№ 9
гр. Велико Търново, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600398 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид
следното:
Настоящото производство пред Апелативен съд В. Търново е по глава
тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения П. М. П. за възобновяване на
воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД 585/2021 г. по
описа на Окръжен съд- гр.Плевен. В искането се поддържа, че са налице
основанията на чл.422, ал.1, т. 5 НПК, във вр. с чл.348, ал.1 т.3 НПК за
възобновяване на приключилото наказателно производство. С искането се
оспорва размера на наложеното наказание, като се твърди, че то е явно
несправедливо и силно завишено.
Моли се искането да бъде уважено, а наказанието намалено по размер.
В съдебното заседание пред ВТАС осъденият П. М. П. и неговият
защитник – адв. В. поддържат направеното искане. Излагат съображенията си
за завишен размер на наложеното наказание. Молят производството по делото
1
да бъде възобновено и наложеното наказание на П. за деянието по чл. 196 ал.1
т.2 от НК за бъде намалено.
Прокурорът от Великотърновска апелативна прокуратура оспорва
основателността на искането. Намира, че при налагане на наказанието
съдилищата са се съобразили с всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и са определили справедливо по размер наказание. Предлага
искането да бъде оставено без уважение.
Великотърновският апелативен съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо
- подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420 ал. 2 от НПК,
срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в
законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане в
сила на атакуваната присъда – искането е подадено на 29.10.2021г., а
присъдата влязла в законна сила на 22.10.2021г.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните
съображения:
С присъда № 55, постановена на 16.08.2021г. по НОХД №1231/2021 г.
по описа на Районен съд- гр.Плевен осъденият П.П. е признат за виновен в
това, че на 13.04.2021г. при условията на опасен рецидив отнел от владението
на Г.Г. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои
движими вещи на обща стойност 408лв, като на основание чл.196, ал.1, т.2,
във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл194, ал.1 НК и чл.29, ал.1, б.“а“ и б. „б“
НК и чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание три години „лишаване от
свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
С присъдата П. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в
размер на 78 лева на ОД на МВР Плевен.
С решение №157 от 22.10.2021 г., постановено по ВНОХД 585/2021 г.
по описа на Окръжен съд- гр.Плевен е изцяло потвърдена
първоинстанционната присъда.
Производство пред Плевенски районен съд се е развило по реда на
съкратеното съдебно следствие, като осъденият е признал изцяло фактите,
2
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В резултат на
развилата се процедура по чл.371, т.2 НПК наказанието на П. е било
редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 НК.
Единственото оплакване на осъдения и защитникът му е за явна
несправедливост на наложеното наказание. Настоящият съдебен състав
прецени оплакването като неоснователно.
Правилно съдилищата като смекчаващи отговорността обстоятелства на
осъдения са ценили тежкото му материално положение и изразеното
съжаление за извършеното престъпление.
Едновременно с това като отегчаващи отговорността обстоятелства са
отчетени от първия съд множеството предходни осъждания на П., извън тези,
обосноваващи опасен рецидив, лошите му характеристични данни,
злоупотребата с алкохол. Въззивният съд се е съгласил с отчетените
отегчаващи вината обстоятелства и към тях в допълнение е добавил
невъзстановяване на причинените щети с престъплението, както и
обстоятелството, че деянието е извършено едва няколко месеца след като П. е
изтърпял наказанието по предходното си осъждане. При това положение няма
как да се приеме, че налаганите до този момент наказания са оказали своето
поправително въздействие върху дееца.
Процесуалният представител на П. сочи, че не е взето като смекчаващо
вината обстоятелство самопризнанието на подсъдимия, което е факт още от
досъдебното производство. От проведения разпит на същия на ДП се
установява, че това признание е само частично, то не е пълно и не е
спомогнало значително за разкриване на обективната истина, така, както
твърди защитата. Стойността на отнетите движими вещи също не може да
бъде приета за незначителна. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, независимо, че отегчаващите са по-
многобройни от смекчаващите, и при предвиденият от законодателя диапазон
на наказанието по чл. 196 ал.1 т.2 от НК – от три до петнадесет години
лишаване от свобода, наказанието на П. е определено към предвидения от
закона минимум – четири години и шест месеца лишаване от свобода и след
редукцията по чл.58а, ал.1 НК е определено на три години „лишаване от
свобода“.
Настоящата инстанция е категорична, че така отмереното наказание не
3
следва да бъде намалявано, защото не е явно несправедливо. Същото
очевидно е определено при проявено в сериозна степен снизхождение, като
съдилищата, въпреки че са отчели множеството предходни осъждания на П.
/осемнадесет на брой/ са наложили едно минимално за обществената опасност
на извършеното престъпление и най- вече на обществената опасност на
извършителя наказание.
В подкрепа на извода за липса на основание за неговото редуциране е и
обстоятелството, че П. е осъждан за еднородни престъпления против
собствеността, част от тях извършвани веднага след изтърпяване на
поредното наказание „лишаване от свобода“. Това обстоятелство сочи на
завишена степен на обществена опасност на осъдения и дава основание на
настоящият съдебен състав да прецени, че намаляването на наложеното
наказание категорично би било несъвместимо с постигане на целите на чл.36
НК.
Така мотивиран, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. М. П. за
възобновяване на ВНОХД 585/2021 г. по описа на Окръжен съд Плевен и
намаляване размера на наложеното му наказание като неоснователно.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4