№ 253
гр. Петрич, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230100428 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл. 422 ГПК и се провежда от Районен съд – гр.
Петрич, на основание чл. 23, ал. 3 от същия кодекс.
Ищецът – „В. и К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. „А. Ч.“
№ 3, ЕИК ***, твърди, че в периода 09.09.2019 г. – 08.09.2020 г. се е намирал в облигационно
правоотношение с ответника, по силата на което му е предоставил водоснабдителни и
канализационни услуги за водоснабден имот в гр. Б., кв. „В.“. Пояснява, че абонатният
номер на обекта е 2080153, а общата цена на предоставените услуги е 428,77 лв., но тя не е
заплатена. Смята, че поради забавата в погасяването на това главно вземане се дължи и
мораторна лихва от 42,70 лв., начислена за периода 03.09.2020 г. – 27.08.2021 г. Изтъква, че
за тези вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е
постъпило възражение. Иска съществуването на оспорените задължения да бъде признато за
установено. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – И. С. Т., с настоящ адрес в гр. Б., бул. „Св. Св. К. и М.“ № 21, вх. Б, ет.
6, ап. 17, ЕГН **********, оспорва ищцовите претенции, настоява за тяхното отхвърляне и
за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че не е доказано
съществуването на валидно договорно отношение между него и ищцовото дружество.
Счита, че липсват доказателства и за реалното предоставяне на твърдените услуги.
Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
1
1.1.) Предявен са установителни искове по:
- чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД –
за главницата, ведно със законната лихва от 14.12.2021 г. до погасяването, и
- чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за мораторната
лихва.
1.2.) За вземанията по тези установителни претенции е била издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 748/15.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1417/22 г. на Районен съд –
гр. Б..
1.3.) Заповедта е била връчена на ответника (като длъжник в заповедната процедура)
и той е възразил против нея, при условията на чл. 414 ГПК.
1.4.) Ето защо и обсегът на сегашното съдебно производство касае основателността,
респ. неоснователността на релевираните искове, при което процесуалната дейност на съда
по разрешаване на спора в тази връзка трябва да бъде ориентирана към анализиране на
предпоставките, формиращи фактическите състави на претендираните вземания, и преценка
на възраженията на ответната страна.
2. Относно иска за главницата:
2.1.) В принципен план уважаването на главната искова претенция е предпоставено от
едновременната даденост на четири изисквания – 1/ валидно облигационно отношение,
породено от договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, по
силата на което ищецът има качеството на доставчик, а ответникът – на потребител (абонат);
2/ реалното доставяне на визираните услуги от доставчика на абоната; 3/ изискуемост
(настъпил падеж) на вземането за цената на доставката и 4/ неизпълнение на корелативното
задължението на абоната за нейното заплащане.
2.2.) Правилата за разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК) възлагат на ищцовата страна да установи наличието
на първите три от очертаните условия, а ответникът трябва да проведе доказване относно
погасяването на задължението.
2.3.) Един от централните дискусионни въпроси между страните е концентриран
върху обстоятелството дали съществува първата от така изведените предпоставки.
2.3.1.) Поначало отсъствието на писмена сделка не е основание да се приеме, че
липсва договорно облигационно отношение за доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води. ВиК-операторите (какъвто безспорно е ищецът) предоставят тези услуги на
потребителите при публично известни общи условия, които влизат в сила, без да е нужно
изричното им писмено приемане от последните (чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ). В този смисъл, за да
възникне правоотношението за предоставяне на ВиК-услуги, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика.
2.3.2.) Договорна връзка от такъв порядък може да се докаже и чрез
констатирането на обективни факти, че на името на потребителя е била открита партида за
конкретен имот, чийто собственик или ползвател е същият, и в обекта реално се ползват
водоснабдителни и канализационни услуги.
