РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
втори септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12407 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано от предявени от „С.1.“ ЕООД срещу „Ч.р.“ ЕООД – в ликвидация и „С.“
ООД пасивно субективно съединени конститутивни искове
с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване относителна недействителност
спрямо „С.1.“ ЕООД на договор за покупко-продажба, обективиран
в Нотариален акт № 7, том 8, рег. № 12699, дело № 1190/2017 г. от 06.12.2017
г., вписан в СВ – гр. Варна с вх. № 33911, дв. вх.
рег. № 33571/06.12.2017 г, акт № 134, том LXXXIII, дело
№ 17860, по силата на който „Ч.р.“ ЕООД е прехвърлило на „Согард“
ООД 6/7 ид. ч. от 1/4 ид.
ч., които съответстват на 31,29 кв.м. ид. ч. от
трафопост, целият със застроена площ по документ от 146 кв.м., съставляващ по
КККР на с. Слънчево, одобрена със Заповед № РД-18-912/13.12.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК сграда с идентификатор № 67489.1.22.1, с
функционално предназначение – сграда за енергопроизводство,
брой етажи 1, застроена площ 36 кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор № 67489.1.22, находящ се в с. Слънчево,
м-ст „Старо село“, общ. Аксаково, обл.
Варна, вид на територията – горска, начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, с площ 88 кв.м., стар номер
001022, ведно с прилежащите към него съоръжения, а именно: 131 броя стълбове за
пренос на електроенергия и 6/7 ид.ч. от правото на
собственост от монтираните в трафопоста съоръжения, както и съответните 6/7 ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е кредитор на ответника „Ч.р.“ ЕООД за
задължение в размер на 14 551,38 лв. по Договор за доставка на турбини за аерация на водата от 06.07.2015 г., за което вземане има
влязло в сила решение по гр. д. № 5087/2018 г. по описа на Районен съд – Варна
и издаден изпълнителен лист. Сочи се, че към настоящия момент ответното
дружество не е изпълнило задължението си към ищеца. Навежда се довод, че след
предявяване на вземането в съда на 02.02.2017 г.
първият ответник „Ч.р.“ ЕООД продава на втория ответник „С.“ ООД следното свое
имущество: и 6/7 ид. ч. от 1/4 ид.
ч., които съответстват на 31,29 кв.м. ид. ч. от
трафопост, целият със застроена площ по документ от 146 кв.м., съставляващ по
КККР на с. Слънчево, одобрена със Заповед № РД-18-912/13.12.2017 г. на
Изпълнителния директор на АГКК сграда с идентификатор № 67489.1.22.1, с
функционално предназначение – сграда за енергопроизводство,
брой етажи 1, застроена площ 38 кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор № 67489.1.22, находящ се в с. Слънчево,
м-ст „Старо село“, общ. Аксаково, обл.
Варна, вид на територията – горска, начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, с площ 88 кв.м., стар номер
001022, ведно с прилежащите към него съоръжения, а именно: 131 броя стълбове за
пренос на електроенергия и 6/7 ид.ч. от правото на
собственост от монтираните в трафопоста съоръжения, както и съответните 6/7 ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот. Поддържа
се, че с процесната сделка, обективирана
в Нотариален акт № 7, том 8, рег. № 12699, дело № 1190/2017 г. от 06.12.2017
г., вписан в СВ – гр.. Варна с вх. № 33911, дв. вх.
рег. № 33571/06.12.2017 г, акт № 134, том LXXXIII, дело
№ 17860, първият ответник е намалил имуществото си, като е попречил на
кредитора да удовлетвори вземането си, поради което сделката е увреждаща за
кредитора. Излага се, че ответникът е заплатил продажна цена в размер на 1500
лв., а данъчната оценка само на продаваните идеални части е 1490,40 лв., от
което следвал извода, че вторият ответник не е заплатил цена за съоръженията в
трафопоста. Ищецът счита, че тази сума е прекалено ниска в сравнение с
действителната стойност на сделката, поради което намира сделката за фиктивна.
Сочи се, че знанието за увреждане на кредитора от страна на приобретателя
по сделката може да се изведе и от факта, че ищецът вече е предявил вземането
си спрямо първия ответник чрез подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на 02.02.2017 г., а
продажбата е извършена на 30.03.2017 г. Поддържа се, че приобретателят
е следвало да положи грижата на добрия търговец, за да се увери, че
имуществото, което придобива, не би могло да послужи за удовлетворяване на
кредитори. При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове
и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците
„Ч.р.“ ЕООД – в ликвидация и „С.“ ООД
не са депозирали писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд
– Варна, 8 състав, е сезиран с пасивно
субективно съединени конститутивни искове с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
За да
възникне предявеното потестативно право, следва в
обективната действителност да са проявени следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) ищецът да е носител на твърдяното парично притезателно право, представляващо вземане в размер на 14 551,38 лв. по Договор за
доставка на турбини за аерация на водата от
06.07.2015 г., срещу първия ответник „Ч.р.“ ЕООД, т.е. че е негов
кредитор; 2) това субективно право да е възникнало преди извършване на процесната възмездна отчуждителна
сделка, обективирана в Нотариален акт № 7, том 8, рег. № 12699, дело № 1190/2017 г. от
06.12.2017 г., вписан в СВ – гр.. Варна с вх. № 33911, дв.
вх. рег. № 33571/06.12.2017 г, акт № 134, том LXXXIII, дело № 17860; 3) оспореният договор
покупко-продажба да уврежда кредитора и 4) знание на страните по сделката, че с
извършването ѝ се увреждат интересите на кредитора.
Тези правопораждащи спорното материално преобразуващо право по отменителния (Павловия) иск с правно основание чл. 135, ал.
1 ЗЗД факти подлежат на главно и пълно доказване от ищеца. Страните по
увреждащата сделка са необходими задължителни другари по смисъла на чл. 216,
ал. 2 ГПК, при възникнала между тях съвместна пасивна процесуална легитимация.
Изяснява се
от събраните по делото писмени доказателства – Договор за доставка на турбини
за аерация на водата от 06.07.2015 г., фактура №
130/08.07.2015 г. и влязло в законна сила Решение № 1034/14.03.2018 г.,
постановено по гр.д. № 5087/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, и Нотариален акт № 7, том 8, рег. № 12699, дело
№ 1190/2017 г. от 06.12.2017 г., вписан в СВ – гр. Варна с вх. № 33911, дв. вх. рег. № 33571/06.12.2017 г, акт № 134, том LXXXIII, дело № 17860, че ищецът има изискуемо вземане
срещу първия ответник в общ размер от 14 551,38 лв., възникнало преди
сключването на оспорената разпоредителна сделка. При така констатираните обстоятелства, съдът намира, че са налице
първите две материални предпоставки, обуславящи възникването на потестативното право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Тъй като
имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори – арг. чл. 133 ГПК, отчуждаването на имуществени права,
включени в неговия патримониум, обективно води до
намаляване както на неговия имуществен комплекс, така и на общото обезпечение
на кредиторите. Според доктрината и практиката увреждащи са всички действия, с
които длъжникът е създал или увеличил платежната си неспособност, а именно като
е намаляло неговото имущество или е затруднено удовлетворението на кредитора.
В конкретния
случай, видно от представения нотариален акт от 06.12.2017 г., първият ответник
се е разпоредил със следното свое имущество: 6/7 ид. ч. от 1/4 ид.
ч., които съответстват на 31,29 кв.м. ид. ч. от
трафопост, целият със застроена площ по документ от 146 кв.м., намиращ се в
поземлен имот № 001022, с ЕКАТТЕ 67489 в местността „Старо село“ в землището на
с. Слънчево Община Аксаково, област Варна, съгласно скица № Ф01938, издадена на
21.03.2017 г. от ОСЗГ – Аксаково, с площ от 88 кв.м. и начин на трайно
ползване: „Дървопроизводствена площадка“, при граници
и съседи на имота: ПИ № 078006, 001014 и 001015, образуван от поземлен имот №
001003, ведно с прилежащите към него съоръжения, а именно: 131 бр. стълбове за
пренос на електроенергия, 6/7 ид.ч. от монтираните в
трафопоста електросъоръжения, както и 6/7 ид.ч. от
правото на строеж върху поземлен имот № 001022. Според представената
приложената по делото кадастрална карта, актуалните данни на процесния имот са сграда с идентификатор № 67489.1.22.1, с
функционално предназначение – сграда за енергопроизводство,
брой етажи 1, застроена площ 36 кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор № 67489.1.22. Срещу този недвижим имот, ведно с прилежащите към него
съоръжения, и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления
имот, в който е построена сградата, е получена продажна цена в размер на 1500
лв., платена в брой от втория ответник „Согард“ ООД
преди подписването на договора. Видно от текста на нотариалния акт към датата
на сключване на договора за продажба данъчната оценка само на продаваните
идеални части от недвижимия имот е в размер на 1490,40 лв., като следва да се
приеме, че продажната цена по сделката се явява занижена в сравнение с
действителната стойност на продаденото имущество, доколкото същото включва и 131
бр. стълбове за пренос на електроенергия, 6/7 ид.ч.
от монтираните в трафопоста електросъоръжения, както и 6/7 ид.ч.
от правото на строеж върху поземлен имот № 001022. Също така избраният
начин на плащане – в брой, вместо чрез банков превод, както и липсата на
плащане от страна на длъжника след тази разпоредителна сделка, от цената по
която принципно кредиторът би могъл да се удовлетвори, води до извод, че
посочената сума не е била налична и ищецът не е имал възможност да насочи
изпълнението срещу нея.
Следователно,
с отчуждаването на процесните недвижими имоти, предмет
на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт от 06.12.2017 г., се заплашва надлежното удовлетворяване на процесното парично притезание,
чийто носител е ищецът, респ. тази двустранна отчуждителна
сделка уврежда неговия кредиторов интерес. Настоящият
съдебен състав споделя напълно възприетото в съдебната практика становище, че
увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника – в този смисъл Решение № 45/01.06.2011 г. по гр.д. №
450/10 г. III г.о. на ВКС, Решение № 4 от 26.01.2011г., по гр.д. №
551/2010г., III г.о. на ВКС, Решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/09 г. IV г.о. на ВКС и др.
Последната
материална предпоставка за уважаването на Павловия иск е знание на страните по
сделката, че с извършването ѝ се увреждат интересите на
кредитора. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и
действието му уврежда правото на кредитора. Знанието на третото лице се
изразява в знание, че контрахентът му има дългове и
че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си.
Видно от
материалите по приложеното производство по ч.гр.д. № 1339/2017 г. по описа на
Районен съд – Варна, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК относно вземането му срещу първия ответник в размер на 14 551,38 лв. по Договор за
доставка на турбини за аерация на водата от
06.07.2015 г., а срещу издадената Заповед № 753/02.02.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е подадено на 06.03.2017
г. възражение от длъжника „Черноморка риба“ ЕООД. Следователно, към датата на
разпоредителната сделка от 06.12.2017 г. ответникът е знаел, че има кредитор,
чийто интереси уврежда с отчуждаването на имуществото си.
С протоколно
определение от 20.05.2021 г. съдът е разпоредил на ответника „С.“ ООД да се яви
управителя на дружеството в съдебно заседание, насрочено за 02.09.2021 г., за
да даде обяснения по обстоятелствата по делото на основание чл. 176, ГПК като
отговори на зададения от ищеца въпрос: „Към датата на сключване на процесната разпоредителна сделка от 06.12.2017 г. знаел ли
е, че между „С.“ ООД и „Ч. р.“ ООД е имало неуредени търговски
взаимоотношения?“. Тъй като ответникът „С.“ ООД не е изпълнил
процесуалното задължение по чл. 176 ГПК, следва
да понесе уредената в чл. 161 ГПК процесуална тежест, като съдът, с оглед
на всички събрани по делото
доказателства, приема, че вторият ответник е знаел, че неговият
съконтрахент е имал дълг, произтичащ от неуредени
търговски взаимоотношения с ищеца към датата на сключване на оспорената транслативна сделка от 06.12.2017 г., с която се увреждат
интересите на неговия кредитор, намалявайки имуществото на длъжника.
Следователно
в процеса на доказване са установени всички правопораждащи
предявеното потестативно право материални
предпоставки, поради което следва да се допусне целяната
с предявения конститутивен иск правна промяна –
отмяна на увреждащата сделка (тя принципно е действителна, но не е противопоставима на кредитора – при наличието на т. нар.
относителна недействителност).
С оглед
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на чл.
78, ал. 1 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски общо в размер на 716 лв.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо „С.1.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Договор за покупко-продажба, обективиран
в Нотариален акт № 7, том 8, рег. № 12699, дело № 1190/2017 г. от 06.12.2017
г., вписан в СВ – гр. Варна с вх. № 33911, дв. вх.
рег. № 33571/06.12.2017 г, акт № 134, том LXXXIII, дело № 17860, по силата на който „Ч.Р.“ ЕООД, ЕИК201493893, със
седалище и адрес на управление ***, е продало на „С.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, следния недвижим имот: 6/7 ид. ч. от 1/4 ид. ч., които
съответстват на 31,29 кв.м. ид. ч. от трафопост,
целият със застроена площ по документ от 146 кв.м., съставляващ по КККР на с.
Слънчево, одобрена със Заповед № РД-18-912/13.12.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК сграда с идентификатор № 67489.1.22.1, с функционално
предназначение – сграда за енергопроизводство, брой
етажи 1, застроена площ 36 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор №
67489.1.22, находящ се в с. Слънчево, м-ст „Старо село“, общ. Аксаково, обл.
Варна, вид на територията – горска, начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, с площ 88 кв.м., стар номер
001022, ведно с прилежащите към него съоръжения, а именно: 131 броя стълбове за
пренос на електроенергия и 6/7 ид.ч. от правото на
собственост от монтираните в трафопоста съоръжения, както и съответните 6/7 ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, на
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ч.Р.“ ЕООД, ЕИК201493893, със седалище и адрес на
управление ***, и „С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплатят на „С.1.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, общо сумата от 716 лв. седемстотин и шестнадесет лева), представляваща сторени
съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: