Р Е Ш Е Н И Е
№ 583
гр. Варна, 15.02.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 4384 по описа на ВРС за
2017-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове на С.И.С., ЕГН**********, с правно
основание чл.128 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, вр.
чл.199з КТК, за солидарно осъждане на „В.И.” ЕООД, ЕИК*** и „Б.”
АД, ЕИК***, за сумата 1652.28щ.д. –
неплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.01.2015г. – 20.01.2015г., по трудов
договор от 20.09.2014г.; сумата 478.97щ.д. – обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2014г.
(10дни), ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от предявяване на исковете – 06.06.2016г.
до окончателното им изплащане; сумата 62.08щ.д.
– законна лихва за забава върху главницата от 1652.28щ.д., за периода 21.01.2016г. – 03.06.2016г., както и за
сумата 18.00щ.д. – законна лихва за
забава върху главницата от 478.97щ.д., за периода 21.01.2016г. – 03.06.2016г.
Ищецът твърди,
че от 2014г. бил
служител по трудово правоотношение с ответника „В.И.” ЕООД, което
правоотношение било прекратено валидно
на 20.01.2015г. През м.януари той изпълнявал задълженията си на моторен кораб „Б.”,
ИМО №***, длъжност „електротехник”. Конкретно в периода 01.01.2015г.
– 20.01.2015г. служителят полагал ефективно и без нарушения труд по договора.
Дължимото му нетно трудово възнаграждение от 1652.28щ.д. обаче не му било
платено, поради което го претендира.
Отделно твърди, че
за 2014г. не е ползвал част от полагаемия платен годишен отпуск от 10 дни,
заплащане на обезщетение за който претендира, с оглед прекратяването на
трудовия договор през 2016г.
Относно втория ответник – „Б.” АД – твърди, че същият е имал
през 2015г. качеството беърбоут чартьор на кораба „Б.”, ИМО №***, който на осн.
чл.199з носи солидарна отговорност с работодателя за задълженията на последния
към неговите служители, произтичащи от труда им на кораба. Отделно „Б.” АД подписало
и споразумение от 11.08.2015г. с други членове на екипажа на кораба, с което
признал дълга си към тях и го разсрочил. Поради това се моли за реализиране на
солидарната му отговорност.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „В.И.” ЕООД не депозира
писмен отговор; в о.с.з. не изпраща представител, не изпраща молба в писмен
вид, не изразява никакво становище по исковете.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Б.” АД депозира писмен отговор, в който не оспорва, че е
правоприемник на „Б.” ЕООД; не оспорва че в периода 08.01.2015г. – 13.11.2015г.
е бил беърбоут чартьор на кораба „Б.”, ИМО №***; не оспорва трудовия договор на ищеца с първия
ответник; не оспорва и сключването на споразумение от 11.08.2015г.
Исковете обаче
оспорва по основание с доводите, че чл.199з КТК не е приложим за настоящия
случай, че тази норма не създава солидарна отговорност на беърбоут чартьора,
още по – малко – за задълженията на работодателя (наемател на кораба) към неговите служители
по трудов договор. Отделно твърди, че трето лице (корабен мениджър съгласно
договор от 07.05.2013г.) е поело солидарните задължения на работодателя
(наемател на кораба). А относно споразумението за разсрочване релевира, че то
не е сключено с ищеца и следователно не обвързва страните по настоящото дело.
По тези причини моли за отхвърляне на исковете срещу
него.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, като се потвърждава и от приетите справка от работодателя
за дължими суми по трудов договор, удостоверение от дирекция Морска
администрация при МФ и заповед за прекратяване на договора, че от 30.092014г. ищецът Ст. С. е бил служител по трудово
правоотношение с „В.И.” ЕООД, което правоотношение е било прекратено валидно на
20.01.2015г., на осн. чл.325, т.1 КТ.
Между страните не
се спори още, че през м.януари 2015г. той изпълнявал задълженията си на моторен
кораб „Б.”, ИМО №***, на длъжност „електротехник”, като в периода 01.01.2015г. – 20.01.2015г. служителят полагал ефективно и без
нарушения труд по договора.
Не се спори също, а
се потвърждава и от приетите справка от работодател за дължимите на служителя
суми и ССчЕ, че нетното трудово възнаграждение на служителя за периода 01.01.2015г. – 20.01.2015г. е в размер на 1652.28щ.д. и не му е
било платено от работодателя.
На л.35-36, с
продължение на л.40-56 от делото, е приложен договор
за стандартен беърбоут
чартър
от 06.01.2012г., сключен между „И. т.” С.А., М. о. (корабособственик) и „Б.” ООД (беърбоут чартьор), от който се
установява, че на „Б.” ООД е било предоставено правото на ползване на м.к. „Б.”
за срок от
5 години, от
06.12.2012 г. до 06.12.2017г. Няма спор между страните, че отв.
„Б.”
АД е универсален
правоприемник на „Б.” ООД, т.е. страна по този договор за стандартен беърбоут чартър от 06.01.2012г.
Описаното
правоотношение е удостоверено за съществуващо при тези страни и предмет и от дирекция Морска администрация – В. (л.57 от
дело).
На л.59-75 от
делото, след което отново на л.142-158, е приложен договор от 07.05.2013г. за пренаемане,
по силата на който чартьорът „Б.” ООД е предоставил на „Ш. л. С.А.” (под-беърбоут
чартьор), последващо ползване на моторен кораб „Б.“, за срок от
36 месеца,
за периода 07.05.2013г. - 07.05.2016г. В
договора не са изписани имената на физическото лице, подписало документа от
името на „Ш. л. С.А.”, като в първото о.с.з. (л117), , ответникът уточнява, че
договорът е подписан за пренаемателя от лицето К. Н.
И., ЕГН**********. При това уточнение подписът на И. е оспорен от ищеца за
автентичност, във връзка с което е открито производство по чл.193, ал.3 ГПК.
Видно от
заключението по приетата СГЕ, което съдът цени изцяло, като обективно и
обосновано, договорът от 07.05.2013г. за пренаемане, действително е подписан от
името на „Ш. л. С.А.”, от К. Н. И..
Видно от
неоспорените материали на л.159-173 от делото, лицето К. Н. И., родена на ***г.
е генерален пълномощник на „Ш. л.
С.А.”
Същевременно видно
от материалите на л.76-85, на същата дата, на която е сключен договорът за
пренаемане – 07.05.2013г., е сключен между „Ш.
л. С.А.” и
„В.и.“ ЕООД и договор
за мениджмънт на моторен кораб „Б.“.
На л.253-311 от
делото са приобщени писмени доказателства във връзка с твърдението на ответника
„Б.”
АД за редовно изпълнение на дълговете между страните по
договора за пренаемане на м.к. „Б.“ от 07.05.2013г. Тези документи са оспорени
от ищеца, като изцяло неотносими към делото.
От заключението по приобщената ССчЕ, което съдът цени, като
обективно и обосновано, се установява, че месечното БТВ на ищеца по делото, по
трудовия му договор с „В.и.“ ЕООД е в размер на 2400щ.д., а за процесния период
БТВ е 2132.25щ.д., като няма данни за неговото изплащане. Мораторната
лихва върху дължимото възнаграждение, изчислена за периода 21.01.2016г. –
03.06.2016г. е 64.66щ.д., а лихвата върху дължимото обезщетение за неплатен отпуск,
съобразно издадената от работодателя справка, изчислена за периода 21.01.2016г.
– 03.06.2016г., възлиза на 18.76щ.д. По договора от 07.05.2013г., между „Б.” ООД и „Ш. л. С.А.”, в
счетоводството на първия от тях са отразени множество издадени фактури,
отразени са погашения в значителен размер и са осчетоводени неплатените
остатъчни задължения.
Въз основа на това, в о.с.з. на 15.12.2017г. (л.246) вещото лице потвърждава,
че по договора за преотдаване от 2013г. са извършвани плащания между страните.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка, приложимата за случая нормативна регламентация и позициите на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
По исковете срещу „В.И.”
ЕООД: На първо място следва да се отбележи, че в настоящия
случай този ответник по никакъв начин не оспори фактическите твърдения на
ищеца, нито релевира взъражения срещу правните му
доводи, нито в срока по чл.131 ГПК, нито в о.с.з., което по арг.
от чл.175 ГПК и чл.238 ГПК презюмира извод за
основателност на исковете.
Този извод се
извежда изцяло и от писмените и експертните доказателства по делото – видно от приетите справка от работодателя за дължими суми по
трудов договор, удостоверение от дирекция Морска администрация и заповед за
прекратяване на договор, несъмнено между ищеца и този ответник е възникнало
трудово правоотношение, по което през през
м.януари 2015г. ищецът изпълнявал задълженията си на м.к. „Б.”, ИМО №***, на
длъжност „електротехник; несъмнено на следващо място правоотношението е било
валидно прекратено на 21.01.2015г.; няма спор освен това, че в периода 01.01.2015г. – 20.01.2015г. служителят е полагал ефективно и
без нарушения труд по договора; видно от издадената от самия работодател
справка за задълженията му към ищеца и видно от заключението по ССчЕ, дълговете
по чл.128, чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД на работодателя към служителя съвпадат
по размер с предявените, за заявените периоди; няма данни и възражения, тези
задължения да са били платени. Всичко това на доказателствено ниво изцяло
потвърждава горния извод и мотивира основателност на всички предявени спрямо
работодателя искове.
По исковете срещу „Б.”
АД: Спорните въпроси в отношенията между ищеца и този
ответник са относно приложимото право, отговорността на корабния беърбоут
чартьор за задълженията на работодателя по трудовите му правоотношения и за отговорността
на ответника с оглед соченото преотдаване ползването на кораба в полза на трето
лице. По тези правни въпроси, в контекста на изложената фактическа обстановка
по делото, е формирана актуална и трайна практика на Окръжен съд – Варна, само
част от която е обективирана в Решение от
м.01.2018г. по в.гр.д. №2182/2017г. на ВОС; Решение от м.01.2018г. по в.гр.д.
№2527/2017г. на ВОС; Решение от 08.02.2018г. по в.гр.д. №2541/2017г. на ВОС;
Решение от 08.12.2017г. по в.гр.д. №2210/2017г. на ВОС и други. Тази
практика е постановена по напълно идентични дела, с тъжествена
фактология, особености, правоотношения и страни, само
при други служители на кораба, поради което тя следва да бъде взета предвид,
като с нея по спорните въпроси е прието следното:
Приложими
за случая са нормите на националното законодателство, съобразно вида на търсената
защита и правилата на чл.9, ал.1 от КТК вр. чл.1, ал.2 КТК. По въпроса дали „Б.“ АД е легитимиран да носи солидарна отговорност за задължения, възникнали от сключения трудов
договор между първия ответник и ищеца, разпоредбата на чл.121,
ал.1 от ЗЗД е категорична,
че освен в определените от закона случаи, солидарност възниква само когато е уговорена. Според съдържанието на цитираните договори за ББЧ и под ББЧ
, в периода на разглежданите отношения не възниква солидарна
отговорност за дружеството наред с отговорността на работодателя по трудов договор с ищеца, за неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения. Подобен извод не може да бъде
изведен и от приложимия КТК. Неоснователно е възражението,
че като корабопритежател
по договор за ББЧ. Според легалните дефиниции, дадени в Кодекса на търговското
корабоплаване - §1, т.17 и т.25 от ДР КТК,
предмет на договора за беърбоут чартър е наемане на кораб
за уговорен период от време,
по силата на който наемателят
(беърбоут чартьор), получава пълни права на владение
и контрол върху кораба. По силата
на чл.199 б.“ г“ от
КТК, в случай че не е уговорено друго, наемателят, в границите на правата
които има по договора за
ББЧ, може да сключва от свое
име договори за отдаване на
кораба при условията на беърбоут чартър, на трети лица
за срока на действие на
договора или за част от
него. Няма основание за се счита, че
договорите за под - ББЧ сключени от беърборт
чартьора, не отговарят на тези условия, както в случая този между „Б.” ООД (АД) и „Ш. л. С.А.”
По отношение на задълженията,
произтичащи от чл. 199б.“з“ КТК
с решение № 592 / 5.12.2008г. на ВКС по т-д-№ 306/
2008г., I о. ТК , е прието, че отговорността на наемателя пред
трети лица обхваща претенциите във връзка с експлоатацията
на кораба , разглеждани във връзка с изискванията за предаване на
кораба в мореходно състояния по чл.199б.“д“ от КТК. В случая ищецът
е страна по трудово правоотношение, с доказан правен интерес от предявените
искове, с основанията посочени в Кодекса на труда, спрямо работодателя
„В. И.“ ЕООД. По трудов
договор, в контекста на договор за под-ББЧ,
„Б.“ АД не е солидарно
отговорен по задължението за изплащане на трудовото
възнаграждение. Солидарната отговорност не произтича от регламентацията
на чл.199 б.“ж“
от КТК, тълкувана в този смисъл неправилно
по аргумент от чл.199 б.“з“
от КТК, нито в хипотезите на чл.123а от КТ.
По
тези съображения от трайната практика на ВОС, които ВРС възприема, следва
крайния извод за неоснователност на предявените искове, което налага тяхното
отхвърляне срещу този ответник.
По разноските: Въпреки
изхода по спора срещу работодателя, разноски на ищеца не се следват, поради
липсата на искане, списък и доказателства за тях.
Предвид изхода по спора
срещу втория ответник, на осн. чл.78, ал.3 ГПК на него се следват разноски от
500лв. (адв. хонорар, срещу който няма оспорване за прекомерност) и 150.00лв.
(депозит за СГЕ).
Предвид изхода по спора
срещу работодателя на ищеца, на осн. чл.78, ал.6 ГПК този ответник следва да
плати в полза на БСВ платеният от БСВ хонорар за ССчЕ от 180.00лв., а също и дъжимата по уважените искове държавна такса в общ размер 254.68лв.,
или общо разноски от 434.68лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК***,
да заплати на С.И.С., ЕГН**********,
сумата 1652.28щ.д. – неплатено нетно
трудово възнаграждение за периода 01.01.2015г. – 20.01.2015г., по трудов договор от 20.09.2014г.;
сумата 478.97щ.д. – обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 2014г. (10дни), ведно със законната лихва върху всяка
от главниците от предявяване на исковете – 06.06.2016г.
до окончателното им изплащане; сумата 62.08щ.д.
– законна лихва за забава върху главницата от 1652.28щ.д., за периода 21.01.2016г. – 03.06.2016г., както и
сумата 18.00щ.д. – законна лихва за
забава върху главницата от 478.97щ.д., за периода 21.01.2016г. – 03.06.2016г., на осн. чл.128 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на С.И.С.,
ЕГН**********, за осъждане на „Б.”
АД, ЕИК***, за сумата 1652.28щ.д. –
неплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.01.2015г. – 20.01.2015г., по трудов
договор от 20.09.2014г.; за сумата 478.97щ.д. – обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2014г.
(10дни), ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от предявяване на исковете – 06.06.2016г.
до окончателното им изплащане; за сумата 62.08щ.д.
– законна лихва за забава върху главницата от 1652.28щ.д., за периода 21.01.2016г. – 03.06.2016г., както и за
сумата 18.00щ.д. – законна лихва за
забава върху главницата от 478.97щ.д., за периода 21.01.2016г. – 03.06.2016г., на осн. чл.128 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД вр.
чл.199з КТК.
ОСЪЖДА
С.И.С., ЕГН**********, да заплати на „Б.” АД, ЕИК***,
сумата 650.00лв. – разноски пред ВРС
по отхвърлените искове, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
„В.И.” ЕООД, ЕИК***,
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 434.68лв. –плетен от Бюджета хонорар по ССчЕ, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………