2
2.3.3.) В конкретния казус са налице именно такива данни, които позволяват да
се приеме, че между дружеството ищец и ответната страна в съществувала коментираната
облигационна обвързаност през исковия период. Доказателствените сведения в обсъждания
аспект се верифицират от неоспореното заключение на изслушаната съдебно-техническа
експертиза, според което:
- При ищцовото дружество на името на ответника се води партида за
доставка на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния обект.
- Самият имот е реално присъединен към ВиК-системата, обслужвана от
ищеца, като в него има и водочерпни прибори (3 смесителни батерии – за мивката в кухнята,
за мивката в тоалетната и за душа в банята, промивно казанче към тоалетното седало и
градинска чешма).
- На 25.01.2021 г., т. е. повече от 4 месеца след края на исковия период,
ответникът е продал имота на трето лице, съгласно данните от кадастралния регистър на
Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Б., което означава, че до този момент
той е бил негов собственик.
2.4.) На следващо място е необходимо на изследване да бъде подложен въпросът за
реалното доставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от ищцовото дружество
към водоснабдения обект.
2.4.1.) В тази връзка ищецът е ангажирал 3 фактури, а именно:
- фактура с № **********/03.08.2020 г., на стойност 423,25 лв., за отчетен
период 09.09.2019 г. – 20.07.2020 г.;
- фактура с № **********/01.09.2020 г., на стойност 3,68 лв., за отчетен
период 20.07.2020 г. – 10.08.2020 г., както и
- фактура с № **********/02.10.2020 г., на стойност 1,84 лв., за отчетен
период 10.08.2020 г. – 08.09.2020 г.
2.4.2.) На 28.07.2020 г. ответникът е депозирал до ищцовото дружество
възражение, наименувано „жалба“, в което е заявил, че: имотът от 6 години бил необитаем;
затова за периода от м. август на 2019 г. до м. юни на 2020 г. не е възможно там да е
изразходвана питейна вода, формираща сметка от 500 лв.; желае извършването на проверка
по случая.
2.4.3.) На посоченото възражение управителят на дружеството ищец е
отговорил с писмо от 19.01.2021 г., от което не става ясно да е била осъществена физическа
проверка на начина, по който е получена дължимата сума, а вместо това е отразено, че
водните количества, преминали през измервателното устройство, са били „последователни и
отчетени реално“.
2.4.4.) От заключението на техническата експертиза се изяснява още, че:
- Според данните в отчетния карнет, за процесния период в обекта са били
доставени и съответно отведени 236 куб. м. вода.
- Тяхната стойност, съобразно приложимите цени на водоснабдителните и
канализационните услуги, е 434,71 лв.
- В счетоводната програма на ищеца като дължима е вписана сумата от
3
428,77 лв., което кореспондира на издадените фактури, а полученото разминаване вероятно
се дължи на счетоводна грешка.
- В самия карнет е записано, че изразходваните водни количества са били
измерени с водомер с фабричен № 81, а на при огледа, направен в имота от вещото лице за
целите на експертизата, е бил констатиран водомер с фабричен № 59044625.
- Нито една от страните не е предоставила на вещото лице протокол,
отразяващ датата на монтажа на водомера в обекта, респективно подмяната му с друг, нито
пък са ангажирани други документи, показващи негови периодични технически проверки,
чийто срок е през 5 години. Липсват и писмени доказателства за осъществяване на ремонтни
дейности по отстраняване на аварии във водопреносната мрежа на имота.
- На този фон не може да се каже със сигурност дали към исковия период
водомерното устройство в обекта е било технически изправно и съответно дали правилно е
отчитало доставената вода.
2.4.5.) Както беше споменато, доказването, че съответните водоснабдителни и
канализационни услуги са били реално предоставени от доставчика на абоната е в тежест на
доставчика, което означава, че доказването тук е главно. Главното доказване винаги трябва
да е пълно, а пълното доказване е онова, което създава сигурно убеждение (т. е. води до
несъмненост), че даденото обстоятелство се е осъществило в обективната действителност
(вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова и Р. И.а, „Българско гражданско
процесуално право“. 9-то издание, 2012 г., стр. 255, както и Решение № 226/12.07.2011 г. по
гр. д. № 921/10 г., IV г. о. на ВКС). Ако страната, в чиято тежест е неговото провеждане, не се
е справила с изпълнението му, за съда възниква задължението да не зачете правната
последица на недоказания юридически факт (вж. Решение № 235/15.04.2010 г. по гр. д. №
673/09 г., I г. о. на ВКС).
2.4.6.) В конкретната хипотеза ищецът не успя да проведе пълно доказване по
отношение реалната доставка на сочените ВиК-услуги. Фактурите и карнетът, депозирани
по този повод, от гледна точка на доказването в гражданския процес съставляват частни
свидетелстващи документи, които отразяват изгодни за техния издател факти.
Същевременно в тях липсва подпис на ответника, поради което и доказателствената им
стойност сама по себе си не е достатъчна за провеждане на главно и съответно на пълно
доказване, че доставките, до които се отнасят, действително са били реализирани. А други
първични доказателства за коментираното обстоятелство няма. Отсъствието на сигурност
дали измервателното средство във водоснабдения имот е функционирало правилно пък е
допълнителна пречка за положителна преценка в тази насока.
2.5.) Така в крайна сметка се налага финалният извод, че главният иск не може да
бъде уважен, а подлежи на отхвърляне.
3. Относно иска за мораторната лихва:
3.1.) За да бъде основателна лихвената претенция, е нужно: 1/ да съществува
изискуемо главно вземане и 2/ в неговото погасяване да е допусната забава.
3.2.) Щом като възникването на вземането за закъснителната лихва предполага
4
съществуването на главния дълг, значи между тях има връзка на зависимост от положителен
тип, при която мораторната лихва се намира в положение на акцесорност спрямо
лихвоносното задължение.
3.3.) В този смисъл несъществуването на вземането по главния иск обуславя
отхвърляне и на иска за лихвата, търсена във връзка с него.
4. Относно съдебните разноски:
4.1.) При този изход от спора, право на съдебни разноски има само ответната страна
(чл. 78, ал. 3 ГПК).
4.2.) Полагащите се на ответника съдебно-деловодни разходи са 500 лв., касаят
исковото производство и включват заплатен адвокатски хонорар (400 лв.) и платено
възнаграждение за вещо лице (100 лв.).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич, Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „В. и К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.
Б., ул. „А. Ч.“ № 3, ЕИК ***, предявени срещу И. С. Т., с настоящ адрес в гр. Б., бул. „Св.
Св. К. и М.“ № 21, вх. Б, ет. 6, ап. 17, ЕГН **********, с които се претендира да бъде
признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че последният дължи на първото
следните суми, попадащи в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 748 от
15.06.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 1417/22 г. на Районен съд – гр. Б., а именно:
- 428,77 лв. – главница, представляваща стойност на водоснабдителни и на
канализационни услуги, предоставени от „В. и К.“ ЕООД (като доставчик) на И. С. Т. (като
потребител/абонат), през периода 09.09.2019 г. – 08.09.2020 г., за водоснабден имот в гр. Б.,
кв. „В.“, с абонатен № 2080153, ведно със законната лихва от 14.12.2021 г. до погасяването,
както и
- 42,70 лв. – мораторна лихва, начислена върху посоченото главно вземане, за
периода 03.09.2020 г. – 27.08.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „В. и К.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Б., ул. „А. Ч.“ № 3, ЕИК ***, да заплати на И. С. Т., с настоящ адрес в гр.
Б., бул. „Св. Св. К. и М.“ № 21, вх. Б, ет. 6, ап. 17, ЕГН **********, сумата от 500 лв. –
съдебни разноски, дължими за първоинстанционното исково производство (гр. д. № 428/23 г.
на Районен съд – гр. Петрич).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в 2-
седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез
Районен съд – гр. Петрич.
5
СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ на исковото производство, заповедното дело да се върне на
Районен съд – гр. Б., на който да се изпрати и заверен препис от настоящия съдебен акт, за
сведение.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6