№ 14428
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110173653 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове от „=====“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 59 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против ===== за сумата 36,96 лева,
от която 30,67 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия
за стопански нужди за периода 01.10.2021 г. до 31.10.2021 г. и за периода 01.12.2022г .д о
30.04.202 г. за имот, находящ се в гр. =======, с абонатен №===, сумата 6,29 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за топлинна енергия за
периода от 01.12.2021 г . до 20.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.08.2024 г. до окончателното плащане,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №52559/2024 г., по описа на СРС, 71
състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди,
като въпреки отправените покани не е сключен писмен договор между тях за доставка за
топлинна енергия. Сочи, че ответникът е ползвал топлинна енергия през исковия период, с
което са се обогатил за сметка на ищеца. Твърди, че за периода са били в сила Общи условия
за продажба на ТЕ за стопански нужди на потребители , съгласно които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
Сочи, че до ответника е била изпратена покана за доброволно плащане на дължимите суми
за доставената в обекта му ТЕ. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
който оспорва иска по основание и размер. Счита, че през процесния период гараж №4 не е
използван и е бил необитаем. Поддържа, че между страните няма сключен договор за
доставка на топлинна енергия, както и че не е бил канен от ищеца за сключването на такъв
договор, поради което между тях не съществува облигационно отношение, по силата на
което да има задължение да заплаща претендираните суми. Поддържа, че не е налице и
неоснователно обогатяване, тъй като не се установява именно ответникът да е ползвал
имота, съответно да е спестил разходи за потребена топлинна енергия. Оспорва дължимостта
на сумите за дялово разпределение, както и тези за лихви. Позовава се на изтекла в негова
полза погасителна давност. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „=============“ ООД изразява
1
становище, че предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД ищцовото
дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване обедняването си –
количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването
на ответника – че последният е консумирал, респ. че е спестил разходи за тази енергия, както
и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до
имот на ответника при липса на валидно основание за това, имуществено разместване в
отношенията между двата субекта, а предвид възраженията на ответника и правен интерес
от предявяването на иска при липса на възможност за защита с друг иск.
Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния недвижим имот, представляващ
гараж №4, находящ се в гр. ========, за което е съставен и Акт за частна държавна
собственост №09514 от 17.11.2017 г., приобщен като доказателство по делото. Не са
представени доказателства за наличие на прехвърляне на собствеността преди датата на
исковата молба, поради което съдът приема, че през процесния период ответникът е бил
собственик на имота, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия.
Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия
за небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетиката. Съгласно
чл. 149, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна
енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В настоящото
производство не се спори, че между главните страни не е бил сключван договор за продажба
на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, писмена
форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение
за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. Независимо от това съдът
счита, че ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия като
собственик на гараж. Този извод следва както от представените по делото доказателства
относно предназначението на имота, така и от анализа на дефинитивните разпоредби на
понятията за "небитов клиент" и "битов клиент съгласно § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ. От
анализа на двете сочените разпоредби следва, че критериите при дефиниране и
разграничаване на понятията, които законодателят е използвал са вида правен субект
(физическо или юридическо лице), и нуждите, за които той ползва/купува енергия (битови -
за домакинството си, или небитови - по арг. на противното, такива които не задоволяват
битови нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Очевидно, че в
настоящия случай обектът задоволява небитови нужди, а именно стопански такива по
смисъла на посочените норми.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на
неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало
да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че
разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното
връщане (в този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дула
№ 941/2009 г. на ВКС, ГК, IV ГО).
За установяване на количеството на топлинна енергия в размерите, в които се
претендира от ищеца по делото е допуснато и прието заключение на съдебно – техническа
2
експертиза, според което за имота е открита партида с абонатен №===. Установено е, че
ответникът не е ползвал топлинна енергия за отопление на имот, както и за битово горещо
водоснабдяване, а само такава отдадена от сградната инсталация., която ищецът е
начислявал в съответствие с нормативната база. Сумите за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на имота към пълния
отопляем обем на сградата. Съгласно заключението за периода 01.10.2021 г. до 31.10.2021 г.
реално изразходваната топлинна енергия е в размер на 3,61 лева, а за периода 01.12.2022 г.
до 30.04.2023 г. е в размер на 38,09 лева, с които суми е намаляло имуществото на ищеца.
Съдът приема, че заплащане топлинната енергия отдадена от сградната инсталация се
дължи от потребителите на топлинна енергия дори и когато отоплителните тела в имота са
демонтирани или не са поставени. Това е така, тъй като съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сградата – етажна собственост са потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, независимо дали граничат с
общи части на сградата, които да са отопляеми. Те ще престанат да бъдат такива само когато
всички клиенти, респ. собствениците притежаващи две трети от собствеността в сградата –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители и декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на
заявлението да извърши исканото прекратяване – арг. ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016
г., ОСГК на ВКС. Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите
части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на
общото събрание. Според чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за отопление и горещо
водоснабдяване са обща част от етажната собственост. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – етажна собственост и чрез
топлопроводите топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците. То
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не
може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Като собственик на самостоятелен
обект в сграда – етажна собственост ответното дружество е съсобственик на общите части
на сградата, поради което е длъжен да участват както в ползите, така и в тежестите по
отношение на тях. . По изложените съображения съдът приема, че ответникът е потребител
и дължи цената на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в сградата – етажна
собственост, в която се намира собствения му гараж като с неплащането й е спестил разходи
поради което искът с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 30,67 лева, която е по-малка от
установената със заключението на СТЕ, се явява основателен.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземането
по давност.
Задълженията, произтичащи от осъществен фактически състав на неоснователно
обогатяване, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от
изискуемостта на вземането. Вземането на ищеца за първия месец от исковия период е
изискуемо, считано от 01.11.2021 г. (датата на имущественото разместване без основание),
поради което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.08.2024 г., от която
дата се счита предявен искът по чл. 422 ГПК, вземанията не са погасени по давност, поради
което възражението на ответника в този смисъл се явява неоснователно.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателността му в тежест на ищеца е да докаже главен дълг и изпадането на
ответника в забава - отправяне на покана за изплащане на задължението и получаването
ответника.
3
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг за
потребена топлинна услуга отдадена от сградната инсталация за периода м. 10.2021 г., както
и за периода 01.12.2022 г. до 30.04.2023 г., но задълженията, основани на фактическия състав
на неоснователно обогатяване, са без срок за изпълнение, поради което за поставянето на
длъжника в забава е необходима покана. По делото не са представени доказателства, от
които да може да се формира извод, че ищецът е поканил ответника да му заплати
процесните задължения, преди датата на подаване на исковата молба, поради което
ответникът не е бил в забава и не дължи лихва за забава. Ето защо, искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е неоснователен, поради което подлежи на
отхвърляне.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството.В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 497,89 лева - за
платена държавна такса, депозит за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото
производство и сумата 62,24 лева за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП
за заповедното производство.
Ответникът претендира да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение
за настоящото производство, което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в размер на 100,00 лева, от което съразмерно с отхвърлената част от
исковите претенции следва да му се присъди сумата 17,02 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ===== булстат ===== със седалище и адрес на
управление: гр. ===== дължи на „=====“ ЕАД, ЕИК ========ъс седалище и адрес на
управление: гр. ==== на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 30,67 лева,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за стопански нужди за периода
01.10.2021 г. до 31.10.2021 г. и за периода 01.12.2022г .д о 30.04.2023 г. за имот, находящ се в
гр. =======, с абонатен №===, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.08.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №52559/2024 г., по описа на СРС, 71 състав, и с
която ответникът се е обогатил до размера на обедняването на ищеца, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 6,29 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата за топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г . до
20.08.2024 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №52559/2024 г., по описа
на СРС, 71 състав като неоснователен.
ОСЪЖДА ===== булстат ===== със седалище и адрес на управление: гр. ===== да
заплати на „=====“ ЕАД, ЕИК ========ъс седалище и адрес на управление: гр. ==== на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 497,89 лева – разноски в настоящото производство и
сумата 62,24 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „=====“ ЕАД, ЕИК ========ъс седалище и адрес на управление: гр. ====
да заплати на ===== булстат ===== със седалище и адрес на управление: гр. ===== на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 17,02 лева – разноски в настоящото производство
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
4
„=====” ЕАД – „=============“ ООД
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5