Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.Кърджали, 23.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на четиринадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Марияна Суркова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1480
по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 386,ал.1 във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М.Г.С. и С.Г.С. против ЗК ”Лев Инс” АД гр.София, в която се твърди, че на
14.08.2016г. около 0.30ч-01.00 часа в стопанската
постройка, долепена до къщата на ищците, находяща се в ***, възникнал пожар,
който впоследствие се разпространил и унищожил част от горепосочената къща и
намиращите се там движими вещи. Твърди се, че къщата и движимото имущество били застраховани от майката на ищците Д.
К. Г., починала на 16.05.2016г., в ЗК „Лев Инс" АД в офиса на дружеството
в гр. Тополовград, за което на 03.02.2016г. била издадена Застрахователна
полица № 98061610001251, със срок на действие 14 месеца, считано от
23.02.2016г. до 22.04.2017г., като един от покритите рискове бил пожар. По
сключената застраховка Д. К. Г. се задължила да заплати еднократна
застрахователна премия в размер на 25,50 лв., а застрахователното дружество се
задължило при настъпване на някое от изброените в договора застрахователни
събития да ѝ изплати съответното застрахователно обезщетение с лимит от
10 000,00 лева за жилищните сгради и 1 500,00 лева за движимо имущество. В
изпълнение на договорните им отношения Д. К. Г. превела на ответника годишната
застрахователна премия в пълен размер. Твърди се,че къщата представлявала
двуетажна постройка - каменна зидария на първия етаж и тухлена на втория, с
гредоред между етажите и тавана и се състояла от две стаи, баня и салон на
втория етаж и три стаи и салонче на първия,като всички стаи и двата салона били
измазани с варова замазка и къщата отвън също била измазана. Същата била с два
самостоятелни входа за всеки етаж, намиращи се откъм двора, като към втория
етаж имало изградено външно стълбище. Тъй като къщата била обитавана до смъртта
на майката на ищците целогодишно, същата била поддържана в добро състояние и
периодично била ремонтирана и измазвана. Собствеността била прехвърлена с
Нотариален акт за недвижим имот № 170, т. II, дело № 867/97г. на Районен съдия
при
PC- Тополовград М.С. на ищците от родителите им
Георги С.Г. и Д. К. Г., като последните си запазили правото на пожизнено
ползване на имота, описан в нотариалния акт. Твърди се в исковата молба, че
след настъпване на застрахователното събитие била регистрирана щета №
2621-9806-А-16-7586/2016г. и бил извършен оглед и опис на щетите от
застрахователя. При огледа присъствал само един от съсобствениците - М.С..
Съставени били документи, в които не фигурирала оценка и не бил посочен начин
за определяне на застрахователното обезщетение. В направения опис не били
описани всички вещи, тъй като служителят от офиса на ответника в гр.
Тополовград заявил на М.С., че не било нужно всичко от движимите вещи да се
пише, а щял да запише, което прецени, като съответно щяла да им бъде изплатена
цялата сума по застрахователната полица. Твърди се, че и към момента ищците не
знаят кои вещи били вписани в списъка и кои – не. Твърди се още, че с Писмо
изх. №
L- 2825/22.08.16г. от ЗК „Лев Инс" АД били поискани
документи, подробно описани в него, които били предоставени на застрахователя,
но резултата нямало. В края на 2017г. ищцата С. разбрала, че застрахователят отказал
изплащане на застрахователно обезщетение.С писмо изх. № 9323/10.11.16г. същата
била уведомена, че й се отказва изплащане на застрахователно обезщетение, тъй
като съгласно Общите условия на застрахователния договор причината довела до
пожара била описана като изключен риск, а именно: т. 4.2 - строителен
недостатък, нарушени строително-технически норми и изисквания, недоброкачествен
ремонт и/или неотстранени повреди от по-рано настъпили събития. Ищцата
многократно искала да ѝ бъдат предоставени документите по щетата, но
ответникът отказвал под различни предлози. На 22.02.2018г. тя входирала молба
при ответника със същата цел, като посочила,че книжата ѝ трябват за
водене на дело срещу Електроснабдяване. С писмо изх. № L- 555/27.02.2018г. ответникът ѝ върнал само Служебна бележка от
РСПБ3Н, служебна бележка от РУ-Тополовград, експертно пожаротехническо
заключение и служебна бележка за образувано ДП от РУ- Тополовград. Твърди се
още, че вследствие на пожара били изгорели носещите подпокривни греди на къщата
и дограмата на един от прозорците, както и след това, от гасенето на пожара с
противопожарна пяна се нарушила външната мазилка на къщата, както и мазилката
на стаите, а поради това, че подът бил от гредоред, а тавана на втория етаж от
гредоред и преплетен камъш, същите провиснали и изпадала замазката и се
нуждаели от пълен ремонт. След извършени консултации с лица, занимаващи се със
строително-ремонтни дейности, на ищците било съобщено, че за възстановяване на
щетите по къщата в следствие на пожара и неговото гасене ще са им необходими не
по-малко от 1500,00 лева. Сочи се, че съгласно т. 35.1.1 от Общите условия ,
застрахователят покрива и нанесените вреди от пълно или частично изгаряне,
обгаряне, опушване, замърсяване от действието на вода и/или пяна при гасенето
на пожара, поради което всички тези щети следва да бъдат обезщетени от
застрахователя. Твърди се в исковата молба,
че при пожара погинали и движими вещи, съставляващи застраховано домашно
имущество, като видовете и стойностите на всяко от тях са посочени в исковата
молба:
1.
електрожен - 1 бр. на стойност 50 лв., закупен 1990г.;
2.
ъглошлайф - 1 бр. на стойност 120 лв., закупен 2010г.;
3.
въдици тип телескоп- 4 бр. на обща стойност 100 лв.,
закупени 2015г.;
4.
Дъбови бурета -3 бр. с вместимост 100 л., 300 л. и 500 л.
на обща стойност 400,00 лв., закупени 1960г.;
5.
фуражомелка - 1 бр.на стойност 100 лв., закупена 1995г.;
6.
дюшек - 3 бр. на стойност 30 лв., закупени 1990 г.,
7.
печка „Елва" - 2 бр. на стойност 60,00 лв., закупена
1990 г.;
8.
пластмасов бидон с вместимост 200 л.- 1бр. на стойност 60
лв., закупен 2011г.;
9.
пластмасов бидон с вместимост 120 л.- 3 бр. на стойност
90 лв., закупени 2011 г.;
10.
40,000 кг. картофи
за консумация на обща стойност 30 лв.;
11.
30,00 кг. чесън за
консумация на обща стойност 100 лв.:
12.
медни бакъри по 12
л.- 2 бр. на обща стойност 30 лв., закупени 1998 лв.;
13.
меден казан 40 л -
1 бр. на стойност 30 лв., закупен 1998г.;
14.
Домашна ракия 50
градуса- 20 л. на обща стойност 200 лв., сварена 1995г.
Или, вследствие на възникналия пожар и неговото гасене на ищците били причинени
щети в общ размер на 2 900,00 лв., които застрахователят следвало да покрие, от
които 1500,00 лв. – за нанесените щети по жилищната сграда и 1400,00 лв. - за
нанесените щети на движимото имущество, но които същият без основателни причини
отказал да изплати и не изготвил оценка на щетите. Считат, че застрахователят им дължи и законната
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока
по чл. 405 от КЗ, а именно от 01.09.2016. - изтичане на 15-дневния срок,
когато ответникът изпаднал в забава, от когато
дължал обезщетение в размер на законната лихва в размер на 619,90 лв. Молят съда
да постанови решение, с което да бъде осъден
ответникът да заплати на всеки от ищците по 1/2 от сумите по договора за
застраховка от 03.02.2016г. - застрахователна полица № 98061610001251,а именно,
главница от 1 500,00 лева, представляваща нанесените щети в следствие на пожара
и гасенето му на жилищната сграда, ведно с лихвата за забава от момента на
подаване на исковата молба – 09.10.2018г. до окончателното погасяване на
задължението и главница от 1 400,00 лева, представляваща нанесените щети в
следствие на пожара на движимото имущество, ведно с лихвата за забава от
момента на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението, както и законната лихва в размер на 619,90 лв. върху главницата
от 2 900,00 лв., считано от 01.09.2016г. до 07.10.2018г. Претендират разноски.
В съдебно заседание чрез адвокат по пълномощие поддържат иска. Допълват,че строителни
книжа няма нито за жилищната сграда ,нито за стопанската постройка и че
строежите са в статут търпимост. Претендират
разноски по представен списък на разноските и представят писмени бележки. По
искане на ищците съдът е допуснал увеличаване на иска за главница за
обезщетение за вреди по сградата от 1500 лева
на 1551,40 лева, намаляне на иска за главница за щетите върху движимите
вещи на 1284,45 лева и намаляването на иска за мораторна лихва на 604,81 лева.
Направено е възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът ЗК ” Лев Инс” АД гр.София в срока по чл.131 от ГПК депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и счита,
че не дължи обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие на пожар,
като оспорва твърдението, че процесното застрахователно събитие представлява
покрит риск по сключена застраховка „Домашно имущество", поради което
оспорва иска по основания, изложени в отговора. Счита, че от представените по
делото писмени доказателства, не се установявало застрахователното събитие да
представлява покрит риск по застраховка „Домашно имущество". Сочи, че с
подписването на договора за застраховка „Домашно имущество" и декларацията
към него застрахованият декларирал изрично, че е съгласен и е прочел Общите
условия, неразделна част от договора. Излага съображения, че пожарът се дължи
на късо съединение, възникнало вследствие на неправилно оразмерена електрическа
инсталация, каквото било и Експертното пожаротехническо заключение на органите
на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - гр.
Хасково, предвид на което ЗК „Лев Инс" АД отказало изплащането на обезщетение
за претърпените имуществени вреди, тъй като събитието представлява изключен
риск по смисъла на т.4.2, предложение второ от Раздел III на Общи условия по
застраховка „Домашно имущество", неразделна част от сключения договор.
Счита, че не дължи обезщетение, тъй като възникналият пожар се дължал на
нарушение на строително-техническите норми и изисквания при монтиране на
електрическата инсталация в стопанската постройка, в която е възникнал пожарът.
Оспорва твърдението, че погиналите движими вещи, описани в исковата молба,
съставляват застраховано домашно имущество, като съгласно т.5.1 от раздел III "Изключени
рискове" от Общи условия по застраховка „Домашно имущество",
изброените погинали предмети, инструменти, хранителни продукти и стоки
представляват изключен риск и застрахователят не дължи плащане на обезщетение
за тяхното погиване. Оспорва исковата претенция и по размер , като прекомерна и
неотговаряща на действително претърпените имуществени вреди. Моли да бъде
отхвърлен иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В съдено
заседание чрез упълномощен представител поддържа отговора и моли съда на
отхвърли иска. Представя списък на разноските и съображения в писмени бележки. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства-поотделно
и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира следното:
С доклада по делото е признато
за безспорно, че наследодателят на ищците
- Д. К. Г. , починала на 16.05.2016г. и ответникът са сключили на
03.02.2016г. договор по Застраховка „Домашно имущество“ със срок на действие от
23.02.2016г. до 22.04.2017г. Признато е за безспорно настъпило на 14.08.2016г.
застрахователно събитие .
Установява се по делото,че ищците са наследници на
застрахованата Д. К. Г. съгласно Общи условия за застраховка „Домашно имущество“
със Застрахователна полица № 98061610001251, със срок на действие 14 месеца, по
който застрахователят е приел да застрахова жилищни сгради с лимит до 10000,00
лв. с покрити рискове А,Б1, В1, В2,В3,В4,Р и движимо имущество с лимит до
1500,00 лв. с покрити рискове А,Б1, В1, В3,В4,Р, както и рискове с
лимити,посочени в полицата. Застрахованият е посочил ,че застрахованото
имущество се намира в *** с година на построяване 1960
г.
