РЕШЕНИЕ
№ ……/29.01.2024 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от
съдия Велчева адм. дело № 317 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.С.П. ЕГН ********** ***, чрез адв. К.Я. срещу
Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие от ПРСР за
периода 2014-2020 на ДФ Земеделие – Разплащателна агенция от 21.01.2022 г.
Атакуваният акт се оспорва като нищожен, постановен от некомпетентен
орган и като незаконосъобразен, постановен при нарушение на материалния закон и
административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и
несъответствие с целта на закона. Претендира се неговата отмяна.
В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен като невръчен на адресата. Заявява се, че жалбоподателят е одобрен
за участие по мярка 11 „Биологично земеделие “ от ПРСР 2014-2020, с направление
„Биологично пчеларство“ през кампания 2015, за което получава през 2015 г.
субсидия в размер на 8 214, 36 лв. През следващите години от поетия финансов
ангажимент е отказана финансова помощ. Релевира се, че през целия период на
кампанията (2015-2018) са спазвани добросъвестно посочените в закона
изисквания, изпълнени са поетите ангажименти, както и е извършено преместване
на пчелните семейства в срок и в по – подходящ район, указан от ИКБП „БИО
ЕЛЛАС“. Излага се, че дирекция „Биологично производство“ не е разгледала молба
за преразглеждане на становище, наложено от „АВСТРИЯ БИОГАРАНТИ КЛОН БЪЛГАРИЯ“
и ИКБП„БИО ЕЛЛАС“
Представя се Сертификат № BG-62225/Е1 за съгласуване с разпоредбите на Регламент ЕО 834/2007 и 889/2008
и действащите изменения за производство и търговия на продукта – мед.
С тези аргументи се настоява атакуваният акт да бъде отменен.
Ответникът оспорва жалбата като недопустима - подадена извън преклузивния
срок, и като неоснователна. Навежда, че според чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата
№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. до петата
година от ангажимента подпомаганите лица са длъжни да получат сертификат или
писмено доказателство за съответствието на произведените от тях растителни,
животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Това
не е сторено от жалбоподателя, което обуславя постановяване на атакувания акт.
Административен съд – Добрич, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с
изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, с правен интерес,
засегната от оспорения акт и в законоустановения срок. За да стигне до този
извод, съдът приема, че за жалбоподателя не е започнал да тече законоустановения
срок за атакуване на процесния акт, тъй като той не е надлежно връчен на
страната. Обстоятелството, че пратката с акта е била предназначена за адреса,
сочен в преписката от жалбоподателя, след като не е достигнал до него, а е взета
преди това от пощенската станция, без получателя да я предаде на адресата, въпреки
близката роднинската връзка между тях, не
може да предопредели извод за редовно връчване.
Нередовното връчване на акта, от своя страна, не води до
незаконосъобразността му. В този смисъл е и становището, трайно залегнало в
административноправната доктрина.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорващият е бенефициер по поет биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие “ от ПРСР 2014-2020, с направление „Биологично
пчеларство“, с УРН 552085. С процесния акт от 21.01.2022 г . е прекратен
биологичния ангажимент на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. и в съответствие с чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, б. „в“
от Регламент № 1306/2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга
на общата селскостопанска политика.
Тези обстоятелства не са спорни в производството.
Атакуваният акт е издаден от компетентен орган по степен, материя и
време.
Съгласно чл.20а от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т. 13
от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на
Европейския съюз.
Съобразно чл. 20а, ал. 1,2,4 и ал. 5 от ЗПЗП във връзка със заповед №
03-РД/2891 от 16.06.2021 г. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ делегира
на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – П.С., компетентността по
издаване и подписване на административни актове по мярка 11 „Биологично
земеделие“, с което едновременно се прекратява поет ангажимент.
При постановяване на акта са спазени изискванията за форма, обективирани
в чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът е мотивиран в достатъчна степен. Кратко, точно и
ясно, административният орган е обосновал прекратяване на ангажимента по мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с неизпълнение на задължението на
кандидата да представи документ,
удостоверяващ произведената биологична продукция. Нормата на чл. 15, ал. 3, т. 3
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е императивна, поради което административният
орган е действал при обвързана компетентност.
По делото е представен Сертификат № BG-62225/Е1, издаден на 19.12.2018 г.
със срок до 18.12.2019 г., в който се удостоверява, че продукцията на кандидата
е в преходен период, все още не може да бъде обявена за биологична, но е в
съответствие с разпоредбите на Регламенти на ЕО 834/2007 и № 889/2008 и действащите изменения за производство и
търговия на продукта „мед“. Изрично е отбелязано в документа, че продуктът не
може да бъде обявен за биологичен.
Спазени са и административнопроизводствените правила при издаването на
оспорения акт.
Образуването на административното производство се основава на
съображения, че съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредбата № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. до 30 октомври на петата година от
ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление
за подпомагане по съответното направление, подпомаганите лица са длъжни
най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за
съответствие на произведението от тях пчелни продукти с правилата на
биологичното производство, които да удостоверяват произведената биологична продукция.
Несъответното поведение на кандидата в този смисъл влече процедура по
прекратяване на ангажимента.
По делото не се спори, че кандидатът е уведомен за започването на
административното производство по прекратяване на ангажимента.
По делото е представен Сертификат № BG-62225/Е1, издаден на 19.12.2018 г.
със срок до 18.12.2019 г., в който се удостоверява, че продукцията на кандидата
е в преходен период, все още не може да бъде обявена за биологична, но е в
съответствие с разпоредбите на Регламенти на ЕО 834/2007 и № 889/2008 и действащите изменения за производство и
търговия на продукта „мед“. Изрично е отбелязано в документа, че продуктът не
може да бъде обявен за биологичен.
От фактическа страна издаденият акт е обоснован с обстоятелството, че не
е представен от кандидата документ, удостоверяващ произведената биологична
продукция, поради което са налице основанията по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ с направление „Биологично пчеларство“.
Настоящият състав на съда, при анализ на оспорения акт намира, че в
производството са изпълнени изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Административният орган е събрал всички относими по случая писмени
доказателства.
Оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби.
Земеделският стопанин е длъжен да спазва всички изисквания, произтичащи от
подпомагането по направление „Биологично
пчеларство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“, за периода на поетия биологичен
ангажимент. Едно от изискванията, които бенефициерът е длъжен да изпълнява през
целия петгодишен период на поетия ангажимент, е изискването земеделският
стопанин да представи документ, удостоверяващ съответствието на произведената
продукция с правилата на биологичното производство.
Това изискване не е спазено.
След като е констатирал отсъствието на такъв документ, административния
орган, при условията на обвързана компетентност и на основание визираните в чл.
15, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 33, ал.1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
материалноправни предпоставки, е издал атакувания акт за прекратяване на
биологичния ангажимент.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваният акт не страда от
пороци, обосноваващи отмяната му на основанията по чл.146 от АПК, поради което
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер по чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева.
Воден от горните съждения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.П. ЕГН ********** ***, чрез адв. К.Я. срещу Акт
за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие от ПРСР за
периода 2014-2020 на ДФ Земеделие – Разплащателна агенция.
ОСЪЖДА Г.С.П. ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ –
София сторените разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:………….