О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………./30.10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в закрито
заседание, проведено на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
13890 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
„П.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на
управление:***0, срещу Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата
не е собственик на поземлен имот с идентификатор 58445.8.7 по КК и КР, одобрени със заповед №
РД-18-6/06.02.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в землището
на с. Приселци, община Аврен, област Варна, местност „Комлука,
целият с площ 1162 кв.м, номер по предходен план № 008007, начин на трайно
ползване: овощна градина, трайно предназначение на територията: земеделска, при
съседи: ПИ № 58445.8.6, 58445.8.353, 58445.8.8 и 58445.9.196.
По твърдения в исковата молба и уточнителната такава от 24.09.2019
г., с нотариален акт № 171, том VII, дело 1416, вх.рег.№ 3175/17.02.2015 г. на СВ-Варна, е извършена „покупко-продажба" с
продавач „П." ЕООД, ЕИК ********* и купувач „ИНТЕРПАРТНЬОР" ООД,
ЕИК *********, като при извършване
на сделката е ползван неистински документ - пълномощно с изх. № 2237 от 16.01.2015 г., според което упълномощител е управителят на „П.“ ЕООД - Кремена Йосифова. Предмет на сделката
са подробно описаните в цитирания нотариален акт земеделски имоти, сред които и
процесният такъв с идентификатор 58445.8.7. С нотариален акт № 75, том XIV, дело 2814, вх.рег.№ 5653/18.03.2015 г. на
СВ-Варна, е извършена последваща покупко-продажба на имота между
„ИНТЕРПАРТНЬОР" ООД и ответницата Д.Д.. С влязло в сила съдебно решение
№ 4980/29.12.2016
г. по гр.д. № 8713/2015г. на ВРС, VII състав, съдът е прогласил за нищожно
упълномощаването, обективирано в пълномощното с изх. № 2237/16.01.2015 г.,
поради липса на съгласие на Кремена Йосифова, в качеството й на управител на ищцовото дружество „П." ЕООД и е прогласен за нищожен
договорът за покупко-продажба, с който „П." ЕООД е прехвърлило на „ИНТЕРПАРТНЬОР"
ООД описаните недвижими имоти. Ищецът поддържа, че ответницата не е придобила
вещно право на собственост върху процесния имот, тъй като праводателят й не е
бил собственик. Излага, че в сключено между страните извънсъдебно споразумение
ответницата е признала, че не е придобила права върху имота и се е съгласила
доброволно да предаде владението му. Въпреки извънсъдебното признание, ищецът
обосновава правния си интерес от иска с невъзможността на ответницата да
изпълни поетите със споразумението задължения поради отказ на СГКК-Варна да
извърши вписването й в КР и да издаде скица за имота, както и с допуснатото
обезпечение на настоящия иск и указанията на съда за предявяването на
претенцията в едномесечен срок, като в противен случай наложената обезпечителна
мярка ще бъде вдигната служебно, а ответницата можела да не изпълни поетите със
споразумението задължения.
Съдът, като взе предвид наведените от ищцата твърдения и
искането, с което е сезиран, намира следното:
Според разпоредбата
на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Следователно
допустимостта на установителния иск е обусловена от наличието на правен
интерес.
Съгласно задължителните
указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
8/2012 г., ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника.
В разглеждания случай
според твърденията на ищеца, въз основа на които съдът извършва преценката за
допустимост на иска, правото на собственост на ищцовото
дружество „П.“ ЕООД върху процесния недвижим имот не
само не се оспорва от ответницата Диана Д., но дори напротив – в сключено между
страните извънсъдебно споразумение същата изрично признава, че не е титуляр на
абсолютното вещно право и изразява готовност да предаде фактическата власт
върху имота. При това положение съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес
от отричане правата на ответницата със сила на пресъдено
нещо. Обстоятелството, че е допуснато обезпечение на иска, не опровергава този
извод, доколкото в производството по обезпечение на бъдещ иск се извършва
проверка за вероятната основателност на бъдещата искова претенция и
положителният извод на съда по обезпечението няма задължително установително действие. Опасността ответницата да не
изпълни поетите задължения по сключеното извънсъдебно споразумение също не
обуславя интереса на ищеца от завеждането на иск срещу нея, с който да бъде
установено извършеното в споразумението признание. В този случай ищецът би
могъл да защити правата си чрез иск за реално изпълнение на поетите задължения
по споразумението.
Предвид липсата на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на
иск, за която съдът следи служебно, производството по делото следва да бъде
прекратено, на основание чл. 130 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13890/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви
състав, като недопустимо, на основание
чл. 130 ГПК;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца;
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца, чрез процесуалния му представител адв. Маргита Тодорова.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: