№ 8223
гр. С., 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110141515 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от „=“ ЕООД срещу „=“ ЕООД с правна квалификация чл.
55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 400 лева,
представляваща подлежащо на връщане авансово заплатено възнаграждение по развален
договор за изработка и монтаж на вентилируема фасада от 06.07.2023г, ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба – 09.07.2024г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 06.07.2023г. е сключил договор за изработка и монтаж на
вентилируема фасада, която е следвало да бъде изпълнена на обект „Многофункционална
сграда с офиси, хотел, жилища, ателиета, ресторанти, подземни гаражи и трафопост, = „А, Б
и В“ - жилищна част, = „Г и Д“ -висока част, обществена част, и = - офисна част, в = за
бизнес център, търговия. ТП и подземни гаражи - ПИ с идентификатор =, и = за бизнес
център, ТП и подземни гаражи - ПИ с идентификатор =, кв. 90, м. „=“ - гр. С..“ Посочва се,
че ответникът се е задължил да изпълни възложеното му в срок до 80 работни дни след
извършване на авансово плащане, доставката на необходимите материали и подаден фронт
за работа. Поддържа се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора като на
06.07.2023г и на 07.07.2023г е заплатил авансово сумата от 20 400 лева с ДДС. Сочи се и, че
на обекта са били налични всички необходими материали за изпълнение на поръчката, както
и че многократно ответното дружество в качеството си на изпълнител е било канено да
започне работа. Въпреки това се твърди, че ответникът не е предприел никакви действия по
изпълнение на договора. Предвид това се твърди, че на 16.08.2023г до ответното дружество
била изпратена покана да започне работа в срок от три работни дни или договорът ще се
счита развален. Поддържа се, че с последваща покана от 22.08.2023г, която е била връчена
на ответника, договорът е бил развален. Изтъква се, че ищецът е сключил договора с
ответника, като за конкретния обект ответникът се е явявал подизпълнител на ищеца.
Твърди се, че след като ответникът не е предприел действия по изпълнение на възложеното
му, се е наложило ищецът сам да изпълни съответните монтажни дейности. С оглед
развалянето на договора се иска и връщане на платеното по него възнаграждение.
Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „=“ ЕООД не е депозиран отговор на исковата
молба. За насроченото открито съдебно заседание от ответника не е изпратен процесуален
представител, нито е релевирано искане за разглеждане на делото в отсъствие на
представител на дружеството.
Същевременно в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния
представител на „=“ ЕООД е направено искане за постановяване на неприсъствено решение,
като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията
към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има
право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. В
последното съдебно заседание е представен списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се
претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса, режийни разноски и
адвокатско възнаграждение. Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение
№ № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени
сторените от страната разноски следва да бъде доказано, че такива са сторени, а в настоящия
случай са ангажирани доказателства за заплатена държавна такса в размер на 816 лева.
Относно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева съдът
констатира, че от ищеца е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено заплащането на възнаграждение за процесуално представителство в размер на
2240 лева, като е направено изрично отбелязване, че сумата от 2000 следва да се заплати по
банкова сметка, а сумата от 240 лева е заплатена в брой. Представено е и платежно
нареждане за заплащане на сумата от 2000 лева. Предвид това настоящият състав счита, че
по делото е безспорно установено, че ищцовото дружество е заплатило претендирания
адвокатски хонорар в размер на 2240 лева, но доколкото се претендира заплащането само на
2000 лева, то именно в този размер следва да бъде присъден. Ето защо в полза на ищеца
следва да се присъди сума в размер на 2816 лева –разноски по делото.
По отношение на искането за присъждане на режийни разходи за транспорт на
процесуалния представител на ищеца във връзка с явяването му в открито съдебно
заседание пред СРС в размер на 120 лева, за което са представени доказателства за реалното
им плащане съдът намира, че не могат да бъдат възложени в тежест ответника,
независимо че се касае за постановяване на неприсъствено решение.Последователна е
2
съдебната практика относно отговорността за разноските по граждански дела, съгласно
която въпреки че тя е деликтна отговорност по своя характер, същата е законово уредена
като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или
недопустим иск и включва само тези разходи, които по естеството си са необходими за
движението на процеса - нормативно предопределени или свързани с процесуално действие,
указано от съда (напр. държавни такси, направени разноски за производството като
възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за участие на преводач и
тълковник, разходи за извършване на оглед, за публикации в неофициалния раздел на Държавен
вестник, за изпълнението на съдебни поръчки, за назначаване на особен представител и др.), като
съгласно чл. 76 от ГПК разноските за производството се внасят предварително от съответната или
двете страни, според обстоятелствата. Страната има право за оказваната й правна защита да й бъде
присъдено само адвокатско възнаграждение за един адвокат, за което са представени
доказателства, че е действително платено. Разходите за извършване на фактическите,
организационни действия на страните и техните процесуални представители по събиране на
доказателствата - изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, транспорт,
пощенски разходи и др. подобни, макар и извършени поради образуването на производството, не
обуславят неговото развитие и не представляват такива разноски. Заплащането на разходи за
пътуване на адвоката до седалището на компетентния съд, следователно, също е извън обхвата на
отговорността за разноски (за разлика от изричната уредба при действието на ЗГС, отм.).
Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати
ползи от страната по делото и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е
дал повод за завеждане на делото. В този смисъл определение № 50040/03.10.2024г. по гр.д.№
1723/2022г на ВКС, IV г.о., решение № 164/12.03.2024г. по гр.д.№ 834/2023г на ВКС, II г.о.,
определение № 3821 от 1.08.2024 г. по ч. гр. д. № 1389/2024 г., на ВКС, III г. о., определение
№ 380 от 16.09.2022 г. по ч. т. д. № 457/2021 г., на ВКС I т. о., определение № 182 от
25.04.2019 г. по гр. д. № 4315/2018 г., на ВКС III г. о., определение № 60368 от 20.10.2021 г.
по ч. т. д. № 2058/2021 г. на ВКС.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „=“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „.“ ., да
заплати на „=“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., ж.к. „.“ бл. ., на
основание чл. 55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД сума в размер на 20 400 лева, представляваща
подлежащо на връщане авансово заплатено възнаграждение по развален договор за
изработка и монтаж на вентилируема фасада от 06.07.2023г, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба – 09.07.2024г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „=“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „.“ ., да
заплати на „=“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., ж.к. „.“ бл. ., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 2816 лева – разноски по делото пред
3
Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4