№ 260116 / 28.4.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 416 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Н.Н. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 500373 – F539414 издадено на 20.03.2020г. от Директор на офис /дирекция/ обслужване Монтана в ТД на НАП –гр.Велико Търново, което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева за извършено административно нарушение по чл.5, ал.4 т.1 от КСО.
В жалбата си наказаното лице не оспорва фактическите параметри на вмененото му административно нарушение, но счита случаят за маловажен предвид закъснението за подаване на декларация само от един ден. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и отмени обжалваното наказателно постановление като приеме случаят за маловажен.
В съдебно заседание жалбоподателят Н.Н., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Акцентира в пледоарията си, че случаят е маловажен. Претендира и разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган: Директор на офис /дирекция/ обслужване Монтана в ТД на НАП –гр.Велико Търново, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката Н.Н. е била регистрирана като земеделски стопанин и е самоосигуряващо се лице. За периода от 01.01.2020г. до 31.01.2020г. същата не подала в срок Декларация образец № 1 ,,Данни за осигурено лице” по Наредба № Н – 13/17.12.2019г. във връзка с чл.5, ал.6 от КСО в законоустановения срок – до 25 – то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а именно до 25.02. 2020г. включително.
Нарушението било установено на 26.02.2020г. във връзка с подаване на въпросната декларация след законоустановения срок от страна на самоосигуряващото се лице лично на гише в офис на ТН на НПА – гр. Монтана. Същата е била приета и обработена в регистъра на НАП с протокол с вх.№ 122272000076362/26.02.2020г. Декларирани с дължими авансови вноски за ДОО в размер на 76,86 лева, да ДЗПО в УПФ в размер на 21,00 лева и за здравно осигуряване в размер на 33,60 лева. Нарушението е било извършено повторно, за което жалбоподателката била санкционирана с влязло в сила Наказателно Постановление № 539414/ 26.02.2020г., влязло в законна сила на 11.07.2019г.
Въз основа на констатираното нарушение бил съставен АУАН № F 539414, който бил връчен на 26.02.2020г. лично на лицето срещу подпис. Жалбоподателката заявила, че поради отсъствието си от страна е просрочила подаването на декларацията с един ден. Вследствие на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установено от приобщените по чл.283 от НПК писмени доказателства.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че същото е издадено при допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение и неправилно приложен материален закон.
Видно от съдържанието на съставения АУАН е, че в него отсъствия посочване на квалифициращото обстоятелство, под чиято отговорност е било подведено наказаното лице. Никъде не е упоменато, че извършеното административно нарушение и повторно.
В обстоятелствената част липсва както словесното изписване на това обстоятелство, така и упоменаване на предходното влязло в сила наказателно постановление, което обуславя повторността.
Едва в наказателното постановление административно наказващият орган е упоменал, че нарушението и повторно и е посочил Наказателно Постановление № 539414/26.02.2020г., влязло в законна сила на 11.07. 2019г. Наличието на противоречие между АУАН и НП относно съществени параметри по административното обвинение и последващото санкциониране на дееца за по – тежко извършено деяние, всякога съставлява съществено и неотстранимо процесуално нарушение, накърняващо правото на защитна на наказаното лице. То е узнало за по – тежко извършеното от него нарушение едва с издаването на наказателното постановление, което го е лишило то възможността да възрази и ангажира доказателства още в процедурата при съставянето на акта. Посоченото наказателно постановление, обуславящо повторността на нарушението, очевидно е със некоректно посочена година, тъй като няма как актът да е влязъл в сила една година преди неговото издаване. Ако пък е сбъркано посочването на датата на влизане в сила, то очевидно не може да се касае за повторно нарушение.
Съдът напълно споделя оплакването на жалбоподателката, че случаят е маловажен. Независимо от предходното и санкциониране за същото нарушение, в случая е налице просрочване на подадената декларация с един ден. Отразените суми, поотделно и в тяхната съвкупност, не обуславят висока стойност на задължението. Подаването на изискуемата декларация с един ден макар и формално да осъществява признаците на административно нарушение, макар и извършено повторно, не сочи на висока обществена опасност на деянието, тъй като такава все пак е подадена. В жалбата до съда санкционираното лице правилно посочва, че наложеното макар и в минимален размер наказание, не съответства на тежестта на нарушението и декларираните суми. Извън вниманието на административно наказващият орган е останало и възражението на жалбоподателката, че причината да не спази срока, е нейното отсъствие от страната. Следвало е да бъдат събрани доказателства в тази насока и ако е било установено верността на твърдяното, да се прецени дали не е налице разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложените съображения обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото административно наказващият орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сумата в размер на 160.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник, а по сметка на Районен съд – гр.Монтана и сумата от по 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 500373 – F539414 издадено на 20.03.2020г. от Директор на офис /дирекция/ обслужване Монтана в ТД на НАП –гр.Велико Търново, с което на основание чл.355, ал.4 от КСО, на Н.Н. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx, е наложено наказание глоба в размер на 500.00 (петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл.5, ал.4 т.1 от КСО.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63, ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА ТД на НАП –гр. Велико Търново, дирекция обслужване Монтана, ул.,,Любен Каравелов” № 11 да заплати на Н.Н. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx сумата в размер на 160.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник, а по сметка на Районен съд – гр.Монтана и сумата от по 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: