Решение по дело №5268/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260544
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 16 септември 2021 г.)
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20204520105268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 21.07.2021г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                              Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря           ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА                                         и в присъствието на

прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5268 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Исковете са с правно основание по чл.55, ал.1 и по чл.86 ЗЗД.

         Ищцата А.Г.А. чрез процесуалния си представител твърди, че от месец август 2019г. провела разговори с ответника И.Р.Т. за изработка и монтаж на мебели в имота й – апартамент 9 в гр. Русе**********. Освен за обзавеждане на детска стая, спалня и коридор, получила оферта и за обзавеждане на кухня и дневна с включени кухня с бар-остров на стойност 4770 лв, секция на стойност 1820 лв и шкаф за ТВ и полици на стойност 1380 лв или общо това обзавеждане е на стойност 7970 лв. На 24.09.2019г. по банков път платила на ответника сумата 6000 лв. Изпълнението на поръчката се забавило много и след поредното й обаждане, за да се информира дали то напредва, ответникът заявил, че се отказва от поръчката, като ще й достави всичко изработено до момента. Между пети и осми ноември 2019г. в имота й били доставени частично изработени кухненски шкафове, без да бъдат изцяло сглобени, оказало се и че доставеното не отговаря на поръчаното поради грешни размери. Част от поръчаните мебели и материалите за тях не били доставени. Не получила подробно остойностяване на труд и материали, нито фактури, касови бележки и гаранционни карти за вложените материали. Ответникът отказвал всякаква комуникация, не желаел да довърши започнатата поръчка, нито да й предостави схеми на мебелите. Поради това му изпратила покана, че счита договора за развален и подала молба за обезпечение на доказателствата, по която е образувано ЧГД №5/2020г. на Районен съд Русе, IV-ти г.с. Според заключението на изготвената експертиза и дадените уточнения от вещото лице в съдебно заседание, стойността на кухненското обзавеждане в завършен вид би трябвало да е 3765 лв. След приспадане на монтажа и на недоставените шкафове, детайли и други материали, на неправилно изработените мебели, изработеното е на стойност 2097.20 лв, която сума включва непълно изработения ТВ шкаф, оценен на 474 лв. Счита, че от платената сума 6000 лв следва да се извади изработеното от ответника – 2097.20 лв, при което сумата, подлежаща на връщане възлиза на 3902.80 лв. Подробности относно кое точно е изработено, кое е изработено частично и/или изработено неточно, кое не е изработено са изложени в табличен вид. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумите 1250 лв, частично от общ размер 3902.80 лв, представляваща получена сума на отпаднало основание по договор (оферта) за обзавеждане на кухня и дневна с включени кухня с бар-остров, секция и шкаф за ТВ и полици, 364.26 лв обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума от датата на поканата – 11.12.2019г. до предявяване на иска, заедно със законната лихва върху главницата – 3902.80 лв от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира заплащане на разноските по ЧГД №5/2020г. на Районен съд Русе, IV г.с. и разноските по настоящото дело.

         Ответникът И.Р.Т. взема становище за неоснователност на иска. Заявява, че по устен договор с ищцата за изработка и монтаж на мебели на 28 и 29 август 2019г. й изпратил оферта, която тя приела без възражение. В процеса на работа ищцата правела необосновани и неоснователни искания и възражения по работата му, предявявала невъзможни технологични изисквания, а в последния момент закупила ел. уреди с различни от обявените размери, което довело до преправяне на място, напасване на вече разкроени и монтирани плоскости. Натрупаното напрежение довело до прекратяване на договора, тъй като му било невъзможно да комуникира с нея. На 26.11.2019г. с микробус върнал на ищцата всички закупени и ползвани от него материали, разкроени и кантирани по детайли. Интерпретира подробно наведените в исковата молба твърдения, представени в таблици, относно върнатите материали и вещи. Възразява срещу размера на претендираните лихви за забава от датата на поканата, респ. върху цялата главница, тъй като искът е предявен като частичен такъв. Претендира за разноски.

         По искане на ищцата с молба вх. №266185/11.03.2021г. съдът на основание чл.214 ГПК в съдебно заседание на 11.03.2021г. е допуснал изменение на иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД чрез увеличаване на размера му от 1250 лв на 3902.80 лв, при което уточненият петитум гласи: ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумите 3902.80 лв, представляваща получена сума на отпаднало основание по договор (оферта) за обзавеждане на кухня и дневна с включени кухня с бар-остров, секция и шкаф за ТВ и полици, 364.26 лв обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума от датата на поканата – 11.12.2019г. до предявяване на иска, заедно със законната лихва върху главницата – 3902.80 лв от предявяване на иска до окончателното изплащане.

         По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №5/2020г. на Районен съд Русе, разпитани са свидетели и е назначена техническа експертиза.

         За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

         В края на месец август 2019г. страните по делото сключили устен договор  (оферта) за изработка и монтаж на мебели в апартамента на ищцата в гр. Русе, ***********, ап.9, по силата на който ответникът-изпълнител се е задължил да извърши обзавеждане на кухня и дневна, с включени кухня с бар- остров на стойност 4770 лв, секция на стойност 1820 лв, шкаф за ТВ и полици на стойност 1380 лв, всичко 7970 лв общо. Уговорили и ищцата заплатила на изпълнителя сумата 6000 лв авансово по банков път, видно от представеното копие от платежно нареждане за кредитен превод от 24.09.2019г.

         В процеса на възложената работа страните се конфронтирали, поради което с писмо изх. №10/10.12.2019г. чрез Телепоща (л.18) А.А. уведомила И.Т., че ако в седмодневен срок от получаването му не довърши задълженията си по офертата или не постигнат съгласие за прекратяване на договорните си отношения и той не върне надплатената му сума спрямо изработеното, ще счита договора за развален. Уведомлението е получено от ответника на 11.12.2019г.

 Няма спор, че ответникът не е довършил възложеното му обзавеждане и не е върнал на ищцата авансово платената сума, поради което чрез едностранното волеизявление на изправната страна, считано от 18.12.2019г., договорът е развален на основание чл.87, ал.1 ЗЗД. С едностранното волеизявление на ищцата обвързаността на страните по конкретния двустранен договор (оферта) се премахва, облигационната връзка между тях се прекъсва.

         Ищцата поръчала на друг мебелист ново обзавеждане на кухня и дневна.

         Свидетелят Н.В.К., мебелист на свободна практика, установява, че посетил дома на ищцата, за да вземе мерки за изработка на мебели за изцяло ново обзавеждане на кухня и всекидневна. Направил изцяло нова кухня, като изготвил цяла стена с долни шкафове, плот, гръб, горни шкафове с вградени уреди, допълнително на друга стена – ъглова секция, на която впоследствие бил монтиран телевизор и на трета стена – секция с отваряеми витрини, със скосени гърбове и допълнително свободно стоящ шкаф. Цялото това обзавеждане, което направил, било с материали на клиента. Според свидетеля, не е използвал заварените при първоначалното му посещение в дома на ищцата модули, които не били в завършен вид – горни и долни шкафчета без врати и челни дъски на чекмеджетата, наредени на земята в кухнята. Заявява, че от това, което е заварил в дома й, нищо не е използвал, освен термоплота на кухнята и термоплота на гърба, които били с цвят на сивкав камък и с дебелина 4 см.

         Свидетелят К.Т.Х., колега на ответника, заявява, че по негова молба на 26.11.2019г. му помогнал да пренесат материали на един адрес (апартамент) срещу Първо РУ на МВР. Пренесените материали – десетина плочи (ПДЧ), нарязани на детайли, разкроени, но несглобени, стоварили в хола на жилището. Пренесли и един плот с ширина 90 см и метър и нещо дължина, сив на цвят, с предназначение за бар-плот пред кухнята. Детайлите били обкантени, но нямали разпробити отвори.

         Свидетелят М.А.К. заявява, че е продавал на ответника материали за мебелите, които изработвал. Установява, че през 2019г. той му поръчал и закупил плот ПДЧ юрски варовик с ширина 900 мм, нестандартен модел. Същият бил предназначен за кухня, върху него се поставят кухненски шкафове. Поръчаният плот за кухня, бил с цвят сивкаво-бежов като камък, нямал определен цвят, но е с име и код. Поръчал този плот лично, но не за себе си, а за някаква поръчка.

         След прекратяване на договора с ответника ищцата подала молба на основание чл.207 ГПК за обезпечение на доказателства, по която е образувано приложеното ЧГД №5/2020г. на РРС.

         От представеното по ч. гр. дело №5/2020г. на РРС заключение на лесотехническа експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице инж. Данаил Митев Ампов, специалист “Механична технология на дървесината”, в съдебно заседание на 29.06.2020г., се установява, че изработеното от ответника обзавеждане на кухня и дневна не е обезпечено с елементарна техническа документация – проект и скици. Допуснати са следните пропуски при изпълнението: два броя кухненски шкафове са със 100 мм по-къси, на долен и горен шкаф не е монтирана вентилаторна декоративна решетка, долните врати на хладилника не са в права линия с останалите врати и чекмеджета на долните шкафове. В апартамента на ищцата са се намирали сглобени корпуси от кухненски шкафове, неокомплектовани с детайли и обков (липсват рафтове за ширма) и на долната средна част на TV шкафа чекмеджетата са без чела. В апартамента е имало непълно изработени само TV шкаф средна част 1790/400/600 мм и кухня. Стойността на TV шкаф средна част 1790/400/600 мм в завършен вид е 672 лв, а на намиращият се в апартамента в незавършен вид – 472.40 лв. Стойността на кухня 4520/600/400/2380 мм в завършен вид е 3765 лв, стойността на недоставените шкафове, детайли и др. материали възлиза на 1002 лв, а стойността на доставените кухненски шкафове – 2763 лв. Доставените в апартамента мебели от поръчката за обзавеждане на дневна и кухня били в незавършен, неокомплектован и немонтиран вид. Мебелите, които не били изработени са секция с размери 999/255/2390, секция 2790/265/2390 и бар-остров 1200/90/1000. Допусната е грешка в размерите на 2 бр. шкафа, изработени със 100 мм по-малки. Долен шкаф 510/910/600 по проект е на стойност 544.50 лв, а реално изработения долен шкаф 410/910/600 е на стойност 518 лв. Горен шкаф 510/820/400 по проект е на стойност 144.60 лв, а реално изработения горен шкаф 410/820/400 е на стойност 124 лв. Устно в съдебно заседание вещото лице заключава, че от сумата 3765 лв, което е цената на завършено готово изделие с монтажа, следва да се приспаднат 12 % за монтаж или сумата 451 лв.

         В настоящото производство е назначена техническа експертиза, чието заключение е приложено в писмен вид, потвърдено е и допълнено устно от вещото лице Н.Б. в съдебно заседание на 22.06.2021г. От същото се установява, че върнатите материали от ответника и вложени в новоизработените от друг мебелист мебели в кухнята и дневната на ищцата са следните: плот за мивката и печките от доставеното от ответника ПДЧ Юрски варовик JK749Ce GETALIT с размери 4100/600/39мм, гръб от доставеното от ответника ПДЧ Юрски варовик JK749Ce GETALIT с размери 411/600/39мм и плот за бар остров пред кухнята от доставеното от ответника ПДЧ Юрски варовик JK749Ce GETALIT с размери 411/900/39мм.  Устно вещото лице допълва, че останалите върнати от ответника материали не са използвани при изработката на новата кухня, тъй като нямат плотове, чекмеджета, гърбове. При изработването на новия бар остров е използван доставеният от ответника плот Юрски варовик JK749Ce GETALIT 411/900/39мм, но от него е изрязано по размерите на новоизработения.

Заключението на експертизата е прието от съда, без възражения от страните.

От приложеното на л.29 на гърба копие от Заявка се установява, че стойността на плот Юрски варовик JK749Ce GETALIT с размери 411/900/39мм е 470.14 лв с ДДС. Стойността на плот Юрски варовик JK749Ce GETALIT с размери 4100/600/39мм и на гръб Юрски варовик JK749Ce GETALIT с размери 411/600/39мм възлиза общо на стойност 248.89 лв с начислени 20 % ДДС – л.30.

При така установеното от фактическа страна съдът приема следното:

                Съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД, развалянето на договора има обратно действие, от което следва, че длъжникът/ответникът трябва да върне полученото, тъй като договорът, като правно основание за това, отпада. То се дължи и на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, според който всеки, който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне. С оглед гореизложеното, налице е третият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, на което основание е предявен настоящият иск, при който основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.

         Съгласно приетото без възражения от страните заключение на експертизата по ЧГД №5/2020г., стойността на кухнята в завършен вид възлиза на 3765 лв. От тази сума следва да се приспаднат: 12% или сумата 451 лв за неизвършен монтаж, сумата 1002 лв - стойност на недоставените шкафове, детайли и др. материали, сумите 544.50 лв и 144.60 лв – стойност по проект на долен и горен шкаф, неточно изработени от ответника. Към получената разлика – 1622.90 лв, следва да се прибави сумата 474.20 лв – стойност на ТВ шкаф в незавършен вид, намиращ се в апартамента на ищцата, при което се получава сумата 2097.10 лв. Към последната следва да се прибавят още сумите 470.14 лв и 298.67 лв с начислени ДДС по Заявката и Финансовата разписка на л. 29-30. Получената сума в размер на 2865.91 лв, представлява изработеното от ответника.

При това положение и при установеното, че ищцата е дала на ответника и той е получил сумата 6000 лв, последният е длъжен да върне полученото на отпаднало основание – сумата 3134 лв.

Следователно искът по чл.55, ал.1 във вр. с чл.88 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата 3134 лв, получена на отпаднало основание по договор (оферта) за обзавеждане на кухня и дневна с включени кухня с бар-остров, секция и шкаф за ТВ и полици, заедно със законната лихва от предявяването му - 10.11.2020г. до окончателното изплащане. За разликата до претендирания размер 3902.80 лв главница искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Ищецът претендира заплащане на 364.26 лв обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума от датата на поканата – 11.12.2019г. до предявяване на иска. На основание чл.86, ал.1, изр.1 във вр. с чл.84, ал.1 ЗЗД такава се дължи от 18.12.2019г. с оглед определения седмодневен срок от датата на получаване на поканата.

При съобразяване периода на забава ответника следва да бъде приложена и нормата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, в редакцията й ДВ, бр.28/2020г., действала до изменението й на 09.04.2020г. с ДВ, бр.34/2020г., според която в периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г., вкл., не се прилагат последиците от забава за плащане и лихви за забава не се дължат от всички частноправни субекти. Изчислено с продукт Апис-Финанси, обезщетението за забава за общ период от 18.12.2019г. до 09.11.2020г., вкл. и с изключване на периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г., обезщетението за забава за забава възлиза на 262.04 (74.87 + 187.17), в какъвто размер искът по чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен и за разликата до 364.02 лв обезщетение за забава същият следва да се отхвърли.

         Съгласно чл.78, ал.1 във вр. с чл.209 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата 1374 лв разноски по делото и по производството по обезпечение на доказателства, съобразно уважената част на исковете.

Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника 491 лв разноски по делото, съобразно отхвърлената част на исковете.

Съдът не съобразява направеното възражение на процесуалния представител на ищцата за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника до минимума, посочен в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК поставя преценката за прекомерност на заплатеното от противната страна възнаграждение за адвокат изцяло от фактическата и правна сложност на делото. Тъй като искането на ищцата е направено изцяло бланково, т.е. без да се изложат каквито и да е било доводи и аргументи във връзка с този законов критерий, то с оглед действителната конкретна преценка за сложността на спора, съдът намира искането за неоснователно. Процесуалният закон никога не е свързвал намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение от съда просто с направено възражение в тази насока от противната страна, освобождавайки последната от необходимостта да аргументира и докаже наличие на основанията за това, а именно: степента на фактическа и правна сложност на конкретното дело, изключваща присъждане на реално договореното и заплатено възнаграждение между насрещната страна и нейния процесуален представител. В т. см. съдът съобрази определение №658/8.11.2017г. по ч. т. д. №1453/2017г., ВКС, II т.о. Съдът съобрази и обстоятелството, че ответникът не е претендирал разноски за производството по обезпечение на доказателства, в което са участвали същите процесуални представители, които разноски се вземат предвид впоследствие при решаване на спора – чл.209, изр.2 ГПК.

         Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОСЪЖДА И.Р.Т. ***, ЕГН ********** да заплати на А.Г.А. ***, ЕГН **********, сумите 3134 лв, получено на отпаднало основание възнаграждение по договор (оферта) за обзавеждане на кухня и дневна с включени кухня с бар-остров, секция и шкаф за ТВ и полици, заедно със законната лихва от 10.11.2020г. до окончателното изплащане, 262.04 лв обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума до 09.11.2020 г., вкл., като ОТХВЪРЛЯ същите искове за разликата до предявените размери 3902.80 лв главница и за разликата до 364.26 лв обезщетение.

ОСЪЖДА И.Р.Т. да заплати на А.Г.А. сумата 1374 лв разноски.

ОСЪЖДА А.Г.А. да заплати на И.Р.Т. сумата 491 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             Съдия: