№ 7649
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110160404 по описа за 2022 година
Предявен е иск на правно основание чл. 411 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД с който се
иска „Дз" АД, ЕИК ***, да заплати на „ДЗИ - ООЗ" ЕАД, ЕИК ***, сумата от 400,88 лв.
главница, представляваща регресно вземане по щета № 44012132137434., ведно със
законната лихва върху главницата 08.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и разноски в настоящото производство.
В едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът , е депозирал такъв, с
който счита иска за допустим, но неоснователен като го оспорва по основание и размера.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.12.2021 г. в гр. София, след детелината за включване към гр. София посока
Кулата, водачът на МПС марка „Мицубиши", модел „Колт" с per. № РК 2431 ВН С. Б.
продължава движението си в най-дясна лента по бул. „Ботевградско шосе". В същото време
водачът на МПС марка „Сузики" модел „Витара" с per. N° СВ 5898 МС - Ивелива М., без да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и без да съобрази
тяхното положение, посока и скорост на движение, предприема рязка и внезапна маневра за
престрояване от лява в дясна пътна лента, като засича и не пропуска движещия се в нея
автомобил марка „Мицубиши", в резултат на което г-жа М. реализира по нейна вина
пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че така посочената фактическа обстановка
се установява, от последователните и логични свидетелски показания на свидетеля С. Б.,
които бяха потвърдени и от вещото лице в съдебното заседание, с оглед на което съдът ги
кредитира. В този смисъл приема за недостоверни показанията на свидетеля И. М., която
описва различен механизъм.
Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за автомобила
марка „Мицубиши", модел „Колт" с per. N° РК 2431 ВН има сключена застраховка „Каско" в
„ДЗИ - ООЗ" ЕАД - полица N° 440121131001620, а „Сузики" модел „Витара" с per. N° СВ
1
5898 МС е застрахован при ответника. Ищецът е заплатил на водача на Мицубиши", модел
„Колт" с per. № РК 2431 ВН, сумата от 385,88 лв., като към това е прибавил и 15 лв.,
ликвидационни разноски.
Според заключението на вещото лице всички увреждания са в следствие на
процесното ПТП, с изключение на десен фар и десен преден калник, като стойността на
застрахователното обезщетение на вредите, които са в пряка причинна връзка с процесното
ПТП са в размер на 754,97 лв., като съдът керидтира заключението в тази му част, като се
потвърждава, че всички вреди са в следствие на описаното птп. Посочената сума е по-
голяма от платената от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска по чл. 410, ал. 1 във вр. с чл. 411 КЗ .
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че фактите, които обуславят
възникване на главното вземане на ищеца, са: 1) наличие на валиден договор за
имуществено застраховане „Каско“; 2) настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3)
причинени щети на застрахования автомобил; 4) причинно-следствена връзка между ПТП и
щетите; 5) изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в размер на 385,88 лв..; 6) ответникът е застраховател на делинквента по
задължителната застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“, като договорът
трябва да е валиден към момента на застрахователното събитие. Тези факти са безспорно
установени в хода на делото.
Установява се по безспорен начин от доказателствата, че водачът, който е
застраховани при ответника е причина за настъпилото птп и вреди от него.
По отношение на вината на водача на лек автомобил „Сузики" модел „Витара" с per.
N° СВ 5898 МС същата се презюмира до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но
същата се установява и от описания механизъм от свидетелските показания на С. Б. и от
отговорите на вещото лице в съдебното заседание.
Спорният въпрос в случая е размерът на отговорността на ответника, който ще се
определи от пазарната стойност на вредите. По този въпрос, в хода на делото и след
направената съдебна автотехническа експертиза, става ясно, че действителният размер на
щетите е 754,97 лв., който размер е по- голям от заплатения и поискания от ищеца. По тези
причини искът е основателен и следва да се уважи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ „Дз" АД, ЕИК ***, да заплати на „ДЗИ - ООЗ"
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 400,88 лв. главница, представляваща регресно вземане по щета №
44012132137434, ведно със законната лихва върху главницата 08.11.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски в настоящото производство, както и
сумата от 810 лв., разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3