№ 137
гр. Раднево, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100650 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Производството е образувано по искова молба на М. Н. М. срещу
Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, гр. Раднево, с
която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Ищецът твърди, че на по силата на
трудов договор заемал длъжността „машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в
участък РТНК-1 в ответното дружество. Твърди, че със заповед № ЧР-02-
174/30.08.2022 г. на управителя на ответника му било наложено
дисциплинарно уволнение за неявяване на работа – последното му явяване
било на 08.09.2021 г., от когато до сега не се явявал на работа, а за
отсъствията си представил болнични листи от 27.10.2021 г. до 03.03.2022 г., а
след тази дата не представил оправдателни документи и продължил да не се
явява на работа. Твърди, че според работодателя болничните му листи били
отменени с експертни решения на ТЕЛК-Стара Загора № 0274 и 0275 от
22.06.2022 г. Твърди, че заповедта била немотивирана и съгласно чл. 195 КТ
не били посочени кои 2 работни дни не се явил работникът на работа, а само
били посочени текстове на закона. Твърди, че непосочване на дните на
неявяване са пречка за преценка и на срока по чл. 194 КТ. Твърди, че
работодателят е наложил наказанието след изтичане на двумесечния срок от
1
открИ.е на нарушението. Твърди, че ответникът с писмо до него посочил, че
узнал за извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина на
11.07.2022 г., на която дата получили писмо от РКМЕ към РЗИ-Стара Загора.
Твърди, че тези решения на ТЕЛК са постановени след като НЕЛК София
отменил първоначалните решения ТЕЛК от 11.02.2022 г., за които ответникът
бил уведомен през месец февруари 2022 г. Твърди, че работодателят не е
преодолял закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ поради започнат разрешен
отпуск за временна неработоспособност. Твърди, че е бил отпуск за временна
неработоспособност от 09.09.2021 г. до 03.03.2022 г., които били обжалвани и
предмет на висящо производство пред НЕЛК. Твърди, че преди изтичане на
срока на последния болничен лист се явил пред ЛКК към МЦ Св.Анна-2012
ЕООД, гр. Стара Загора, които му насрочили дата за клиничен преглед на
28.03.2022 г., след изтичане на болничния лист. Твърди, че след прегледа му
издали протокол № 105 от 28.03.2022 г. за ТЕЛК с мнение за продължаване на
трудовата му неработоспособност и за освидетелстване. Твърди, че на
31.03.2022 г. представил протокола и заявление пред РКМЕ към РЗИ-Стара
Загора и до момента нямало произнасяне на ТЕЛК по въпроса, като устно му
отговорили, че ще се произнесат след приключване на производството пред
НЕЛК по обжалване на болничните листи. Твърди, че в тази връзка уведомил
прекия си ръководител, че затова не може да представи оправдателен
документ, но и че още бил неработоспособен и не могъл да изпълнява
трудовите си задължения. Твърди, че в случая е налице обективна
непреодолима причина за него да работи, а не виновно поведение за
неявяване на работа. Твърди, че за другите посочени нарушения в
уволнителната заповед не му били искани обяснения по реда на чл. 193 КТ и
затова била незаконна заповедта в тази й части на това основание. Иска от
съда да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването
на трудовия договор и да се отмени заповедта, с която същото е прекратено,
да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Рудник
„Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, гр. Раднево, в който
взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани.
Признава обстоятелствата досежно сключения трудов договор № 21 от
12.01.2018 г. с ищеца за изпълнение на длъжността „машинен оператор ТТМ-
2
ГТЛ 1800“ в участък РТНК-1; издадена заповед № ЧР-02-174/30.08.2022 г. на
управителя на ответника, с която се прекратява трудовото правоотношение на
ищеца с дисциплинарно уволнение. Твърди, че оспорва останалите твърдения
на ищеца. Твърди, че заповедта била мотивирана съобразно изискването на
чл. 195 КТ, като ясно било посочено, че ищецът не се явил на работа от
08.09.2021 г. и до настоящия момент, а тъй като заповедта била с дата
30.08.2022 г., то настоящият момент в нея означавало до 30.08.2022 г. Твърди,
че писмените обяснения на ищеца били искани на 13.07.2022 г., с което те
касаят периода от 04.03.2022 г. до 13.07.2022 г. Твърди, че НЕЛК и ТЕЛК
отменили болнични листи и за периода от септември 2021 г. до 04.03.2022 г.,
с оглед на което ищецът нямал оправдателни документи и за този период.
Излага съображения защо срокът до 11.02.2022 г. не обосновава изтичане на
срока за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че посоченото
многоточие в заповедта касае липсата на необходимост да се цитира целия
текст на закона, който няма отношение към случая, а не е липсват текст и
липса на индивидуализация. Твърди, че в случая закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4
КТ не е приложима, тъй като ищецът не е свързал с работодателя, не е
представил никакви болнични листи, а такива нямало и издадени. Излага и
съображения защо за останалите посочени нарушения са искани обяснения и
не е бил налице пропуск в това отношение от работодателя по реда на чл. 193
КТ. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца. Представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения,
достигна до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 01.12.2022 г. е обявен за окончателен
доклада по делото, обективиран в определението от 18.11.2022 г., с което на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи
се от доказване фактите: сключен трудов договор № 21 от 12.01.2018 г. с
ищеца за изпълнение на длъжността „машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в
участък РТНК-1; издадена заповед № ЧР-02-174/30.08.2022 г. на управителя
на ответника, с която се прекратява трудовото правоотношение на ищеца с
дисциплинарно уволнение за неявяване на работа от 08.09.2021 г. и до
настоящия момент /30.08.2022 г./.
3
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, принципно е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези
обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук
насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на
оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган,
носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че
заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е
било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение
на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били
изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е
наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна е съдебната практика обаче през последните години,
постановена с решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например решение №
86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о. и множество други/, че
съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата
молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по
отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от
обстоятелствената част на исковата молба. Поради това съдът ще разгледа
единствено фактите, посочени в исковата молба и които най-условно биха
могли да се групират както следва: липса на мотиви на заповедта /чл. 195 КТ/,
неспазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание /чл. 194
КТ/, нарушена закрила по чл. 333 КТ, неспазена процедура за искане на
обяснения /чл. 193 КТ/.
По отношение на първото въведено с исковата молба твърдение за
незаконосъобразност на заповедта / липса на мотиви по чл. 195 КТ/:
Заповедта е съставена в изискуемата от закона писмена форма и е
посочен като нарушител ищецът Михаил Н. М.. В оспорената заповед са
изложени в изключително подробен вид достатъчно обстоятелства относно
4
вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина чрез техните
фактически и правни описания, нарушените норми и правила /правилник и
заповеди/, дата на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина
/неявяване на работа от 08.09.2021 г. до момента на издаване на заповедта, без
представяне на оправдателен документ/, т.е. заповедта е мотивирана
съобразно формалните изисквания на закона. С оспорената заповед е вменено
на ищеца нарушение на трудовата дисциплина, което да е извършено в
периода от 08.09.2021 г. до 30.08.2022 г., чрез неявяване на работа и без
представяне на оправдателен за това документ. Това описание на
нарушението е точно и ясно, като не поставя никакви съмнение за какво
нарушение на трудовата дисциплина е санкциониран дисциплинарно ищецът.
И поради това съдът намира за неоснователно въведеното от ищеца
твърдение, че обжалваната заповед нямала мотиви. За пълнота ще се посочи,
че в заповедта са посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина,
наложеното наказание и законните текстове, въз основа на които е наложено
същото.
С оглед на горното и ясно е описано в заповедта кога е извършено
нарушението, кога е констатирано и по какъв начин, с което не се
възпрепятства по никакъв проверката за спазване на преклузивните срокове
по чл. 194 КТ, а напротив има достатъчно обстоятелства за извършване на
тази проверка.
Посочените в заповедта обстоятелства са достатъчни както за
осъществяване на защитата от страна на ищеца срещу нея, така и за проверка
от съда на нейната законосъобразност (в този смисъл Решение № 322 от
07.11.2012 г. на ВКС по гр.д. № 278/2011 г., ІІІ г.о.; Решение № 432 от
07.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 65/2011 г., ІV г.о.; Решение № 126 от
26.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2012 г., ІІІ г.о.; Решение № 205 от
04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., ІV г.о.; Решение № 676 от
12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009 г., ІV г.о.).
Поради всичко изложено до тук съдът намира, че не е допуснато
нарушение на нормата на чл. 195 КТ при ангажиране на дисциплинарната
отговорност на ищеца.
По отношение на въведеното с исковата молба твърдение за
незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на преклузивните
5
срокове /чл. 194 КТ/:
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-
късно от 2 месеца от открИ.е на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му. Според ал. 3 на тази норма сроковете не текат през времето,
когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в
стачка, а според ал. 4 и през времето от подаване на искането до получаване
на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на
предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда в
случаите по чл. 333, ал. 1.
Оспорената заповед е връчена лично на ищеца на 31.08.2022 г.
Видно е, че представените от ищеца болнични листи /6 броя за периода
от 27.10.2021 г. до 28.01.2022 г./ са били обжалвани, като многократно са
били отменяни от ТЕЛК, чиито пък решения са били многократно отменяни
от НЕЛК и връщани административните преписки за ново произнасяне от
ТЕЛК. Последно един от болничните листи с номер Е20212240161, касаещ
болнични в периода от 15.01.2022 г. до 28.01.2022 г. е бил окончателно
потвърден с решение № 1074/31.10.2022 г. на НЕЛК, а останалите обжалвани
5 броя болнични листи с №№ Е20212239710 за периода 27.10.2021 г. до
09.11.2021 г., Е20212239840 за периода от 10.11.2021 г. до 26.11.2021 г.,
Е20212239920 за периода от 27.11.2021 г. до 10.12.2021 г., Е20212240002 за
периода от 11.12.2021 г. до 31.12.2021 г., Е20212240092 за периода от
01.01.2022 г. до 14.01.2022 г., са последно върнати на ТЕЛК за ново
произнасяне, но до момента такова няма по делото да има /то ще е четвърто
произнасяне на ТЕЛК по тях, като изрично в решението на НЕЛК се
подчертава ТЕЛК служебно да се снабди с нужната информация преди
поредното произнасяне/. От всичко това е видно, че към момента за периода
от 27.10.2021 г. до 28.01.2022 г. ищецът е представил болнични листи и те не
са отменени в влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Работодателят е получил писмо от РКМЕ към РЗИ Стара Загора с вх. №
10327/11.07.2022 г., въз основа на което е искал обяснения на ищеца /виж
писмото от 13.07.2021 г. на л.80/ и ищецът е дал обяснения на 19.07.2022 г.
/виж л.81-83/. С оглед чл. 194, ал. 3 и ал. 4 КТ срокът по ал. 1 не е текъл до
произнасяне на ТЕЛК, поради което преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ не
е изтекъл. Срокът не е изтекъл и защото нарушението е продължавано чрез
6
бездействие, а и към момента все още се очаква поредно произнасяне на
ТЕЛК по въпроса за петте броя болнични листи. Затова възражението за
изтекъл преклузивен срок по чл. 194 КТ е неоснователно.
По отношение на въведено с исковата молба твърдение за неспазване на
процедурата по искане на обяснения /чл. 193 КТ/:
Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Това задължение на работодателя е абсолютно и ако
работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не
е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание,
без да разглежда спора по същество /ал. 2/.
По делото няма данни за ползван отпуск по болест от ищеца в периода
преди 27.10.2021 г., но на ищеца са искани обяснения по реда на чл. 193 КТ
защо не се е явявал на работа за периода от 27.10.2021 г. насетне /виж
писмото на л.80/, като за предходния период не са му искани обяснения защо
не се е явил на работа, въпреки в уволнителната заповед да е посочено като
фактическо основание за уволнението му „неявяване на работа“, уточнено в
изложените мотиви от 08.09.2021 г. насетне. Заповедта в частта за неявяване
на работа на ищеца за периода от 08.09.2021 г. до 27.10.2021 г. е принципно
незаконосъобразна на основание чл. 193, ал. 2 КТ, поради липсата на искани
обяснения за този период, но в случая се касае за продължавано бездействие
като период, който продължава до момента на издаване на заповедта, поради
което частична отмяна не е допустима, а ще се разгледа цялостно дали
заповедта е законосъобразна за някой от периода, обхванат общо в периода от
08.09.2021 г. до 30.08.2022 г. Както се посочи за периода след 27.10.2021 г. са
искани обяснения на ищеца по реда на чл. 193 КТ, поради което е спазена
тази разпоредба за периода след 27.10.2021 г. и съответно не е нарушена
разпоредбата.
