РЕШЕНИЕ
№ 1531
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА
ОФИЦЕРСКА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА
Гражданско дело № 20211110153944 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Фирмас ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к. „Др.“, бл. **, ет. **, ап. ** против фирма с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Дж. Б.“ № *** с правно основание чл. 405 ал. 1, вр. чл. 343 ал. 1
КЗ - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., частично предявен
от целия размер от 20 635.29 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“, обективирана в полица №*********/30.03.2021 г. със срок на
застрахователното покритие 30.03.2021 г. – 29.03.2022 г., за вреди на автомобил марка ****,
модел *********с рег. №******** при настъпило застрахователно събитие на 28.04.2021 г.,
по щета № **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
иска – 16.09.2021 г. до плащането.
В откритото съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е увеличен размерът на
иска на сумата от 12 944.78 лв.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен валиден договор за
застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № **************, с период на
застрахователно покритие 30.03.2021 г. – 29.03.2022 г. На 28.04.2021 г., около 21:00 часа, в
гр. С., на бул. „Б. ш.“, на разклона на пътя към с. Д. Б., водачът на л.а. марка *****, модел
*******, с рег. № ********* – В. В. М., поради неспазване на предимство при маневра
„обратен завой“, реализира ПТП с л.а. марка ***********, модел ********* с рег. №
**********, управляван от А. Н. Я., собственост на ищеца, застрахован по застраховката
„Каско“ при ответника. За настъпилото произшествие е съставен Протокол за ПТП №
*********** от 28.04.2021 г.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв.
Оспорва се искът, като се възразява, че ищецът в качеството си на застраховано лице
1
не е изпълнил произтичащи от сключения между страните договор за застраховка „Каско“
задължения, обективирани в т. 2.11. и т.2.12 от Раздел VI „Права и задължения на
застрахования“, и по-точно не е запазил увреденото МПС за оглед, не е допуснал
застрахователя за извършването му и не е съдействал на застрахователя за изясняване на
обстоятелствата във връзка с възникването на застрахователното събитие, както и не е
представил поисканите документи, свързани с установяването събитието и размера на
вредите, което неизпълнение било основание за отказ да се изплати застрахователно
обезщетение. Възразява се, че претендираната сума не отговаря на действителния размер на
щетите, както и че от размера на обезщетението следва да бъдат приспаднати запазените
части на МПС.
По делото са събрани писмени доказателства. Прието е заключение на САТЕ.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 405 КЗ ищецът носи доказателствена
тежест да докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение с ответника по
договор за имуществено застраховане, който го обвързва; настъпване на застрахователно
събитие в срока на действие на договора; събитието да представлява покрит
застрахователен риск, съобразно уговореното между страните; размер на дължимото
застрахователно обезщетение – действителната стойност на претърпените вреди;
застрахователната сума по договора; уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие; представяне в срок и цялост на изискуемите се документи.
Ответникът следва да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе си
правни последици.
Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са приети следните
обстоятелства: наличието на валидно към датата на събитието правоотношение между тях
по силата на договор за застраховане „Каско“ при Общи условия; настъпване в периода на
застрахователното покритие на събитието ПТП, в което е участвал застрахованият
автомобил и отказ на ответника да заплати застрахователно обезщетение.
Страните не спорят и се установява и от представените по делото доказателства, че са
били обвързани от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в
полица № Е21990004696, с период на застрахователно покритие 30.03.2021 г. – 29.03.2022 г.
Установява се от представения Протокол за ПТП №********* от 28.04.2021 г. настъпването
на застрахователно събитие, съставляващо покрит застрахователен риск - ПТП, в срока на
азстрахователното покритие, както и механизма му - на 28.04.2021 г., около 21:00 часа, в гр.
С., на бул. „Б. ш.“, на разклона на пътя към с. Д. Б., водачът на л.а. марка *********, модел
******, с рег. № ********* – В. В. М., поради неспазване на предимство при маневра
„обратен завой“, реализира ПТП с л.а. марка ************, модел „*******с рег.
№**********, управляван от А. Н. Я.
Съобразно правилата на чл. 153 ГПК, на доказване в процеса подлежат единствено
спорните между страните факти. В случая спорът е относно обстоятелствата налице ли
основание застрахователят да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, както и
размерът на действително причинените вреди.
По спорните между страните въпроси, Съдът намира следното:
Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение за щетите от настъпилото застрахователно събитие. Страните
са сключили валидна облигация по договор за застраховка „Каско“, в периода на
застрахователното покритие на която автомобилът е претърпял щети при събитие,
представляващо покрит застрахователен риск. Установява се и не се спори между страните
застрахователната стойност на автомобила по договора между тях – 24 000 лв.
Видно от представената по делото застрахователна преписка по щета № **********,
ищецът своевременно е предявил претенцията си към ответника, като е подал Уведомление
2
за щета от 29.04.2021г. Установява се и че застрахователят е извършил най-малко два огледа
на автомобила и е съставил три описа на щета, в които са описани уврежданията на
автомобила, изброени поименно и като степен на увреждане – от 29.04.2021г., от
11.05.2021г. и от 28.05.2021г. Тези обстоятелства опровергават възражението на ответника,
че застрахованият не е изпълнил задълженията си по застрахователния договор и не е
запазил увреденото МПС за оглед, не е допуснал застрахователя за извършването му и не е
съдействал на застрахователя за изясняване на обстоятелствата във връзка с възникването на
застрахователното събитие. Видно е, че огледи са извършени няколко пъти и ответникът не
твърди и не представя доказателства за действително възникнала потребност от последващи
огледи.
Видно е от застрахователната преписка и че ищецът е представил всички изискани от
застрахователя документи, с които разполага. Ответникът не ангажира доказателства
относно наличието на причинна връзка между изискан от него и непредставен от
застрахования документ и невъзможност за вземане решение по претенцията и определяне
на дължимото застрахователно обезщетение. Няма доказателства по делото да е изискал от
ищеца и той да не е представил банкова сметка за изплащане на обезщетението, а и това с
случая е ирелевантно, доколкото ответникът е постановил отказ да изплати обезщетението
/и то на друго основание, а не поради непредставяне на банкова сметка/, а не е определил
извънсъдебно размер на дължимо обезщетение.
Видно от заключението на вещото лице по САТЕ, действителната пазарна стойност
на уврежданията по л.а. ******, модел ********* с рег. № ********** по средни пазарни
цени към адтата на настъпване на събитието е 12 944.78 лв., а действителната стойност на
лекия автомобил към датата на настъпване на произшествието е 34 157 лв. Вещото лице
дава заключение, че не е налице тотална щета.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
В настоящия случай както застрахователното събитие, така и сключването на
процесния договор за застраховка „Каско" са настъпили при действието на новия Кодекс за
застраховането (ДВ – бр. 102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). По силата на чл.395, ал.1 КЗ,
застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от
вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за
отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки, а съгласно чл.395, ал.3 КЗ, при неизпълнение на
задължението по ал.1, застрахователят има право да прекрати застрахователния договор, но
само ако не е настъпило застрахователно събитие. Когато такова е настъпило намират
приложение разпоредбите на чл.395, ал.4 и ал.5 КЗ. Според чл.395, ал.4, изр.1 КЗ, при
настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал.1 и само
ако изрично е предвидил това в договора, а в изр.2 на същата алинея е предвидено, че ако
настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението
по ал.1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на
неизпълнението. Съгласно чл. 395, ал.5 КЗ, независимо от ал. 4 застрахователят е длъжен да
изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал.1 не е
в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е
невъзможно определянето на вида или размера на вредата.
Съгласно чл. 408, ал.1, т.3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
застрахователно обезщетение при неизпълнение от страна на застрахования на задължение
по застрахователния договор, което е значително с оглед интересите на застрахователя, било
е предвидено в закон или застрахователния договор и е довело до настъпване на
застрахователното събитие. Няма доказателства по делото, както се каза по-горе, за
допуснато от ищеца неизпълнение на задълженията му по застрахователния договор и
конкретно – да предостави автомобила за оглед. Непредставянето му за пореден оглед – 3, 4
или 5-ти не е основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, щом
3
застрахователят не установява необходим ли е бил и за събирането на какви допълнителни
данни този оглед.
При тази редакция на цитираните по-горе разпоредби на новия КЗ е явно, че правото
на застрахователя да откаже плащане на обезщетение или да намали застрахователното
обезщетение е обусловено и поставено в зависимост от наличието на причинно-следствена
връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на
застрахователното събитие. Само в случай, че конкретното поведение на застрахованото
лице е причинило или допринесло за настъпването на вредите, застрахователят може да
откаже да заплати обезщетение или да намали неговия размер, в какъвто смисъл е и
постоянната практика на ВКС по КЗ (отм.), съгласно която настъпването на обстоятелства,
свързани с поведението на застрахования, които са били визирани в застрахователния
договор, респ. в общите условия към него като изключен застрахователен риск, сами по себе
си не са основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, а следва да бъде
преценено дали това поведение на застрахования се намира в причинна връзка с
настъпването на застрахователното събитие, с увеличаване размера или обхвата на вредите
или препятства доказването им, като застрахователят следва да докаже пряка причинно-
следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение на застрахования като
значително с оглед на неговия интерес (решения на ВКС: № 49/29.07.2013 г. по т.д. №
840/2012 г., І т.о.; № 207/13.01.2017 г. по т.д. № 3394/2015 г., ІІ т.о.; № 168/2016 г. по т.д. №
2284/2014 г., II т.о и др.). Тази практика напълно съответства на нормите на Кодекса за
застраховането от 2016 г. – чл. 395 и чл. 408, ал.1, т.3 КЗ, които също въвеждат изискването
за наличие на причинна връзка на поведението на застрахования с настъпилото
застрахователно събитие като основание за правото на застрахователя да откаже или да
намали обезщетението. Такава причинна връзка по делото не се установява – няма
доказателства, че неизпълнение на задължения от страна на застрахования е осуетило
доказването на вредите.
Следователно и с оглед разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането,
за застрахователя е възникнало задължение да плати обезщетение за вредите, причинени на
овтомобила „Мерцедес“, модел „ГЛК 250“ с рег. № КН 9552 ВТ при настъпилото
застрахователно събитие.. Искът е доказан по основание.
Относно размера:
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не
може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 386, ал. 1 КЗ/,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ - отм./. видно от заключението на вещото лице по САТЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно, стойността на вредите по средни
пазарни цени към датата на увреждането е 12 944.78 лв., поради което следва да се приеме,
че предявеният иск е изцяло основателен и доказан.
Основателността на иска обуславя и основателност на акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва, считано от предявяване на иска – 16.09.2021г. до
плащането.
По разноските:
Ищецът е направил общо разноски за заплатена държавна такса от 517.79 лв., 100
лв. депозит за вещо лице и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 480 лв.
възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е
основателно – съобразно Наредба № 1/2004г. Минималното адвокатско възнаграждение
4
съобразно размера на иска възлиза на 918.34 лв. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което съдът намира
платеното възнаграждение от ищеца за прекомерно. Същото следва да бъде намалено до
сумата от 1 000 лв. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 617.79 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405 ал.1, вр. чл. 343 ал.1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД Фирма
с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Дж. Б. №** да заплати
на фирма с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Др.“, бл. **, ет. **
ап. ** сумата от 12 944.78 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“, обективирана в полица № ***********/30.03.2021 г. със срок на застрахователното
покритие 30.03.2021 г. – 29.03.2022 г., за вреди на автомобил марка***************,
модел********** с рег. № ************ при настъпило застрахователно събитие на
28.04.2021 г., по щета № **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска – 16.09.2021 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК –
направените по делото разноски в размер на 1 617.79 лв.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5