Съгласно приложените по делото Общи условия за
застраховка „Домашно имущество“ покрит риск е 3.1. – клауза „А“ – пожар – вреди
вследствие на пожар и последиците от гасенето му; мълния /гръм,светкавица/;
експлозия и имплозия; падане и блъскане от летателни апарати и части от тях и
3.4. „В3“ – късо съединение/ токов удар и „Р“ – разходите по възстановяване.
Съгласно т.4.2, предл.второ от Раздел III
изключен риск е неправилното или безстопанствено съхранение, неправилна
експлоатация, в нарушение на утвърдените технологии и стандарти, а съгласно т.5.1 застрахователят
не носи отговорност за произведения на
изкуството, антики, нумизматични , филателни и оръжейни колекции, ловни трофеи,
предмети от благородни метали и скъпоценни камъни, бижута, накити, ръчни и джобни
часовници, оръжие, ловни и риболовни принадлежности,спортни уреди и
принадлежности, инструменти ,дрехи , фотоапарати и видеокамери,носители на
аудио и видео информация , музикални инструменти, книги, мобилни телефонни
апарати, преносима компютърна техника, антени /вкл. сателитни/ и принадлежности
към тях, хранителни продукти, търговски стоки,пари и ценни книжа, документи.
Съгласно т.20.2 при настъпване на застрахователно събитие застрахованият е
длъжен да докаже по безспорен начин правата си по действаща застрахователна
полица, настъпването на застрахователното събитие ––с издадени от компетентните
органи служебни документи и правата си
върху увредените или унищожени застраховани имущества, а видно от т.21 при
нарушение на горното задължение, застрахователят има право да откаже изцяло или
частично изплащане на обезщетение. По силата на т.35 от Общите условия „А“ –
Пожар – пожарът е огън, който образува пламък,жерава или тлеене, стопяване и
пушене; възниква на определено огнище или го напуска и се разпространява със
собствена сила,като събитието се удостоверява с документ от РСПБ,в който
задължително следва да е посочена причината за възникването му, а видно от т.35.2.3. застрахователят не покрива
вреди нанесени върху електрически съоръжения, под въздействието на електрически
ток без поява на пламък – напрежение над нормалното, дефекти в изолацията, късо
съединение, недостатъчен контакт, техническа неизправност на измервателни ,
регулиращи и предпазни устройства и ако в резултат на предходните възникне
пожар или експлозия за причинените от тях щети се изплаща обезщетение. Съгласно
т.39.1 застрахователят не покрива вреди вследствие на неизправности на
електрически уреди, остаряла или повредена ел.инсталация и/или изолация,
предпазители с нестандартно висока проводимост и др. подобни, които следва да
се били отстранени от застрахования.
Ответникът отказал
на изплати обезщетение за нанесените вреди от възникналото на 14.08.2016г.
застрахователно събитие, тъй като приел,че същото било причинено от многократно
претоварване на електрическата инсталация, което било индиция за техническо
претоварване и последваща неизправност в мрежата. Счел,че съгласно Общите
условия по застраховка „Домашно имущество“, неразделна част от договора – т.4.2
- в случая е налице изключен риск, поради строителен недостатък, нарушени
строително-технически норми и изисквания, недоброкачествен ремонт и/или
неотстранени повреди от по-рано настъпили събития.
Настъпилото на 14.08.2016г. около 01,00 часа събитие е
констатирано от РСПБЗН-гр.Тополовград, която е установила,че е изгоряла
покривната конструкция и домашно имущество,като по случая е получен сигнал за запалила се стопанска постройка ,
прикрепена към масивна двуетажна къща, за което е образувано досъдебно
производство № 112/2016г. по описа на РУП гр.Тополовград за престъпление по чл.330,ал.1 от НК. От
заключението по назначената по досъдебното производство съдебно-техническа
експертиза, базирано единствено на разпити на свидетели е установено ,че
причина за пожара е късо съединение, без експертът да е направил оглед и при
липса на данни за вида и начина на изпълнение на положената електрическа
инсталация. Според вещото лице в помещението е била монтирана електрическа
инсталация, която обаче вероятно не е била оразмерена правилно вследствие на което при претоварване
често се е случвало предпазителите да задействат.
Установява се,че в общинска администрация- гр.Тополовград
няма запазени строителни книжа за процесната сграда,но същата е построена преди
1992г., тъй като е нанесена в Кадастралния план на с.Капитан Петко войвода от
1992г. и представлява търпим строеж по смисъла на §127,ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е назначена съдебно-техническа експертиза,заключението по която не се оспорва от страните и от
която се установява,че размерът на щетите по сградния фонд възлиза на 1551,40 лв., а по
движимите вещи – 1284,45 лв., или, общо 2835,85 лв.; размерът на законната
лихва върху главницата за периода от 01.09.2016г. до 08.10.2018г. е изчислен на
604,81 лв.; на база на отразеното в телефонограмата на служителите на РС „ПБЗН“
– Тополовград и пожаротехническото заключение на РД „ПБЗН“-Хасково, може да се
предполага, че причината за пожара е късо съединение в ел.инсталация на
стопанската постройка ,като огнището на пожара се намира вътре в стопанската
постройка и е налице причинно – следствена връзка между възникналото
застрахователно събитие /пожара/ и причинените щети по застрахованото домашно имущество. От
устния доклад на вещото лице в съдебно заседание се установява,че според наличните материали по делото и огледа на
място, въпреки изминалия период от време, има
вероятност пожарът да е възникнал по причина късо съединение в електрическата
инсталация,като къщата
си е изпълнена както трябва и хората живели в нея,
имало достатъчно покъщнина, много години била използвана и нищо не се е
случило.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените
искове за частично основателни по следните съображения:
Безспорно се установи по делото наличието
на валидно застрахователно правоотношение между наследодателя на ищците и
ответното дружество към датата на застрахователното събитие – 14.08.2016г.
Настъпването му и неговият вид – късо съединение на ел. инсталация на
стопанската постройка,в резултат на което се е запалил и е изгорял покривът на
застрахованата постройка, не се оспорва от застрахователя. Не се оспорват и
вида, количеството и размера на движимите вещи, които са повредени в резултат
на възникналия пожар. Като причина за пожара органите на РС „ПБЗН” гр.Тополовград
са посочили късо съединение на ел.инсталацията. Подобен риск е поет от
застрахователя по силата на обстоятелството, че застраховката е сключена при
условията на „пожар“ и късо съединение/токов удар” на база за определяне на
застрахователната сума при първи риск. Същата е причината за увреждащото
събитие и според неоспореното заключение на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза. Съгласно чл.
386, ал.1 и 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено
в този кодекс, като при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. По
делото не бе установено, че пожарът се дължи на нарушение на
строително-техническите норми и изисквания при монтиране на електрическата
инсталация в стопанската постройка ,в която е възникнал пожарът,тъй като бе
установено добро състояние на недвижимите имоти от вещото лице, които въпреки
липсата на строителни книжа, са в режим на търпимост и предвид
обстоятелството,че наследодателката е обитавала имота и го е поддържала до
смъртта си няколко месеца преди пожара. Ето защо, възражението на ответника в
тази връзка е неоснователно, а предявеният иск следва да бъде уважен за сумата
от 1551,40 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяването му - 08.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
На следващо място, за установяване на действителната стойност застрахователят
има право да прегледа имуществото. В случая, застрахователният договор между
страните е сключен за застрахователна сума в размер на 1500 лв. за движимо
имущество, като няма данни застрахователят да е правил оглед на имуществото
преди сключване на договора за застраховка. Въпреки това,обаче, съдът споделя
възражението на ответника, че по отношение на претенцията за обезщетение за
погиналите движими вещи е налице изключен риск по смисъла на т.5.1 от ОУ, тъй
като същите представляват инструменти, хранителни продукти и търговски стоки, каквито
изрично са изключени от застрахователна защита. Или, , искът в тази част и за
сумата от 1284,45 лв., представляваща дължимо и неизплатено застрахователно
обезщетение за погинали движими вещи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.10.2018г.- предявяване на иска, до окончателното
изплащане,следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД:
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва от деня на забавата.
На осн. чл. 409 от КЗ върху определения размер на
обезщетението от 1551,40 лв. следва да бъде присъдена и законната лихва за
забава, считано от изтичане на срока по чл. 405 от КЗ. Съгласно чл. 108, ал.1 от КТ застрахователят е длъжен
да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или
по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква "А" от приложение №
1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.
Видно от ал.2 на същият текст когато не са представени всички доказателства по чл. 106 по застраховките по ал. 1, с
изключение на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините
по ал. 1 не по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията. В
случая не се установява кога точно са представени на застрахователя всички
доказателства по чл.106 от КЗ, изискани с писмо от 22.08.2016г., но се
установява,че на 10.11.2016г. е изготвено писмо ,с което е отказано изплащането
на застрахователното обезщетение въз основа на искане на ищците от 15.08.2016г.
При това положение, следва да се определи за началото на забавата на ответното
дружество изтичането на 6-месечния срок от претенцията до застрахователя –
16.08.2016г., или, от 16.02.2017г., при което същият дължи лихва за забава върху
главницата от 1551,40 лв. за периода от 16.02.2017г. до 07.10.2018г. – денят,
предхождащ предявяване на настоящия иск с оглед забраната за начисляване на
лихва върху лихва. По отношение на размера съдът изчисли същия по реда на
чл.162 от ГПК чрез онлайн калкулатор на НАП, при което претенцията е
основателна за сумата от 100,64 лв., а за разликата над 100,64 лв. до пълния
предявен размер от 604,81 лв. и за периода от 01.09.2016г. до 15.02.2017г.
вкл. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото са
неоснователни възраженията на страните за прекомерност на възнаграждението за
адвокат в размер на 480,00 лева, заплатено от всеки от двамата ищци пред
първата инстанция и за юрисконсулт в размер на 300,00 лв., поради което същите
следва да се оставят без уважение.
Ищците имат право на разноски съразмерно с уважената част от иска, с оглед
на което разноските на същите по представения списък по чл.80 от ГПК възлизат
на сума в размер на 681,82 лв.
Ответникът има право на разноски съобразно с отхвърлената част от иска и с
оглед представения списък на разноските, в полза на същия следва да се присъдят
разноски в размер на 189,74 лв.
Поради пропуск на съда при увеличение на иска по чл.214,ал.1 от ГПК да
събере дължимата по чл.74, изр.2 от ГПК държавна такса от 50,00 лв., съгласно
чл.1 от ТДТГПК, същата следва да се възложи на ищците.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК" Лев инс"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.С.,с ЕГН
********** от *** и С.Г.С., с ЕГН **********,***, НА ВСЕКИ ОТ ДВАМАТА , в
качеството им на наследници на застрахованата Д. К. Г. , починала на 16.05.2016г., б.ж. на
гр.Кърджали, по ½ ид.ч.
от сумата 1551,40 лв., представляваща
дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение за застрахована жилищна
сграда по имуществена застраховка „Домашно имущество“ на сгради, сключена със Застрахователна
полица № 98061610001251/03.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.10.2018г.-предявяване на иска, до окончателното изплащане и на
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 100,64 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.02.2017г.
до 07.10.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 1284,45 лв., представляваща дължимо и неизплатено застрахователно
обезщетение за погинали движими вещи по имуществена застраховка „Домашно
имущество“ на вещи, сключена със Застрахователна полица №
98061610001251/03.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.10.2018г.- предявяване на иска, до окончателното изплащане, както и иска
за лихва за забава за разликата над 100,64 лв. до пълния предявен размер от 604,81 лв. и за периода от 01.09.2016г. до 15.02.2017г.вкл.
ОСЪЖДА ЗК" Лев
инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.С.,с
ЕГН ********** от *** и С.Г.С., с ЕГН **********,***, разноските по делото в
размер на 681,82 лв.
ОСЪЖДА М.Г.С.,с ЕГН **********
от *** и С.Г.С., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗК" Лев инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, разноските по делото в размер на 189,74 лв.
ОСЪЖДА М.Г.С.,с ЕГН **********
от *** и С.Г.С., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Район съд
- Кърджали държавна такса по чл.74,изр.2
от ГПК в размер на 50,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия: