Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Светлана Стоянова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна
прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 545/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа
на касационна жалба от „Норма“ ООД, ЕИК *********, представлявано от И.П.А.
срещу решение № 2600446/16.03.2021 година по н.а.х.д. № 3970/2020 г. на Районен
съд – Варна, с което е изменено наказателно постановление № 03-011776/21.08.2019
г., с което за нарушение на чл. 153, ал. 2 КТ на „Норма“ ООД е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 лева, на
основание чл. 415в, ал. 1 КТ, която съдът е намалил на 1500.00 лв.
Касаторът твърди,
че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Счита, че описаната фактическа обосновка е невярна.
Излага твърдения, че решението е немотивирано, както и че съдът не е изпълнил
задължението си да обсъди всички доказателства, събрани по делото. Касаторът
твърди, че ВРС не се е произнесъл по направените с жалбата възражения за
допуснати административно-производствени нарушение, както и че липсва посочване
на ЕГН на свидетелите в протокола за извършена проверка, АУАН и НП. Излага
твърдения, че в обжалваното решение не са изложени мотиви относно приложението
на чл. 28 от ЗАНН. Касаторът
сочи, че незаконосъобразно са му наложени три наказания с три различни НП,
предвид факта че има един трудов договор с лицето С.Г.С.. Излага твърдения, че
ВРС не се е съобразил и с направеното възражение относно размера на
имуществената санкция. В този смисъл правилно е установил, че липсват мотиви в
акта, като това му е дело основание да намали, а не да отмени изцяло
наказанието. Това е съществено нарушение на закона и само на това основание
следва да бъде отменено, както решението, така и наказателното постановление. С тези доводи се иска отмяна на обжалваното съдебно
решение и отмяна на издаденото НП. Отправя искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно
заседание, чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Ответната страна –
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез старши юрисконсулт Н., оспорва касационната
жалба като неоснователна. Счита, че издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение
за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Варненският районен съд е потвърдил наказателното
постановление, защото е приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.153
ал.2 от Кодекса на труда и не са били допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Обжалваното решение страда от посочените в
жалбата пороци, което обуславя
наличието на касационни основания
за отмяна по чл.348 ал.1 НПК във вр. с чл.63,ал.1, предл.2 ЗАНН.
Административен съд-Варна, като разгледа
делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание
чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие
на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба
за ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящата съдебна инстанция счита, че административно-наказващия
орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, водещо до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Наказателното постановление е издадено,
затова че „Норма” ООД при установено сумирано отчитане на работното време не е
осигурило непрекъсната седмична почивка
не по-малко от 36 часа на Симеон Георгиев Симеонов на длъжност „главен
сладкар” в периода от 06.05.2019г. до 12.05.2020г. По делото няма спор, че се
касае са сумирано изчисляване на работното време, предвид представения Рекапитулация
– календар /форма76/ и Правилник за вътрешния трудов ред.
Съдът
намира, ВРС неправилно е приел, че издаденото наказателно постановление е
обосновано и в съответствие на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от доказателствата,
представени по административната преписка не може да се направи категоричен
извод, че дружеството е осъществило нарушението, което му е вменено, тъй като
нормата на чл.142, ал. 6 от КТ предвижда, че при сумираното изчисляване на
работното време, продължителността на работната седмица не може да надвишава 56
часа. В обстоятелствената част на наказателното постановление липсва описание
по какъв начин е установена продължителността на работната седмица – по колко
часа е работило на ден - каква е била
продължителността на работната смяна на лицето Симеон Георгиев Симеонов за
периода от 06.05.2019 г. до 12.05.2019 г., поради което няма как от съда да
бъде проверено, че действително края на работната седмица за същия се явява 11.05.2019
г. Липсва посочване и на началния час на започване на всяка от смените през
процесния период. В тази връзка съдът намира, че е следвало задължително в
обстоятелствената част на наказателното постановление да бъдат отразени факти
относно действителната продължителност на работната смяна, както и началния час
на започване през инкриминирания период. Липсата на такива факти представлява
нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с оглед изискването за пълно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата на същото.
Седмичната почивка обхваща времето от края на
последния работен ден на предходната работна седмица до началото на първия
работен ден на следващата работна седмица. Седмичната почивка не се включва в
работното време. Седмичните почивки и работните дни се определят в графиците за
работа при сумирано изчисляване на работното време, както и в правилника за
вътрешния ред в предприятието. По преписката е представен правилник за вътрешния трудов ред, но същия
представлява 1 лист /под номер 3/ без подпис на издател и дата, от който е
видно единствено дневните и нощните смени на администраторите и пиколата, с
посочени часове за почивка само за администраторите. От представения правилник
за вътрешния трудов ред не може да се изведе еднозначен и категоричен извод каква
е продължителността на работния ден на „главния сладкар“, също така не става
ясно каква с каква продължителност е работната му седмица, както и работи ли на
смени и кой е началния им част, както и какви са те /сутрешни, следобедни,
дневни, нощни/.
В случая на основание чл. 142, ал.2 от КТ работодателят „Норма“ ООД е въвел сумирано отчитане на работното
време на обекта на дружеството. Максималната продължителност на работна смяна
при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им
работно време. Наказващият орган не е изследвал и липсват негови констатации с
каква продължителност е работната смяна, при въведеното сумирано отчитане на
работното време, поради което съдът само може да предполага, че тя е 7-часова в
процесния период, предвид приложения график за м.май 2019г., в която в графите
е посочена цифрата „7“, в легендата е посочено: 8-8 часа, но в таблицата липсва
графа 8.
Разликата, която се въвежда със сумираното
отчитане на работното време е, че вместо 8-часов работен ден и 40 работни часа
при петдневна работна седмица /при редовно работно време по правилата на чл. 136 от КТ/, законодателят е
предвидил възможност в чл. 142, ал.6 от КТ, работа на смени, като
продължителността на всяка може да бъде до 12 часа. В този случай, работната
седмица може да бъде с продължителност до 56 работни часа. Съгласно чл. 153,
ал.2 и ал.3 от КТ, при сумирано
изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от
36 часа, като при промяна на смените непрекъснатата седмична почивка може да
бъде в по-малък размер от почивката по ал.2, но не по-малък от 24 часа, в
случаите когато действителната и техническата организация на работата в
предприятието налагат това.
В тази връзка, работната седмица на Симеон
Симеонов е започнала от 06.05.2019 г. в условията на сумирано отчитане на
работното време и е приключила на 11.05.2019 г., което включва: 7 работни дни,
но при липса на категоричност на часовата продължителност на всеки от тях, не
може да се прецени дали при петдневна работна седмица /по правилото на чл.136
от КТ/, считано от 06.05.2019г. действително работодателя е извършил нарушение
на чл.153 ал.2 от КТ именно на 12.05.2019г.
Наказващият орган
не е събрал и доказателства, установяващи продължителността на работната смяна
и нейния начален час за всеки от дните през процесния период от 06.05. до
12.05.2019г., и не е отразил в наказателното постановление факти, описващи вмененото на дружеството деяние, с което е
допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила,
което е довело до нарушение на материалния закон.
Незаконосъобразността на наказателно
постановление обуславя неговата отмяна, като го е потвърдил ВРС е постановил
неправилно решение, което също трябва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, искането на
касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се уважи за
сумата в размер на 260 лв, която сума е под минимално предвидената в чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ вр. с чл. 63, ал. 1 изр. второ ЗАНН, VІ касационен състав
на Варненският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260590/28.12.2020 г. постановено по н.а.х.д.
№ 3970/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, V състав.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №03-011776/21.08.2019г., с
което на „Норма“ ООД за нарушение на чл. 153, ал. 2 КТ на „Норма“ ООД е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00
лева, на основание чл. 415в, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Норма”
ООД, ЕИК *********, гр. В., представлявано от управителя И.П.А., сумата в
размер на 260.00 /двеста и шестдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.