Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 26.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тринадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело №1459 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството по
гр.д.№1495/2019г. по описа на ПлРС е образувано
въз основа на постъпила искова
молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от ***против С.И.Й. с ЕГН **********, с която
са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 355,20лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от
01.10.2016г. до 30.04.2018г. и лихва
за забава върху главницата в размер на 41,42 лв. за периода
от 02.12.2016г. до
22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ ***до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответницата като собственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката и че за периода от
01.10.2016г. до 30.04.2018г. не
е погасила своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден
имот – апартамент с абонатен номер ***, възлизащи на сума
в общ размер на 355,30лв. Сочи се, че сумите
били изчислявани по изготвяни отчети
от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота
– „Т.С.“ ЕООД *** на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи,
че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите
месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат
в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Поради
неплащане на датите на падеж,
ответницата дължала и лихва за забава,
изчислявана в размер на 41,42 лв. за
периода от 02.12.2016г. до 22.11.2018г.
Излага
се, че процесните суми били претендирани
по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№***, в което била издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми, но при
условията на чл.415, ал.1 т.2 от ГПК били дадени указания на ищеца за
предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията му.
Като следствие от изложеното се отправя
искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено
вземането на ищеца срещу ответницата за сумата
от 355,30 лв., представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г. и сумата от 41,42лв,
представляваща мораторна лихва за периода от
02.12.2016г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. ***до окончателното
изплащане на сумата.
Ответницата, чрез назначения особен представител адв.Ц.П. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който е оспорила предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, че
ответницата е собственик на процесния имот; навежда
доводи, че между страните нямало сключен договор и се касаело за непоискана
услуга; релевира възражение за давност.
С Определение от 13.08.2019г. е конституирано в
качеството на трето лице – помагач на ищеца -
„Т.С.“ ЕООД ***. Същото не ангажира конкретно становище по иска.
С уточняваща молба от 27.08.2019г.
ищецът е посочил, че в процесния имот няма водомер,
но има 1бр.индивидуални разпределителни уреди, в баня с щранг-лира.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК
след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№***, поради което
се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От приложените преписи на справка
от ***и нот.акт за дарение на недвижим имот ***се
установява, че ответницата С.И.Й. е собственик на процесния
имот, находящ се в ***.
От
приложените от ищеца счетоводни справки е видно, че имота се намира в топлоснабдена сграда и за него има открита партида с аб.№***. От представения препис на Договор №***. се
установява, че сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, е сключила с „Т.С.“ ЕООД договор, по силата на който е била възложена услугата за
дялово разпределение на доставената топлинна енергия.
Установява се от приложеното
счетоводно извлечение и справка от
дружеството, извършващо дялово разпределение - „Т.С.“ ЕООД, че през
периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г. по партидата за процесния
имот с абонатен №*** е била начислена сума в общ размер на 355,30лв. за
консумирана топлоенергия.
При съобразяване разпоредбата на
чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат
дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща
начисляване на законната лихва за периода на забава, ***е начислила върху
дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 41,42лв.
за периода от 02.12.2016г. до 22.11.2018г., видно от приложеното счетоводно
извлечение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Установи се безспорно в настоящото
производство, че ответницата ***е собственик на процесния
имот, представляващ апартамент ***.
С оглед на това, че имота на ответницата
се намира в топлоснабдена сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, тя има качеството на клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и
потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
Дори и в случаите, когато са
демонтирани отоплителните тела в жилището, собственика или носителя на право на
ползване остава задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал.6 от ЗЕ.
Неоснователно
е възражението, че в случая се касае за непоискана услуга по смисъла на чл.62
от Закона за защита на потребителите. Процесното
жилище се намира в сграда етажна-собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа по волята на етажните собственици. ОС
на ЕС е свободно да вземе решение за прекратяване на правоотношението с топлопреносното предприятие, като се спре изцяло
топлоподаването към сградата. Т.е, касае се за правоотношение, чието
съществуване зависи от волята на
мнозинството в етажната собственост. А ответницата, като съсобственик на имот в
сграда етажна собственост е длъжна да се съобразява с решенията на етажните собственици. Предвид на това не
може да бъде направен извод за принудителното доставяне на топлоенергията в
сградата от страна на ищцовото дружество.
Поради горното, съдът счита, че
ответницата С.Й. дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна
енергия до процесния имот през процесния
период от 01.10.2016г. до 30.04.2018г.
Предвид на това, че главниците не са
били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установи се от счетоводното извлечение, че тази лихва се изчислява в
общ размер на 41,42лв. за процесния период от 02.12.2016г.
до 22.11.2018г.
Неотносимо
се явява възражението на ответницата, че не била дължима мораторна
лихва върху прогнозно начислени суми, т.к. в случая не са налице такива
прогнозни начисления през процесния период от време.
Неоснователно се явява възражението за
погасяване на вземанията по давност, т.к. от датата на падежа на първото помесечно задължение до датата на предявяване на иска не е
изтекъл тригодишния давностен срок.
Предвид горното, съдът счита, че
предявените искове се явяват изцяло основателни и доказани и следва да бъдат
уважени като такива.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от
2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. В исковото производство
ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв., за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв. и за особен представител
на ответницата в размер на 300лв. или общо 425лв. Така сторените в заповедното
и исковото производство са изцяло дължими от ответницата, с оглед изхода на
спора.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че ***с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата
от 355,30 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г. и сумата от 41,42 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2016г.
до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 29.11.2018г. до окончателното й изплащане, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №5473 от 30.11.2018г. по
ч.гр.д.№***,.
ОСЪЖДА ***с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство
и сумата от 425лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД-гр.***, в
качеството на трето лице – помагач на страната на ищеца.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: