Решение по дело №154/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 157
Дата: 24 юли 2023 г.
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20237110700154
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 157

гр.Кюстендил, 24.07.2023год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти юли през  две  хиляди  двадесет  и  трета  година в състав:

 

                                                                                                                                                                                                                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:    ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря  Лидия Стоилова, като  разгледа докладваното от съдията   адм. дело № 154 по описа за 2023год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството  е по реда на чл. 73, ал.4  вр. с чл.27 от ЗУСЕФСУ във  вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“ с ЕИК  *********, седалище и адрес на управление – гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 168, ет.3,  представлявано от председателя В.К., обжалва Решение  № РД-02-14-434/03.04.2023г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО по Програма ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014-2020.  Релевирани  са доводи за незаконосъобразност на оспорения акт на основанията по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.  Сочи се липса на мотиви във връзка с констатациите за наличие на конфликт на интереси и в отговор на предявените възражения, като последното се квалифицира и като процесуално нарушение - неизпълнение на задължението от органа по чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ. Отрича се наличието на материалноправните предпоставки по чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ  във  връзка  с  дефиницията по чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Твърденията са, че неправилно органът е приел участието на определени лица в управителните органи на посочените в решението търговски дружества,  като достатъчно основание за  обосноваване на  констатациите си  за наличие на конфликт на интереси, без да изследва и докаже съществуването на пряк или косвен интерес или друга свързаност по см. на чл.61, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Прави се искане за отмяна на административния акт.

Изложените в жалбата доводи и искания се поддържат в съдебното заседание от  пълномощника на оспорващия адв. Ева Р.. Претендира се присъждане на деловодни разноски по приложен списък.

Ответникът – ръководителят  на Управляващия орган по Програма ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014-2020, чрез пълномощника си по делото старши юрисконсулт Н.И., представя писмено  становище за неоснователност на жалбата, като счита оспореното решение за законосъобразно. Приема се, че същото е издадено от компетентен орган, в писмена форма и при спазване на изискванията за съдържание и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона.  Сочи се, че  установените факти за свързаност на представителите на възложителя  с  избрания изпълнител по договора,  обосновават  изводи за наличие на потенциален конфликт на интереси в хипотезата на частен интерес, който е компрометирал обективното провеждане на процедурата. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско  възнаграждение. Предявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните,  приема за установено следното:

Между Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Управляващ орган  по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП  ТГС България - Сърбия 2014-2020г. в качеството на управляващ орган,   и   Сдружение „Правилна стъпка“  със седалище и адрес на управление: Република Сърбия, гр. Ниш в качеството на водещ партньор, е сключен договор за субсидия по инструмента за предприсъединителна помощ ІІ № РД-02-29-62/23.04.2020г.  с предмет предоставяне на субсидия за изпълнение на проект „Изграждане на капацитет за електронно обучение  в туристическия сектор в трансграничен регион“. Според чл.1, ал.2 и 3 от договора, водещият  партньор получава финансирането и поема отговорност за изпълнение на проекта в сътрудничество със партньора Кюстендилска търговско-промишлена палата. Според чл.3 и сл. от договора общата допустима сума на проекта е 121 761,50 евро, от които средствата от ИПП са 103 497,27 евро; национално съфинансиране БГ - 9543,93 евро и национално съфинансиране РС – 8720,30 евро. В  чл.15 от  договора е уредена хипотезата на конфликт на интереси с препращане към чл.61 от регламент 2018/1046, а именно: конфликт на интереси представляват всички случаи на компрометиране на безпристрастното и обективно изпълнение на функциите на финансов участник или други лица по причини, свързани със семейния и емоционален живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Сочи се, че страните поемат отговорност да предприемат всички необходими мерки за да се избегне всякакъв конфликт на интереси, като при предпоставка или съмнение за конфликт на интереси, които възникват по време на изпълнение на договора, трябва да бъдат незабавно докладвани на УО.

Бенефициерът – партньор по проекта Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“  във връзка с изпълнението на проекта и по реда на Практическото ръководство при провеждане на опростена тръжна процедура /вж. https://wikis.ec.europa.eu/display/ExactExternalWiki/ePRAG), е провел опростена тръжна процедура  с  изпращане на покана до един участник (single tender) – ЕТ „З.Ч.-Алфатур“. Според доклад от проведено проучване сред партньори и членове на Кюстендилска търговско-промишлена палата, направено с цел избор на участници, който е цитиран в оспореното решение, са идентифицирани трима търговци – „Пи ем консултинг“ ООД, „Леседи“ ООД и ЕТ „З.Ч. – А.“,  като първите две дружества  са отказали поемане на ангажимента за извършване на преводачески услуги, с оглед на което покана е изпратена до  ЕТ „З.Ч. – А.“ , който участник е избран за изпълнител. На 14.09.2020г.  между Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“  като възложител   и  ЕТ „З.Ч.-Алфатур“  като изпълнител, е сключен договор за услуга  с предмет „Осигуряване на преводачески услуги“ на стойност 6 920,00 евро с ДДС.

При проверка във връзка с констатации и препоръки от системен одит и одит на операциите за сертифицираните разходи в периода 01.07.2021г.-30.06.2022г., извършена от експерти при УО,  до ръководителя на УО е изпратено уведомление за съмнение за нередност № УТС-225/23.01.2023г.  по  т.1 от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредба за посочване на нередности във вр.с чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ – по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по см. на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 във вр.с чл.2, ал.2 от ЗУСЕФСУ.  С писмо  № 99-00-3-35/02.03.2023г.   на ръководителя на УО е уведомен възложителя  Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“ за констатираните нередности. Писмото е получено от адресата на 08.03.2023г., който в срока по чл. 73, ал.2 от ЗУСЕФСУ  депозира  писмени възражения с изх. № 05/21.03.2023г.   за  оспорване  изводите на  УО.

Следва постановяване на оспореното Решение  № РД-02-14-434/03.04.2023г., издадено от заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО по Програма ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014-2020,  с което на основание чл.73, ал.1 и чл.70, ал.1, т.1 във връзка с §5, т.4 от ДР на ЗУСЕФСУ, чл.20, ал.1 вр. с чл.4 от Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014-2020г. по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ  и §1, т.2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, е определена финансова корекция в размер на 100 %  от  стойността на допустимите  разходи  по договор за услуга с предмет „Осигуряване на преводачески услуги“, сключен на 14.09.2020г.  с  ЕТ „З.Ч. – А.“ на стойност 6 920,00 евро с ДДС.

Решението на УО за определяне на финансова корекция е мотивирано с констатации за конфликт на интереси по см. на чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ. Органът сочи, че от извършена справка в Търговския регистър и Правно-информационната система „Сиела“  е  установено, че към момента на сключване на договора с ЕТ „З.Ч. – А.“, в управителния съвет на възложителя   Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“ участват В.К.- член на УС и председател на сдружението и А.А.. От друга страна в управителния съвет на Сдружение „Браншова организация по текстил и облекло“ участват  като членове В.К.и И.П., последният е и председател на сдружението; в управителния съвет на Кооперация „Окръжен съюз на трудово-производителните кооперации“ участва И.П., а в контролния съвет на същата кооперация участва З.Ч.; в управителния съвет на „Интер Мода Трейдинг“ ОДД участват В.К., И.П. и А.А., т.е. членовете на УС на Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“  В.К.и А.А.  са съдружници  в „Интер Мода Трейдинг“ ООД  с И.П., който е член на управителния съвет на Кооперация „Окръжен съюз на трудово-производителните кооперации“, в чийто контролен съвет  членува З.Ч..  Според органа, изводът от горното е за наличие на свързаност между В.К.и А.А. в качеството им на представители на възложителя  и З.Ч.в качеството на изпълнител по договора  чрез трето лице – И.П., което компрометира избора на изпълнител и поставя под въпрос спазването на принципите за свободна конкуренция и прозрачност. Сочи се, че изложените данни, обосновават заключение за конфликт на интереси и конкретно за наличие на икономически интерес или друг пряк или косвен интерес, който е повлиял върху решението за избор на участник, до когото да бъде отправена покана за подаване на оферта, съответно върху решението за определяне на изпълнител по процедура с предмет осигуряване на преводачески услуги; че процесният договор  е сключен  при директно възлагане, в процедура  за която не е предвидена публичност, като в случая възложителят  не е изложил мотиви за адресирането на поканата именно до ЕТ „З.Ч. – А.“, въпреки, че е имал множество опции да избере друг подходящ контрагент и да изпълни задължението си за избягване /предприемане на мерки за предотвратяване на конфликт на интереси; че възложителят при провеждане на процедурата не е гарантирал зачитането на принципа на прозрачност, тъй като констатираните  обстоятелства (свързаност/достъп до пълната информация по проекта) са такива, които биха оказали влияние върху поведението на възложителя, ръководителя на екипа и изпълнителя в рамките  на процедурата. Констатациите са за това, че установените  факти  относно свързаността между лицата – възложител и изпълнител по процесния договор,  представляват обективни обстоятелства, които съответстват на съдържанието на понятието икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен интерес по смисъла на чл. 61, § 3 от Регламент 2018/1046, тъй като опорочават безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник в изпълнението на бюджета на Съюза.

В съдържанието на решението следва възпроизвеждане на дефинициите за конфликт на интереси по чл.15 от договора за субсидия, чл.2, ал.1 и ал.2  от ЗУСЕФСУ във вр. с чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 с акцент върху широката формулировка в §3 от разпоредбата, включваща израза „всякакъв друг пряк или косвен личен интерес“; върху кръга субекти  по чл.61, § 1 от Регламента, включващ финансовите участници, както  и други лица, задължени да избягват действия, които могат да породят съмнения за възможен конфликт на интереси.

Изводът на ръководителя на УО, мотивиран с изложените съображения в решението, е за доказан конфликт на интереси  по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 във вр. с чл.2, ал.2 от ЗУСЕФСУ, който е квалифициран като нередност  по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ /Наредбата/ и финансовата корекция следва да е в общ размер на 100 % от стойността на допустимите разходи по договора за услуга от 14.09.2020г., сключен с ЕТ „З.Ч. – А.“ на стойност 6 920,00 евро с ДДС. При определяне размера на финансовата  корекция, УО е приложил пропорционалния метод по чл.5, ал.1 от Наредбата.

Видно от съдържанието на издаденото решение, органът е формирал мотиви и по възраженията  на жалбоподателя, приемайки ги за неоснователни.

Решението на УО е съобщено на бенефициера Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“ на 11.04.2023г., видно от  приложеното  към преписката известие за доставяне,   а  жалбата  е  изпратена  чрез куриер на 25.04.2023г.,  т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ.

Към  административната  преписка  е  приложена  заповед    РД-02-14-195/21.02.2023г.   на  министъра  на регионалното развитие и благоустройството, с която на осн. чл.25, ал.4 от ЗА, чл.9, ал.5  от ЗУСЕФСУ  и  чл.5  от  УП на МРРБ,  е  оправомощена  Десислава  Георгиева  – заместник  министър на регионалното развитие и благоустройството да организира  и  ръководи  дейността  на УО на  програмите за трансгранично сътрудничество, вкл.  Република България – Република Сърбия,  както и  да издава всички  индивидуални административни  актове по смисъла на ЗУСЕФСУ.  

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства. Страните не спорят по фактите.

Преценката на събраните доказателства обосновава следните правни изводи:

       Жалбата е процесуално допустима - подадена  е срещу индивидуален административен акт по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, от надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд,  в преклузивния  срок  по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ .

                 Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК и на релевираните в жалбата оплаквания, съдът установява, че оспореното решение  е издадено от компетентен орган, в писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и с целта на закона, поради  което е  незаконосъобразен административен акт на основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Съображенията за това са следните:

Решението е постановено от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност. Предметният обхват в чл.1, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ определя закона като приложим по отношение правилата за налагане на финансови корекции във връзка с управление на средствата от ЕФСУ.  Съгласно чл.9, ал.1 и ал.5 от ЗУСЕФСУ органи за управление и контрол на средствата от ЕФСУ  са управляващите органи /УО/, счетоводните  органи и одитните органи. Част от дейностите, възложени на УО включват извършване на финансови корекции. Ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО или определено от него лице. С представената заповед    РД-02-14-195/21.02.2023г.   на  министъра  на регионалното развитие и благоустройството, на издателя  на оспореното решение са предоставени правомощия  на ръководител на УО на  програмите за трансгранично сътрудничество, вкл.  Република България – Република Сърбия,  и  издател на ИАА по ЗУСЕФСУ. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер от ръководителя на УО, одобрил проекта. Страните не спорят относно компетентността.

При издаване на оспореното решение са спазени изискванията на чл.73, ал.1 и ал.3 от ЗУСЕФСУ за мотивирана писмена форма.  Доводите на жалбоподателя за липса на мотиви са неоснователни. Решението отговоря и на общите изисквания за писмена форма по чл.59, ал.2 от АПК. Съдържа имената и длъжността на издателя, неговият адресат, фактически и правни основания за издаване и ясно волеизявление на органа. Налице е корелация между фактически обстоятелства  и  разпоредителна част. Недоказани от анализа на съдържанието на обжалвания ИАА са оплакванията в жалбата за необсъждане на възраженията  на бенефициера. Видно е, че органът е формирал изводи за неоснователност на същите.

Решението е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, вкл. на процедурата по чл.73, ал.2 и ал.3 от ЗУСЕФСУ. Преди издаване на решението органът е дал възможност на Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“ да представи писмени възражения по установените нарушения при осъществения контрол за законосъобразност на процедурата, както и по основателността и размера на финансовата корекция.  Писмото на органа с № 99-00-3-35/02.03.2023г.  е поставило начало на административното производство за издаване на оспорения ИАА и в него се съдържат всички обективирани в акта фактически обстоятелства по преписката.  Засегнатото лице  е реализирало правото си на участие и защита чрез изпращане на възражения с  писмо изх. № 05/21.03.2023г.   

Оспореното решение противоречи  на материалния закон.

С решението на ръководителя на УО е определена финансова корекция на бенефициера Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“ на основание чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, която норма  въвежда правилото за пълна или частична отмяна на финансовата подкрепа със средства от ЕФСУ  при наличие на конкретно посочени основания, между които по т.1  е когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Горното основание съставлява нередност  съгласно чл.70, ал.3 от ЗУСЕФСУ.  Легално определение на понятието "нередност" се съдържа в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. "Нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. 

От анализа на приложимото  право, се извеждат елементите от фактическия състав на нередността, а именно: действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза.  Според практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС),  нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й, като гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. Съгласно нормата на чл.71, ал.1 от ЗУСЕФСУ, чрез финансовата корекция се отменя финансовата подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фонове или се намалява размерът на допустимите разходи, т.е. променя се основата, на която се изчислява договореният процент финансова подкрепа, защото на финансиране подлежат само допустимите разходи.  Съгласно чл.72, ал.1 и ал.5 от ЗУСЕФСУ, при определяне размера на финансовите корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕФСУ, а минималните и максималните стойности на процентните показатели са определени с акта по чл.70, ал.2 от ЗУСЕФСУ, който е Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Наредбата/.

 В случая органът е посочил като основание състава на нередност по т.1 от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата -  по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Съгласно правилото на чл.2, ал.2 от ЗУСЕФСУ, при управлението на средствата от ЕФСУ не се допуска конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046. Налице е препращане към  Регламента, чието наименование е Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година
за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Съгласно чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, параграф 1,  финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. Съгласно чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, параграф  3,  за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.

В контекста на относимата за казуса правната регламентация, преценката на  доказателствата по делото, обосновава  изводи  за недоказаност на конфликт на интереси по см. на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Формираните  мотиви  в обратен смисъл, обективирани в оспореното решение на ръководителя на УО, съдът счита за   незаконосъобразни.   Видно е, че констатациите си за наличие на конфликт на интереси органът  свързва  единствено с данните в Търговския регистър и Правно-информационната  система „Сиела“  за  състава на управителните органи на бенефициера  Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“ към датата на сключване на процесния договор с ЕТ „З.Ч. – А.“, от една страна, с данните от същите източници за членовете на  управителните и контролни органи на други субекти, а именно  Сдружение „Браншова организация по текстил и облекло“, Кооперация „Окръжен съюз на трудово-производителните кооперации“ и „Интер Мода Трейдинг“ ОДД, от друга страна. Съпоставката на горната информация установява  приетите за доказани факти за това, че членовете на УС на Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“  В.К.и А.А.  управляват  заедно и поотделно Сдружение „Браншова организация по текстил и облекло“ и  „Интер Мода Трейдинг“ ОДД, съвместно с лицето И.П. като член на УС, а последният участва в управителния съвет на Кооперация „Окръжен съюз на трудово-производителните кооперации“,  в  чийто контролен  съвет  участва  З.Ч., която в качеството си на ЕТ „З.Ч.-Алфатур“ е изпълнител по процесния договор за преводачески услуги, сключен с бенефициера в процедура с изпращане на покана.  Изложените фактически обстоятелства са безспорни,  но същите не доказват правилността на формираните изводи за конфликт на интереси. Според органа, в случая е налице  свързаност между В.К.и А.А.  като представители на възложителя  и З.Ч.като  изпълнител по договора  чрез трето лице – И.П., което компрометира избора на изпълнител и поставя под въпрос спазването на принципите за свободна конкуренция и прозрачност. Сочи се, че изложените данни, обосновават заключение за доказан  икономически интерес или друг пряк или косвен интерес, който е повлиял върху решението на възложителя.  Следва възпроизвеждане на относими към конфликта на интереси дефиниции в договора за субсидия, ЗУСЕФСУ и Регламент  (ЕС) 2018/1046, но без привръзка с  конкретни факти по казуса. 

Съдът счита, че  мотивите в оспореното решение  не съответстват на събраните доказателства. Издателят на административния акт, излагайки факти за свързаност на лицата, не е изследвал и анализирал по какъв начин тези факти сочат на конфликт на интереси по определението, дадено в чл. 61 от Регламента. Действително, съгласно чл.61, §1 от Регламент (ЕС) 2018/1046,  кръгът лица, по отношение на които се приема за  недопустимо да извършват действия, поставящи ги в конфликт на интереси е твърде широк, но в случая  няма пряка  връзка   между  бенефициера  и  изпълнителя, а свързаността им чрез трето лице И.П. сама по себе си не  установява  упражнено влияние върху изхода от проведената процедура.  По принцип формулировката на чл. 61, § 3 от Регламент  (ЕС) 2018/1046,  включваща израза "всякакъв друг пряк или косвен личен интерес", е по-широка и надхвърля пряката връзка между бенефициера и конкретното лице. В случая обаче органът не е изследвал съдържанието на такава твърдяна връзка, още повече, че по правило,  функциите на членовете на контролните органи на дружествата и кооперациите, както е случаят със З.Ч.,  спрямо управителните съвети,  чийто член е И.П.,  са  такива по проверка за законност на дейността им  и  не  предполага  преследване на общи интереси или цели.   Не е доказано, а не е и ясно, как  горната свързаност е повлияла  на решението на  Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“  да  отправи  покана за участие в процедурата на  ЕТ „З.Ч. – А.“.  Както се посочи, разпоредбата на чл.61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е приложима, когато се установи опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансовия участник по причини, свързани с икономически или друг пряк или косвен личен интерес.  Необходими са доказателства, а не само предположения, че  съществуват  причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес,  които  да са се отразили върху обективността на избора на бенефициера. Това е необходимо, защото освен степента на близост до процеса на вземане на решения трябва да бъдат отчитани и други важни аспекти като значението на упражняваните отговорности, функционалните връзки и естеството на процеса на вземане на решения и тяхната прозрачност - дали могат да бъдат обективно проследени стъпките за взимане на това решение. Всички тези аспекти несъмнено оказват влияние върху обективното възприятие за конфликт на интереси. По смисъла на чл. 61 от Регламента се изисква установяване именно на обективното възприятие за конфликт на интереси, който трябва да се основава на конкретни аргументи и доказателства.

Ръководителят на УО само е посочил наличие на свързаност  между  изпълнителя с лице, с което членовете на УС на бенефициера, управляват други дружества, въз основа на която е извел извод за опорочаване на обективното и безпристрастно провеждане на процедурата. Тези изводи не са доказани в производството. Не е достатъчно създадена ситуация, основана на служебни връзки, винаги да бъде възприемана като конфликт на интереси. Тя трябва да бъде проучена задълбочено, а не изводът да се формира само върху констатирана свързаност на лица. Съдът счита, че изследваната връзка не е относима към процеса на предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, като  отчита и насока 104 от Финансовия регламент, според която понятието „конфликт на интереси“ следва да се използва единствено за случаите, в които лице или субект с отговорности по изпълнение на бюджета, одит или контрол или длъжностно лице или служител на институция на Съюза или на националните органи на всяко равнище се намира в такава ситуация. Органът е посочил установените от него и неоспорени факти, но не е аргументирал извод защо приема наличие на конфликт на интереси. Не е изложил конкретни съображения по какъв начин се проявява икономическият интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Видно от съдържанието на оспореното решение, в преобладаващата си част мотивите възпроизвеждат  дефинициите за конфликт на интереси  в разпоредбите  на   Регламент (ЕС) 2018/1046, договора за субсидия и практическото ръководство при провеждане на процедурата single tender. Тук е мястото да се посочи, че видът на процедурата не предполага публичност и значителна конкурентна среда, но в случая възложителят  е  извършил проучване с цел избор на участници, като са идентифицирани трима търговци, но двама от тях са  отказали поемане на ангажимента за извършване на преводачески услуги, с оглед на което покана е изпратена до  ЕТ „З.Ч. – А.“, който участник е избран за изпълнител. При горните обстоятелства, признати от органа, изводите му, че  възложителят при провеждане на процедурата не е гарантирал зачитането на принципа на прозрачност,   са необосновани и неправилни.

С оглед на изложеното, съдът счита, че в случая не е доказано наличието на конфликт на интереси и липсва основание за налагане на финансова корекция на сдружението по чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ. Оспореното решение е  постановено в противоречие  с материалния закон. Същото не съответства и на целта на закона, а именно  защита  на финансовите средства от неоправдано разходване и спазването на финансова дисциплина. Понятието „конфликт на интереси“ е свързано с принципите на добро управление, прозрачност и равно третиране, а при  отсъствието на доказателства за конфликт на интереси, както в случая, лишаването на бенефициера от допустими разходи  е  в противоречие с правилата за финансова подкрепа със  средствата от ЕФСУ. Налице са основанията за отмяната  на оспореното решение по чл. 146, т.4 и т.5 от АПК.

Предвид  изхода от спора  и на осн. 143, ал.1 от АПК,  в  полза на жалбоподателя съдът присъжда  деловодни разноски в размер на 1308, 27лв., платими от МРРБ. Същите включват  108,27лв. за платена държавна такса по жалбата и 1200,00лв. – адвокатско възнаграждение.  Последното е  под  минимума по чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1  от 9.07.2004г.  за  минималните размери на адвокатските възнаграждения и възражението на пълномощника на ответника за прекомерност, е неоснователно.

На ответника не се следват деловодни разноски.

Мотивиран  от  горното и  на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

 

    Р     Е    Ш    И:

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ,  по оспорването с жалбата на Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“,  Решение   № РД-02-14-434/03.04.2023г.  на  заместник  министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО по Програма ИНТЕРРЕГ ИПП България - Сърбия 2014-2020.   

ОСЪЖДА Министерството на регионалното развитие и благоустройството  да заплати  на  Сдружение „Кюстендилска търговско-промишлена палата“  с ЕИК  *********, седалище и адрес на управление – гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 168, ет.3,  деловодни разноски в размер на 1308, 27лв., от които 108,27лв.  - държавна такса по жалбата и 1200,00лв. – адвокатско възнаграждение..

                 Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

                      Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: