Определение по дело №23270/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34485
Дата: 27 август 2024 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20241110123270
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34485
гр. София, 27.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20241110123270 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 420 от ГПК.
По делото e издаденa заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК в полза на ЮЛ срещу М. Н. М. и А. Н. М..
Постъпило е възражение по чл. 414 от ГПК, както и искане за спиране
по отношение на М. Н. М., на принудителното изпълнение на заповед от
14.05.2024 г., постановена по реда на чл. 417 от ГПК по делото. Посочва се, че
съдът следвало да постанови спиране на незабавното изпълнение, тъй като от
представените писмени доказателства се установявало, че вземането не се
дължало. Посочва, че М. Н. М. се бил отказал от наследството на своя баща
Н.И. М., който всъщност бил страна по договора с ЮЛ и се явявал наследник
на същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу
заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по
чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД или искането за спиране да бъде
подкрепено с убедителни писмени, че: вземането не се дължи, вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с
потребител.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за
изпълнение, издадена въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК,
поради което няма по силата на закона суспензивен ефект спрямо
1
изпълнението на издадената заповед. В случая длъжникът не е представил
надлежно обезпечение в полза на кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от
ЗЗД.
В случая длъжника обосновава своето искане на предвидените хипотези
в чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК. Настоящият състав намира, че искането за спиране
е подкрепено с убедителни писмени доказателства, от които да се направи
извод за наличието на предпоставките предвидени по т. 1, в чл. 420, ал. 2 от
ГПК, доколкото е представено съдебно удостоверение от 117 състав, СРС,
издадено по гр. д. № 59769/2022 г., от което е видно, че същото било издадено
затова, че М. Н. М. е подал молба от 03.11.2022 г., с която се отказвал от
наследството на покойния наследодател Н.И. М., починал на 31.10.2022 г.,
който отказ бил вписан в особенат6а книга на съда под № 2176 от 04.11.2022 г.
С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство
/доколкото в случая не се твърди и няма данни същото да е било прието преди
това/ настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на
наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се
лишава от включените в наследството права и не приема включените в него
задължения. Така той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е
била такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване
на наследството /в този смисъл т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/. При това
положение, лицето, което се е отказало от наследството на своя починал
праводател следва да се изключи от числото на наследниците, загубва това
свое качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и
задълженията, възникващи във връзка с наследството. В този смисъл,
настоящият състав приема, че М. Н. М. няма качеството на наследник на своя
баща и не е встъпил в наследственото правоприемство, поради което и не
следва да отговаря за възникналите задължения на своя баща. С оглед на което
искането на длъжника М. Н. М. за спиране на принудителното изпълнение на
издадената заповед по отношение на него се явява основателно, поради което
и следва да бъде уважено, без да бъде давано обезпечение за кредитора на
основание чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
СПИРА на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК изпълнението на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена на 14.05.2024 г. по гр.д. № 23270/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 39 състав, и издадения по същото дело изпълнителен лист от
14.05.2024 г., в частта по отношение на М. Н. М. с ЕГН: **********, въз
основа на които е образувано изп. дело № ************ по описа на ЧСИ
С.Я..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3