Решение по дело №335/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 42/15.04.2011 г., постановено по гр. д. № 2009/2010 г. по описа на РС – Кърджали, същият съд е осъдил „А. – А. Д., гр. К., да заплати на „Т.” О., гр. П., сумата в общ размер на 6034,31 лева, от която 4572,18 лева – главница, представляваща цената на закупената и неизплатена стока по фактура № */07.05.2008 г. и обезщетение за забава върху тази сума за периода от 08.05.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба – 26.11.2010 г. – в размер на 1462,13 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 4572,18 лева, считано от 26.11.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 241,40 лева – за образуване на делото, 500 лева – адвокатско възнаграждение и 150 лева – възнаграждение за вещо лице.

Недоволен от решението е останал ответникът „А. – А. Д., гр. К., който го обжалва пред настоящата инстанция. Намира постановения съдебен аÛт за неправилен. Твърди, че изводите на първата инстанция по фактите не съответстват на събраните по делото доказателства. В тази връзка излага становище, че процесната спомената по-горе фактура от страна на ответника по иска не е редовна (сочи, че документът не е оригинален и в него липсва подпис от страна на получатела на стоката), осчетоводяването й от страна на ответника по иска е в резултат на грешка, същата фактура не доказва реално доставяне на посочената в нея стока. Въззивният жалбоподател подкрепя така изложените си твърдения, позовавайки се и на свидетелските показания по делото. Същият възразява и срещу заключението на назначената по делото ССчЕ, считайки, че вещото лице е дало недопустимо заключение относно доказателственото значение на осчетоводяването на фактурата. Обръща внимание върху обстоятелството, че процесната стока не е осчетоводена в счетоводството на едноличния търговец по сметка 302 „Склад основни материали” или сметка 304 „Склад стоки”, както е направено с друга фактура, посочена от ищеца във връзка с доставка на стоки между двамата търговци. Намира още, че претендираната от ищеца сделка се явява нищожна поради липса на изискуема от закона писмена форма, доколкото е налице твърдение от страна на ищеца за сключена търговска продажба на изплащане, за която се прилага чл. 335, ал. 1 от ТЗ. Отбелязва в тази връзка, че съгласно твърденията на ищцовото дружество не е налице отделна сделка по фактурата от 07.05.2008 г., а със същата фрактура само се напомня на насрещната страна да плати останалата част от договорената цена. Счита за нелогично първоначално да не бъде документирано предаването на значително количество стока от единия търговец на други, както твърди насрещната страна. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените пред районния съд искове. Претендира направените пред двете инстанции разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна „Т.” О., гр. П. Ответникът по жалбата намира обжалваното решение за правилно. Твърди, че фактурата, във връзка с която е произнасянето на съда, е редовна, като подписът от страна на ответника не е сред задължителните й реквизити. Счита, че ползването на данъчен кредит от страна на „А. – А. Д., гр. К. във връзка със сделката, отразена в процесната фактура, както и надлежното й осчетоводяване в счетоводството на едноличния търговец, доказват реалното получаване на стоката по тази фактура. Позовава се в това отношение и на заключението на експертизата, като сочи, че крайното салдо по сметка 401 „Доставчици” – контрагент „Т.” О. е кредитно в размер на 4572,18 лева, която сума по счетоводни документи на ответника по иска представлява задължението по фактура № 5436/07.05.2008 г. към „Т.” О. за фактурирани стоки. Намира за неоснователно и неподкрепено от доказателствата по делото твърдението за наличие на грешка при водене на счетоводството на ответния търговец, като сочи още, че такова твърдение не е било релевирано пред първата инстанция. Заявява, че от страна на ищеца не се твърди наличието на уговорка за изплащане, а за отложено плащане на цената, което на основание чл. 9 от ЗЗД е допустимо и за който вид уговорки законът не предвижда форма за действителност. В тази връзка сочи още, че за да е налице продажба на изплащане следва да има повтарящи се, еднородни задължения за определен период от време, относно каквито липсват както твърдения, така и доказателства. Намира, че районният съд е обсъдил правилно събраните по делото гласни доказателства. Иска от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение. Претендира направените във второинстанционното производство разноски.

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, като доразвива доводите, изложени в нея. В тази връзка подчертава, че за да има съответното доказателствено значение фактурата, същата следва да е редовна. Счита, че дори да се приеме фактурата за редовна, то е налице типичен случай на продажба на изплащане, а не на продажба при отложено плащане, доколкото ако беше налице вторият вид продажба, то нищо не е пречело да бъде съставена една обща фактура както относно процесната стока, така и относно стоката по фактурата, за която се сочи в жалбата, че е осчетоводена по сметка 304 „Склад стоки”.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като поддържа и доразвива изложените в отговора й доводи. Намира, че не са налице предпоставките на продажба на разсрочено плащане, като такава би била налице ако цялата процесна сума и сумата по първата фактура (спомената по горе във връзка с осчетоводяването й от ответника по сметка 304 „Склад стоки” са били включени в едно и било договорено тази сума да се плаща на части през определени периоди от време, каквато договорка в настоящия случай липсва.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като мотивите за това са следните:

В исковата молба, с която е сезиран РС – Кърджали, ищецът сочи, че от 2007 г. имал търговски взаимоотношения с „А. – А. Д., гр. К. В началото на месец октомври 2007 г. ответникът (едноличният търговец) при посещение в гр. П. лично закупил плочи „T.” на обща стойност 7406,95 лева, като натоварил договорената стока на собствено превоз от склада на ищцовото дружество. Страните по сделката се споразумели дължимата сума да бъде платена на два пъти. Така била издадена фактура № 3126/05.10.2007 г. за сумата от 2843,77 лева, която била заплатена от страна на ответника съгласно договореното. След като изтекъл уговореният срок от 6 месеца за изплащане на останалата сума в размер на 4572,18 лева, поради което, за да бъде напомнено на длъжника за поетото от него задължение ищецът му изпратил по куриер фактура № 5436/07.05.2008 г. за сумата от 4572,18 лева, с посочен начин на плащане – платежно нареждане. Въпреки това плащане не било получено. Въз основа на това дружеството-ищец е поискало от районния съд да осъди ответника за заплащане на сумата от 4572,18 лева, дължима като продажна цена на плочите, на сумата от 1462,13 лева, дължима като мораторна лихва (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) върху главницата от 08.05.2008 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно с дължимата законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В отговора на исковата молба ответникът сочи, че е закупил от ищеца единствено стоката по фактурата от 05.10.2007 г. Счита, че другата фактура – от 07.05.2008 г. – не е редовна поради липса на подпис от негова страна и не доказва получаване на стоката.

По фактите:

Установява се по делото и липсва спор между страните, че едноличиният търговец е получил от дружеството стоката по фактура № */05.10.2007 г., а именно – плочи „T.” на стойност 2834,77 лева (с включен ДДС).

Във фактурата с № */07.05.2008 г. (процесната фактура) е посочено, че същата се издава за доставка на стока – плочи „T.” на обща стойност 4572,18 (с включен ДДС). Счетоводният документ е издаден от ищеца и е адресиран до ответника. Отбелязани са още място на сделката – П., дата на падеж – 01.02.2008 г., начин на плащане – платежно нареждане, дата на данъчното събитие – 07.05.2008 г. Като ИН по ЗДДС на издателя е посочен BG115246770.

В дневника за продажби за данъчен период 01.05.2008 г. – 31.05.2008 г., с посочен в него ИН по ЗДДС BG*, под пореден № 26 е отбелязана продажба на контрагент „А. – А. Д., като под № и дата на документа фигурират съответно * и 07.05.2008 г., като данъчна основа – сумата от 3810,15 лева и като начислен ДДС – сумата от 762,03 лева.

В счетоводните записвания на ищцовото дружество, по сметка 411 „Клиенти”, относно клиент „А. – А. Д., за 2008 г., фигурира фактура * от 07.05.2008 г., като в колона „Обороти дебит за периода” са вписани числата 3810,15 и 762,03.

В счетоводните записвания на ответника по сметка „Склад основни материали” за период 01.12.2007 г. – 31.12.2007 г. фигурира фактурата от 05.10.2007 г. с издател ищеца, а за фактурата от 07.05.2008 г. няма данни.

Съгласно заключението на назначената по делото ССчЕ процесната фактура от 07.05.2008 г. е осчетоводена надлежно в счетоводството на двамата търговци. По нея няма извършени плащания от ответника. Съгласно счетоводните записвания на двете страни (към датата на изготвяне на заключението – 07.02.2011 г.) вземането по тази фактура е в размер на 4572,18 лева. Същата е включена в дневника за продажби на дружеството за месец май 2008 г. и в справката-декларÓция по ЗДДС. Тя е включена и в дневника за покупки на ответника за данъчен период месец юли 2008 г., като съответният данъчен кредит е включен при определяне на резултата за този данъчен период в подадената справка-декларация по ЗДДС. Вещото лице е посочило още, че процесният счетоводен документ е осчетоводен при ответника не по дебита на сметка 302 „Склад основни материали”, а по дебита на сметка 301 „Доставки”, като е уточнено, че последната спомената сметка е калкулативна и в резултат на записванията по нея се формира цената на придобиване на закупените материали и стоки и същата се дебитира при получаването на материали, а се кредитира при заприходяването им в склада; при получаване на материалите и стоките в предприятието на ответника се използва сметка „Доставки”, а при завеждането им със складова разписка на материално отговорно лице се използват други сметки – „Материали” или „Стоки”, като заприходяването в склада се извършва по цената на придобиване, формирана по дебита на сметка „Доставки”. Съгласно експертното заключение мораторната лихва по фактурата от 07.05.2008 г. върху главницата от 4572,18 лева за периода от 08.05.2008 г. до 25.11.2010 г. включително е в размер на 1463,42 лева.

В съдебно заседание вещото лице поддържа даденото заключение. Сочи, че в счетоводството на едноличния търговец му е показано само факсово копие на процесната фактура, като получената стока не е заведена със складова разписка на материално отговорно лице (вещото лице уточнява, че е възможно при транзитна продажба тази стока да не минава през склада). Отбелязва още, че в продължение на 4 години стоката по фактурата се води като задължение.

Според показанията на св. П. П., работник при ответника от 2007 г., през споменатата година не е имало случай да се получи стока, която да не е съответствала на фактурата.

Според показанията на св. Ц. А., работник при ищеца от 2004 г., същият си спомня за случая предвид голямото количество на материалите. Поради това, че сумата не била малка, двете страни по сделката се разбрали една част от нея да бъде заплатена на момента, а другата – по-късно. Атанасов сочи още, че се товари, това, което е записано във фактурата, но и че се е случвало да се натовари и по-голямо количество от фактурираното, ако работодателят нареди така.

От така събраните доказателства е видно, че процесната стока по фактурата от 07.05.2008 г. е получена от ответника. Това е така предвид осчетоводяването на тази фактура от страна на едноличния търговец, включително поради факта на ползване на данъчен кредит от страна на последния във връзка с фактура № */07.05.2008 г., издадена от ищеца. Тези действия на „А. – А. Д. представляват конклудентно извънсъдебно признание на получаване на фактурираната стока, особено като се има предвид, че ответникът е отправил изявление за ползване от благоприятните за него възможности, произтичащи по силата на закона във връзка с визираната тук облагаема доставка, т. е. – признание на неблагоприятни за страната факти, което поради този характер на признатите факти следва да бъде кредитирано. Твърденията във въззивната жалба за наличие на грешка при осчетоводяването не са доказани. Следва да се посочи още, че липсата на подпис във фактурата от страна на получателя на доставката не води до извод за нередовност на документа, доколкото законът не предвижда наличието на такъв реквизит (виж чл. 114 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч). Удостоверително значение за получаване на процесната стока в случая има надлежното осчетоводяване и ползването на данъчен кредит. Това, че на вещото лице по назначената ССчЕ не е показан оригинал в счетоводството на ответника, а само факсово копие, не променя факта на направеното недвусмислено признание от страна на едноличния търговец. Отделен и без значение за настоящото производство е въпросът дали ищецът е спазил изискванията на ЗДДС относно срока за издаване на фактурата във връзка с датата на данъчното събитие. Вещото лице подробно и обосновано е посочило по коя сметка и защо е осчетоводена стоката, релевантна за делото. Това, че същата не е заведена със съответната складова разписка не оборва доказателственото значение на направеното съвсем еднозначно извънсъдебно признание и не означава, че предметът на доставката не е получен от ответника, като възможните причини за липсата на завеждане биха могли да бъдат различни, включително посочената от вещото лице (евентуална транзитна продажба). От друга страна, що се отнася до свидетелските показания по делото, то следва да се държи сметка за служебната обвързаност и на двамата разпитани свидетели със страните, а оттам – и за заинтересоваността им от изхода на делото – чл. 172 от ГПК. Показанията на св. П. обаче се оборват категорично от споменатото по-горе извънсъдебно признание на неговия работодател, поради което (като бъде съобразена и заинтересоваността на този свидетел от изхода на делото) и не следва да бъдат кредитирани. Не следва да бъдат споделени възраженията на въззивния жалбоподател относно показанията на св. А. В протокола от съдебното заседание, в което е разпитан същият, действително е посочено, че „тъй като сумата не е малка, се разбират, че едната част ще я платят в момента, а другата част от парите по-късно”. Съвсем очевидно е, че свидетелят говори за точно определен случай, а не по-принцип (използвайки т. нар. „сегашно историческо време”), доколкото визира конкретната доставка – липсва каквато и да била логика в това свидетелят да има предвид всяка една сключвана от дружеството – ищец сделка, сумата по която съответно не би трябвало „по дефиниция” никога да бъде малка и винаги даденият контрагент да желае да заплаща на части, още повече като се има предвид посоченото от същия свидетел, че „не всеки път се искат такива големи количества и затова си спомням какво се случи през 2007 г.”, т. е. – конкретната доставка се е отличавала с мащаба си (последното се подкрепя и от приложения дневник на продажбите на ищцовото дружество, от който е видно, че действително по-голямата част от доставките са за по-малки суми от сбора на цените по фактурите от 05.10.2007 г. и от 07.05.2008 г.). На следващо място, отново във връзка с изложеното във въззивната жалба, следва да се посочи, че действително св. А. е заявил, че (в предприятието, където работи) обикновено се товари само това, което е фактурирано (последното указва добросъвестност на този свидетел), но след това е уточнил, че има и случаи, при които това не е така, разбира се ако такова е разпореждането на работодателя. Що се отнася до назначената по делото експертиза и изложеното от вещото лице по нея в съдебно заседание, то съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице доколкото същото е подробно разяснено, логично е и е обосновано, а, освен това, изхожда от компетентно лице, незаинтересовано от изхода на делото. Следва да бъде уточнено, че въззивният съд изгражда констатациите си по фактите на база на посоченото от вещото лице по въпросите, изискващи съответните специални знания, а не въз основа на каквито и да било изводи на експертизата по съществото на спора, включително дали процесната стока е реално получена или не от ответника. Това, което е релевантно за делото в експертното заключение от гледна точка на спора по фактите, е, че издадената от ищеца на 07.05.2008 г. фактура е надлежно осчетоводена от ответника и че същият е ползвал данъчен кредит във връзка с нея.

Единствено за уточнение следва да се посочи, че не може да бъде споделено становището на въззивния жалбоподател, че било несериозно да се твърди, че ищецът би предоставил на ответника голямо количество стока без съответния документ. Наличието на установени търговски взаимоотношения между страните (което се потвърждава и от отговора на исковата молба), предполага съответната степен на взаимно доверие между търговците.

По делото липсват доказателства, а и твърдения за плащане по процесната фактура (напротив, експертното заключение сочи, че плащане липсва).

Предвид горния анализ на доказателствените материали следва изводът, че ищецът и ответникът са постигнали неформално съглашение за продажба на стоката, описана във фактури с номера */05.10.2007 г. и */07.05.2008 г., издадени от ищцовото дружество, като стойността (продажната цена) по втората фактура е 4572,18 (с включен ДДС), а падежът на задължението за плащане по нея - 01.02.2008 г., което плащане не е извършено и до настоящия момент.

От правна страна:

Налице е неизпълнение по договора за търговска продажба от страната на купувача на неговото задължение за плащане на продажната цена. Възражението на жалбоподателя за нищожност на сделката не може да бъде ±поделено. На първо място, сключени са две отделни сделки за различно количество плочи, като процесната продажба е с договорено отложено плащане, а не представлява продажба на изплащане по смисъла на чл. 335 от ТЗ, за чиято действителност се изисква писмена форма. Дори и това да не е така, т. е. – да е налице една продажба с уговорка за изплащане, то в случая едноличния търговец не може да се позове на нищожност предвид липсата на изискуемата от закона форма. Не може да се позовава на такава нищожност страната, от чието поведението може да се заключи, че не е оспорвала (т. е. – в един минал момент) действителността на сделката – чл. 293, ал. 3 от ТЗ. По-конкретно, „А. – А. Д. е осчетоводил и двете фактури и е ползвал данъчен кредит по процесната такава, т. е. – ползвал се е от благоприятните за него последици, които законът свързва с наличието (т. е. – с действителността) на продажбата, респективно – не е оспорвал действителността на същата.

Видно от горното, районният съд правилно е уважил предявената искова претенция, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и направеното в съответния смисъл искане, в полза на ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени направените от него разноски по производството пред настоящата инстанция, а именно – сумата от 500 лева адвокатско възнаграждение, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.06.2011 г.

Ето защо въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42/15.04.2011 г., постановено по гр. д. № 2009/2010 г. по описа на РС – Кърджали.

ОСЪЖДА „А. – А. Д., с ЕИК *, със седалище и адрес гр. К., ул. „П. № *, . *, ап. *, да заплати на „Т.” О. със седалище и адрес гр. П., ул. „П.” № *, с ЕИК *, сумата от 500 лева – разноски по въззивното производство по в. гр. д № 239/2011 г. по описа на ОС – Кърджали.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: