Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260047
гр. Русе, 10.02.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Аглика Гавраилова Членове: Антоанета А.
Боян Войков мл. съдия
при секретаря Тодорка Недева като
разгледа докладваното от съдия А. в. гр.
д. № 770 описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба ОДМВР Русе чрез
гл. юрк. Т.Й.против Решение № 260144 от 21.09.2020 г. по гр. д. № 6754/2019 г.
по описа на Районен съд Русе, с което е осъдена да заплати на К.Д.К. *** сумите
от 1 788,42 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през
периода 13.11.2016 г.- 13.11.2019 г., обезщетение за забава върху нея 219,76 лв. считано от падежа на всяка
претенция до 13.11.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.11.2019 г., както и 300 лв. разноски, а на РРС 121,52 лв. държ.
такса и 150 лв. за назначената експертиза. Въззивникът намира
първоинстанционния съдебен акт за неправилен като постановен в противоречие с
материалния закон и необоснован. Развива оплаквания за незаконосъобразност на
изводите на съда. Моли въззивния съд да отмени решението и да постанови друго,
с което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и разноски за двете инстанции.
По реда и в в срока по чл. 263, ал. 1 не е
постъпил писмен отговор от въззиваемата страна К.Д.К.
***. чрез процесуалния си представител адв. В.А. взема становище за
неоснователност на жалбата и прави искане тя да не се уважава. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като се претендират разноските
за производството пред въззивната инстанция съгласно приложен списък.
Въззивната жалба е подадена от
процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Въззивният съд, упражнявайки
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че Решение № 260144 от 21.09.2020 г. по гр.
д. № 6754/2019 г. по описа на Районен съд Русе е валидно и допустимо.
Окръжният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява
такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор
между страните. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка,
поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание
чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото
решение.
По делото няма спор, че за
периода от 13.11.2016 г. до 13.11.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност „С.П.“
в Първо РПУ при ОД МВР. Не се спори, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител и приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 1 ЗМВР. По делото не се спори, че
предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
Наведените във въззивната
жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на
МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи
на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което
въззивникът счита, че РРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната
уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за
неоснователни.
Даденото от
районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд е правилно и в съответствие със закона. Съгласно чл. 176 ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които
съгласно чл.178, ал. 1, т. 3 от закона е възнаграждение за извънреден труд.
Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство и др. се определят на основание чл.187 ал. 9
от министъра на вътрешните работи. В периода, за който се претендира
възнаграждението за извънреден труд в действащите Наредби № 81213-592 от
25.V.2015 год. и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 год. липсва норма, аналогична на
чл. 31 ал .2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014 год. за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При липса на
изрична законова регламентация районният съд правилно е приел, че следва
субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл.9 ал.2 НСОРЗ. С оглед безспорният факт, че служителите в МВР
са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да
се приложи общия закон, а именно Законът за държавния служител. В този смисъл
са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за
правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл, както това е било уредено в отменения
ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения
приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото
законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл постановява, че
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент е 1,143. Предвид изложените по-горе съображения,
въззивният съд намира, че при липсата в случая на специално правило, което да
определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то
наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ. В този смисъл съдът съобразява и решение №
311/8.11.2019 г. на ВКС по гр. д.№ 1144/2018 г., което макар да има за предмет
заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни служители от
системата на МВР, дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното
приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. В него
е посочено е, че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация,закрепен в чл. 6 Конституцията и чл. 14 ЕКЗПЧОС. Съдът
основава решението си и на прогласения в чл. 16 Конституцията на Р България и
чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на труда, насочен към подпомагане на
работника или служителя като икономически по-слаба и зависима страна по
съответното правоотношение.
Поради това,
правилно в обжалваното решение Русенският районен съд е приел, че държавният
служител в МВР не би трябвало да се поставя в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, регулирани от КТ. Всички възражения на
ответника в обратния смисъл са неоснователни. Въззивният съд намира, че
включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен
на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално
положеният от него труд за исковия период. По отношение размера на иска, съдът правилно
е съобразил установените по делото обстоятелства относно часовете нощен труд,
положени от ищеца в процесния период и дължимото му се възнаграждение съобразно
заключението на вещото лице. Предвид основателността на главното задължение,
основателни се явяват още претенциите за мораторна лихва, както и лихва за
забавата.
По тези съображения
и изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, към които съдът
препраща на основание чл.272 ГПК, решението се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия сторените от него разноски за адв.
възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Русенският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260144 от 21.09.2020 г. по гр. д. № 6754/2019 г. по описа на Районен съд Русе
ОСЪЖДА ОДМВР Русе, бул.
„Скобелев“ № 49 да заплати на К.Д.К., ЕГН ********** *** сумата 300 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: