Решение по дело №7122/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              02.10.2017г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

 

при участието на секретар Стефани Калоферова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 7122 по описа за 2017г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 07.07.2065г. (2016г.), гр.д.13888/15г., СРС, 63 с-в се осъжда „Ф.М.“ ЕООД да заплати на И.Г.Х. на основание чл.220, ал.1 КТ сумата 62.80 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудов договор, ведно със законна лихва, считано от 18.03.2015г. и сумата 23.11 лв. – разноски, отхвърля предявените от И.Г.Х. против „Ф.М.“ ЕООД искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ за установяване незаконност и отмяна на уволнението по заповед № 12/23.01.2015г., извършено с изтичане на срока на предизвестие № 1/23.12.2015г. (№1/23.12.2014г.); по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „магистър фармацевт“, по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 5 860 лв. – обезщетение за оставане без работа през периода 02.02.2015г. – 02.08.2015г., ведно със законна лихва, считано от завеждане на исковата молба; по чл.86, ал.1 КТ за сумата 134.54 лв. – обезщетение (за забава върху главницата по чл.225, ал.1 КТ) за периодите по молба на л.67 от делото; по чл.220, ал.1 КТ за разликата над 62.80 лв. до пълния претендиран размер от 362.24 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие; както и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 35 лв. – обезщетение за забава върху сумата 362.24 лв. през периода 02.02.2015г. – 18.03.2015г., като осъжда ищцата да заплати на ответника сумата 874 лв. – разноски и ответника да заплати по сметка на СРС сумата 50 лв. - държавна такса.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищцата И.Г.Х.. Счита, че предизвестието за уволнението изобщо не е подписано от работодател, а заповедта за уволнение е подписана от лице, различно от работодателя, поради което са незаконни. В тях липсва конкретизация кои точно са трайно липсващите професионални качества на ищцата, а не дисциплинарни нарушения, нито има препращане към доклад. Недоказано остава основанието за уволнението по чл.328, т.5 КТ. Не е й е връчвана длъжностна характеристика. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

         Въззиваемият – ответникът по исковете „Ф.М.“ ЕООД оспорва жалбата. Възразява, че работодателят потвърждава като свой подписът, положен от негово име върху заповедта за уволнение. Същата и предизвестието са достатъчно фактически и правно мотивирани. Постоянната липса на качества на ищцата  за изпълнение на работата е доказана.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е отчасти допустимо и отчасти правилно.

Предявени са главни и акцесорен искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и евентуални главен и акцесорен искове по чл.220, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

         Според предизвестие № 1/23.12.2014г., връчено на 08.01.2015г., лично на ищцата И.Г.Х., заемаща длъжност „магистър фармацевт“ и според заповед № 12/23.01.2015г., връчена на 02.02.2015г., лично на ищцата, ответникът „Ф.М.“ ЕООД прекратява трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, поради липса на качества за изпълнение на работата, считано съответно с изтичане на 30 дни от предизвестието, респ. от 23.01.2015г. според заповедта.

С извършеното на 08.01.2015г. връчване на предизвестието за уволнение, работодателят упражнява своето потестативно право да предизвика правна промяна като прекрати трудовото правоотношение. Този е релевантният момент, към който се преценява надлежното му упражняване, валидността на изявлението за прекратяване и законността на уволнението, а не към момента на настъпване на  законните последици. Съобразно чл.335, ал.2 КТ от тогава само настъпва промяна в правната сфера на насрещния субект на правоотношението и последното се счита прекратено автоматично, а не по волята на страните. В случая, в хипотезата на чл.335, ал.2, т.1 КТ, последиците на вече упражненото право, настъпват с изтичане на срока на предизвестието. Без значение е дали по-късно изобщо е издадена или не заповед за уволнение или друг документ и доколко се визира същото или различно правно основание. При наличие на издадена, даже и по-късно заповед за уволнение, на същото правно основание, както в случая, тя има само констативен характер (постановени по чл.290 ГПК решение № 62/01.04.2014г., гр.д.4370/13г., ВКС, ІІІ г.о.; решение № 94/28.03.2014г., гр.д.2623/13г., ВКС, ІV г.о и решение № 66/12.02.2014г., гр.д.5417/13г., ВКС, ІV г.о.).

         Връченото предизвестие за уволнение изобщо не е подписано от работодател. Изискването за редовност в писмената форма на акта за  прекратяване на трудовото правоотношение следва по аргумент, черпен от императивния чл.62, ал.2 КТ, който предвижда писмена форма на трудовия договор. Положеният печат на ответното дружество по никакъв начин не замества личния подпис на неговия законен представител и работодател на ищцата, след като търговецът и представителят са различни и самостоятелни правни субекти. В случая няма писмено изявление за подписан документ чрез саморъчен подпис на работодателя или чрез печат (щемпъл), изобразяващ личния му подпис (в какъвто смисъл е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 194/18.06.2013г., гр.д.1100/12г., ВКС, IV г.о.). Спрямо неподписаното предизвестие е неприложима е хипотезата на чл.42, ал.2 ЗЗД за последващо му писмено потвърждаване лично от работодателя в хода на процеса, касаеща действие без представителна власт. Само на това основание, уволнението с предизвестие е незаконно.

Няма пречка по реда на чл.42, ал.2 ЗЗД да се счете за писмено потвърдена от работодателя с обратна сила заповедта за уволнение, чието авторство в тази част е оспорено в исковата молба. Подобно изходящо от самия работодател, а не от процесуалния му представител, писмено потвърдително изявление не се съдържа в делото, независимо че е описано като представено в о.с.з.17.11.2015г.

         Изложеното в предизвестието относно основанието за уволнението съдържа единствено цифрово изписване на правната квалификация „чл.328, ал.1, т.5 КТ“. В заповедта за уволнение, освен посочване на същата квалификация, са вписани правни изводи и общо изброяване във връзка със същото уволнително основание - „поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата: липса на мотивация за работа, липса на комуникативни умения, организационни способности, нравствени качества (добронамереност, честност, отзивчивост)“. Напълно отсъстват фактически мотиви относно конкретните обстоятелства относно трайната и действителна липса на точно определени качества, необходими за изпълнение на работата. В този смисъл, невъзможна е проверката за това в какво се състои липсата на професионални качества и за каква точно работа - в количествено и качествено измерение или по срок, или въпреки притежаване на необходимото за длъжността образование е налице само фактическо неумение, незнание и непригодност. Не е очертан и периодът на отсъствие на необходимите качества, което е пречка за преценка относно трайния характер на непригодността.

Във връзка с установяване на тези релевантни обстоятелства, предизвестието и заповедта за уволнение не препращат към други документи, включително актове на работодателя, които да са приложени по делото и да съдържат подобна информация. Налице е пълна липса на мотиви, като задължителен реквизит. На това основание уволнението също следва да се отмени като незаконно.

         Писмените и гласни доказателства, както и извършеното едва в отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба уточнение на фактическото основание за уволнение – грубо и рязко отношение с клиенти, нежелание за комуникация с тях, понижена мотивация за работа, липса на концентрация, грубо и неотзивчиво отношение към колеги, създаващо напрежение в работната среда, по никакъв начин не могат да заместят липсата на мотиви в предизвестието и заповедта за уволнение. Последните следва да са мотивирани по време на връчването, когато се извършва преценка за законност, а не в по-късен момент. Доказателствата единствено би следвало да послужат за потвърждаване на правнорелевантните факти, но съобразно спорния предмет, ясно очертан в акта за уволнение. При липса на подобна индивидуализация, недопустимо е пропускът на работодателя да се санира чрез доказателствата и последващо уточняване на основанията за уволнение в хода на делото.

Отделно, лошото отношение към клиенти и колеги обосновава ангажиране на дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на основни трудови задължения, в рамките на специалните преклузивни срокове, а не процесното уволнение поради безвиновна, независеща от работника или служителя, трайна липса на професионални качества за тяхното изпълнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ, дължаща се на недостатъчни професионални знания, умения, опит или природни дадености.

В  отговора на исковата молба също не е въведена необходимата цялостна конкретика във връзка с твърдяното негативно отношение по персонален и времеви признак. С него за първи път се посочват фактически основания, които даже не се припокриват с тези по заповедта за уволнение, като последните отново остават неизяснени.

Наред с всичко, тези фактически основания са недоказани от ответника, въпреки разпределената му в тази насока доказателствена тежест по чл.154, ал.1 ГПК със съдебния доклад. Протоколът от 20.09.2014г. на ръководството на аптека „Медея“ и докладът, без дата, на Дамян Малинов, управител на аптеката, съдържат общи фактически и правни изводи за поведение на ищцата, при това квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина. За тези дисциплинарни нарушения, сходни с вече обсъдените, на ищцата вече е наложено наказание предупреждение, с характер на „забележка“ по чл.188, т.1 КТ, връчено при отказ на 09.10.2014г., поради което намира приложение ограничението на чл.189, ал.2 КТ. Протоколът и докладът представляват частни свидетелстващи документи по чл.180 ГПК, съставени от служители на работодателя, съдържат положителни и изгодни за него факти, поради което не се ползват с обвързваща доказателствена сила, а подлежат на доказване с преки доказателства, каквито не са събрани. Свидетелят Дамян Милинов само установява свои наблюдения, че ищцата не поздравява клиентите, не задава уточнителни въпроси, не предлага допълнителни неща, накрая подхвърля продукта и рестото хвръква през прозореца.           В показанията липсват сведения за броя и периода на описаните ситуации. Не следва да се ценят като опосредени, показанията в останалата част за това, как един път ищцата не допуска козметичка до гише, като основани изцяло на  сведения от козметичката. Отделно, показанията не установяват системност и момента на инцидента. Следва да се съобрази, че представената длъжностна характеристика не е връчена срещу подпис на ищцата и няма данни да е доведена до нейното знание. В този смисъл не се доказва обективна неспособност на ищцата да изпълнява възложената работа.

Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване незаконност на уволнението и за неговата отмяна е основателен.

Основателен е искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заемана преди уволнението длъжност „магистър фармацевт“.

Частично основателен е искът по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за обезщетение за оставане без работа. В трудовата книжка на ищцата, след процесно уволнение няма последващи вписвания за възникнало друго трудово правоотношение. Според служебна бележка от 16.11.2015г., брутното трудово възнаграждение на ищцата през последния пълен отработен месец ноември 2014г. възлиза на сумата 314 лв. Не се установява ищцата да получава допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за полаган извънреден нощен труд. Искът за обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е основателен до размер на сумата 1 884 лв. през периода 02.02.2015г. – 02.08.2015г., а над него следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 5 860 лв.

Неоснователен е искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху обезщетението за безработица пред периода преди подаване на исковата молба. Задължението на работодателя за заплащане на обезщетението по 225, ал. 1 КТ е изискуемо от уволнението. Понеже е безсрочно и парично, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД за поставяне на длъжника в забава за плащане е необходима покана (ТР № 3/19.03.1996г., ОСГК на ВС). Такава е връчена едва с исковата молба, поради което претендираното обезщетение за сумата 134.54 лв. през предходния период м.02.2015г. – м.07.2015г. следва да се отхвърли.

С оглед уважаването на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, не подлежат на разглеждане евентуалните искове по чл.220, ал.1 КТ за обезщетение за неспазен срок на предизвестие за уволнение и по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху него.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.3 ГПК следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени изцяло исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, частично искът по чл.225, ал.1 КТ до размер на сумата 1 884 лв. и тази за разноските, като вместо него се постанови друго, с което исковете се уважат. Решението следва да се потвърди в частта, с която са отхвърлени искът по чл.225, ал.1 КТ за разликата над 1 884 лв. и изцяло искът по чл.86, ал.1 за мораторна лихва върху него. На основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК решението следва да се обезсили в частта, с която са отхвърлени евентуалните искове по чл.220, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за съответна мораторна лихва.

Решението в останалата част, с която е уважен искът по чл.220, ал.1 КТ до пълния предявен размер, като необжалвано е влязло в сила.

Ищцата пред първа инстанция не установява разноски. В договорът за правна защита и съдействие е уговорено адвокатско възнаграждение от 800 лв. Няма вписване за изплащането му в брой, нито е представен документ за плащане по банков път. Недоказаните разноски не подлежат на възмездяване съобразно чл.78, ал.1 ГПК и т.1 от ТР № 6/06.11.2013г., ОСГТК на ВКС. Пред въззивна инстанция установява разноски за 900 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, от които има право на 414 лв.

Ответникът пред първа инстанция установява разноски от 900 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, а пред въззивна инстанция - 450 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението за тяхната прекомерност, като уговорени в рамките на нормативния минимум на базао седем иска. На основание чл.78, ал.2 ГПК, ответникът има право на 729 лв. – разноски за двете инстанции.  По компенсация, ищцата му дължи 315 лв. – разноски за двете инстанции. 

Ответникът на основание чл.78, ал.6 вр. ал.3 ГПК вр. чл.7, ал.1, т.1, предл.1 и ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. МРАВ дължи по сметка на СРС сумата 821.88 лв. – д.т., а по сметка на СГС сумата 410.94 лв. – д.т.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ решение от 07.07.2065г. (2016г.), гр.д.13888/15г., СРС, 63 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от И.Г.Х. против „Ф.М.“ ЕООД искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ за установяване незаконност и отмяна на уволнението по заповед № 12/23.01.2015г., извършено с изтичане на срока на предизвестие № 1/23.12.2015г. (№1/23.12.2014г.); по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „магистър фармацевт“, по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ до размер на сумата 1 884 лв. – обезщетение за оставане без работа през периода 02.02.2015г. – 02.08.2015г., ведно със законна лихва, считано от завеждане на исковата молба, осъжда се И.Г.Х. да заплати на „Ф.М.“ ЕООД сумата 874 лв. – разноски, осъжда се „Ф.М.“ ЕООД да заплати на И.Г.Х. сумата 23.11 лв. – разноски, а по сметка на СРС сумата 50 лв - държавна такса, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на И.Г.Х., ЕГН **********, извършено с предизвестие № 1/23.12.2014г. и заповед № 12/23.01.2015г. на управителя на „Ф.М.“ ЕООД.

ВЪЗСТАНОВЯВА  на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ И.Г.Х., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „магистър фармацевт“.

ОСЪЖДА „Ф.М.“ ЕООД, ***, офис 7В да заплати на И.Г.Х., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ сумата 1 884 лв. – обезщетение за оставане без работа през периода 02.02.2015г. – 02.08.2015г., ведно със законна лихва, считано от 18.03.2015г.

ОБЕЗСИЛВА решение от 07.07.2065г. (2016г.), гр.д.13888/15г., СРС, 63 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от И.Г.Х. против „Ф.М.“ ЕООД иск по чл.220, ал.1 КТ за разликата над 62.80 лв. до пълния претендиран размер от 362.24 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 35 лв. – обезщетение за забава върху сумата 362.24 лв. през периода 02.02.2015г. – 18.03.2015г.        

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.07.2065г. (2016г.), гр.д.13888/15г., СРС, 63 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от И.Г.Х. против „Ф.М.“ ЕООД иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ над размера от 1 884 лв. до размера от 5 860 лв. – обезщетение за оставане без работа през периода 02.02.2015г. – 02.08.2015г., ведно със законна лихва, считано от завеждане на исковата молба и иск по чл.86, ал.1 КТ за сумата 134.54 лв. – обезщетение (за забава върху главницата по чл.225, ал.1 КТ) за периодите по молба на л.67 от делото.

         ОСЪЖДА И.Г.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ф.М.“ ЕООД, ***, офис 7В сумата 315 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция. 

ОСЪЖДА „Ф.М.“ ЕООД, ***, офис 7В да заплати на основание чл.78, ал.6 вр. ал.3 ГПК вр. чл.7, ал.1, т.1, предл.1 и ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. МРАВ по сметка на Софийския районен съд сумата 821.88 лв. – д.т., а по сметка на Софийския градски сумата 410.94 лв. – д.т.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от 02.10.2017г., с изключение на частта за обезсилване на първоинстанционното решение, в която е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

                           2.