Р Е Ш Е Н И Е
№131/16.1.2020г.
Град Пловдив, 16.01.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на седемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 3172 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ против решение № 1563 от 21.08.2019
г. по а.н.д. № 2273 по описа на Пловдивски районен съд за 2019 г., с което е отменено
наказателно постановление № НП-27-133-3 от 16.11.2018 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (понастоящем „Медицински надзор“),
с което на „МБАЛ „Тримонциум“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.229, ал.3 ЗЗ са наложени четири
имуществени санкции, всяка в размер на 500 лева, за четири нарушения на чл.25,
вр. чл.24а, ал.1, т.1 от Наредба за осъществяване на правото на достъп до
медицинска помощ, вр. чл.81, ал.3 ЗЗ.
Според касатора решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване
на наказателното постановление, както и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Ответникът чрез процесуалния
си представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага
съображения за нейната неоснователност. Претендира направените разноски за
двете съдебни инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради
следните съображения:
За да отмени наказателното
постановление, районния съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в предвидената от закона форма, при спазване на процедурата по чл.40 и
чл.43 ЗАНН. За неоснователно е прието възражението, че нарушенията са
установени извън периода на проверката. Направен е извод, че е спазен срокът по чл.34 ЗАНН, както и
че срокът по чл.52, ал.1 ЗАНН е инструктивен, съответно неспазването му не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Но съдът е приел, че
е налице несъответствие
на правна квалификация между цифровото и словесното й посочване в АУАН и НП,
тъй като чл.25, ал.1 от наредбата препраща към допълнителни услуги по чл.24а,
ал.1, т.3 от наредбата (избор на лекар или екип), а не към посочения от
административнонаказващия орган чл.24а, ал.1, т.1 от наредбата (подобрени
битови условия). Според районния съд разминаването между описанието на фактите
и правната квалификация на нарушението, между действителното съдържание на
правната норма и посоченото такова в актовете на административнонаказателното
производство и некоректната правна квалификация са основания за отмяна на наказателното
постановление, тъй като представляват съществено нарушаване на процесуалните
правила, което ограничава правата на дружеството-жалбоподател. Направен е
извод, че приетата и установена от съда фактическа обстановка сочи нарушение на
чл.24б, вр. чл.24а, ал.1, т.1 от наредбата, вр. чл.81, ал.3 ЗЗ, а не посочената
в АУАН и НП. Според районния съд неправилно е посочена и санкционна норма на чл.229,
ал.3 ЗЗ, тъй като с непредоставянето на пациента на право да заяви, дали желае
подобрени битови условия, а директното им включване в крайната цена на желаната
медицинска интервенция, пряко се нарушават правата на пациентите, като
релевантна в случая е нормата на чл.221, ал.2 ЗЗ.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни.
Нормата на чл.25, ал.1 от Наредбата за осъществяване на правото
на достъп ди медицинска помощ гласи: „Допълнително
поисканите услуги по чл. 24а, ал. 1, т. 3 се заявяват писмено от пациента,
който попълва заявление по образец съгласно приложението“. Нормата е цитирана
неправилно в касационната жалба, както и в акта за установяване на административно
нарушение, и в наказателното постановление. Ето защо правилен е изводът на районния
съд за неправилна квалификация на нарушението, като в случая се касае за нарушение
на чл.24б от наредбата, съгласно която
допълнително поисканите услуги по чл.24а, ал.1, т.1 и 2 се заявяват писмено от
пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне на
ценоразписа на услугите.
Не се споделят изводите
на районния съд за неправилно приложение на санкционната норма. Фактът, че с конкретното деяние се
нарушават и права на пациентите, не изключва нарушаването и на цитираната
законова норма, за което е приложима санкционната норма на чл.229, ал.3 ЗЗ.
Предвид изложеното касационната инстанция намира, че
не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НК и обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано и правилно. С оглед
изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника същото е допустимо единствено по отношение на
разноските за настоящата инстанция, които обаче не са доказани, поради което
искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Затова и на основание чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1563
от 21.08.2019 г., постановено по а.н.д. № 2273 по описа на Пловдивски районен
съд за 2019 година.
ОТХВЪРЛЯ искането на „МБАЛ „Тримонциум“ ООД
за присъждане на разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.