Р Е
Ш Е Н И Е
Номер № 250, Дата 17.08.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд търговско
отделение
трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 7.03.108 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търговско дело номер 598 по описа за 2017 година
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на ищеца „Л.К. „ООД ЕИК *********,представлявано
от управителя Ж. Д. И. против Решение №
225 от 19.04.2017 г., постановено от П.
окръжен съд- търговско отделение по
търг.дело № 606/2015 г. по описа на
съда.
Предмет на въззивно обжалване е
отхвърлителната част на решението, с което
предявеният от „Л.К. „ООД против
„С. „АД ЕИК ********* иск е отхвърлен за сумата
122 052.27 лева, дължима по
издадените за времето от 01.12.2010 г. до 05.05.2011 г. 20-двадесет
броя фактури ,издадени от доставчика „М.Т. „ООД и получател на доставките на
транспортни услуги „С.“ АД, вземанията по които фактури са придобити от ищеца „Л.К. „ООД по силата на
договор за изкупуване на вземанията по
търговски фактури, сключен на 23.04.2010 г.
Ответника по тази въззивната жалба „С. „АД ЕИК ********* поддържа писмен отговор, съгласно който
въззивната жалба е неоснователна.
Въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд е подадена
и от търговско дружество „М.Т. „ЕООД ЕИК
*********, както и от Р. Г.Д., който обжалват решението на първата инстанция в осъдителната
му част. По силата на решението „М.Т.
„ООД и
физическото лице Р.Г. Д. са осъдени да заплатят солидарно на „Л.К.
„ООД сумата 122 052.27 лева,
представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди, претърпени от ищеца „Л.К.“ООД вследствие на виновното
неизпълнение на задълженията на ответника „М.Т.“ „ООД, възникнали по силата на договор за
изкупуване на вземанията по търговски сделки, сключен на 23.04.2010 г. , по който договор солидарен длъжник е физическото лице Р.Г.Д. с ЕГН: **********..
Във въззивната жалба се излагат
оплаквания за постановяване на решението
в нарушение на материалния закон.
Претендира се отмяната на решението като незаконосъобразно и
постановяване на въззивно решение по
съществото на спора ,по силата на което да се отхвърли като неоснователен
предявеният срещу „М.Т. „ООД иск, предявен при условията на евентуалност.
Въззиваемата страна „Л.К. „ООД
,представлявано от управителя Ж. Д.
И. чрез процесулния си представител адвокат С.Д. поддържа писмен отговор,
съгласно който въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Въззиваемата страна „С. „АД ***,представлявано от пълномощника си
адвокат М.Д. поддържа писмен отговор,съгласно който жалбата е неоснователна. Счита
че при постановяване на решението първоинстанционният съд правилно е приел, че презумпцията
на чл.301 ТЗ в случая е
неприложима.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивните
жалби и на двете страни оплаквания и доводи, преценени във връзка със събраните
по делото доказателства приема за
установено следното:
Предявени са обективно съединени
,при условията на евентуалност искове, от които
главният иск е с правно основание
чл.79,ал.1 ЗЗД за сумата 133 617.27
лева, представляваща неразплатени
задължения на „С. „АД към „Л.К.
„ООД- ***, произтичащи от договора за факторинг.
Предявен е и евентуален иск срещу ответника „М.Т. „ООД и
солидарния длъжник Р.Г.Д., които да бъдат осъдени да заплатят солидарно претендираната с главния иск сума в
размер на 133 617.27 лева. Искът е
предявен при условията на евантуалност – в случай, че бъде отхвърлен главния иск срещу
основния ответник по главния
иск, а именно: „С.“АД.
По
делото е установено, че спорното правоотношение е възникнало по силата на договор за факторинг от 23.04.2010 г.., който
е наимунован от страните като договор за изкупуване на вземания по търговски фактури/ вътрешен
Ф.инг/ с цялостно управление на вземанията.
Страни по този договор са „Л.К.“ООД / с предишно наименование – „Д.Е.Ф.
„ООД/ , която страна е „Ф.“ и от
друга страна „ М.Т. „ООД- доставчик по
договора. По договора има и трета страна
–физическото лице Р.Г.Д., който е
солидарен длъжик, наред с
доставчика „М.Т. „ООД.
По
делото е установено , че към момента на подписване на договора за
факторинг, а именно към
23.04.2010 г. лицето Р.Д. е бил съдружник в ответното дружество „М.Т.“ООД
– ответника по евентуалния иск.
Съгласно
чл.1 от договора за вътрешен факторинг
факторингът предоставя на доставчика
услуги по факторинг с цялостно управление на вземанията по смисъла на т.37,9
от договора. Съгласно тази клауза от
договора „ факторинг с цялостно управление на вземанията „ представлява факторингова сделка по
прехвърлянето на еднократни или периодични парични вземания по търговски фактури, произтичащи от доставка на стоки ли предоставяне на услуги при условията на отложено плащане.
В раздел Втори от договора страните са уговорили стандартни условия относно гореописания предмет на договора.
Съгласно
чл.3 доставчикът прехвърля на ищеца –фактора срещу определена в него цена/ „цена на цесията“/ всички свои настоящи и
бъдещи парични вземания по търговските
фактури с отложено плащане.
От
друга страна факторът най-напред
проверява и след това приема за изкупуване,
съгласно сключеният между страните договор възникналите вземания на доставчика
на база на представените от него фактури/ прехвърлени вземания/ от платците,
които са посочени в т.1.2 от договора, като приема да изплати цената на цесията относно вземанията
след заплащането й от платците. Това е
регламента, който действа във всички случаи освен в случаите на авансови
плащания.
Самото понятие „ платец“ е дефинирано в
чл.37.6 – това е дружеството, задължено да плати стойността на издадената му фактура от доставчика. Посочено е
наименованието на платеца, по отношение на който вземанията се прехвърлятв от
доставчика „М.Т.“ООД на ТД –Ф.. Това е,както вече стана ясно „С. „АД ***.
Друга важна клауза от
договора за факторинг е тази на чл.7, съгласно която в случай, че
който и да е от платците не се издължи на определения краен срок за
плащане на вземанията по цедираните фактури, то доставчикът и солидарният
длъжник дават съгласието си и се
задължават да погасят авансирааната сума, която
не е погасена от застрахователя. При представяне на всяка една
фактура за изкупуване доставчикът е
длъжен да посочи в съответното искане за изкупуване на вземания и авансиране конкретен краен срок за плащане
към фактора.
В
чл.21 от договора се предвожда, че
прехвърлянето на вземанията по търговските фактури се осъществява със самото сключване на
договора, от което следва , че договорът
за факторинг е консенсуален договор.Съответно по отношнеие на бъдещите вземания
– то прехвърлителният ефект настъпва от
момента на възникването на всяко едно
вземане , одобрено от фактора.
В тази връзка съгласно чл.21.5 доставчикът прехвърля на фактора
всичките си бъдещи вземания по
търговските фактури,възникнали след датата на подписване на договора,
считано от датата на възникването на вземанията.
Много подробно са регламентирани
задълженията на доставчика от които най- важното е задължението, че до окончателното погасяване
на задълженията към фактора, доставчикът е поел задължението да не допуска
извършването на такива действия – фактически и правни, които могат да доведат
до погасяване, намаляване на размера на
прехвърленото вземане,
или
да затруднят събирането на прехвърлените вземания или
най-общо по друг начин / освен горепосочените/ да увредят интересите на фактора.
Съществената
е и клаузата на чл.27.2 от договора, съгласно която ако платецът не е платил дължимото вземане при изтичането на крайния
срок за плащане, то факторът увудомява
длъжника за липсата на плащане, като в този
случай факторът има правото да
упражни правата си, произтичащи от солидарната отговорност на доставчика
за незастрахованата част от щетата.
В
чл.29.4 е предводено, че доставчикът и солидарния длъжник отговарят за изпълнението на всяко задължение на доставчика при условията
на солидарна
отговорност. Все пак трябва да се отбележи, че застрахователен договор по делото не е бил представен – очевидно
такъв не е бил сключван. Този факт се
потвърждава и от представената от ищеца
„Л.К. „ООД молба от 12.03.2016 г. в
която самият той изрично заявява, че застрахователен договор за застраховка на
кредитния риск не е бил сключван.Това се потвърждава от заключението на ССЕ,
която е установила, че по банковата
сметка на ищеца не са постъпвали
плащания от унгарското
застрахователно дружество. По делото е установено, че договорът за факторинг е изменен по съгласие и на
двете страни на дата 01.09.2010
г.,считано от която дата е променен одобрения лимит по отношение на „С.
„АД от
100 000 лева на 250 000 лева.
Спорното между страните правоотношение е породено от
договора за факторинг, който след като е
сключен между търговци в кръга на
тяхната дейност следва да се приеме ,че
е търговска сделка по смисъла на чл.286,ал.1 ТЗ.
Легална дефиниция за договора за факкторинг не е
дадена в ТЗ,а в специалния закон - т.11,§1 от ЗКПО, съгласно която разпоредба
факторингът е сделка по
прехвърляне на еднократни или периодични
парични вземания, произтичащи от доставката на стоки и предоставяне на услуги,
независимо от това дали лицето, придобило вземанията / фактор/ ,поема риска от
събирането на тези вземания срещу
възнаграждение.
Тази дефиниция е възпроизведена дословно в т.37.9 от
допълнителните клаузи на договора
за факторинг.
Договорът за
факторинг предпоставя да са сключени договори за доставки на стоки или за
извършването на определени услуги. По
тази причина договорът включва две
правоотношения, а имено :
а / правоотношение по сключени договори за
доставки на стоки или за извършването на
определени услуги;
б/
правоотношение по договора за факторинг.,т.е.
покупка на такива вземания, които произтичат
от доставка на стоки или
предоставяне на услуги. факторингът
е договор между продавач /
цедент/ и фактор, с който продавачът
прехвърля вземането си на цената на фактора, който се задължава да я събере.
Най-общо казано факторингът е цесия на вземане за цената по договора за продажба, която се сключва с цел
за събиране на вземането и покриване на риска от евентуалната
неплатежоспособност на купувача от фактора.
Както правилно е отбелязъл
първоинстанционния съд в подробните си
мотиви за разлика от договора за
цесия прехвърлянето с договора за факторинг
се отнася до бъдещи вземания/ т.е. все още невъзникнали
вземания/ или такива
възникнали вземания, които още са с ненастъпил падеж. Не съществува забрана в закона да се сключи такъв договор за факторинг между
страните, тъй като вземанията на „М.Т. „ООД
към доставчика „С. „АД са парични
и произтичат от предоставени на „С.“АД превозни
услуги. Нито законът, нито естеството на вземането забранява предмет на договора за факторинг да бъдат
бъдещи вземания.
Както
вече бе коментирано договорът за факторинг
е двустранен и консенсуален
договор, което означава, че прехвърлителният
ефект по отношение на бъдещите вземания спрямо „С. „АД е вече настъпил с факта
на приемането им за изкупуване от фактора.
Такава е волята на страните по сделката
и последната е ясно изразена в чл.21 от договора от
23.04.2010 г., наименован от страните „вътрешен
факторинг“. Наименованието е условно, тъй като
„външен факторинг“ няма,а както
е добре извество съществуват два вида факторинг,а имненно:
а/
скрит , при който факторът е пълномощник
б/
открит , при който продавачът уведомява
купувача.
Изобщо в правоотношенията
породени от договора за факторинг
има три страни и това са :
а/ доставчик – това е продавачът
на стоки или изпълнителят на определени услуги, който е кредитирал клиентите
си, като е отсрочил плащането на договорената
цена.
б/
длъжник –купувач на стоката или
възложител на услугата, който дължи заплащането на уговорената цена;
в/ фактор – това е лицето, което
по договор с доставчика купува неговото вземане към длъжника , като заплаща стойността му авансово,
или на падежа или при събирането му, в зависимост каква е
уговорката между страните.
Съгласно чл.99,ал.3 ЗЗД предишният
кредитор/ старият кредитор/ е задължен да съобщи на длъжника за прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които
установяват вземането/ като правопораждащо основание и размер/. Съгласно чл.99,ал.4 ЗЗД прехвърлянето на
вземането има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния
кредитор/ стария кредитор/. По аналогия
същите са задълженията на старият кредитор и при договора за
факторинг, като последният има
задължението да съобщи на длъжника , че
вземането има нов титуляр. При надлежно
съобщаване за това , че вземането е прехвърлено,това е противопоставимо на длъжника, който след като вече е узнал ,
че кредиторът му е променен и
следователно друго е лицето, на което следва да
извърши плащане.
