№ 38428
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20251110129187 по описа за 2025 година
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Специализирана
болница за активно лечение (СБАЛ) по детски болести – „П.И.М.“ ЕАД, чрез адв. М.,
срещу ЗАД „А.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
плати на ищеца сумата от 4190,84 лв., представляваща дължимото застрахователно
обезщетение във връзка с настъпило застрахователно събитие на 21.08.2024 г., за което
е образувана щета № 10024081100061/29.08.2024 г. , ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба – 21.05.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 372,88 лв. – законна лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от 21.09.2024 г. до 21.05.2025 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субектни права при твърдения, че на
24.04.2024 г. сключил с ответното дружество договор за имуществено застраховане по
застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в застрахователна полица №
0811Х0001058, с период на застрахователно покритие от 25.04.2024 г. до 24.04.2025 г.
Сочи, че предметът на договора се отнасял до застраховане на непроизводствени
сгради, машини, съоръжения и оборудване срещу пожар, природни бедствия като буря,
ураган и др. Излага доводи, че на 21.08.2024 г. на територията на лечебното заведение
бил реализиран покрит застрахователен риск, вследствие от който настъпили
имуществени вреди. Твърди, че в резултат от силен вятър и дъжд била съборена част
от оградата на болницата, обхващаща пет на брой пана и шест метални колове. Сочи,
че вредите били на стойност от 4190,84 лв. В тази връзка, на 29.08.2024 г. ищецът
подал пред застрахователя уведомление за щети, въз основа на което била образувана
преписка № 10024081100061. Ищецът твърди, че ответникът отказал да удовлетвори
претенцията му за изплащане на застрахователно обезщетение с аргумент, че
застрахователният риск – „буря“ не бил реализиран, доколкото вятърът причинил
щетите бил със скорост под 15 м./сек. Излага доводи, че съгласно получена от НИМХ
справка, било установено, че към момента на реализиране на застрахователното
събитие, в района на СБАЛДБ, преминал гръмотевичен облак, от които последвали
валежи от дъжд и условия за временно усилване на вятъра до максимална скорост на
поривите над 15 м./сек. Въпреки изложеното, на 05.05.2025 г. от страна на
застрахователя бил постановен повторен отказ за удовлетворяване на претенцията на
1
ищеца. Ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на дължимото
обезщетение, считано от 21.09.2024 г.
По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 4190,84 лв., представляваща
дължимото застрахователно обезщетение във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 21.08.2024 г., за което е образувана щета № 10024081100061/29.08.2024 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 21.05.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 372,88 лв. – законна лихва
за забава, начислена върху главницата за периода от 21.09.2024 г. до 21.05.2025 г.
Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че
не са налице основания за ангажиране на отговорността му. Твърди, че настъпилите
имуществени вреди не са в резултат от реализирано застрахователно събитие,
представляващо покрит риск. Излага доводи, че причината за падането на част от
оградното съоръжение е компрометирана основа. Твърди, че претендираното
обезщетение е завишено по размер и не съответства на действителните вреди. Моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
наличието на облигационно отношение с ответника по сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който е
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск,
вследствие от което са нанесени щети по застрахованото имущество, които се намират
в пряка причинно-следствената връзка с процесното събитие, както и стойността на
дължимото и неизплатено от застрахователя обезщетение.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже главен дълг и
изпадането на ответника в забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно
фактите, които имат за последица изключване на отговорността му за погасяване на
претендираното вземане.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че помежду им е
сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „Индустриален пожар“,
обективиран в застрахователна полица № 0811Х0001058, с период на застрахователно
покритие от 25.04.2024 г. до 24.04.2025 г.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
По доказателствата:
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
правния спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, тъй като същото има за цел
установяването на относими към правния спор факти.
Съдът намира за основателни исканията на ответника за събиране на писмени
доказателства по чл. 186 ГПК и за допускане на комплексна експертиза с участието на
2
вещо лице оценител и вещо лице инженер конструктор по делото, тъй като същите са
относими и необходими за правилното решаване на правния спор.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 07.11.2025г от 10.30 ч., ,
за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ищеца при режим на довеждане, който да даде показания относно фактите, посочени в
исковата молба.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника, на основание чл. 186 ГПК, исканото съдебно
удостоверение, което да послужи пред НИМХ с цел снабдяване с информация относно
факта дали на 21.08.2025 г. са регистрирани данни за вятър със скорост над 15 м./сек. в
г*****
ДОПУСКА комплексна експертиза с участието на вещо лице оценител и вещо
лице инженер конструктор, като ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩИ ЛИЦА
А.С.Г. – ****; *****; ПГС, строителни конструкции и
К.П.Г. – ****; *** –оценка недвижими имоти
, по която да даде отговор на задачите, формулирани в отговора на исковата молба, при
депозит за възнаграждението му в размер на 800 лв., вносим от ответника в
едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
3
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4