О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 813 26.05.2022г. гр.Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, първи състав, на двадесет и
шести май през две хиляди двадесет
и втора година, в закрито заседание, в следния състав:
Съдия:
Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията частно
адм. дело № 858 по описа за 2022
година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.60 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с
чл.177, ал.2, т.1, б. „В“ от Закона за туризма (ЗТ).
В Административен съд-гр.Бургас е образувано адм. дело № 590 по описа на
съда за 2022г. по жалба на „ДЮНИ” АД
с ЕИК ********* против Заповед № 606 от 30.11.2021 г., издадена от Председателя
на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с която е наложена принудителна
административна мярка „временно затваряне
на туристически обект“ по чл.3, ал.2, т.1 от Закона за туризма- място за
настаняване „Белвил“, находящо се в гр. Созопол, вилно селище Дюни.
С жалбата е направено
и искане за отмяна на допуснато от административния орган предварително
изпълнение на горната заповед.
С Определение №799 от 25.05.2022г.
по адм. дело № 590 от 2022г. е разделено производството по жалбата срещу
заповедта, тъй като оспорването на ПАМ и на разпореждането за нейното
предварително изпълнение се извършва по различен съдопроизводствен ред.
Предмет на настоящото частно адм.
дело е оспорване на разпореждането за предварително изпълнение, като искането
за неговата отмяна е инкорпорирано в жалбата на дружеството срещу посочената
заповед /стр.6 от жалбата/.
Предвид факта, че жалбата е
адресирана до Административен съд-София град, бе изискана справка от посочения
съдебен орган дали е образувано дело по същото оспорване /срещу предварителното
изпълнение на заповедта/, респективно прилагане на евентуален съдебен акт по
обжалване на предварителното изпълнение, но такива данни по делото не са
постъпили, поради което не са налице данни за произнасяне на този съд по същото
искане между същите страни. Освен това, в писмо на юрисконсулт на КЗП,
постъпило по адм. дело № 590 от 2022г. по описа на АС-гр.Бургас, копие от което
е приложено с преписката и по настоящото производство изрично се сочи, че
първоначалната жалба постъпила чрез административния орган още на 10.12.2021г.
не е била изпращана до посочения в жалбата съд- АССГ, предвид факта, че местно
компетентния да се произнесе по оспорването съд е именно АС-гр.Бургас, с оглед
правилото на чл.133 от АПК и седалището на дружеството –жалбоподател-
гр.Созопол.
От АССГ не са постъпили данни за
образувани производства по оспорване на заповедта и на нейното предварително
изпълнение, нито жалбоподателят сочи, че е подал жалба директно в този съд. Установено
е, че материалите са били изпратени до Районен съд-гр.Бургас, поради
оспорването на издадено наказателно постановление срещу дружеството, от където
жалбата срещу наложената ПАМ е изпратена по подсъдност на настоящия съд.
В
жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на издадената заповед на
ответника за налагане на ПАМ, а по конкретното искане на оспорващото дружество
за отмяна на нейното предварително изпълнение не са изложени конкретни
съображения. В резюме, постановената мярка е незаконосъобразна според жалбоподателя,
тъй като се оспорва изводът на ответника за липса на категоризация, предвид
факта, че т.нар. хотел „белвил“ всъщност е самостоятелна сграда към
категоризираният хотелски комплекс „Холидей Вилидж“ 4 звезди, с капацитет 500
стаи и 1000 легла, в които са включени и 201 стаи на хотел „Белвил“. Сочи се,
че хотелският комплекс е съвкупност от 5 сгради, 28 едноетажни вили и 9
двуетажни вили, като в издаденото удостоверение за категоризация от Министерството
на туризма са вписани броят на помещенията- 500 и броят на леглата- 1000, но не
са отразени имената на отделните сгради. Сочи се, че издаването на заповедта е
безпредметно, тъй като към момента на постановяването хотелът не работи и е зазимен, респективно през есенно-зимният
сезон същият не функционира. Изтъква се, че при подаване на заявлението за
категоризация до МТ не са давани никакви указания за необходимост от отделна
категоризация на включените в комплекса на хотела отделни сгради и се позовава на
законовата дефиниция на §1, т.17 от ДР на ЗТ, според която хотелът може да се
състои от функционално свързани сгради, каквото твърди, че е налице в случая.
Ответникът
– Председател на КЗП, представя административната преписка по издаване на
обжалваната заповед, вкл. подадената жалба постъпила първоначално на
10.12.2021г. чрез органа, но изпратена в АС-гр.Бургас едва на 23.05.2022г.,
като е отразено, че ответният орган не е изпращал същата до друг съд. Ответната
страна изразява становище за неоснователност на жалбата срещу заповедта, но
конкретно по искането за отмяна на предварителното изпълнение не взема
становище.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, като съобрази доказателствата по делото и разпоредбите на закона приема,
че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.60, ал.4 от АПК
/видно от приложените по преписката
доказателства заповедта е връчена на 08.12.2021г., а жалбата е постъпила в
3-дневния срок, на 10.12.2021г. чрез КЗП/, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
При
разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:
На 21.09.2021г. е съставен Констативен
протокол № 2730482 от служители на КЗП- РД-Бургас във връзка с постъпила жалба
от 13.09.2021г. от недоволен турист, за което инспекторите от КЗП извършили
проверка на място в хотелски комплекс „Холидей Вилидж“, в.с.Дюни, общ.Созопол,
като видно от констатациите на самите проверяващи „именно където се намира хотел „Белвил“. Изрично се сочи в КП, че
към момента „не работи и е зазимен“ /стр.2 от КП/.
Впоследствие, на 27.10.2021г. е съставен и
АУАН против „Дюни“АД за нарушение по чл.114, т.1 от Закона за туризма,
изразяващо се в извършване на туристическа дейност и предлагани на съответни
услуги в хотел „Белвил“, за който към момента на проверката на 21.09.2021г. с
цитиране на горепосочения констативен протокол не е представено самостоятелно
удостоверение за категоризация на обект – хотел „Белвил“.
Подадено е възражение от дружеството срещу
съставения АУАН, във връзка с което актосъставителят е дал „заключение“ да се
издаде НП с налагане на минималната санкция, като няма спор по делото, че
такова НП е било издадено и се оспорва пред компетентния Районен съд-
гр.Бургас.
Сами по себе си издадените АУАН и НП не са
предмет на оспорване по настоящото производство и се разглеждат по съвсем
различен процесуален ред, поради което тези актове издадени от органите на КЗП
няма да бъдат обсъждани.
По повод извършената от служители на КЗП
проверка на място, за което е съставен цитирания Констативен протокол от
21.09.2021г. е изготвена и докладна записка от Директора на РД-Бургас при КЗП,
от която също се доказват твърденията на жалбоподателя, че считано от
11.09.2021г. в хотел „Белвил“ не извършва туристическа дейност, тъй като тогава
е бил настанен последният турист. Нещо повече, видно и от тази докладна записка
/изх.№ Б-01-311 от 29.09.2021г./ хотел „Белвил“ е част от комплекс „Холидей
вилидж“, „което е изписано и на самата рецепция, а същото се установи и от
преглеждане на сайта на самия хотел“.
Въпреки така установените в хода на проверката
факти и събраните доказателства, със Заповед № 606 от 30.11.2021г.
Председателят на КЗП е наложил процесната ПАМ „временно затваряне на туристически обект“ по чл.3, ал.2, т.1 от
Закона за туризма- място за настаняване „Белвил“, находящо се в гр.Созопол,
в.с.Дюни, стопанисвано от дружеството-жалбоподател „до отстраняване на
нарушението“, като е указано, че обектът следва да бъде категоризиран съобразно
условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости.
В заповедта е инкорпорирано разпореждане за
допускане на предварително изпълнение по реда на чл.60, ал.1 от АПК, с цел да
се защитят важни държавни и обществени интереси и да не се допусне
по-нататъшното функциониране на обекта в противоречия с изискванията на Закона
за туризма, тъй като същият може да не е въведен в експлоатация или да не
отговаря на необходимите санитарно-хигиенни изисквания, което би могло да
създаде опасност за живота и здравето на потребителите. Посочено е изрично, че
самото разпореждане подлежи на оспорване в 3-дневен срок от съобщението,
независимо дали заповедта е обжалвана или не, като вече бе посочено, че този
срок е спазен.
Следва да се отбележи, че възраженията
на жалбоподателя относно незаконосъобразност на самата заповед за налагане на
ПАМ са предмет на друго съдебно производство, по което е оспорен самият индивидуален
административен акт за налагане на ПАМ. Доколкото обаче мотивирането на
разпореждането за предварително изпълнение е свързано с обсъждане на мястото за
настаняване като вид обект въобще и неговата функционалност неизбежно следва да
се обсъдят и доводите на страните в тази насока, тъй като са свързани и с
постановеното предварително изпълнение на заповедта.
Безспорно е по делото, че в случаят
става въпрос за туристически обект, по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗТ, който
предлага туристически услуги. Няма спор и относно факта, че считано от
11.09.2021г. хотел „Белвил“ е затворен и „зазимен“,
както сочат и констатациите на самите проверяващи. Следователно, към датата на
постановяване заповедта- 30.11.2021г. обектът очевидно не функционира по
предназначението си, тъй като в хотел „Белвил“ не се предоставят туристически
услуги- настаняване.
Обжалваното
разпореждане е издадено от компетентен орган, защото чл.177, ал.2 от Закона за
туризма оправомощава именно Председателят на КЗП или упълномощено от него лице
да налага ПАМ, сред които и процесната. В случаят, заповедта е издадена лично
от Председателят на КЗП, а в нея е инкорпорирано и оспореното в настоящото
производство разпореждане за допускане на предварително изпълнение. В този
смисъл, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от
закона писмена форма и съдържа принципно изискуемите реквизити.
