Определение по дело №566/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7408
Дата: 22 май 2020 г. (в сила от 22 май 2020 г.)
Съдия: Богдана Николова Желявска
Дело: 20201100500566
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   София, 22.05.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

                                                                                  ЕКАТЕРИНА СТОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 566 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе пред вид:

 

         Производството е по реда на реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

         Образувано е по жалба на В.Д.П., ЕГН **********,***, срещу Постановление от 09.12.2019 г. по изп.дело № 20198520400110 по описа на ЧСИ К.П., с което са начислени разноски по изпълнението в размер на 898 лв.

         Взискателят по изпълнителното дело С.В.Б.счита жалбата за неоснователна с подробно изложени съображения по същество. Искането му към съда е да се остави в сила постановлението. 

В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските са начислени законосъобразно и са доказани по размер и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.

 

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

 

Производството по изпълнително дело № 20198520400110 по описа на ЧСИ К.П. е образувано по молба от С.В.Б.(като изпълнителното производство продължава на основание чл. 427, ал. 5 ГПК изп.д. № 30305/2013 г. по описа на СИС при СРС и изп.д. № 20199210400285 по описа на ЧСИ С.П.) въз основа на изпълнителен лист от 26.09.2013 г. по гр.д. № 897/2009 г. по описа на СРС, 92 състав, с който е определено, че бащата С.В.Б.има право да вижда и взема детето С.С.Б. всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, както и 30 дни

през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката Величка Димитрова Петкова.

Към молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е представил Договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е внесено изцяло и в брой. Размерът на същото е потвърден и с влязло в сила Решение от 27.11.2019 г. на СГС, І ГО по гр.дело № 13720/2019 г.

В кориците на изпълнителното дело (л. 708 и 709) се намират молбите от взискателя и упълномощения от него адвокат, аргументиращи заплащането на допълнителното адвокатско възнаграждение от 100 лв.

С обжалваното Постановление от 19.12.2019 г. съдебният изпълнител е определил разноските в изпълнението, които са за сметка на длъжника В.Д.П., а именно: приет по ИД хонорар за един адвокат, общо – 400 лева, в т.ч.: 300 лева - приети при образуване     на изпълнителното   дело и 100 лева - приети на 19.11.2019 г.; Такси, начислени по ИД, съгласно ТТРЗЧСИ, платени от взискателя, общо с ДДС – 450 лева, в т.ч.:

По сметка № 02974/05.08.2019 г. - 120 лева.

т. 1 - за образуване на изп.дело - 24 лева;

т. 3 - 4 броя справки и доп.р-ки - 30 лева;

т. 4 - изпращане по пощата -12 лева;

т. 5 – връчване - 24 лева;

т. 8 - копие от ИД – 12 лева;

т. 9 – запор - 18 лева.

По сметка № 03508/07.10.2019 г. - 330 лева:

т. 16 – изпълнение на действие - 180 лева;

т. 4 – изпращане по пощата - 12 лева;

т. 5 – 2 броя връчване - 48 лева;

т. 9 – 5 броя запори - 90 лева., както и дължима такса за събрана сума (върху 400,00 лева):- 48 лева. Или общо разноски по изпълнението: 898 лева.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В конкретния случай приетите разноски по изпълнението и начислените авансови и пропорционални такси са законосъобразни и обосновани, като същите се подкрепят от доказателствата по делото. Всички авансово дължими такси по изпълнителното дело са начислени в нарочни сметки, с посочени основания, съгласно ТТРЗЧСИ.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, тъй като адвокатските възнаграждения, приети по изпълнителното дело са: 300 лева - приети при образуване на изпълнителното дело, потвърдени с влязло в сила Решение от 27.11.2019 г. на СГС, І ГО по гр.дело № 13720/2019 г. и

100 лева - приети на 19.11.2019 г. за които в кориците на изпълнителното дело (л. 708 и 709) се намират молбите от взискателя и упълномощения от него адвокат, аргументиращи заплащането на допълнителното адвокатско възнаграждение.

 

По разноските:

Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е наличието на потестативното право на жалбоподателя да се постанови отмяна на действията на ЧСИ, а за решаването му съдът следва да прецени законосъобразността на тези действия, което се явява преюдициален въпрос. Субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тези действия вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител. Пред вид изложеното в това производство не се разпределят разноски за страните.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В.Д.П., ЕГН **********,***,  частна жалба срещу Постановление от 09.12.2019 г. по изп.дело № 20198520400110 по описа на ЧСИ К.П., с което са начислени разноски по изпълнението в размер на 898 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                            

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.