№ 160
гр. Свиленград, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100596 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава II от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба с правно основание чл.8, т.1, вр. с чл.4, ал.1, вр. с чл.5, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, подадена от Х. Н. С. и В. С. С., непълнолетна, действаща лично и със
съгласието на майка си Х. Н. С., против С. С. С..
Молителите твърдят, че ответникът е съпруг на първата и баща на втората. Твърдят,
че от години ответникът страда от тежка алкохолна зависимост, която на моменти го
правила човек, опасен за себе си и за околните. Твърдят, че това е довело до фактическата
раздяла на съпрузите, настъпила преди около пет години, така че молителите (съпругата и
детето) останали да живеят в семейното жилище в град ***************, а ответникът
(съпругът) се преместил и се установил да живее в дома на родителите си в с. Костур, общ.
Свиленград. След фактическата раздяла ответникът ежемесечно посещавал жилището в град
Свиленград, когато се явявал пиян и проявявал вербална агресия спрямо съпругата си и
дъщеря си, а и често физическа такава най-вече спрямо втората.
Последната подобна проява се осъществила на 31.08.2022 година, в около 22.00 часа
в дома им, находящ се на горепосочения адрес, когато ответника крещял, обиждал двете
молителки и отправял заплахи за живота им, хванал дъщеря си за ръцете и започнал силно
да я дърпа, причинявайки й болка. В резултат на тези действия на ответника, молителите
били изключително стресирани, а детето – и уплашено, и разстроено, което наложило среща
с психолог.
Вследствие осъществения спрямо тях от страна на ответника акт на домашно насилие
молителите се страхували за живота и здравето си, поради което молят съда да определи
мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН срещу извършителя на акта. Всеки от
молителите представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която декларира верността на
изложените в молбата твърдения.
В съдебно заседание молителите, чрез упълномощен процесуален представител,
поддържат молбата. Ответникът се явява лично и не оспорва молбата.
Съдът, след като прецени събраните писмени и гласни доказателства, приема за
1
установено следното:
Безспорно е, а и от представеното удостоверение за сключен граждански брак е
видно, че молителят Х. Н. С. е съпруга на ответника С. С. С.. Също е безспорно, и от
представеното удостоверение за раждане е видно, че молителят В. С. С. е дъщеря на
ответника С. С. С..
На 01.09.2022 г. молителите са депозирали в съда молба по реда на ЗЗДН за налагане
на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН срещу ответника. Към молбата са
представени декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която всеки от молителите е описал
извършения спрямо нея акт на домашно насилие от страна на ответника, съответстващ на
изложените в молбата твърдения.
Молбата, въз основа на която е образувано настоящото гражданско дело, е подадена
от лица, които са оправомощени да търсят защита по реда на ЗЗНС, на основание чл.3, т.1 и
т.5 от Закона (от пострадало лице срещу съпруг и от пострадало лице срещу възходящ).
Молбата е подадена и в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Ето защо, тя е
процесуално допустима.
По същество молбата е доказана и основателна. Въз основа на декларациите по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, приложена към молбата от 01.09.2022 г. съдът приема, че автор на твърдения
акт на домашно насилие, подробно описан в молбата за защита, е ответникът. Тези
декларации следва да бъдат изцяло кредитирани, тъй като съдържат всички
индивидуализиращи признаци на акта на домашно насилие, описани от пострадалите лица.
По делото няма събрани доказателства оборващи доказателствения ефект на декларациите
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Фактите, посочените от молителите в декларациите им по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, под страх от наказателна отговорност, не са опровергани и оборени по никакъв начин
от ответника. Напротив, последният изрично заявява в съдебно заседание, че не ги оспорва.
Декларациите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН имат качеството на достатъчно доказателство за
основателност на депозираната молба.
При това положение, съдът намира, че твърдения акт, изразяващ се в психическо и
емоционално насилие спрямо молителя Х. Н. С., а и във физическо насилие спрямо
молителя В. С. С., се е осъществил и може да се квалифицира като домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Обидите, заплахите и грубото отношение на ответника на
процесната дата е не само израз на липса на уважение към съпругата и детето му, но
накърнява здравето и достойнството им, навлиза в личното им пространство и представлява
опасност за психическото и за физическото им състояние.
Относно мерките за закрила по чл.5 от ЗЗДН, в конкретния случай, предвид
характера и тежестта на извършеното домашно насилие и последиците от него, съдът счита,
че възможните, с оглед ефективност и превенция мерки за защита, са исканите такива, а
именно тези по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Те, според съда, ще създадат достатъчно
гаранции за пострадалите лица, че в бъдеще няма да бъдат отново обект на домашно
насилие от страна на ответника.
С оглед гарантиране в достатъчна степен на сигурността на пострадалите лица,
мерките за защита следва да бъдат наложени за максималния срок от осемнадесет месеца,
считано от издаване на заповедта за защита, което ще осигури защитата да бъде
разпространена оптимално във времето. Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе
до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
Съгласно чл.5, ал.4 от ЗЗДН, при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. В конкретния случай преценката на съда е ограничена, тъй като
решението се позовава единствено на декларациите на молителите, сочещи тежестта на
нарушението. Липсват данни за материалното положение на ответник. Ето защо, с оглед
характера на акта на домашно насилие и процесуалното поведение на ответника, съдът
2
намира, че на последния следва да бъде наложена глоба в минимален размер, а именно: 200
(двеста) лева.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, вр. с чл.16 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на РС - Свиленград държавна такса в размер на 25,00 лева.
Молителят Х. Н. С. претендира разноски и с оглед изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, следва да й се присъдят такива за адвокатско възнаграждение, за което се
представя доказателство и списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
НАЛАГА, на основание чл.15, ал.1, във вр. с чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, на С. С.
С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *******************, и с настоящ адрес: с.
Костур, общ. Свиленград, за извършения от него на 31.08.2022 година акт на домашно
насилие спрямо Х. Н. С., с ЕГН: **********, и В. С. С., с ЕГН: **********, непълнолетна,
действаща лично и със съгласието на майка си Х. Н. С., с ЕГН: **********, двете с
постоянен адрес: гр. *******************, следните мерки за защита:
1/. ЗАДЪЛЖАВА С. С. С., с ЕГН: **********, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Х. Н. С., с ЕГН: **********, и В. С. С., с ЕГН: **********,
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си Х. Н. С., с ЕГН: **********;
2/. ОТСТРАНЯВА С. С. С., с ЕГН: **********, от съвместно обитаваното от
страните жилище, находящо се на адрес: гр. *******************, за срок от осемнадесет
месеца, считано от 29.09.2022 година.
3/. ЗАБРАНЯВА на С. С. С., с ЕГН: **********, да приближава Х. Н. С., с ЕГН:
**********, и В. С. С., с ЕГН: **********, непълнолетна, действаща лично и със съгласието
на майка си Х. Н. С., с ЕГН: **********, тяхното жилище на адрес : гр.
*******************, техните месторабота, училище и места за социални контакти и отдих,
на разстояние, по-малко от 20 метра, за срок от осемнадесет месеца, считано от 29.09.2022
година.
ДА СЕ ИЗДАДЕ, на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, Заповед за защита, в която да се
впишат наложените мерки за защита, както и предупреждение към С. С. С., с ЕГН:
**********, че при неизпълнение на Заповедта ще бъде задържан от полицейския орган,
констатирал нарушението и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
НАЛАГА на С. С. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
*******************, и с настоящ адрес: с. Костур, общ. Свиленград, глоба в размер на
200,00 лв. (двеста лева) - за извършения от него на акт на домашно насилие.
ОСЪЖДА С. С. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *******************,
и с настоящ адрес: с. Костур, общ. Свиленград, да заплати по сметка на Районен съд –
Свиленград сумата 25,00 лв. (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса за
образуване на делото, както и 5,00 лв. (пет) лева - в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за принудително събиране на таксата.
ОСЪЖДА С. С. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *******************,
и с настоящ адрес: с. Костур, общ. Свиленград, да заплати на Х. Н. С., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. *******************, сумата 500,00 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в 7-дневен срок от
връчването му.
Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта за защита.
3
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4