И
тук стигаме до основния спорен поделото въпрос от фактическа страна: дали
предишният кредитор „М. т. „ООД е
съобщил за извършеното прехвърляне на
длъжника „ С. „. В тази
връзка първоинстанционният съд е
направил прецизен и точен анализ на трите писма,изготвени на една и съща дата, а именно на дата 07.04.2010
г.
Най-същественото е писмото,
което е изходящо от длъжника „С. „АД , като това писмо е адресирано до „Д.Е.Ф.
„ООД. В това писмо е отразено ,че „С. „АД е получил от доставчика си „М. т.“ ООД, с което писмо на ответника до ищеца
е потвърдено изричното съгласие на платеца да
извършва плащания на суми във
връзка н вземания, прехвърлени директно в полза на „ Д.Е.Ф. „ООД и
тези
плащания ще бъдат наредени по посочената сметка в обслужващата
ищеца банка, а именно „Р.Б.„ЕАД.
Уведомителното писмо изхожда от „С.
„АД,положен е подпис на лице, което
представлява дружеството на длъжника по силата на закона. Заключението на експерта, изготвил съдебно графологическа експертиза на подписа
е категорично в смисъл, че положеният подпис не е изпълнен от нито един от двамата законни представители длъжника „С. „АД. Не са положени от легитимните лица,
а именно от И.Х.П. и от П. Д. М.. Както правилно е отразил това мотивите на
обжалваното съдебно решение наличието на положен подпис , при това положен от
неизвестно лице и положен фирмен печат
върху писмото не представлява доказателство, че съобщаването на цесията е
достигнало до длъжника. В крайна сметка по делото се установява
,че това писмо не носи подписа на легитимен представител на
дружеството. Нещо повече - не е ясно изобщо дали подписа е положен от служител на „С. „АД и
този служител каква длъжност е заемал.
Установява се, че е положен подпис от неизвестно лице,а това означава,
че в този случай не може да се приложи
разпоредбата на чл.301 ТЗ, тъй като
същата предпоставя,че едно лице действа от името на търговеца, т.е.
това лице е известно, както е известно ,че
същото няма представителна власт
да представлява търговеца.
Второто важно за решаване на въпроса за това получено ли е съобщението за извършеното
прехвърляне от стария кредитор или не
това е писмото , представено от „
М.т. „ООД до длъжника „С. „АД / л.21 от делото/. С него „М. т.
„ООД уведомява своя длъжник, че е взел
решение да използват факторинг услугите, предоставени от „Д.Е.Ф. „ООД, това е
предишното наименование на ищеца „Л.К. „ООД.
С второто писмо длъжника е уведомен , че действието на факторинга
ще започне , от фактура № *** от 01.04.2010 г., която фактура според
подателя вече е била получена от
адресата „С. „АД. И тази фактура отразява
доставки на стоки или услуги,
които са били редовно извършени от
доставчика. Изрично е отразено, че за тези вземания, т.е. бъдещи вземания
цесията е на всяка цена и е неотменяема, освен ако няма писмено
известие, адресирано до доставчика.
По-нататък в посоченото писмо
длъжника е уведомен, че неговите
плащания ще имат погасителен ефект ако бъдат осъществени единствено в полза
на „Д.Е.Ф.“ООД и то само по банков
път чрез заверяване на лична сметка,
открита в конкретна банкова институция : „Р.Б.“ЕАД В платежния документ трябва
да се посочи номера на фактурата и
наименоватието на издателя на фактурата. Отразено е наред с това , че длъжника
/ адресат на писмото/ ще получи специално уведомление за извършените цесии, но плащането трябва да се
осъществи в полза на „Д.Е.Ф.“ООД,дори и при липса на такова уведомление. Но задължение, което има предишнитя
кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия е предвидена
в самия закон – чл.99,ал.3 ЗЗД, приложима и при договора за факторинг. Страните не могат да постигат уговорки, с
които да преодоляват задължения, произтичащи от закона и установени с
императивни правни норми. Такива уговорки нямат правно действие и са
нищожни като противоречащи на закона.
Вярно е ,че съобщаването на
цесията и узнаването за това, че
вземането е прехвърлено не е елемент от фактическият състав на договора за
цесия. Но в същото време цесията е противопоставима на длъжника, а и на третите
лица от момента на съобщаването й. До
този момент длъжника може да плаща на
стария кредитор и това плащане е валидно
и с погасителен ефект . В този смисъл много точно в мотивите на
постановеното от първия съд решение е отбелязано, че до
получаването на съобщението от длъжника негов кредитор остава цедентът,
т.е. доставчика. Прехвърлянето на вземанията до момента на съобщаването му на
длъжника – до този именно момент цесията
нито го ползва , нито му вреди. Длъжника е трето лице по отношение на договора
за цесия.
След като получи обаче
съобщението за извършената цесия, с което длъжника се уведомява , че има нов кредитор, на който трябва да
се заплаща- от този момент цедентът/
старият кредитор/ изгубва качеството си на кредитор. Въз основа на задълбочен и прецизен анализ на
събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел,че
уведомлението от „М.Т. „ООД за прехвърляне на вземанията му в полза на „Л.К. „ООД, т.е. в полза на ищеца не е
достигнало до длъжника „С. „АД.
Не са представени надлежни писмени доказателства, например – ако
уведомлението бе изпратено чрез пощенски
оператор следваше да се издаде писмо с
обратна разписка за доставянето на писмото
на адресата. Връчването на уведомлението би могло да стане
и с нотариална покана, което е често
практикуван способ. В случая
ищецът е подценил този доказателствен проблем и единственото писмено доказателство което се
представя и е изходящо от длъжника е писмото, подписано от напълно неизвестно лице, което
няма представителната власт да действа
от името на търговеца.
Прав
е първоинстанционният съд в извода
си, разпоредбата на чл.301 ТЗ е
неприложима в случая, тъй като става въпрос за едно анонимно писмо, върху което е положен печат
на фирмата. Със или без печат уведомителното писмо си остава анонимно писмо, докато презумпцията по чл.301 ТЗ
се отнася и е приложима по
отношение на диспозитивните документи,
каквито са различните видове договори. Отнася
се и към
удостоверителните документи, като стоковите разписки например. Но няма как да се отнася до частни писма, които са анонимни и остават
такива въпреки положения печат на търговец.
Да се сложи печат върху бланка на
фирма е редовно занимание в България и
не изисква особени усилия.
Първият
съд е обсъдил обстойно резултатите от
изготвената съдебно –счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. Й.,
който е направил проверка в счетоводствата и на трите фирми – участници в
правоотношението, предмет на договора
за факторинг. Основното и
същественото от проверката на счетоводството е ,че ответника „С. „АД освен клиент и получател на
превозни услуги, предоставени от „М.Т. „ООД е бил и негов доставчик.
Това практически означава, че между страните са съществували и
сега съществуват насрещни вземания.
От друга страна е установено, че
ищеца „Л.К. „ООД е финансирал дейността на „М.т. „ООД не само
чрез сключването на процесния договор за факторинг , но и по силата на два
отделни договора за паричен заем. Тези договори
не са предмет на настоящия спор и опитът на жалбоподателя „Л.К.“ООД да включи този спор отново
чрез подадената въззивна
жалба се оказа несполучлив. Предмет на настоящия спор е правоотношението,
възникнало от сключения договор за факторинг, имащ за предмет бъдещи вземания,а
предоставените като заем парични суми са
неотносими към предмета на спора.
По делото е представено писмено
споразумение с нотариална заверка на
подписите на законните представители
на ищеца „Л.к. „ООД и „М.т.“ООД
–ответника по евентуалния иск. По
силата на споразумението и двете страни признават, че към датата 16.12.2014 г.
„ М.т. „ООд има задължения към „Л.К.“ ООД в размер на сумата 181 340.87 лева, представляваща неиздължена главница и сумата 32 909.41 лева, представляваща лихви. Това са задължения, породени от
неизпълнението на договора за факторинг
от 23.04.2010 г. Както може да се
констатира вземането по договора за факторинг е в по-голям размер от този на
исковата претенция. Това е така, тъй
като в общия размер на задълженията са включени и задълженията на „М.т. „ООД,
свързани с финансирането от страна на
ищеца на доставки от други две
дружество, в това числои от „А.
„ЕООД. Ответника не оспорва валидността
на представеното споразумение, което освен , че е валидно изцяло съответства на
извода на заключението на ССЕ за
остатъчния размер на дълга.
2. Факти , релевантни за предявения
евентуален иск против „М.т. „ООД.
По делото е безспорно ,че между ищеца „Л.К. „ООД и „М.т.
„ООД е сключен валиден договор за факторинг, който е търговска дейност,
включена в предмета на дейност на търговците.
По силата на този договор „М.т.
„ ООД е прехвърлил на ищеца „Л.к. „ООД
всички свои съществуващи и бъдещи
вземания/ все още невъзникнали/,които
вземания произтичат от договорите
за доставка на услуги.Касае е се до
договори за превозни услуги, сключени със
„С. „АД- ответника по главния иск.
От заключението на приетата без да бъде оспорена пред първия
съд съдебно –счетоводна експертиза се установява, че през процесния период за
времето от м.04.2010 г. до месец май
2011 г. или за този период от 13 месеца
„м.т. „ООД е представила на ищеца „Л.к. „ООД фактури към доставчика „С. „АД на обща
стойност в размер на 393 436.78 лева. Това е
сумата която се получава след приспадане
на сумата от 11 565 лева по трите
фактури, издадени към трето за спора лице – конкретно към фирмата „И. С. В. Б. Г.“.
Всички тези фактури, отразяващи задължение в общ размер от
393 436.78 лева са били очевидно одобрени от ищеца,тъй като безспорно е установено, че 100% от стойността им е изплатена на цедента
„М.т. „ООД. Поради факта на пълното плащане прехвърлителният ефект на договора
за Ф.инг е настъпил и вземанията имат вече нов титуляр.
Вече бе коментирано,че и
въззивният съд приема, че уведомлението,
отправено от цедента или още старият кредитор „М.т. „ООД за прехвърляне на
вземанията на новия кредитор „Л.к. „ООД
не е достигнало до длъжника „С.
„АД. По делото е установено ,че по нито
една от представените фактури не са приложени изрични уведомления и потвърждения – това са изисквания, съдържащи се в договора за факторинг:
т.19 и т.21.1.1 и т.21т.2.3. Нещо повече
- тези уведомления ,респективно:
потвърждения са посочени изрично като предварително условие, необходимо да
изкупуване на вземанията. Без да бъдат
приложени изискуемите по силата на самия
договор изрични уведомления към всяка една
издадена фактура факторът в лицето на „Д.Е.Ф.“ не е следвало да
извършва плащания към доставчика на
услугата. В този смисъл въззивният съд приема довода на ответника „С. „АД, че въззивниците
не са изпълнили задълженията си по договора и черпят права от собственото си неправомерно
поведение.
Поради неспазване на изискването за изрично уведомление и потвърждение по всяка една от представените
фактури от страна на „М.т. „ООД в платежните нареждания издадени от „С.“АД
като получател на сумите продължава да
фигурира фирмата „М.т. „ООД,а не „Д.Е.Ф.“ООД.
Правилно първоинстанционният
съд е обърнал специално внимание и е акцентирал върху безспорно установения по
делото факт, че всички суми, които ответника „С. „АД е изплащало по банковд път
през 2010 и 2011 г., които включват исковия период от
време са били изплащани по една банкова
сметка с посочения в платежното нареждане уникален идентификатор. Сметката по която са осъществени плащанията
е с титуляр „Л.к. „ООД т.е. ищеца по
делото. Преводите са били наредени от „С. „АД в общ размер на 197 790.51
лева и тази сума е получена от ищеца.
Следва да се приеме, че „С. „АД е извършвал плащанията по процесните
фактури в полза на получателя „М.т.
„ООД, като очевидно е считал, че
плаща на първоначалния си кредитор.
Факта ,че има нов кредитор и на
него дължи плащане по договора за факторинг
ответника е узнал от момента на връчването на преписа от исковата молба. В този смисъл ПАС напълно споделя становището на първоинстанционния съд, че
това е най-ранния момент на узнаване за извършеното прехвърляне на вземанията.
Правилно съдът се е позовал на разпоредбчата на чл.235,ал.3 ГПК и това
плащане към трето лице би следвало да бъде зачетено, но необходимото условие за
това е вземанията да са все още съществуващи.
В случая това условие не е налице, тъй като още към 2013 г. всички
задължения на „С. „АД са били погасени чрез прихващане, който
погасителен способ е обиктивиран в подписаните двустранно протоколи за прихващане.
По делото е установено ,че
доставчикът „М.Т. „ООД не е изпълнил задълженията си по договора писмено
да уведоми платеца „С. „АД за
прехвърлянето на вземанията, не са изготвени писмени уведомления към
всяка една от издадените фактури към „С. „АД.. Невярна е и декларацията, подписана
от „М.т. „ООД , че няма насрещни задължения към платеца, каквито задължения са
отразени в счетоводствата на двете фирми.
Тези именно нарушения и неизпълнение на договорни
задължения са правното основание за
ангажиране солидарната отговорност както
на търговеца „М.т. „ООД, така и на физическото лице Р.Д.,
който е съдружник в дружеството с
ограничена отговорност. Последният е
подписал договора като солидарен
длъжник,който отговаря солидарно със
самия търговец. Солидарната отговорност съгласно чл.121 ЗЗД
възниква освен по закон , така и в случая когато е изрично уговорена в
договора. Ответника по евентуалния иск
не оспорва подписа си като солидарен
длъжник, поради което трябва да
отговаря солидарно наред с ответното
дружество.
Следва да се потвърди решението
в частта му, с която съдът е уважил
евентуалния иск, като е осъдил „М.т.
„ООД и Р.Г.Д. да заплатят солидарно на „Л.к. „ООД сумата 122 052.27 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, пертърпени от ищеца поради неизпълнение на задълженията на „М.т. „ООД,
възникнало по договора за факторинг от 23.04.2010г.
Следва да се потвърди
обжалваното решение, при постановяването на които съдът е дал задълбочен
и законосъобразен отговор на исковите претенции.
При този резултат в полза
на ответника „С. „АД следва да се присъдят съдебните разноски,
направени пред въззивната инстанция в размер на 3 500 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
По тези съображения
Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 225 от 19.04.2017 г., постановено от П. окръжен съд по т.д.№ 606/2015 г. по описа на съда, в частта
му, с която съдът е отхвърлил предявеният от „Л.к. „ООД ЕИК *********
против „С. „АД ЕИК********* иск за
присъждане на сумата в размер на 122 052.27 лева, дължима по
описаните в исковата молба фактури, издадени през периода от 01.12.2010 г. до
05.05.2011 г., издател на които фактури
е „М.т. ООД „ ЕИК ********* и
получател на доставките на транспортни услуги „С. „АД, вземанията по
които фактури са придобити от ищеца „Л.к.
„ООД по силата на договор за факторинг от 23.04.2010 г,наименован от страните
като договор за изкупуване на вземанията по търговски фактури/ вътрешен факторинг
с цялоство управление на вземанията, както е отхвърлил и иска по чл.86 ЗЗД за
присъждане на законна лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на дължимите суми.
ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната му
част ,с която „М.т. „ООД ЕИК *** *** *** и ответника Р.Г. Р. с ЕГН: ********** са осъдени
да заплатят солидарно на „Л. к.
„ООД ЕИК ********* сумата
122 052.27 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от „Л.к. „ООД, вследствие виновното неизпълнение на
задълженията на „М.т. „ООД по договора
за изкупуване на вземанията по търговски фактури от 23.04.2010 г., по който
договор за факторинг солидарен
длъжник е лицето Р.Г. Р.,ведно със
законната лихва върху присъдената главница, считано от дататат на подаването на
исковата молба -02.09.2015 г до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „М.т. „ООД
ЕИК *** *** *** и физическото лице Р.Г. Р. да заплатят солидарно на „С. „АД ЕИК *********
сумата
3 500 лева, представляваща съдебни разноски направени от ответника
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.