Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.08.2022 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на четвърти май през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия ДИМОВ в.гр.дело № 11763 по описа за 2019 год., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение от 26.03.2019 г., постановено по гр.дело № 22805/2017
г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82 състав, е признато за установено по реда на
чл.422, ал.1 ГПК, че Н.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.153, ал.1 ЗЕ, сумата от 1939,73 лв.- стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 225, находящ се в гр.София, ж.к.“*******вх.И,
с абон.№ 316810, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 02.12.2016 г. до
окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.дело № 70585/2016 г. по описа на СРС, 82 състав, като е
отхвърлен иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 141,02 лв.-
законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г.до 21.11.2016 г. С решението
на съда е осъден Н.С.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 85,21 лв.-
разноски в заповедното производство, и сумата от 591,45 лв.- разноски в
исковото производство. С решението на съда е осъдена „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.С.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 21 лв.- разноски в исковото
производство.
В срока по чл.259
от ГПК,
решението на СРС, Г.О., 82 състав е обжалвано и от
двете страни по делото.
Въззивникът-
ищец „Т.-С.“-ЕАД,
гр.София, чрез юрк.И.М. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения
от него иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД, с искане решението да бъде отменено в тази част и вместо това да бъде постановено друго, с
което да бъде уважен така предявения иск. Твърди
се, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане
на направени разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ответник Н.С.П., чрез пълномощника
си адв. Д.К., оспорва жалбата, като неоснователна по съображения изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли
съда жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение, в обжалваната част -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Въззивникът-
ответник Н.С.П.,
чрез пълномощника си адв. Д.К. е подал въззивна жалба, с която моли съда решението да бъде
отменено, като неправилно и
незаконосъобразно в частта, с която е уважен
предявения установителен
иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД по съображения изложени в жалбата.
Въззиваемата страна –ищец „Т.-С.“-ЕАД, гр.София, не взема становище по подадената
въззивна жалба от ответника по делото .
Третото лице-помагач „Н.”-ЕАД, гр.София,
не взема становище по жалбите.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество въззивните
жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона, поради
което съдът следва да разгледа доводите изложени в подадените въззивни жалби
във връзка с неговата правилност. Доводите
изложени в жалбите са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във
въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:
По въззивната жалба на въззивника- ищец „Т.С.“
ЕАД, ***, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.32, ал.1 от приложимите към исковия период Общи условия/ОУ/ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2014 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, т.е паричното
задължение на абоната за заплащане на остойностената топлинна енергия
действително възниква ежемесечно и периодично.
Настоящият въззивен състав
приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.32, ал.2,
представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска
изпълнение. Следователно и доколкото страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 от ЗЗД.
По делото не са
ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответникът е
изпаднал в забава по отношение на задължението за заплащане на цената на
доставената топлинна енергия през процесния период от време, поради което
предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а решението на СРС, ІІІ Г.О., 82 с-в, в обжалваната му от въззивника-
ищец част, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По въззивната жалба на ответника по делото Н.С.П., подадена чрез пълномощника адв. Д.К.,
съдът приема следното:
Спорните по делото обстоятелства, с
оглед очертания предмет на въззивната жалба по чл.269 ГПК, са свързани единствено
с въведеното от ответника възражение за недопустимост и неправилност на
обжалваното решение, по което настоящият въззивен състав намира следното:
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на обжалваното
решение.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
и процесуалноправни норми на закона.
Обжалваното първоинстанционно решение
отговаря на всички изисквания за валидност на съдебното решение – постановено е
от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и изразява
волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Обжалваното
първоинстанционно решение е и допустимо – не са нарушени процесуалните
изисквания за постановяването му, не са налице процесуални пречки или липсата
на положителни процесуални предпоставки за предявяването на иска. Обжалваното
решение е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Обжалваното първоинстанционно решение е и правилно. Противно на
изложеното във въззивната жалба на ответника, в процесния случай безспорно установено е обстоятелството,
относно съществуването
на валидно договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна
енергия. Според действалата през периода разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в
ред. преди изм. ДВ бр.54/12г./, потребител на топлинна енергия за битови нужди
е собственикът
или титулярът на вещното право на
ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота – собственост или вещно право на ползване. В случая, не е имало оспорване на
обстоятелството, че ответникът Н.С.П. е собственик
на процесния недвижим имот, както и че сградата – етажна собственост /в която
се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, т.е без съмнение същия е имал качеството потребител на
топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и е страна
по договорното правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР, като писмена форма на договора не е предвидена. Т.е по силата на закона /чл.150
от ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.
150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си
на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел съществуването на валидно договорно правоотношение
между страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
С оглед на изложеното,
въззивният съд намира възивната жалба на ответника на изложените в същата
доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, за
изцяло неоснователна.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба подадена от ответника
следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на
разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора, нито на
въззивника- ищец, нито на въззивника - ответник се
следват разноски за настоящата въззивна инстанция.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.03.2019 г., постановено по гр.дело № 22805/2017 г. по описа
на СРС, ІІІ Г.О., 82 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието в процеса на „Н.” ЕАД, ***, като трето лице - помагач на ищеца “Т.С.”
ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.