуществени вреди, платимо от Прокуратурата на РБ, „Кредит актив“ ЕООД и
Прокуратурата на РБ са съответно ищец и ответник, а „ОМВ България“ ООД е и в
двата случая трето лице, привлечено като помагач от ответника;
по
гр.дело №2480/16г., образувано по предявен положителен установителен иск за
собственост, ищец е „ОМВ България“ ООД, а „Кредит актив“ ЕООД и Прокуратурата
на РБ са ответници
и като и
в трите случая, както ясно личи от съдебните книжа по описаните три дела, става
дума за претенции, свързани с иззетото от базата на „Кредит актив“ ЕООД в с.***
като веществено доказателство по ДП №ЗМ-457/10г. 162 736 литра дизелово
гориво, което, въз основа на постановления на прокурор от ОП-Пловдив от
11.11.11г. и 13.12.11г. е било върнато не нему, а на „ОМВ България“ ООД.
В приключените
вече производства по гр.дела №№326/16г. и 2480/16г., преюдициални за настоящия
спор, са постановени следните резултати:
-С
влязло в сила на 22.11.2019г.
Решение №435/28.03.18г. по гр.дело
№2480/16г., образувано на 12.10.16г., съдът е отхвърлил предявения от „ОМВ
България“ ООД срещу Прокуратурата на РБ и срещу „Кредит
актив“ ЕООД иск за признаване за установено по отношение на тези двама
ответници, щото ОМВ България ООД е собственик на 162 736 литра дизелово
гориво на обща стойност 340 118.24лв. с ДДС, придобито на основание правни
сделки с „Петром С.А.- Румъния“, „Нафтекс Петрол“ ЕООД и „ОМВ Рифайнинг енд
маркетинг“ ГМБХ-Виена, представляващо част от общо изтегленото от ответника
„Кредит актив“ ЕООД в периода 01.04.10г.-05.04.10г. дизелово гориво в размер на
350 499.84 литра, на обща стойност 732 789лв. с ДДС /виж: Решение
№435 на л.676-л.681 от гр.дело №2480/16г.; Решение №194/08.11.18г. по в.гр.д.
№379/18г. на ПАС, образувано по въззивна жалба на ОМВ България срещу
първоинстанционното решение, на л.66-л.70 от въззивното дело, приложено в
кориците на гр.дело №2480/16г. на ПОС; Определение №528/22.11.19г. по т.д.
№676/19г. на ВКС, Първо отделение, образувано по касационна жалба на „ОМВ
България“ ООД, с което не е допуснато касационно обжалване на постановеното от
ПАС въззивно решение №194, на л.107-л.114 от касационното дело, приложено в
кориците на гр.дело №2480/16г. на ПОС/.
-С окончателно
решение №70/02.08.2021г. по гр.дело №2401/20г. на ВКС, Четвърто гражданско
отделение, е отменено допуснатото до касационно обжалване Решение
№32/13.03.20г. по в.гр.д. №347/2017г. на ПАС, с което е било отменено
постановеното от ПОС по гр.дело №326/16г. Решение №39/11.01.2017г. на ПОС по
частичен осъдителен иск по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД на „Кредит актив“ ЕООД
против Прокуратурата на РБ за репариране на имуществени вреди за стойността на
16273лв. /1/10 от общо количество от 162 736литра/ дизело гориво, твърдяно
като част от закупено от „Кредит актив“ ЕООД по договори за доставки с „Кибела
БГ“ ЕООД и „Диминвест-81“ ЕООД, което е било иззето като веществено
доказателство от „Кредит актив“ ЕООД с протоколи за изземване от 30.06.10г. и
02.07.10г. по ДП №ЗМ-457/10г. по описа на ОД на МВР- Пловдив, сектор ПИП, и
върнато преди прекратяване на наказателното производство на „ОМВ България“ ООД
с постановления на прокурор от ОП-Пловдив от 11.11.10г. и 13.12.10г., в
предявения размер от 43 125.17лв., представляващ 12% от общо парично
вземане в размер на 359 376.42лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.12.2011г. до окончателното плащане и вместо това,
Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на „Кредит актив“ ЕООД сумата от 43 125.17лв., обезщетение за имуществени
вреди, представляваща 12% от общо парично вземане в размер на
359 376.42лв.- стойност на общо 162 736литра дизелово гориво, иззето
от „Кредит актив“ ЕООД с протокол за претърсване и изземване от 02.07.2010г. по
ДП №ЗМ-457/2010г., върнато преди прекратяване на наказателното производство на
„ОМВ България“ ООД, с постановления на прокурор от ОП-Пловдив от 11.11.10г. и
13.12.10г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.13г., до окончателното
плащане, като решението е постановено при участие на третото лице ОМВ България
ООД, помагач на ответника /виж: решението на първа инстанция на л.160-л.174 по
гр.д. №326/16г.; решението на въззивната инстанция на л.137-л.145 от
приложеното в кориците на гр.д. №326/16г. на ПОС в.гр.д. №347/17 на ПАС; решението
на касационната инстанция на л.97-л.110 от делото на ВКС, приложено в кориците
на гр.д. №326/16г. на ПОС/.
При тези
данни, като взе предвид установените в производството факти и зачете влезлите в
сила съдебни актове по двете приключили
вече съдебни производства, преюдициални за настоящия спор, съдът намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество е частично основателен и следва да се уважи до размер на
316 251.25лв., ведно със законната лихва от 30.05.15г. до окончателното
плащане, като възражението на ответника и неговия помагач за погасяване по
давност на главното вземане е неоснователно, а за разликата до претендираните
316 812лв. и за искането да се присъди законна лихва за периода
15.05.15г.-29.05.15г. следва да се отхвърли, като недоказан по размер и поради
погасяване по давност на вземането за лихва за посочения период.
І.По допустимостта.
Обстоятелствата, на които ищецът е основал иска си, го
поставят в хипотезата на чл.49 от ЗЗД и го правят допустим, при надлежна
активна и пасивна процесуална легитимация на ищеца и ответника по него.
ІІ.По възражението на ОМВ България ООД за това, че е бил
конституиран като помагач на ответника, при липса на изискуемите се от закона
предпоставки за неговото привличане.
Това възражение на третото лице се намира от съда за
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.219,ал.1 във вр. с чл.218 от ГПК, всяка от страните в производството може да поиска привличане на трето
лице, като неин помагач в процеса, когато това лице има право да встъпи, за да
и помага.
В конкретния случай, ответникът е обосновал интереса си
да иска привличането на ОМВ България като негов помагач, с необходимостта да го
обвърже със силата на мотивите на постановения съдебен акт относно наличието на
основание да получи предаденото му въз основа на постановленията на прокурора
от 11.11.11г. и 13.12.11г. гориво, доколкото, при неблагоприятен за него изход
от спора, ще търси заплатената сума от третото лице, на плоскостта на
неоснователното обогатяване /виж молбата на л.115-л.117/.
Предвид горното, макар изтъкнатото от третото лице, че
при евентуално уважаване на иска, ответникът ще има право да търси платеното от
съответното длъжностно лице, действията на което са довели до причиняване на
вреди на ищеца, да е вярно и съответно на предвидената от чл.54 от ЗЗД
възможност, съдът не споделя тезата на третото лице, че конституирането му е
станало при липса на интерес от привличането му, още повече, че подобно
възражение не само не е правено от него в хода на вече приключеното производство
по частичния иск, проведено по чл.326/16г. на ПОС, а напротив- по същото дело е
поискал сам главно встъпване в процеса, тъй като той е собственик на иззетото
от „Кредит актив“ ЕООД и върнато нему от прокурора в ДП дизелово гориво, с
което повече от явно е демонстрирал наличието на правен интерес от участие в
процеса, за да се постигне благоприятно за Прокуратурата на РБ решение по
предявения срещу нея иск за осъждане да заплати обезщетение за имуществени
вреди в размер на стойността на отнетото и невърнато му гориво, тъй като същото
е било върнато на ОМВ България ООД.
Затова съдът счете, че участието на ОМВ България ООД в
производството по гр.д. №1247/18г., като трето лице- помагач на ответника, е
също надлежно- при налични за неговото привличане предпоставки, съгласно
изискването на чл.219,ал.1 във вр. с чл.218 от ГПК.
ІІІ.По основателността.
Съгласно т.2 от ТР №3/22.04.19г. по т.д. №3/16г. на ОСГТК
на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Съгласно мотивите към същата точка от това ТР, в последващото производство,
предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН на решението по частичния иск, е недопустимо да се спори относно основанието на
вземането, да се пререшава въпросът дали правоотношението, по
силата на което се претендира, е възникнало, да се прави позоваване на
факти, осуетяващи възникването
на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението
факти и водещи до унищожаването му. В производството за остатъка от паричното вземане, за
което е вече проведен и уважен частичен иск, не са преклудирани единствено
правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането,
доколкото е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния
иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг
начин, и правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от
вземането, тъй като е е
възможно за нея да
се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост, и в
рамките на този последващ процес е допустимо да се разглеждат само тези защитни
средства, нерелевирани при разглеждане на частичния иск.
В рамките само на гореказаното, но не и извън него, има
опора изтъкнатото от третото лице- помагач в пледоарията му в с.з. от
23.11.21г., че силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по гр.дело
№326/16г. не може да се разпростре изцяло в настоящото производство.
Горните
постулати, закрепени в мотивите и диспозитива на посоченото ТР, задължително за
настоящия съд при решаване на спора, който е такъв за остатъка от претендирано
парично вземане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД, за част от което вземане е вече налице влязло в
сила съдебно решение, постановено при участие на третото лице ОМВ България ООД,
като помагач на ответника Прокуратура на РБ, с което е бил уважен частичен иск
за сумата от 43 125.17лв., обезщетение за имуществени вреди,
представляваща 12% от общо парично вземане в размер на 359 376.42лв.-
стойност на общо 162 736литра дизелово гориво, иззето от „Кредит актив“
ЕООД с протокол за претърсване и изземване от 02.07.2010г. по ДП
№ЗМ-457/2010г., върнато преди прекратяване на наказателното производство на
„ОМВ България“ ООД, с постановления на прокурор от ОП-Пловдив от 11.11.11г. и
13.12.11г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.13г., до окончателното
плащане, прави недопустимо в настоящото производство разглеждането по същество
на : повдигнатото от ответника по делото с отговора му оспорване на
съществуването, респективно възникването на твърдените в исковата молба от
ищеца факти, и възражението, че същите не водят до възникване на претендираното
от ищеца право; повдигнатите от третото лице- помагач на ответника с
отговора/становището му съображения и възражения, че : не са налице кумулативните предпоставки за реализиране на
отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД, доколкото не са налице претърпени
от ищеца вреди, подлежащи на обезвреда, а това е така, защото той оспорва ищецът
да е станал собственик на процесните дизелови горива, респективно- да ги е
заплатил на „Кибела БГ“ ЕООД, както сочи с исковата молба, изведени от съображенията,
подробно описани вече по-горе в това решение, защото тъй би се стигнало до
пререшаване на въпроси относно правоустановяващото и
преклудиращото действие на СПН на решението по частичния иск, които са
такива относно основанието
на вземането, независимо кой от елементите на сложния негов
фактически състав касаят.
С оглед
горното, настоящият състав не може да намери за установено в производството по
този иск друго, освен, че в пряка причинна връзка с действия на прокурор от
ОП-Пловдив, материализирани с постановления от 11.11.11.г. и 13.12.11г., при
изпълнение на възложена му от ответника работа на посочената длъжност, които са
противоправни, защото при наличие на спор относно собствеността на вещи, иззети
като веществено доказателство по ДП №ЗМ-457/10г., е постановил връщането им на
един от претендентите- ОМВ България ООД, като на техен собственик, а не на
лицето, от което са били иззети- „Кредит актив“ ООД, вследствие на което за
последното лице са настъпили имуществени вреди- претърпяна загуба в размер на
паричната стойност на иззетото от базата му дизело гориво в обем от
162 736литра, които не са му били нито върнати, нито заплатени от
ответника, а и връщането им е било невъзможно, тъй като не са се намирали у
него, а е предал преди прекратяване на досъдебното производство фактическата
власт върху тях на друго лице, за което, в производството по гр.дело №2480/16г.
е и установено, че не е техен собственик.
Ето защо и
доколкото в настоящото производство ответникът не е твърдял да е погасил
претендираното от ищеца вземане чрез плащане, прихващане или по друг начин,
нито от него или третото лице- помагач са въведени твърдения за остатъка от
вземането да са налице факти, отлагащи неговата изискуемост, единствените
възражения на ответника и на третото лице помагач, които този състав може да
разгледа като непреклудирани в производството по частичния иск, са възраженията
и на двамата за погасяване на вземането по давност, както за главницата, така и
за акцесорното искане, и възражението на третото лице - помагач на ответника,
за недоказаност на размера на остатъка от вземането, предмет на иска.
По тези
възражения, съдът намери, както следва:
Всички
страни в производството са единодушни за това, че главното вземане се погасява
в общия давностен срок от пет години по чл.110 от ЗЗД, а акцесорното- в краткия
тригодишен срок по чл.111,б.в“ от ЗЗД, като различна е само началната дата, от
която считат, че вземането става изискуемо, а оттам- и изчисленията, които
извършват във връзка с това дали е погасено по давност или не, доколкото
давността тече, съгласно чл.114,ал.1 от ЗЗД от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
Предвид
горното, датата на настъпване на изискуемостта на вземането, която е и начало
на течение на погасителната давност, е също въпрос за неговото възникване,
решен в производството по частичния иск, в което ВКС е приел, коментирайки
приложението на чл.114,ал.1 и ал.3 от ЗЗД в случая, че това е датата 07.06.13г.,
на която ДП е прекратено, защото от този момент се дължи връщане на
веществените доказателства, които са били иззети, и се завършва фактическия
състав на проявление на увреждането от
неизвестен извършител, а настоящият състав не може да приеме друго в това
производство, поради което не коментира по същество доводите, наведени с
отговора на ответника и на неговия помагач, че течението на срока е започнало
от датите 11.11.11г. и 13.12.11г., на които дизеловото гориво е било върнато
въз основа две постановления на прокурор от ОП-Пловдив на ОМВ България ООД и че
датата на прекратяване на наказателното производство, която ищецът сочи като
начало на течение на давността, няма никакво значение.
При тази установена вече в предходното производство
начална дата за течение на давността и тъй като, съгласно от.1 от ТР №3/19г. по
т.д. №3/16г. на ОСГТК на ВКС, предявяването на иска за парично вземане като
частичен няма за последица спиране и прекъсване на погасителната давност
по отношение на непредявената част от вземането, петгодишният давностен срок за останалата част от
вземането, което е предмет на настоящото производство, изтича на 07.06.18г., а
искът е предявен на 30.05.18г., поради което възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на главното вземане за остатъка от стойността на иззетото гориво,
който не е бил предмет на проведения вече частичен иск, е неоснователно, а
вземането на ищеца за същото не е погасено по давност и съществува в негова
полза срещу ответника.
Тъй като вземането на ищеца за главницата не е погасено
по давност, неоснователно е възражението на ответника, че с погасяване на
главното вземане е погасено и вземането за законна лихва, основано на чл.119 от ЗЗД, съгласно който с погасяванена главнот овземане се погасяват и произтичащите
от него допълнителни вземания, макар давностт аза тях да не е изтекла.
По отношение на акцесорното искане за присъждане на
законна лихва върху остатъка от главницата за времето от 15.05.15г. до
окончателното и плащане, основателно е алтернативното възражение на ответника,
че вземането е погасено по давност за периода 15.05.15г.-29.05.15г., тъй като
искът е предявен на 30.05.18г., а доколкото давността за лихвата тече ден за
ден, вземането е погасено за три години назад от датата на предявяването му,
тъй че се дължи от 30.05.15г., а не от 15.05.15г., както ищецът претендира да
му се присъди.
По отношение на размера, както ясно е посочено пак в
мотивите на цитираното вече ТР №3/19г., след като страната вече е посочила при
завеждане на делото, че искът и е такъв за остатъка от вземане, което е било за
друга част претендирано в предходен процес, предмет на последващия иск е
разликата/остатъка от вземането, като се касае до същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск
обем, като и по
двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, в различни негови части.
Ето защо, доколкото с влязлото в сила решение по първия
предявен от ищеца частичен иск от същото вземане са му присъдени 12% от вземане
с общ размер 359 376.42лв., а предмет на това производство е
разликата/остатъка от 88% от същото вземане, размерът, до който искът е доказан
и следва да се уважи, възлиза на 316 251.25лв.
/88% от 359 376.42лв./
Затова, искът на ищеца следва да се уважи до този размер,
а за разликата до претендираните 316 812лв. следва да се отхвърли, като
недоказан по размер.
Предвид гореказаното, този състав не обсъжда доводите на
третото лице –помагач на ответника, свързани с размера на иска, черпени от
съображенията за липса на идентичност на горивата, предмет на постановленията
за връщане, и горивата, предмет на приложените от ищеца към исковата молба два
броя фактури, при които той не би могъл да претърпи вредите, които сочи, под
формата на загуба в патримониума си, и съображенията, поради които е оспорил
приетото по делото в с.з. от 23.11.21г. заключение на ССЕ /тъй като
предложените с нея цени за литър гориво не са съобразени с вида на горивата,
предлагани от ОМВ България, нито с отстъпките за същите, при зареждане с карти
с рутекс функция/, още повече, че и сам не определя общия размер на вземането в
това производство, ценейки изготвеното заключение, защото този размер не може
да бъде приет за различен в двете производства за част от едно и също общо
вземане.
В обобщение, предявеният иск следва да се уважи до размер
на 316 251.25лв., ведно със законна лихва от 30.05.15г. до окончателното
плащане, като възражението на ответника и неговия помагач за погасяване по
давност на главнтото вземане е неоснователно, а за разликата до претендираните
316 812лв. и за искането да се присъди законна лихва за периода
15.05.15г.-29.05.15г. следва да се отхвърли, като недоказан по размер и поради
погасяване по давност на вземането за лихва за посочения период.
В частта за
разноските.
Разноски претендира само ищецът и такива, при частично
уважаване на иска му, му се следват по съразмерност с уважената част на иска му
от 316 251.25лв., при претендирани 316 812лв.
Претендираните за присъждане от ищеца разноски по
списъка, представен в с.з. от 23.11.21г., възлизат на общо 22 772.48лв.,
от които: 12 672.48лв.- държавна такса за производството; 300лв.- депозит
за вещо лице; 9800лв.- адвокатски хонорар /виж списъка на л.334/.
Ищецът е установил в процеса направата на претендираните
за присъждане разноски /виж съответно на л.102, л.263 и л.292/.
И ответникът, и третото лице- негов помагач, са направили
в с.з. от 23.11.21г. възражение за прекомерност на заплатения от ищеца хонорар
за адвокат, поради липса на правна или фактическа сложност на спора /виж на
л.337гръб/, което е такова по чл.78,ал.5 от ГПК.
Настоящият състав е солидарен със становището на
ответника и третото лице, щото спорът не бележи сложност нито от правна, нито
от фактическа страна, като изходът му е до голяма степен обусловен от този на
предхождащото го производство по първия предявен частичен иск, и делото е
приключило в рамките на две проведени съдебни заседания, като е прието
единствено заключение на допусната ССЕ.
Предвид горното, отговорът на повдигнатото възражение за
прекомерност ще се реши от отговора на въпроса надхвърля ли заплатеното такова
предвидения от Нар.№1/04г. минимален размер, под който, дори спорът да не е с
правна и фактическа сложност, съдът не
може да допусне намаление на това основание.
Претенцията е била в случая за присъждане на
316 812лв., като при този материален интерес, чл.7, ал.2, т.5 от
Нар.№1/04г. предвижда минимално адвокатско възнаграждение в размер на
7866.24лв., тъй че възражението на ответника и третото лице за прекомерност на
платането от противната страна такова ще се уважи и съдът ще го намали на
основание чл.78,ал.5 от ГПК до размер на 7866.24лв., за целите на изчисление на
следващите се на ищеца разноски в производството.
С намаление на заплатеното адвокатското възнаграждение
като прекомерно, направените от ищеца в производството разноски възлизат на
общо 20 838.72лв., от които, по съразмерност с уважената част на иска, на
ищеца следва да се присъдят разноски от 20 801.83лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда на основание чл.49 от ЗЗД Прокуратурата на РБ, гр.София,
бул.“Витоша“№2, да заплати на „Кредит актив“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в с.*** , ***, хотел ***, ап.1, със съдебен адрес:***,
адв.М.С.:
сумата
от 316 251.25- триста и шестнадесет
хиляди двеста петдесет и един лева и двадесет пет стотинки, ведно със законната
лихва от 30.05.15г. до окончателното и плащане, като обезщетение за имуществени
вреди, представляващо остатъка от 88% от общо парично вземане в размер на
359 376.42лв., съставляващи стойност на общо 162 736литра дизелово
гориво, иззето от „Кредит актив“ ЕООД с протоколи за претърсване и изземване от
30.06.10г. и 02.07.2010г. по ДП №ЗМ-457/2010г., върнато преди прекратяване на същото
досъдебно производство на 07.06.13г. на „ОМВ България“ ООД, с постановления на
прокурор от ОП-Пловдив от 11.11.11г. и 13.12.11г.,
като за разликата до претендираните
316 812лв. и за искането да се присъди
законна лихва върху главницата за периода 15.05.15г.-29.05.15г. отхвърля иска, като недоказан по размер
и поради погасяване по давност на вземането за лихва за посочения период;
сумата от 20 801.83- двадесет хиляди осемстотин и
един лева и осемдесет и три стотинки, разноски по съразмерност с уважената част
на иска, след намаление на основание чл.78,ал.5 от ГПК на заплатения от ищеца
хонорар на адвокат от 9800лв. на 7 866.24лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: