Р Е Ш Е Н И Е
№2805
гр. Пловдив, 04.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ гр. състав, в
публично съдебно заседание на 14.06.2012г, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при
секретаря Румяна Мишева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 21474 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от С.С.В. ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България с правно
основание чл. 2, ал. 1 т. 2 ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че с постановление от 31.01.2001г на ОП –
Пловдив срещу него е образувано предварително производство № 128/01г по описа
на ОСлС – Пловдив за престъпление по чл. 242, ал. 3, предл. 1 вр. ал. 1 б. Б,
предл. последно вр. чл. 20, ал. 2 НК. Ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем на 30.05.2001г., като на 19.03.2002г му е повдигнато ново обвинение по
чл. 242, ал. 1 б. Е и б. Б, предл. последно вр. чл. 20, ал. 2 НК. Изготвен е и внесен
обвинителен акт, като на няколко пъти следственото дело е връщано за
доразследване. С постановление от 08.03.2004г наказателното производство е
прекратено.
Впоследствие – след уточняване на исковата молба, става
ясно, че всъщност ищецът претендира вреди от друго следствено дело, а именно №
276/2003г, по което е обвинен в престъпления по чл. 234А НК и чл. 309, ал. 1 НК, като наказателното производство по това дело е прекратено с постановление
на РС – Пловдив № 6578 от 26.04.2007г.
В резултат на воденото срещу
него наказателно производство по сл.д. № 276/2003г ищецът
претърпял неимуществени вреди – емоционален срив, болки, терзания и несигурност
за бъдещето, страх от наказание без вина.
Затова претендира сумата от 5
000 лв като обезщетение за неимуществени вреди. Не се предявява иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на законната лихва, считано от влизане в сила на
прекратителното постановление до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Допълнителни съображения излага в писмени бележки.
Ответникът оспорва претенцията
изцяло.
Първо, счита, че тъй като
производството по сл.д. № 276/2003г е прекратено поради недоказаност на
обвинението, тази хипотеза попада извън приложното поле на ЗОДОВ.
Второ, счита претенцията за
недоказана. Не се доказват претендираните вреди, нито причинната връзка между
тях и действията на Прокуратурата.
Не се установява датата на
влизане в сила на прекратителното постановление – обжалвано ли е, ако не – кога
е изтекъл срокът за обжалването му, респ. кога е стабилизирано.
Трето, искът е завишен и по размер. Производството е приключило в разумни
срокове. Срещу ищеца е взета най – леката МН.
Четвърто, прави се възражение за
съпричиняване по смисъла на чл. 5 ЗОДОВ. Доколкото обаче конкретни фактически твърдения, попадащи в някоя от двете хипотези на
закона, не се правят в отговора в преклузивния за това срок, на ответника е дадена
възможност да уточни тези обстоятелства в срок най - късно до първото
с.з., но той не се е възползвал от тази възможност.
Допълнителни съображения се излагат в съдебно заседание.
Акцентира се върху това, че по време на процесното наказателно производство
срещу ищеца са водени и други производства, като по НОХД 465/2003г на ПРС дори
е бил осъден и наказан с глоба за умишлено престъпление от общ характер. По
тези причини не е ясно търпените вреди резултат от кое наказателно производство
са, респ. дали са в причинна връзка с процесното. Колкото до свидетелските
показания, те според ответника са изключително абстрактни, неясни, като не може
да се прецени какви точно вреди са понесени от ищеца и от кое наказателно
производство.
Съдът
- въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:
Страните не
спорят относно следните факти, които се установяват и от приложената преписка.
С постановление
от 23.10.2002г ищецът е привлечен в
качеството на уличено лице за това, че през м. 09.2002 е извършил
външнотърговска дейност – внесъл е стоки с двойна употреба – шланги /маркучи/ и
химически компоненти за производството на самовулканиращи се каучукови смеси,
предназначени за ремонт на военна авиотехника без разрешение, което се изисква
по закон или постановление на МС – престъпление по чл. 234 А НК.
Взета му е
мярка за неотклонение подписка. Разпитан е в това му качество. Не се признава
за виновен. Дава подробни обяснения.
Предмет на
образуваното наказателно производство е и обвинение за престъпление по чл. 309,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно, че за периода 05.08.2002г – 13.-8.2002г
при условията на продължавано престъпление ищецът сам е съставил неистински
частни документи /фактури/ и ги е употребил.
Предприети са
множество процесуално – следствени действия: разпит на свидетели, събиране на
писмени доказателства, изслушване на експертизи.
С постановление
от 28.02.2003г дознанието е преобразувано в предварително производство.
Извършени са
допълнителни процесуално – следствени действия.
С постановление
от 29.03.2006г ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 234 А НК. Взета му е същата мярка за неотклонение. Разпитан
е в това му качество. Не се признава за виновен. Дава подробни обяснения.
На 12.04.2006г
на ищеца е предявено предварителното производство.
На същата дата
е изготвено заключително постановление с мнение за прекратяване на
наказателното производство.
С постановление
от 20.04.2006г на РП – Пловдив делото е върнато за допълнително разследване,
тъй като не са изпълнени писмените указания на наблюдаващия прокурор.
С постановление
от 25.07.2006г производството е спряно поради необходимост от разпит на лице с
неустановен адрес – И.П.М..
С постановление
от 07.11.2006г производството е възобновено.
На 15.03.2007г
на ищеца е предявено разследването.
На същата дата
е изготвено допълнително заключително постановление с мнение за прекратяване на
производството.
С прокурорско
постановление от 13.04.2007г
наказателното производство е прекратено, тъй като ищецът не е осъществил от
обективна и субективна страна фактическия състав на деяние по чл. 234 А НК - вещите,
предмет на обвинението, не попадат в ограничителния режим на ПМС 205/1998г за
външно търговска дейност със стоки с възможна двойна употреба. Този извод е
направен след анализ на всички доказателства и преди всичко назначените
технически експертизи. По отношение на второто обвинение е прието, че то не е
доказано по безсъмнен и категоричен начин.
Няма спор, а
това се установява и от постъпилите по делото справки /вкл. справка на л. 120
от том 3 от приложеното следствено дело/, че срещу ищеца е водено и сл.д. №
128/2001г по описа на ОСС – Пловдив /образувано на 31.01.2001г/ за престъпление
по чл. 242, ал. 3, предл. 1 вр. ал. 1 б. Б предл. последно вр. чл. 20, ал. 2 НК., впоследствие прекратено с постановено на 08.03.2004г прокурорско
постановление.
От приложената
на л. 53 справка се установява също, че срещу ищеца е водено и досъдебно
производство № 48/2002г по описа на ОСС – Пловдив за престъпление по чл. 257,
ал. 1, пр. 2 – ро вр. чл. 26 НК, извършено през периода 17.02.1999г до
06.01.2000г, като наказателното производството е прекратено на 05.05.2006г.
От приложената
на л. 51 справка за съдимост се установява, че ищецът е осъждан с влязла в сила
на 22.02.2005г присъда, постановена по НОХД 465/2003г на ПРС за престъпление по
чл. 339, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. Б вр. чл. 2, ал. 1 НК, като деянието
е извършено на 19.09.2002г.
За вида и
интензитета на търпените неимуществени вреди по делото са разпитани свидетели.
С. К.Х. /без
родство/ познава ищеца и знае за „проблемите му с прокуратурата и полицията.
Първо за тези проблеми научих от вестника и оттам научих за проблемите, както
за с.а, така и за б.та. В. му споделил, че го било „страх да излезе и да се
покаже пред съседите и че всички го сочат с пръст”. „Във вестника пишеше, че са
изнесли фанари за самолет Миг – 21”. Впоследствие свидетелят научил и за
другото обвинение срещу ищеца „за конфискуваните маркучи”. Във връзка с
обвинението за маркучите В. се притеснявал, „че има някакъв заговор срещу
него”. „Той е спокоен човек по принцип.
А беше такъв превъзбуден, крие се от всички и почна да споделя, че това се е
разчуло, а за човек, който с тази работа си вади хляба и контрагентите да не му
отговарят, това е пагубно при тези условия на криза”.
С.В.И. /без
родство/ познава ищеца и също знае за „проблеми с прокуратурата, органите на
полицията и следствието”. „Стана ми известно, че срещу него има заведени
няколко дела и почти винаги, когато имаше възможност, той идваше при мен и
споделяше проблемите, които са му възникнали”. „Споделяше за проблемите в службата.
Аз не можех да повярвам, че може служителите на тази служба да допуснат
фалшифициране на документи и човек, който е печелил търгове в министерство на
отбраната и започнаха да го обвиняват в контрабанда и внос на военно имущество,
а това не може да бъде вкарано в страната, без да мине през митница”. Всичко
това се отразило на здравословното му състояние. Оплаквал се от безсъние и
главоболие, „често си мереше кръвното, тъй като е получил високо кръвно, а той
е спортист, много здрав и от както се появиха тези проблеми със съд и
следствие, той се промени и просто рухна”. „Той имаше шест дела, заведени срещу
него и това всичко се е струпало”. Конкретно за делото с маркучите „той се
притесняваше за това, че те го обвиняват и даже имаше мярка за неотклонение и
не можеше да напусне страната и това се отрази на неговата психика, тъй като
имаше договори с руската страна и това всичко му се отрази. След това направи
катастрофа и едва оцеля. Викан беше много пъти в следствие и полиция и идваше
при мен и споделяше и ме използваше като отдушник, за да се разтовари и ми е
споделял”.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите като добросъвестни и обективни, въпреки че
от тях не могат да се установяват неимуществени вреди
с особен интензитет. Всъщност изложеното е твърде общо, в голямата си част
възпроизвежда споделеното от ищеца, което на общо основание подлежи на
доказване като твърдения на изгодни за страната факти. В случая конкретиката на
свидетелските показания е от особено значение, тъй като срещу ищеца са водени и
други наказателни производства, които очевидно се смесват от свидетелите. Така
на практика не може да се направи ясно разграничение за това кои вреди са
причинени от конкретното наказателно производство и кои са последица от другите
водени срещу него производства. Така или иначе и двамата свидетели говорят за
проблемите на ищеца с правораздавателната власт като цяло, за производствата
срещу него, необходимостта от извършване на процесуално – следствени действия
по тях и т.н. Вярно е, че споменават и процесното обвинение, но от показанията
им не може да се направи извод, че негативните преживявания на ищеца са
резултат само и единствено от него.
Само
по себе си обаче горното не прави претенцията неоснователна. По принцип е ясно /и дори не се
нуждае от доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни
преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл свидетелските показания са от значение
повече за размера на обезщетението,
отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство. Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от
закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените
основни човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.
В
тази връзка следва да се посочи, че безспорно ищецът
е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които
несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.
Според
чл. 2, т. 2 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето, спрямо което е повдигнато обвинение или че извършеното деяние
не е престъпление. Следва да се посочи, че макар по второто обвинение /за
престъпление по чл. 309 НК/ наказателното производство да е прекратено поради недоказаност
на обвинението, тази хипотеза попада в приложното поле на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ –
когато деянието не е извършено от лицето /т. 7 ТР 3/2005/.
Отговорността
на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това
дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от
името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите,
когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно
производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия
случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ,
обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление,
производството по което е прекратено спрямо ищеца /и свързаните с това
последващи действия като напр. предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия
и други следствени действия, предявяване на следствието и т.н./. Вследствие на
това си процесуално качество ищецът е търпял и мярка за неотклонение.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в
лицето на ответника. Наказателното производство е образувано при действието на
НПК /отм./. В случая отговорността на длъжностите лица от Прокуратурата е безспорна:
прокурорът съгласно чл. 43 НПК /отм./ повдига и поддържа обвинението за
престъпления от общ характер и ръководи досъдебното производство, а
правомощията му по ръководство и надзор са регламентирани в чл. 176, ал. 2 НПК
/отм./.
Ответникът
не установява датата на влизане в сила на прекратителното постановление, в
частност датата на връчването му на ищеца, въпреки че съдът му е указал, че той
трябва да установи това. Така или иначе обаче това му възражение е без значение
за изхода на делото, тъй като ответникът не е направил възражение за погасяване
на вземането по давност, нито ищецът претендира законната лихва от датата на
влизане в сила на прекратителното постановление до окончателното плащане.
По делото не се установява хипотеза на
съпричиняване от страна на ищеца. Според чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, ако увреждането е
причинено по изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Според
ал. 2 пък, когато
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
За да има съпричиняване, трябва поведението на
пострадалия да е в
причинно - следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния
орган, което го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението
на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл -
обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай /т. 3 от ТР №
3/2005 год./.
Категорично
в случая първата хипотеза не е налице, тъй като не се установява поведението на
ищеца да е единствен каузален фактор за настъпване на вредоносния
резултат.
Наред с това в
отговора си по чл. 131 ГПК ответникът не излага конкретни фактически твърдения
защо счита, че е налице съпричиняване, поради което съдът не може да изследва
наличието на противоправно поведение изобщо /извън доводите и възраженията
му/. Така или иначе от данните по делото
не може да се направи категоричен извод за наличието на виновно и противоправно
поведение у ищеца, в причинна връзка с действията на прокуратурата, като напр.
самопризнания, укриване от органите на властта или друго възпрепятстване хода
на разследването и т.н. Тъкмо обратното, от началото до края на производството
ищецът е оказал пълно съдействие на разследващите органи, давал е подробни
обяснения по случая, като в нито един процесуален момент не се е считал за
виновен.
Размерът
на причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства: значителната
продължителност на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално качество/
наказателно производство – от привличането му в качеството му на уличено лице на
23.10.2002г, до постановяване
на постановлението за прекратяване на наказателното производство – на 13.04.2007г, /доколкото не се
установява датата на влизането му в сила/, през който
спрямо него са извършвани множество процесуално – следствени действия; по отношение на ищеца са повдигнати две
обвинения за умишлени престъпления,
които обаче не са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Едновременно с това обаче следва да се отчетат и
обстоятелствата, че срещу ищеца е взета най – леката мярка за неотклонение –
подписка; не е внесен обвинителен акт и производството е приключило на
досъдебна фаза. Не се установява по надлежния за това начин влошено
здравословно състояние на ищеца или други специфични по вид и интензитет
негативни последици, подлежащи на репариране /извън обичайните и презумирани от
закона/. В тази връзка следва да се посочи, че с откъслечните показания на един
свидетел не може по безспорен и категоричен начин да се установи влошено
здравословно състояние и причинната му връзка с конкретното наказателно
производство. В подкрепа на тези показания не е представена каквато и да било
медицинска документация, не е изслушвано вещо лице – специалист, всъщност в
исковата молба дори няма подобни твърдения. Не се доказва и твърдяната причинна
връзка между процесното обвинение и другите цитирани от ищеца досъдебни
производства. Не се установява и твърдяното медийно достояние на обвинението
/всъщност в исковата молба се твърди, че ищецът е публично компрометиран в
резултат на друго обвинение – това по предварително производство № 128/01г по
описа на ОСлС – Пловдив за престъпление по чл. 242, ал. 3, предл. 1 вр. ал. 1
б. Б, предл. последно вр. чл. 20, ал. 2 НК/. В този смисъл са и свидетелските
показания, от които се установява, че статията във вестника касае „делото с
фанарите”. Следва да се отчете и обстоятелството, че през разглеждания период
срещу ищеца са водени и други досъдебни производства, които също са
рефлектирали върху субективните му преживявания, като самият той трудно ги
разграничава в исковата си молба /кои вреди от кое наказателно производство са
настъпили/. Яснота по този въпрос не внасят и свидетелите, които също
установяват състоянието на ищеца като последица от всички „проблеми с
прокуратура, следствие и органи на полицията”. В настоящото производство обаче
предмет на репариране са само онези вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от процесните незаконни обвинения, а не изобщо. Още повече, че през
разглеждания период срещу ищеца е водено и съдебно производство за друго
умишлено престъпление от общ характер, приключило с осъдителна присъда, влязла
в сила на 22.02.2005г. Т.е. напълно е възможно преобладаващата част от
търпените вреди да са резултат именно на осъждането и признаването му за
виновен в извършване на престъпление. Дори да се приеме друго, доколкото
осъждането е факт, логично е интензитетът на търпените от
ищеца вреди да е по – малък от този на лице с чисто съдебно минало и безупречна
репутация.
Освен това
интензитетът на вредите зависи и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на ищеца. В случая свидетелските показания не са достатъчни,
за да обосноват извод за конкретни и особено силни отрицателни изживявания в
пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение.
Поради това съдът намира, че необходима и достатъчна
за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 1 500 лв,
като за разликата до пълния претендиран размер от 5 000 лв искът ще се отхвърли
като неоснователен.
Не се предявява иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на законната лихва, считано от влизане в сила на
прекратителното постановление или от подаване на ИМ до окончателното плащане.
На
ищеца следва да се присъди сумата от 10 лв – разноски за държавна такса, която
се дължи изцяло по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, както и сумата от 396 лв –
разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение или сумата от общо 406
лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш
И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на С.С.В.
ЕГН ********** ***, сумата 1 500 лв, представляваща обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно
производство по сл.д. № 276/2003г по описа на ОСС – Пловдив за
престъпление по чл. 234А НК и чл. 309, ал. 1 НК, впоследствие прекратено с
постановено на 13.04.2007г прокурорско
постановление, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА над тази сума ДО ПЪЛНИЯ ПРЕТЕНДИРАН РАЗМЕР от
5 000 лв, ОТХВЪРЛЯ
ИСКА.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София,
ул. “Витоша” № 2, да заплати на С.С.В. ЕГН **********
*** сумата от 406 лв - разноски по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
ПОЛИНА
БЕШКОВА
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
РМ