С оглед на изложеното съдът намира, че е спазена процедурата по чл.
193 КТ от страна на работодателя и това възражение на ищеца е частично
основателно и частично неоснователно, но с оглед вида на нарушението като
продължавано бездействие се явява неоснователно.
По отношение на възражението за нарушаване на правилата за закрила
7
по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ:
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случаите по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
какъвто е настоящият, работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: 4. работник или
служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск.
В случая по делото липсват доказателства ответникът да е искал
разрешение от Инспекция по труда по реда на чл. 333, ал. 1 КТ. Установява
се, че ответникът при получаване на решенията от ТЕЛК от 22.06.2022 г. за
отмяна на 6 броя болнични листи е предприел процедурата по уволнение, като
е приел, че липсват болнични листи, съответно поради това обстоятелство
ищецът не е в отпуск за временна неработоспособност по чл. 333, ал. 1, т. 4
КТ, което всъщност не е така. Ищецът не може да бъде винен заради
издаваните от болничните власти болнични лист и тяхната годност. Видно е,
че ТЕЛК е отменял болничните листи поради липса на представени
документи от Медицинския център, а не заради причина у ищеца. Освен това
пък тези болнични листи към момента не само не са отменени, тъй като
въпросните решения на ТЕЛК са отменени от НЕЛК, но е видно, че и 1 от тях
е потвърден с решение на НЕЛК, а за другите 5 се очаква ново произнасяне от
ТЕЛК с дадени указания от НЕЛК. Поради това съдът намира, че
работодателят при наличие на неотменени болнични листи не е имал право да
не приложи разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ и е следвало да иска разрешение
от Инспекцията по труда, което като не е сторил е нарушил закрилата по чл.
333 КТ. Независимо, че чл. 333, ал. 7 КТ посочва, че закрилата се отнася към
момента на връчване на заповедта на уволнения, това в никакъв случай не
означава, че работодателят законосъобразно би могъл да уволни работника
без разрешение от Инспекция по труда, при последваща отмяна на решенията
на ТЕЛК и потвърждаване на болничните листи. Законодателят едва ли с
разпоредбата на чл. 333, ал. 7 КТ е дал „законова вратичка“ на работодателите
да уволнят работника във времевия период на произнасяне на НЕЛК. Следва
да се отчита и че разпоредбата е озаглавена „Закрила при уволнение“ и касае
закрила на работниците. Затова и съдът намира, че за периода от 27.10.2021 г.
до 28.01.2022 г. е нарушена закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ.
Принципно уволнение, извършено без да се вземе разрешение на Инспекция
по труда, е незаконно.
8
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е преодоляна условната
закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, касаеща периода от 27.10.2021 г. до
28.01.2022 г.
По същество за периода след 28.01.2022 г. до 30.08.2022 г.:
За периода след 28.01.2022 г. по делото не са представени никакви
доказателства ищецът да е бил в отпуск, а самият той в исковата молба
посочва, че няма издадени болнични листи за периода от 31.03.2022 г. е
представил в протокол в ТЕЛК, но нямало произнасяне по него, тоест няма
издаден документ за освидетелстване за този период след 31.03.2022 г.
Ответникът пък в отговора не само не оспорва наличието на издадени
болнични листи и представени при него за периода до 03.03.2022 г., но
потвърждава този факт, като набляга на обстоятелството, че след 03.03.2022 г.
ищецът не е представил никакви оправдателни документи за неявяването си
на работа.
Не е спорно по делото, че ищецът не се е явявал на работа от 08.09.2021
г. и до настоящия момент.
Съдът не може да вкара страните в спор, при условие те да не спорят,
поради което съдът приема, че за периода от 28.01.2022 г. до 03.03.2022 г. са
издадени в полза на ищеца болнични листи.
Действително, в случая е видно, че ищецът е попаднал в
неблагоприятна за него административна процедура пред ТЕЛК, която
въобще не се знае кога ще приключи. Липсата на произнасяне на органа по
медицинската експертиза обаче следва да се разгледа като мълчалив отказ от
произнасяне съгласно чл. 58 АПК /по аргумент на чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗдр./,
тъй като на органа са възложени от Държавата административни функции. С
оглед на това е налице липса на издаден на ищеца болничен лист за периода
от 03.03.2022 г. до 30.08.2022 г., което обосновава липсата на издаден
оправдателен документ за ищеца за неявяване на работа в този период. При
тези установени по делото факти ищецът е следвало да се яви на работа в
ответното дружество, а дали е могъл реално да работи възложената му работа
или не е било въпрос на преценка от работодателя. За работодателя обаче не е
възникнало конкретно задължение за преценка, тъй като ищецът въобще не се
е явил на работа. Поради липсата на издадени болнични листи за ищецът не е
била налична и закрилата по чл. 333 КТ. Както се посочи по-горе по
9
отношение на периода от 03.03.2022 г. до 30.08.2022 г. не са нарушени също и
разпоредбите на чл. 193 КТ, чл. 194 КТ, чл. 195 КТ. Това пък обосновава
законосъобразност на уволнителната заповед за периода от 03.03.2022 г. до
30.08.2022 г., което като краен резултат обосновава законосъобразност на
уволнението.
Съдът не може да се солидаризира със становището на ищеца, че е бил в
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Обективната
невъзможност да полагаш труд, за който си сключил трудов договор, води до
извод, че този договор не може да се изпълнява, тоест никоя страна няма
полза от него. Той следва да бъде прекратен по някой от предвидените в КТ
способи. Погледнато хипотетично, ако всички служители на работодателя са
в обективна невъзможност да полагат труд, но трудовите договори действат,
то означава, че работодателят няма да осъществява дейността, която тези
трудови договори обезпечават. Ако тази дейност е търговска, то би довело до
фалит на работодателя търговец. Подобна теза няма логическа опора в
законодателството. КТ е структуриран да брани по-слабата страна в
трудовото правоотношение, но не и в хипотезата, когато не можеш да
отдадеш труда, за който си сключил договора, независимо от причината
обективна или субективна, ако нямаш нужните оправдателни документи по
КТ.
Самото нарушение е от такава категория с оглед природата му, че за да
бъде квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина, не е
необходимо да бъде посочено в някакъв вътрешен акт на работодателя като
такова. Неявяването на работа е тежко нарушение на трудовата дисциплина
съгласно чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, което обосновава
предпоставките за налагане на дисциплинарно уволнение.
Относно тежестта на извършените от ищеца нарушения и съответността
на наложеното дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 от КТ,
съдът намира, че работодателят законосъобразно е преценил тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
на ищеца.
От изложеното следва извод, че наложеното с процесната заповед
дисциплинарно наказание “уволнение” съответства на тежестта на
извършеното нарушение на трудовата дисциплина.
10
Поради изложените съображения съдът намира, че наложеното на
ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” е законосъобразно, а
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Отхвърлянето на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
обуславя неоснователност на иска за възстановяване на работа, поради което
искът за възстаноняване на заеманата до уволнението работа също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ответникът има право на разноски съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК. Следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 ЗПП във
вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ на ответното
дружество да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
общо за двата иска /100 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 50 лв. за иска по
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ с оглед правната и фактическа сложност по делото/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. Н. М., ЕГН
**********, от гр. Раднево, ул. **********, срещу Рудник „Трояново-север“,
клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК
8330175520038, с адрес на управление с. Ковачево, община Раднево,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на наложеното със заповед № ЧР-02-
174 от 30.08.2022 г. на управителя на рудника, дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищеца М. Н. М. и за отмяна на заповедта, и за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор ТТМ –
ГТЛ1800“ в участък „РТНК-1“ при ответното дружество.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. **********,
да заплати на Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление
с. Ковачево, община Раднево, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата
11
от 150 лв. /сто и петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от 15.12.2022 г., съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
12