Решение по дело №9510/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11527
Дата: 13 юни 2024 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20231110109510
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11527
гр. С., 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря В. М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110109510 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. С..............., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът Д. Х. С., ЕГН **********, гр.
С., ............, дължи сумите: 4 350,69 лева цена на доставена топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 28.09.2022 г. до изплащане на
вземането, 1 072,98 лева мораторна лихва за период от 16.10.2019 г. до 23.09.2022 г., 19,82
цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 28.09.2022 г. до изплащане на вземането, 4,98 лева мораторна
лихва за период от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52390/22 г. на СРС. Поддържа, че
ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди като собственик на
топлоснабдения имот – апартамент в гр.С., ............... Твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил
за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена. Твърди, че
съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща стойността
на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Твърди, че е сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Бруната” ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за
главници и лихва за забава, признати със заповедта, връчена по реда на чл. 47 ГПК, което
обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и
1
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначения особен представител, е депозирала
писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е клиент на
топлинна енергия, тъй като няма доказателства да е собственик на имота. Релевира
възражение за давност. Моли за отхвърляне на иковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Основателността им е предпоставена от установяване
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, по което ищецът е доставил количество топлинна енергия съответно на
претендираната от него стойност, и неизпълнение насрещното задължение на ответника за
плащане на дължимата за потреблението цена.
Основният спорен въпрос по делото е дали ответницата е страна по договор за продажба на
топлоенергия в имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
Тоест, страна по договора за доставка на топлинна енергия до даден имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
освен в хипотезата на сключен изричен договор за продажба на топлинна енергия с
ползвател на облигационно основание /което не се твърди в случая/. При спор кой е страна
по твърдяното облигационно правоотношение, респ. кой е купувач по договора за продажба
на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване да установи този
факт.
2
Установява се от приетия по делото протокол за одобрена спогодба за делба от 22.2.1975 г.,
че процесният апартамент е поставен в изключителен дял на Хрант Торос А., като другият
съделител запазил пожизнено и безвъзмездно правото да обитава самостоятелно обособена
стая в апартамента. Видно от удостоверение за наследници, Хрант А. починал на 24.8.1993
г., оставяйки за наследници съпруга Марийка А.а и син Х. Хрант А. /починалият преди него
син Торос Хрант А. не е оставил наследници/.
Според удостоверение за родствени връзки, родители на Д. С. са Х. А. и П. Г., които не са
починали /след извършена проверка за Х. А. не са открити данни и няма съставен акт за
смърт/.
При тези данни по делото не се доказа ответницата да е придобила правото на собственост
върху имота, който при липса на установено друго, следва да се приеме, че е собствен на Х.
А. по наследство от баща му Хрант А. /тъй като майка му е починала/. Доколкото върху част
от имота е било учредено право на ползване, което не се установи да е погасено, то клиенти
на топлинна енергия за имота се явяват собственикът и ползвателят, каквато не е
ответницата.
При липса на доказателства обуславящи качеството на ответницата на клиент на ТЕ и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът следва да приеме, че ответницата не е страна по договор за
доставка на ТЕ в имота, съответно не е задължена за процесните вземания. Предявените
главни искове следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Като неоснвомвателни, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за лихви.
Относно разноските: С оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
неоснователна.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК .........., седалище и адрес на управление
гр. С..............., искове с правно чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Д. Х. С., ЕГН **********, гр. С., ............,
дължи сумите: 4 350,69 лева цена на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 28.09.2022 г. до изплащане на вземането, 1
072,98 лева мораторна лихва за период от 16.10.2019 г. до 23.09.2022 г., 19,82 цена на
извършена услуга дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 28.09.2022 г. до изплащане на вземането, 4,98 лева мораторна лихва за
период от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52390/22 г. на СРС.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната“
3
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4