РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Смолян, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело №
20255440100032 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по постъпила искова молба от ЗЕАД „**" ЕАД ЕИК **,
със седалище и адрес на управление **, представлявано от И. Г. и П. Ш.,
против Агенция “**", ЕИК **, със седалище и адрес на управление ** чрез **
- Смолян, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление **.
Ищецът излага, че на 17.03.2020 година, при движение по
републикански път III-197, в участъка между с.Б. и гр.Д., управляваният от К.
Ж. К. товарен автомобил „**“ с рег.№ *** е преминал през необозначени и
необезопасени дупки на пътното платно, вследствие на което се е увредила
предната дясна гума на автомобила. В исковата молба се твърди, че при
настъпване на произшествието автомобилът е бил застрахован в ЗЕАД „**
В.И.Г.“ ЕАД с имуществена застраховка „Каско Стандарт” сключена на
01.08.2019 г., със ЗП № 4704191722002084, срок на действие от 02.08.2019 г.
до 01.08.2020г. Предвид настъпилото застрахователно събитие на 19.03.2020 г.
в ищцовото дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение за
щетите по застрахования автомобил. Сочи се, че при извършения оглед на
автомобила е констатирано увреждане на предна дясна гума на автомобила
марка Michelin 215/60R17, Dot 0818, грайфер 8 мм. Съгласно заключението на
1
застрахователното дружество, сумата необходима за подмяната на увредената
гума с нова била в размер на 122.35 лева, от които 120.75 лева - за нова гума
при отчитане на процента овехтяване на увредената такава и 1.60 лева за труд
за демонтаж и монтаж.
В исковата молба се сочи още, че с доклад по щета 470419202013753,
ищцовото дружество решило за щетите по застрахования товарен автомобил
да бъде платено обезщетение от 122.35 лева, което на 07.05.2020 г. е
изплатено по банковата сметка на собственика на автомобила „**“ ЕООД.
След изплащане на обезщетението, на основание чл. 410, ал.1 от КЗ,
застрахователното дружество сочи, че е встъпило в правата на застрахованото
лице против причинителя на вредата до размера на платеното.
Счита, че тъй като щетите по застрахования автомобил са възникнали
в резултат на дупки на пътното платно на републикански път III -197, в
участъка между с. Б. и гр. Д., отговорността за същите е на Агенция „**“,
която на основание чл. 30, ал.1 от ЗП отговоря за ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В тази връзка до ОПУ-Смолян е изпратена регресна
покана за доброволно възстановяване на платеното обезщетение от 122.35
лева. След получаване на поканата ОПУ - Смолян е оспорило вземането и
отказало да плати.
От ответника е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131
ГПК, в който предявения иск се оспорва като неоснователен. Агенция "**"
навежда възражения, че няма причинна връзка между протИ.правно
поведение на служител на Агенция "**" и настъпилия вредоносен резултат за
ищеца. Изтъква се, че не става ясно точното място на пътно транспортното
произшествие, часово време, метеорологични условия, скорост, с която се е
движил автомобила по време на произшествието, поведението на насрещно
движещия се автомобил относно възможността да бъде избегнато
произшествието. В отговора се сочи, че представените с исковата молба
уведомление за щета, обяснение на водача, опис заключение по щета, в частта
им относно механизма на причиняване на съставомерната вреда не се ползват
с обвързваща сила, доколкото в тази част е съставена по данни на водача на
МПС и подлежи на доказване от ищеца. Другото възражение на ответната
страна е, че водача на МПС е проявил небрежност при управлението на
автомобила, нарушил е разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Според АПИ
2
водачът е проявил небрежност при управлението на автомобила, нарушил е
разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП, като при избиране на скоростта на
движение не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
От ответната страна се оспорва и размера на претенцията за вредите.
Според АПИ не представляват доказателства за размера на настъпилите
вреди, както и за наличието на причинна връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди, представените по делото опис заключение, приемо-
предавателен протокол, ликвидационен акт на застрахователното дружество и
калкулация. Счита, че тези документи са съставени от служители на
застрахователното дружество, удостоверяват изгодни за издателя си факти и
по същество представляват една декларация, която по нищо не се отличава от
твърденията на ищеца в процеса, които сами по себе си подлежат на
доказване. Според него ищецът не ангажира други доказателства за
установяването на тези факти, които са правопораждащи по отношение на
правото на ищеца да получи претендираните суми. Уврежданията по
автомобила, за които ищецът претендира според ответника, могат да се
дължат на сочената от него причина, но могат да се дължат и на друг фактор.
При определяне на размера на обезщетението поведението на водача на
процесния автомобил, според ответника следва да се вземе предвид като
допринасящо за настъпване на произшествието, така в случай, че съда уважи
главния иск, поради което следва да се намали претендираното обезщетение
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
От показанията на свидетеля К. К., които съдът кредитира като
непротИ.речиви се установява, че на 17.03.2020 г. при движение по
републикански път III-197 в участъка между с.Б. и гр.Д. близо до с.Г. товарен
автомобил „**“ с peг. № ** собственост на „**“ ЕООД, управляван от
свидетеля, преминава през необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно, при което е увредена предна дясна гума.
По делото не е спорно и от представените писмени доказателства е
3
видно, че за товарен автомобил „**“ с peг. № ** е била сключена застраховка
"Каско Стандарт", полица №470419722002084, валидна за периода 02.08.2019
г. – 01.08.2020 г. При справка в търговския регистър се установява, че
собственик на товарния автомобил е „**“ ЕООД ЕИК **, а не „**“ ЕООД,
както се сочи в исковата молба.
От представената по делото преписка на ЗЕАД“** **“ ЕАД се
установява, че настъпването на застрахователното събитие е заявено пред
застрахователя на 19.03.2020 г., извършен е оглед, изготвен е опис-заключение
по претенция №50-03000-00765/20 от 19.03.2020 г., съгласно който е
повредена предна дясна гума марка Michelin 215/60R17, Dot 0818, грайфер 8
мм. Съгласно доклад по щета № 470419202013753/04.05.2020 г. е определено
обезщетение в размер на 122,35 лв., заплатено на „**“ ЕООД с преводно
нареждане от 07.05.2020 г.
От заключението по съдебната автотехническа експертиза на вещото
лице инж.Т., което съдът кредитира като неоспорено от страните и
компетентно изготвено, се установява, че механизмът на настъпилото ПТП е
следния - на 17.03.2020 година К. Ж. К. управлява товарен автомобил марка
„**“, модел „**“ с рег.№***, собственост на „**“ ЕООД от с Б. към гр.Д..
Стигайки в близост до с.Г., той попада в необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно. Така той реализира ПТП с материални щети – увредена
предна дясна гума на автомобила. Вещото лице дава заключение, че вредите
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
Стойността на вредите, определена към датата на ПТП на база средни пазарни
цени възлиза на 136, 17 лв.
С регресна покана от 27.08.2024 г., получена от ответника на
30.08.2024 г. ищецът е поканил ответника да му заплати сумата от 122,35 лв.
изплатено застрахователно обезщетение. С писмо изх.№11-00-28/05.09.2024 г.
директорът на ОПУ Смолян отказал.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу
4
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД.
Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер. В това
производство следва да бъде установено, от една страна, наличието на
валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и
застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по
застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат
установени елементите от фактическия състав на деликта. Съгласно чл. 50 ЗЗД
за вреди, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. За да се ангажира
отговорността по реда на чл. 50 ЗЗД е достатъчно да са налице следните
предпоставки: наличие на вреди; връзка между тях и дадена вещ; право на
собственост и упражняване на надзор спрямо вещта. Съдът намира, че
наличието на тези предпоставки е безспорно установено по делото.
Пътният инцидент е възникнал на републикански път (чл. 3, ал. 2 от
Закона за пътищата), който се управлява от Агенция "**" (чл. 19, ал. 1, т. 1
ЗП). Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 от ЗП, управлението на пътищата включва
организиране и осъществяване защита на пътищата. Чл. 29 от ЗП предвижда,
че Агенцията поддържа републиканските пътища съобразно транспортното
им предназначение, изискванията на движението и опазване на околната
среда, като чл. 30, ал. 1 вменява на Агенцията задължение да осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища. В § 1, т. 14 от ДР на ЗП е дадена дефиниция на понятието
"Поддържане на пътищата", според която това е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Предвид изложеното, съдът счита, че реализираното на 17.03.2020 г. ПТП е в
резултат на неизпълнение на нормативно разписани задължения на ответника,
а именно – поддържане на пътищата, включващо дейности по осигуряване на
безопасно движение по републиканската пътна мрежа, охрана и защита на
пътищата, вкл. по начин възпрепятстващ навлизането на жИ.тни.
Налице е причинно - следствена връзка между настъпилите
имуществени вреди и бездействието на ответника, представляващо
5
неизпълнение на нормативно вменени му задължения по осигуряване на
безопасно движение по републиканската пътна мрежа, охрана и защита на
пътищата. Отговорността на ответника е обективна, безвиновна, гаранционно-
обезпечителна и следва по силата на изрични законови разпоредби,
съдържащи се в Закона за пътищата. Както механизмът на причиняване на
уврежданията по процесния автомобил, така и конкретното естество на
вредите, са доказани по несъмнен начин от писмените и гласни доказателства.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че
по делото безспорно се установи наличието на застрахователен договор,
възникването на застрахователно събитие и изплащане на застрахователно
обезщетение, наличие на вреди, връзка между тях и вещта, право на
собственост и упражняване на надзор спрямо вещта.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски общо в размер на
1050 лв. /50 лв. ДТ, 600,00 лв. възнаграждение за вещо лице и 400 лв.
адвокатско възнаграждение/.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция “**", ЕИК **, със седалище и адрес на
управление **, да заплати на ЗЕАД „**" ЕАД ЕИК **, със седалище и адрес
на управление **, представлявано от И. Г. и П. Ш., сумата 122,35 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за вреди, причинени
в резултат на ПТП на 17.03.2020 г. на товарен автомобил „**“ с peг. № **
собственост на „**“ЕООД, ведно със законната лихва от завеждане на иска –
07.01.2025 г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски в размер на 1050 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Смолян.
6
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7