Р Е Ш Е Н И Е
№…………………/……….02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Варна, Шести касационен
състав, в публичното съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря Ангелина
Георгиева и прокурор Катя Петрова от
Варненска окръжна прокуратура, като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН к.н.а.х.д. № 25 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, срещу решение № 846/10.11.2021 г. по НАХД №
2007 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, ХV състав, с което e отменено наказателно
постановление № 03-012740/19.08.2020 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Вида груп“ ООД с
БУЛСТАТ ********* е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000
/пет хиляди/ лв. С решението Дирекция „Инспекция по труда“ Варна е осъдена
да заплати на „Вида груп“ ООД сумата от 580 /петстотин и осемдесет/ лв и е оставено без уважение искането на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба са изложени подробни
аргументи в защита на тезата за неправилност на въззивното решение. Изразено е
становище, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин е
установено, че от обективна страна санкционираното лице - „Вида груп“ ООД, има
качеството на работодател по отношение на лицето Х.М.А., както и че от
обективна страна е осъществен съставът на описаното в АУАН и в НП
административно нарушение на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, независимо
от наличието на сключен между тях трудов договор. Сочи се, че в разглеждания случай неприложими
са както чл.9, ал.2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, така и чл.28 от ЗАНН с
оглед характера на самото нарушение, което е от категорията на т. нар. „на
просто извършване“, за осъществяване на които е достатъчно да се установи по
категоричен начин, че в действителността са се проявили всички съставомерни
белези на описания в правната норма фактически състав. Като е достигнал до
противоположни изводи, въззивният съд е постановил неправилно решение, което
противоречи на материалния закон. Подчертава се, че оспореното НП е издадено в
предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемия минимум реквизити,
съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. На основание изложеното е формиран
петитум за отмяна решението на ВРС и да се постанови друго по съществото на
правния спор, с което процесното НП да се потвърди като законосъобразно
издадено. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът - Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, се представлява от процесуален представител –
Д. О.- К. на длъжност началник отдел „АИПО“ в Дирекция „ИТ“ – Варна, която в
пледоарията си по същество поддържа касационната жалба. Претендира искането за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора.
Ответникът по касация - „Вида груп“ ООД,
редовно призовани, за него представител не се явява. Пред настоящия тричленен
състав е депозиран писмен отговор на касационната жалба, подписан от адв. М. Ж.
в качеството на процесуален представител на ответника. Касационната жалба се
оспорва като неоснователна. Иска се от касационната инстанция да остави в сила
решението на ВРС.
Участващият в съдебно заседание представител
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на
касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение. В
допълнение сочи, че подложеното на касационен контрол решение на ВРС съдържа
противоречиви мотиви, което също е основание за отмяната му като неправилно.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата
за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е
основателна по следните съображения:
Производството пред Районен съд – Варна е
образувано по повод постъпила от „Вида Груп“ ООД – гр.
Варна, ЕИК *********, представлявано от Л.Й. Р., против НП № 03 – 012740/
19.08.2020 г.,
издадено от директора на Дирекция „ИТ” – гр. Варна, с което за нарушение на
чл. 63, ал.2 от КТ на основание чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/
лева.
Административно-наказателната отговорност
на „Вида Груп“ ООД – гр. Варна е ангажирана за това, че при извършена на
10.08.2020 г. проверка за спазване на трудовото законодателство в изграждан от дружеството строителен обект – жилищна
сграда, находяща се в гр. Варна, УПИ І – 1053, с идентификатор 10135.1501.1053,
кв. 338, е установено трима работника да извършват различни строителни
дейности. Работниците напуснали строителния обект веднага щом забелязали
проверяващите органи. В рамките на същия ден била извършена повторна проверка в
същия строителен обект, при която Х.М.А. се е намирал на строежа и при
попълване на декларация в 11:40 ч., е отбелязал в нея елементите на трудово
правоотношение: работи за „Вида Груп“ ООД – гр.Варна като строителен работник с
работно време от 8:30 ч. до 17:00 ч. с почивни дни събота и неделя, с месечно
трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Посочил, че има сключен трудов
договор с дружеството. В действителност такъв е представен с №645/07.08.2020г.,
според който работника е трябвало да се яви на работа на 11.08.2020г.
Налице е и уведомление до НАП за
регистрация на трудовия договор, което е било изпратено на 10.08.2020 г., в 10:38
ч., но липсват доказателства същото да е било връчено на работника преди
постъпване на работа, както изисква разпоредбата на чл.63 ал.1 от Кодекса на труда
/КТ/. Описаното деяние е квалифицирано от служителите на Дирекция „ИТ“ – Варна
като нарушение на посочената разпоредба - чл.63 ал.2 от КТ, за което срещу
„Вида Груп“ ООД е съставен АУАН.
При проведения съдебен контрол за
законосъобразност на НП, Варненският районен съд е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, при спазване на законоустановената форма и в
законоустановения срок, но е приел, че спрямо извършеното нарушение са налице
всички основания деянието да се квалифицира като малозначително по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК, вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната му обществена
опасност – трудовият договор между страните в трудовото правоотношение е
сключен преди датата на проверката, и уведомлението до НАП е подадено също
преди часа на проверката. Въззивният съд е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, позовавайки се на Тълкувателно решение
№1/12.12.2007г. на Върховния административен съд, постановено по тълк.дело
№1/2005г.
Съгласно чл. 218 АПК, в настоящето производство
съдът като касационна инстанция се произнася по посочените в жалбата касационни
основания и служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалният закон. Решението е валидно и допустимо. Първостепенният
съд правилно е изяснил релевантните за изхода на правния спор факти, но е
постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон, което е
основание за отмяната му.
В разглеждания случай, страните не спорят, че към датата и часа на
извършване на проверката на строителния обект – 10.08.2020 г. в 11:40 ч. между
санкционирания работодател „Вида груп“ ООД и работника Х.М.А. има валидно
сключен трудов договор № 645 от 07.08.2020 година. В трудовия договор е
записано, че на 07.08.2020 г. работникът е получил екземпляр от него, както и
копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, като е уговорено Х.А. да постъпи на
работа на 11.08.2020г.
Видно от представената по делото справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ, трудовият договор с лицето Хр. А. е
регистриран в ТД на НАП гр.Варна на 10.08.2020 г. в 10:38 часа, което
опровергава записаното в подписания от двете страни трудов договор за връчване
на уведомлението още на 07.08.2020г.
При правилно установена фактическа
обстановка за извършено нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, ВРС е направил
неправилна преценка за приложение на чл.9, ал.2 от НК, вр.чл.11 от ЗАНН, които
се явяват общи разпоредби спрямо специалната на чл.415в ал.2 от КТ, която
изключва като маловажни нарушенията
на чл. 61, ал. 1, чл.62, ал. 1 и 3
и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.
В Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г.,
постановено по тълкувателно дело №7/2010г., Върховния административен съд изрично е посочил: „Следва да се отбележи и че специалният състав по глава ХІХ,
раздел ІІ от КТ на „маловажно” административно нарушение по чл. 415в КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
„Маловажните” нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два
основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по
реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административно-наказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а
налагане на същото по вид административно наказание – парична санкция, но в многократно
по–нисък размер.“.
Следователно, касаторът е санкциониран за нарушение на чл.
63, ал.2 от КТ, което не се явява „маловажен случай“, по смисъла на чл. 415в от КТ, доколкото попада сред предвидени в ал. 2 изключения, спрямо които нормата на
чл.28 от ЗАНН е неприложима.
Преценявайки справедливостта на наложената
имуществена санкция в размер значително над минималния по чл.414 ал.3 от КТ,
при липсата на данни за извършени други нарушения от същия вид от
санкционирания работодател, както и това, че нарушението е отстранено още в
деня на проверката, мотивират настоящия касационен състав на Административен
съд – Варна да приеме, че наложената от АНО имуществена санкция в размер на
5000 /пет хиляди/ лева е несправедливо завишена като за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция, според чл.12 от ЗАНН, е достатъчно на
нарушителя за бъде наложено наказание в определения от закона минимум – 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
При този изход на спора основателно се
явява искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции, което следва да бъде определено на основание чл. 63, ал. 3 и 5
от ЗАНН във връзка с чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ минимум
– 80 лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, общо – 160 /сто и
шестдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.7, т. 4 от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК
Административен съд - Варна, VІ-ти
касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 846/10.11.2021 г. по НАХД № 20213110202007
по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
03-012740/19.08.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”
– гр. Варна, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на „Вида груп“ ООД с
БУЛСТАТ ********* е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000
/пет хиляди/ лв. като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Вида груп“ ООД с БУЛСТАТ ********* да
заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна разноски за
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия Дарина Рачева, член на VІ касационен състав
на Административен съд – Варна
По к.н.а.х.д. № 25 по описа на Административен съд – Варна за 2022 година
Не съм съгласна с изводите на мнозинството от касационния състав относно неприложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН в настоящия случай.
Конкретното нарушение, за което е водено административнонаказателното производство е по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
Чл. 415в от Кодекса на труда съдържа специални правила за маловажност на нарушения по Кодекса на труда, но има конкретен предметен обхват, очертан в ал. 2 на този член. От този предметен обхват са изрично изключени няколко нарушения, сред които тези по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.
Няма спор, че за конкретното нарушение не може да се прилага нормата на чл. 415в от Кодекса на труда.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по т.д. № 7/2010 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС, специалният състав на чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Тази неприложимост обаче се отнася само за нарушенията, включени в предметния обхват на чл. 415в от КТ. След като в този обхват не влизат нарушенията по чл. 63, ал. 2 от КТ, за тях на общо основание може да се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Индивидуализацията на наказанията е основен принцип при упражняване на държавната принуда. Специалната разпоредба на чл. 415в от КТ, която дерогира общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, като всяка дерогация следва да се тълкува стриктно и във връзка с точно определения й предметен обхват. Ето защо по отношение на нарушенията по чл. 63, ал. 2 от КТ, които са извън обхвата на дерогацията по чл. 415в от КТ, чл. 28 от ЗАНН се прилага.
Обстоятелствата, при които е извършено конкретното нарушение, изцяло изпълняват критериите за особено ниска степен на обществена опасност, която го определя като маловажен случай и налага прилагането на чл. 28 от ЗАНН, както е направил районният съд с въззивното решение.
Член на състава:
(Д. Рачева)