№ 461
гр. Пазарджик, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220103933 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.
Ищцата С. Д. К. чрез пълномощника адвокат Г. твърди, че през периода
от 01.06.1992 г. до 13.04.1994 г. и през периода от 01.01.1996 г. до 30.04.1996
г. е работила в ЕПФ „Д.“, гр. С. на длъжност „работник“ на пълен работен
ден, като това обстоятелство е отразено в трудовата й книжка, но за двата
записа липсват подписи на счетоводител. Твърди, че дружеството-
работодател е с прекратена дейност и по отношение на същото няма данни в
ТРРЮЛНЦ, нито данни за негов правоприемник. На 14.06.2022 г. ищцата
подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но с
Разпореждане № 2113-12-906#7/12.10.2022 г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване искането й било отказано. Разпореждането било потвърдено от
директора на ТП на НОИ Пазарджик. Поради това моли да бъде установен по
съдебен ред по отношение на ТП на НОИ Пазарджик трудовият й стаж при
работодателя ЕПФ „Д.“, гр. С., положен през периода от 01.06.1992 г. до
13.04.1994 г. и през периода от 01.01.1996 г. до 30.04.1996 г.
Ангажира писмени доказателства.
Ответникът ТП на НОИ Пазарджик в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез
пълномощника си юрисконсулт М. намира исковата молба за нередовна, а по
същество за неоснователна. Позовава се на обстоятелството, че за да е
официален удостоверителен документ, трудовата книжка следва да е водена
във форма и ред, установени в КТ и НТКТС. В този смисъл сочи, че при
прекратяване на трудовото правоотношение записът за продължителността на
1
трудовия се подписва от главния счетоводител и работодателя, като се
подпечатва с печата му. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Съгласно трудовата книжка на ищцата, представена по делото и в
оригинал, същата е работила при работодателя ЕПФ „Д.“, гр. Пазарджик, цех
С. на длъжност „работник/работничка“ през периода от 01.06.1992 г. до
13.04.1994 г. с трудово възнаграждение в размер на 1 700 лв. и през периода
от 01.01.1996 г. до 30.04.1996 г. с трудово възнаграждение в размер на 2 800
лв. Поставени са правоъгълни печати за прослуженото време без подпис на
счетоводител.
С Решение № 1012-12-325#1/30.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ
Пазарджик е потвърдено Разпореждане № 2113-12-906#7/12.10.2022 г., с
което на ищцата е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО.
Съгласно удостоверение с изх. № 5510-15-2/01.02.2023 г., издадено от
ТП на НОИ Пловдив, разплащателните ведомости и трудовоправните
документи на осигурителя ЕПФ „Д.“ не са приети в осигурителния архив към
ТП на НОИ.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ЗУТОССР за установяване на трудов стаж, положен преди 31.12.1999 г.
Искът е допустим, тъй като дейността на работодателя е прекратена без
правоприемник, а ищцата е представили по делото удостоверение от ТП на
НОИ Пловдив по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, което удостоверява, че в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
Основателността на иска предполага ищцата да е полагала труд при
посочения работодател през претендирания период от време и на посочената
от нея длъжност. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат установени
по делото при условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е
на ищцата.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР по исковете за установяване на
трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. Като „начало на писмено доказателство“ в настоящото
производство ищцата представи трудовата си книжка, в която се съдържат
записи за начало и край на трудово правоотношение с работодателя ЕПФ
„Д.“, както следва: от 01.06.1992 г. до 13.04.1994 г. на длъжност „работник“ и
2
от 01.01.1996 г. до 30.04.1996 г. на длъжност „работничка“. Трудовата книжка
е сред документите, посочени в чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР, съдържа данни за
положен при работодателя ЕПФ „Д.“ трудов стаж през претендирания период
и в този смисъл прави вероятно установяването му. Въпреки допустимостта
на свидетелски показания в настоящото производство от страна на ищцата не
бяха ангажирани свидетели, които да отговарят на изискванията на чл. 6, ал. 4
от ЗУТОССР, а именно: да притежават писмени доказателства, че са
работили или изпълнявали длъжност при същия работодател през периода,
през който е положен претендираният труд. По отношение на свидетеля
Йордан Георгиев Кънчев бяха представени писмени доказателства –
осигурителна книжка, съдържаща данни за полаган труд при ЕПФ „Д.“, но
през периодите от месец юни до месец декември 1991 г. и от месец април до
месец август 1995 г. Нито един от тези периоди не съвпада с периодите, през
които ищцата претендира да е полагала труд при същия работодател, поради
което разпитът на този свидетел е недопустим. По отношение на другия
свидетел – Елка Милушева Златинова, не бяха представени писмени
доказателства за полагане на труд при същия работодател по смисъла на чл. 6,
ал. 4 от ЗУТОССР. Други доказателства за полагане на претендирания трудов
стаж от ищцата липсват, поради което искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и по аргумент от ТР № 2/2015 г. на
ОСГК на ВКС в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 23, т. 4 от НЗПП с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР в настоящото производство ищцата е
освободена от внасяне на държавна такса и разноски, поради което
дължимата държавна такса остава за сметка на бюджета на съда – чл. 78, ал. 6
от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. К., ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр. Пазарджик, ул. „****** против ТП на НОИ Пазарджик, адрес: гр.
Пазарджик, ул. ******, представлявано от директора Е. Г., иск с правно
основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за установяване на трудовия стаж на
ищцата при работодателя ЕПФ „Д.“, гр. С. през периода от 01.06.1992 г. до
13.04.1994 г. и през периода от 01.01.1996 г. до 30.04.1996 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 23, т. 4 от
НЗПП С. Д. К., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул.
„****** да заплати на ТП на НОИ Пазарджик, адрес: гр. Пазарджик, ул.
******, представлявано от директора Е. Г., юрисконсултско възнаграждение в
3
размер на 80 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4