О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
29
гр.
Велико Търново, 31.10.2022 г.
Административен
съд – Велико Търново, Първо касационен състав, в закрито съдебно заседание на тридесет
и първи октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
ДИАНКА ДАБКОВА
разгледа докладваното от председателя КАХД № 10218/2022 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 78, ал. 7
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по частна жалба на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез пълномощник, срещу
Определение № 420 от 12.09.2022 г., постановено по адм. дело № 414/2021 г. от
Административен съд – Велико Търново с доводи за неправилност. Иска се неговата
отмяна.
За да се произнесе настоящият съдебен
състав установи следното:
Определението, чиято отмяна се иска, е
постановено от решаващия съд по реда на чл. 78, ал. 7
от ГПК вр. чл. 144 от АПК по молба на председателя на Националното бюро
за правна помощ (НБПП) с искане на осн. чл. 189 НПК
и чл. 81
вр. чл. 78, ал. 7 ГПК вр. чл. 27а ЗПП,
на НБПП да бъдат присъдени разноските за възнаграждението на адвоката,
предоставил правна помощ по делото.
Съдът е приел искането за частично основателно
и го е уважил, като е осъдил ответната страна – ГДИН, да заплати на НБПП сумата
от 180 лв., представляващи съразмерната част от уважения иск.
Определението е допустимо и правилно.
Безспорно е, че с определение на
първостепенния съд от 08.07.2021 г. на ищеца по адм. д. № 414/2021 г. по описа
на АСВТ И.М.Л.е предоставена правна помощ за процесуално представителство,
която е осъществена от определения от НБПП адвокат – С.С., взел участие в
съдебното заседание на 28.10.2021 г.
С влязло в сила на 02.03.2022 г.
решение № 362/19.11.2021 г. по делото ГДИН е осъдена да заплати на ищеца сумата
от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, като в останалата част – до предявения размер от 2 000 лв., исковете са
били отхвърлени.
Не се спори също, че по решение на НБПП
от 23.06.2022 г., на основание изготвения отчет от процесуалния представител,
на адв. С., за предоставената правна помощ, е определено да се изплати
възнаграждение от 360 лв. В решението е отбелязано, че средствата са платени,
като това се доказва и от представеното по делото платежно нареждане от
28.06.2022 г.
При така установените факти изводите на
съда за основателност на претенцията са правилни и се споделят от настоящата
инстанция. Искането на Националното бюро за правна помощ правилно е прието за
допустимо, т. к. е подадено от институцията, която организира - чл. 6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 от ЗПП.
НБПП не е страна в исковия процес и няма правна възможност да заяви претенцията
си за сторените разноски в хода на делото, нито оспорвайки или искайки
допълване на решението. Нейната претенция е самостоятелна и черпи правно основание
от оказаната и платена правна помощ. Съгласно чл. 94 от ГПК
правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Съгласно
чл. 27а от ЗПП
в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ,
възстановяват на НБПП направените разноски. АПК не съдържа разпоредба, която да
урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ, поради което, по
силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК
приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК, както е счел и
първоинстанционния съд. Съгласно чл. 78, ал.
7, предл. първо от ГПК, ако претенцията на лицето, което е получило
правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в
полза на НБПП съразмерно с уважената част от иска. В случая лицето, на което е предоставена правната помощ е
ищец в производство по реда на чл. 203 и сл.
от АПК, като предявеният от него иск е уважен частично. Предоставена
му е правна помощ на основание чл. 23, ал. 3
от ЗПП - по преценка на първоинстанционния съд, а не в хипотезата на
задължително предвидена по закон адвокатска защита. След като претенцията на
лицето, получило правна помощ е уважена, и спрямо него е налице осъдително
решение, то искането на НБПП за възстановяване на платените средства на
защитника е допустимо. По делото са представени и доказателства за изплатено
адвокатско възнаграждение на назначения от НБПП адвокат, поради което правилно претенцията
е била приета и за основателна.
С оглед на горното, частната жалба
против определение на съда в този смисъл е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 78, ал. 7
от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК,
АСВТ, първи касационен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 420
от 12.09.2022 г., постановено по адм. дело № 414/2021 г. от Административен съд
– Велико Търново, осми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.