Същевременно, т.нар. фактически и правни основания за издаването на
разпореждането описани в мотивите за издаване на разпореждането са описани общо
и не кореспондират на установеното по време на проверката. Следва да се
отбележи, че законът изисква мотивиране
на акта за допускане на предварително изпълнение, когато органът постановява
такъв акт /чл.60, ал.2 от АПК/. Съдът намира, че разпореждането за допускане на
предварителното изпълнение не отговаря на законовите изисквания за мотивация и
е необосновано. Абсолютно нелогично и противоречащо на събраните по делото
доказателства, вкл. констатациите в КП, е описаното в разпореждането относно
обекта, че „същият може да не е въведен в експлоатация или да не
отговаря на необходимите санитарно-хигиенни изисквания, което би могло да създаде
опасност за живота и здравето на потребителите“. Това единствено съображение на органа, за да
постанови предварителното изпълнение на акта е в явно противоречие с
направените при проверката констатации, че хотел „Белвил“ е част от комплекс
„Холидей вилидж“, „което е изписано и на самата рецепция, а същото се установи и от
преглеждане на сайта на самия хотел“, а наред с това е безспорно, че
така описаният хотелски комплекс не само е регистриран, но и притежава
категоризация 4 звезди. Наред с
това, жалбоподателят е приложил издаденото удостоверение за комплекса „Холидей
вилидж“
с капацитет 500 стаи и 1000 легла, в които според неговите твърдения са
включени и 201 стаи на хотел „Белвил“. Ответният орган не е ангажирал
доказателства опровергаващи тези доводи, а дори в материалите по преписката е
възприета именно тезата на жалбоподателя, че така описания хотел всъщност е
самостоятелна сграда принадлежаща към хотелски комплекс, регистриран и
категоризиран с 4 звезди по надлежния ред. В подкрепа на тези доводи на
оспорващата страна е и изричното писмо до Министерство на туризма, с копие до
КЗП, приложено по преписката и постъпило в деловодството на КЗП на
03.11.2021г., т.е. преди издаване на процесната заповед и разпореждането, в
което „Дюни“АД отново описва, че хотел „Холидей Вилидж“- 4 звезди е изграден от
5 сгради, 28 едноетажни вили и 9 двуетажни вили, като сградата на „Белвил“ е
основна сграда в комплекса, в която са разположени рецепцията, лоби-бара и
ресторант, а наред с тях в сградата има двойни стаи и апартаменти, но в
издаденото удостоверение за категоризация са посочени само броя на помещенията
/500 стаи/ и на леглата /1000 бр./, без да са отразени имената на отделните
сгради, поради което се иска при необходимост от изрично посочване на отделните
сгради в хотелския комплекс да се издаде ново удостоверение с попълване на тази
информация, за което дружеството е изпълнило надлежно законовите си задължения
да подаде съответно заявление в министерството на туризма. Органът не е посочил
конкретни норми изискващи отделни удостоверения за частите на хотела, което
всъщност противоречи и на смисъла на дефиницията на закона по §1, т.17 от ДР на
Закона за туризма.
В
нормата на чл.60, ал.1 от АПК е регламентирана възможността административния
орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му
изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на
гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта
или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно
поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен
неин интерес. В този смисъл, в тежест на административния орган е да изложи
конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които
да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение,
като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на
мотиви, за постановяване на разпореждането.
В настоящият
случай, административният орган не само, че не е изложил такива конкретни
съображения, но и е игнорирал констатациите на самите проверяващи относно
наличието на отделни сгради включени към наименованието хотел „Холидей Вилидж“,
което действително отговаря и на законовата дефиниция за хотел в §1, т.17 от ДР
на ЗТ, а именно възможността да съставлява съвкупност от функционално свързани
сгради. Съвсем отделен е въпроса, че към момента на постановената заповед
обектът не функционира и е „зазимен“, поради което е необоснована и изложената
аргументация за предоставяне на услуги, предпоставяща допускане на
предварително изпълнение.
В
случаят, не е установено наличие на защитим значим държавен и обществен интерес
по смисъла на чл.60, ал.1 АПК, поради което да се допуска предварително
изпълнение на заповедта, при така обсъдените факти и обстоятелства и това
обуславя крайният правен извод, че разпореждането в тази връзка е постановено
при съществени нарушения на производствените правила, в нарушение на
материалния закон и неговите цели и следва да бъде отменено.
Разноски не следва
да се присъждат, при липсата на такива извършени по настоящото частно адм.
производство.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.60, ал.5 и ал.6 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по искане на „ДЮНИ” АД
с ЕИК ********* Разпореждане за допускане
на предварително изпълнение на принудителна административна мярка „временно
затваряне на туристически обект“ по чл.3, ал.2, т.1 от Закона за туризма- място
за настаняване „Белвил“, в гр.Созопол, в.с.Дюни, стопанисвано от „Дюни“АД, наложена
със Заповед № 606 от 30.11.2021г. на Председателя на КЗП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: