Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 28.04.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. П., като разгледа гр.д.
№ 5615 по описа на ВРС за
Производството е по реда на чл.
330 ГПК във вр. с чл. 50 и чл. 51 СК.
Делото е образувано по постъпила молба от Г.Т.И. и Л.Ф.Ф.А. за допускане на развод по взаимно съгласие.
Молителите желаят прекратяване на сключения между тях на 28.12.2013 г. граждански брак. Твърди се, че между молителите е настъпило отчуждение след продължителна фактическа раздяла и отношенията между тях са дълбоко и непоправимо разстроени. Към молбата са приложили споразумение, с което са уредили последиците от прекратяването на брака.
В съдебно заседание молителите поддържат молбата си и молят постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Враца въз основа акт за граждански брак № 214 от 28.12.2013г. се установява, че на 28.12.2013 г. Г.Т.И. и Л.Ф.Ф.А. са сключили граждански брак в гр.Враца, като съпругата е запазила предбрачното си име И.. От брака си молителите нямат ненавършили пълнолетие деца.
С
оглед на така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с молба за развод по взаимно съгласие, с правна квалификация чл. 50 СК вр. с чл. 330 ГПК.
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а разгледана по същество - основателна.
Страните се намират в брачна връзка, като същите са активно легитимирани да искат нейното прекратяване.
Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са без значение, поради което съдът не следва да ги издирва.
По делото е представено споразумение, с което съпрузите уреждат личните и имуществени отношения след прекратяване на брака. След като извърши проверка на представеното споразумение, съдът намира, че то не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено с решението.
От изложеното по-горе може да се направи извод, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод по взаимно съгласие и прекратяване брака на Г.Т.И. и Л.Ф.Ф.А..
Съпрузите са постигнали споразумение по дължимата държавна такса при предявяване на иска и окончателната държавна такса да бъдат за сметка на съпругата Г.Т.И..
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса при допускане на развода в размер на 40,00 лв. При образуване на делото е представено доказателство за внесена държавна такса в размер на 25,00 лв., като тя представлява дължим размер на държавната такса за образуване на производството по см. на чл.6 т.1 от цитираната тарифа. Съдът, след като съобрази споразумението между съпрузите, приема, че така определената окончателна държавна такса се дължи от Г.Т.И., която следва да бъде осъдена да я заплати по сметка на РС Враца.
Така мотивиран и на основание чл. 330 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между Г.Т.И. с ЕГН ********** и Л.Ф.Ф.А., роден на *** г., сключили граждански брак на 28.12.2013 г. в гр. Враца, за което е съставен акт за граждански брак № 214 от 28.12.2013 г.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Г.Т.И. с ЕГН ********** и Л.Ф.Ф.А., роден на *** г. споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
1. От брака си съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца, поради което въпросите за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на родени от брака ненавършили пълнолетие деца не стоят за решаване между тях;
2. Семейното жилище находящо се в гр.Враца, на жк.”Дъбника” , бл.128, вх.В, ет.4, ап.42, което последно са обитавали двамата съпрузи е напуснато от тях. След прекратяване на брака жилището няма да се ползва от никого от тях.
3. След прекратяване на брака молителите не си дължат издръжка един на друг;
4. Г.Т.И. не е променяла фамилното си име след сключване на брака. След развода не е необходимо да възстановява фамилното си име преди този брак.
5. Съпрузите нямат влогове, набрани със семейни средства. Останалите движими вещи тяхна собственост са разделили по равно между тях, като никой от тях няма каквито и да било претенции към другия.
ОСЪЖДА Г.Т.И. с ЕГН: ********** на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Враца, сумата в размер на 40,00 лева, представляваща окончателно определена държавна такса при допускане на развода.
Решението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: