№ 389
гр. Плевен, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
гражданско дело № 20244400500476 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Г. П. Р., ЕГН **********
от гр.П., ж.к.”Д.”, № *, вх”*”, ап.* срещу решение на РС-Плевен
№541/29.04.2024г., постановено по гр.д. №5369/2023г. по описа на същия съд.
С горепосоченото съдебно решение ответникът Г. П. Р. е осъдена да
заплати в полза на ищеца Д. М. М. сума в размер на 6 381,76лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, търпени в периода ***. –
***., изразили се в пропусната полза да бъде реализиран доход от пролетно
или есенно оранжерийно производство на краставици, като е отхвърлен иска
за имуществени вреди в останалата част до пълния претендиран размер от
8400лв. и за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 2 000лв.,
като неоснователен и недоказан.
Със същото решение на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Г. П. Р.
е осъдена да заплати на ищеца Д. М. М. направените деловодни разноски в
исковото производство в общ размер 72,16лв., съразмерно с уважената и
отхвърлена част от иска, по компенсация.
В депозираната въззивна жалба жалбоподателят поддържа, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради което моли
съдът частично да отмени същото, като вместо него да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск. Посочва, че като незаконна е била приета
само надстроената част на лятната кухня с височина 1 метър, съгласно
приложената по делото Заповед от ***г. на зам.-кмета на гр. П., както и че
същата е около 6кв.м., поради което счита, че засенчването от нея е
незначително и същата не се явява основен източник на засенчването, както е
1
приел Районен съд-Плевен. Излага съображения и че РС-Плевен неправилно е
приел, че виновното неизпълнение на задължението за премахване на стряхата
на жилищната сграда и изграждането на покрива на същата като калканен,
съгласно предписаното в приложения към делото Изпълнителен лист
№262148/06.08.2021г. по гр.д.№5404/2020г. по описа на Районен съд – Плевен
е причинило вреда на ищеца. Ответникът твърди и, че първоинстанционното
съдебно решение е неправилно, с оглед липсата на доказване на пропуснатите
ползи. В заключение моли съдът да отмени частично обжалваното решение в
осъдителната му част.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивникът не се
явява лично, представлява се от адв. М. И. от АК-Плевен. Процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа така подадената въззивна жалба.
Представя писмено доказателство – писмо от ***г. от Община П., прието по
делото. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Д.
М. М. е подал писмен отговор. Счита, че решението на първоинстанционния
съд е правилно, поради което смята, че същото следва да бъде потвърдено, а
жалбата да бъде отхвърлена. Счита, че по делото е установено, че основното
засенчване идва от незаконната надстройка на лятната кухня и в малка степен
на жилищната сграда.
В съдебно заседание на 12.09.2024г. въззиваемата страна се явява лично
и с процесуален представител – адв. Л. Т. от АК-Плевен. Поддържа
изложеното в отговора на въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Същото е неправилно, поради следните съображения:
За разглеждане пред Районен съд – Плевен е предявен осъдителен иск по
чл.45 от ЗЗД за присъждане на сумата от 8400лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода ***-***., както и
2000лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени в
резултат на виновно неправомерно поведение за неизпълнение на съдебни и
административни актове.
За да постанови обжалваното решение, Районен съд – гр. Плевен е
изложил подробни съображения, след извършен внимателен анализ на
приложените по делото доказателства.
РС-Плевен е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми
2
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, уреден в
нормата на чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно виновно деяние, вреда,
причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди.
В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице
виновно противоправно деяние от страна на ответника в спора, изразяващо се
в извършване на ремонтни дейности по стопанска сграда с идентификатор
***, разположена в имота на ответника, без вземане на предварително
разрешение за строеж, издадено от главния архитект на база на представено
съгласно чл.147 от ЗУТ Конструктивно становище. Така извършените
ремонтни дейности, изразяващи се в надстрояване на съществуващата в имота
на ответницата стопанска сграда с идентификатор ***, съгласно заключението
на вещото лице, изготвило назначената в първоинстанционното разглеждане
на делото съдебно-техническата експертиза, приета и неоспорена от страните,
представлява „основен ремонт“ по смисъла на §5, т.42 от ДР на ЗУТ и за
извършването му е било необходимо разрешение за строеж. Представена е и
Заповед №РД-12-280/15.06.2018г. на Кмета на Община П., с която е било
наредено на М. Й- Л., който към момента на издаване на заповедта е бил
съсобственик с ответника при равни права на описания по-горе имот, да
премахне незаконен строеж, представляващ надстройка над съществуваща
лятна кухня и пристройка към нея и приведе покривната конструкция и
височина на сградата в първоначалния й вид. В тази връзка правилни са
мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на виновно
противоправно действие, което се намира в причинно-следствена връзка с
вредите.
Неоснователно е в тази насока оплакването на жалбоподателката, че
засенчването от незаконното надстрояване на притежаваната от нея жилищна
сграда е незначително и същата не се явява основен източник на засенчването.
За изясняване на спорните обстоятелства е изслушано заключението по
допусната допълнителна съдебно-агрономическа експертиза. Според
експертното заключение, огрявана от слънце е само половината от горната
част на сводестия покрив, което е недостатъчно за осигуряване на оптимален
топлинен режим за отглеждането на краставици или други оранжерийни
растения. Вещото лице е посочило, че констатираното засенчване се получава
от сградата в имота на ответницата.
Настоящият съдебен състав счита за основателно възражението,
направено с настоящата въззивна жалба за недоказаност на пропуснатите
ползи да бъде реализиран доход от пролетно или есенно оранжерийно
производство на краставици. Сред материалите по делото не са налице
доказателства, които да установяват началния период на засаждане на
продукцията, нито факта, че продукцията е била засадена именно с цел
реализиране на доход от продажбата й, както и че ищецът е регистриран като
земеделски производител.
При деликтната отговорност правото на обезщетение за пропуснати
ползи се извежда от разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, която предвижда
обезщетяване на „всички вреди”, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото
от деликта лице, каквато възможност е очертана в назначената и приета по
делото съдебно-счетоводна екпертиза, сама по себе си не е достатъчна, за да
3
се приеме наличието на пропусната полза. Съгласно задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. на ВКС
по т. д. № 3/2021 г., ОСГТК дали пропуснатата полза е щяла да бъде
реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни
факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича
тази възможност и които в конкретния случай ищецът не е ангажирал. В
проекто-доклада по делото, приет за окончателен и несопорен от страните,
съдът надлежно е определил, че в доказателствената тежест на ищеца е да
докаже причинените му имуществени и неимуществени вреди.
По отношение на представеното от страна на жалбоподателя писмено
доказателство, а именно писмо от ***г. от Община П., съдът счита същото за
неотносимо към настоящия съдебен спор, като в същото се излага становище
на Община П. по повод отправени молби от страна на жалбоподателя до нея.
След като е достигнал до други правни изводи, РС-Плевен е постановил
едно неправилно решение. Същото следва да бъде отменено, в частта, в която
Г. П. Р. е осъдена да заплати на Д. М. М., ЕГН ********** на осн. чл.45 ЗЗД
сума в размер на 6 381,76лв, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, търпени в периода ***. – ***., изразили се в пропусната полза да бъде
реализиран доход от пролетно или есенно оранжерийно производство на
краставици. Така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Решението следва да бъде потвърдено в
останалата част.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 72,16лв. след
извършена съдебна компенсация. В полза на ответника възниква право на
разноски за вещи лица в размер на 970лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер на по 700лв. или общо 1 670лв.
Жалбоподателят е направил искане за разноски пред въззивната съдебна
инстанция в размер на 127,64лв. за платена държавна такса, като на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК същите следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК решение
№541/29.04.2024г. на Плевенски Районен съд, постановено по гр.д.
№5369/2023г. по описа на същия съд, в частта, с която Г. П. Р., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Д. М. М., ЕГН ********** на осн. чл.45
ЗЗД сума в размер на 6 381,76лв, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, търпени в периода ***. – ***., изразили се в пропусната
полза да бъде реализиран доход от пролетно или есенно оранжерийно
производство на краставици и в частта, с която Г. П. Р., ЕГН ********** е
осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца разноски в размер
на 72,16лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. М., ЕГН **********, от гр.П.,
ул.”Б.” №* иск с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу Г. П. Р., ЕГН
********** за присъждане на сума в размер на 8 400лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, търпени в периода ***. – ***., изразили
се в пропусната полза да бъде реализиран доход от пролетно или есенно
оранжерийно производство на краставици.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното съдебно решение в останала
част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. М. М., ЕГН **********
да заплати на Г. П. Р., ЕГН ********** сума в размер на 1 797,64лв.,
представляващи сторените съдебно-деловодни разноски във въззивната
инстанция и неприсъдената част от разноските за производството пред
Районен съд-Плевен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС съгласно чл.
280 ал.3, т. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5