№ 34994
гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110157868 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от адв. Е. И. – процесуален представител на ищцата Н. М.
А., по чл. 248, ал. 1 ГПК , с което се иска изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния
акт в частта относно присъдените разноски в полза на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ на ищцата, които оплаквания са в смисъл, че съдът е присъдил
адвокатско възнаграждение само по единия от предявените искове, а такова следвало
да се присъди и по двата иска поотделно съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по молбата – „А. е депозирал становище, с което заявява
неоснователност на искането и моли за оставяне на молбата без уважение. Посочва, че
защитаваният интерес и по двата иска е идентичен, т.е. адвокатската помощ се
осъществява относно едно защитимо благо, респ. извършват се сходни процесуални
действия и по двата иска. Излага, че заявената претенция представлява злоупотреба с
права и уважаването би довело до неоснователно обогатяване. Допълва, че от името
на ищцата чрез адв. Е. И. са образувани множество еднотипни искови производства,
сходни с настоящото, съответно присъждането на адвокатско възнаграждение по всеки
иск би надхвърлило значително материалния интерес. Обосновава, че предоставянето
на безплатна адвокатска помощ не следва да е с цел извличане на икономическа облага.
Излага конкретни съображения за недължимост на допълнително адвокатско
възнаграждение относно единия иск.
Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което съдът приема, че
е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
С Решение № 9430/05.06.2023 г., постановено по делото, съдът е уважил
предявените от Н. М. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ., съдебен адрес: гр.
Пловдив, . искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5
ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 3 от договор за кредит №
220744/13.04.2018 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на сумата от
4,32 лева на ден, дължима за всеки ден от срока на договора за кредит, поради
1
противоречие със закона, както и осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за сумата
от 116,64 лева, представляваща недължимо платена въз основа на прогласената за
нищожна клауза от договор за кредит № 220744/13.04.2018 г., сключен между
страните, сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/21.10.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Възложил е на ответника, присъдено в полза на процесуалния представител на
ищцата /представлявана по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв./ адвокатско възнаграждение
в производството в размер на сумата от 300 лева.
Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно
отправеното искане. Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки
един от тях поотделно. На първо място следва да се отбележи, че не винаги
съединените искове налагат отделна защита. Това не е така, когато едната претенция е
обуславяща другата по такъв начин, че макар и съдът да я докладва, разглежда и да се
произнася с отделен диспозитив по нея, решението изцяло се определя от установените
факти и правните изводи по главния иск. При кумулативно съединени обусловени
искове често се наблюдава акцесорност, какъвто е и настоящият случай. Ето защо и
съдът не намира основание да отстъпи от изложените в мотивите на решението
съображения. Следва само да бъде допълнено, че настоящият съдебен състав приема,
че право на адвоката да бъде определено възнаграждение поотделно за всеки от
предявените искове ще възникне при такова съединяване на искове (оценям и
неоценяем, вещен и облигационен, установителен и конститутивен и др. подобни),
налагащи несъмнено независима самостоятелна защита по всеки от тях, независимо от
съотношението, в което са съединени. Настоящата хипотеза не е такава, поради което
искането за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователно,
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
9430/05.06.2023 г. по гр. д. № 57868/2022 г., по описа на СРС, 41 с-в, в частта за
присъденото в полза на адв. Е. И. адвокатско възнаграждение за производството по гр.
д. № 57868/2022 г. по описа на СРС, 41 с-в, заявено с молба с вх. № 176833/15.06.2023
г., подадена от адв. Е. И..
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2