№ 6366
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20231100111437 по описа за 2023 година
иск с пр.осн. чл. 108 от ЗС:
Ищецът – Б. П. Б., твърди, че била собственик на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в гр. София, административен район „Оборище", на улица
*******, но съгласно удостоверението за идентичност - вход "Б", на ъгъла на бул. „Васил
2
Левски", (бивш „Толбухин“) на 6 етаж, със застроена площ от 146,38 м, състоящ се от
четири стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи: изток - калкан на сградата на ул.
*******, запад - ап. № 10, собственост на Ж.М. Г., Р.Б.Г. и К.Б.Г., север - двор на
кооперацията, юг - ул. „Оборище", както и 5,18 % ид.ч. от сградата и от правото на строеж
върху държавно дворно място, представляващо парцел VII от квартал 536 по плана на гр.
София, местността "Центъра", който апартамент е заснет и нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010г. на
изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелен обект с идентификатор
68134.407.20.2.9, с адрес: гр. София, район *******, апартамент 9, находящ се в сграда 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.407.20, с предназначение на
самостоятелен обект: Жилище, апартамент на едно ниво, при съседи: на същия етаж - обект
с идентификатор 68134.407.20.2.10, под обекта: 68134.407.20.2.7, над обекта:
68134.407.20.2.11.
Правото на собственост върху процесния имот придобила въз основа на давностно
владение, като след обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК, като на
04.07.2023г. бил съставен нотариален акт за собственост (Нотариалния акт от 04.07.2023г. с
№ 180, том IX, рег. № 19601, дело № 1578/2023г. на нотариус М.Г., с рег. № 622 по описа на
1
НК, вписан в Агенция по вписванията на 05.07.2023г.).
Ответниците владеели имот без да имат основание за това.
На 21.10.2003г. ищцата сключила с Н. И. в., ЕГН **********, споразумение, по
силата на което, с нейни лични и на родители парични средства, му предоставила сума в
размер на 45 830 Евро (€), която да използва за закупуването на процесния имот. Това било
сторено на 26.11.2003г.
С купувача имало изрична уговорка, че жилището всъщност е нейно. Сделката била
привидна.
По отношение на г-н Х. бил предявен осъдителен иск (гр. дело № 2482/2014г. по
описа на СГС, ТО, VI-17 състав).
Имотът бил предмет на изпълнително производство, а след това възложен на
ответниците - Х. Б. Д., С. Б. Д. и Р. Б. Д..
Моли да се признае по отношение на тях, че е собственик и да се осъдят да
предадат владението.
Ответникът – Х. Б. Д., оспорва иска:
- ищеццата била премълчала съзнателно релевантни факти. Тя била присъединен
взискател в изпълнителното производство;
- Н. в. манифестирал, че имотът е само негов;
- ответниците не владеели имота. Той бил продаден на 25.10.2023г.;
- оспорва уговорката между ищцата и г-н в. (тя била антидатирана и изготвена за
целите на процеса), както и предоставянето от г-жа Б. на сумата, описана в исковата молба;
- оспорва, че ищцата е владяла за себе си;
- навежда и множество други правни и фактически доводи.
Ответниците - С. Б. Д. и Р. Б. Д., оспорват иска и излагат относителни идентични на
първия ответник доводи.
Третото лице-помагач на ищеца - Н. И. в., не се ангажира със становище.
Третото лице-помагач на тези ответници – В. В. С., не се ангажира със становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
1. Жилището, находящо се на ул. „Оборище“, описано в исковата молба, е закупено от
Н. И. в. на 26.11.2023г. (НА – л. 78).
По отношение на него ищцата се е снабдила с НА от 04.07.2023г. за собственост на
недвижим имот, придобит въз основа на давностно владение (л. 6). Документацията по
нотариалното производство е представена (л. 431-75). Там има Протоколи със свидетелски
показания. Лъжествителестването пред нотариус не е уредено като хипотеза на чл. 290 от
2
НК, поради което не следва да се сезира ПРБ (арг. от чл. 205 он НПК). Съображения за
изводите на решаващия орган в тази насока, са изложени по-долу.
Самите показания, в този си вид са недопустими, поради което и не са съобразени в
това производство (Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по
конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани
извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело - решение № 84-II от
05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. №
30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на
ВКС; Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Решение № 66
от 12.03.2015г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014г., IV г.о., ГК; Определение № 374 от
01.04.2010г. по гр.д. № 34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 241 от 07.04.2011г. по т.д.
№ 840/2010г., I т.о. на ВКС и Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д. № 937/2009г., I т.о.
на ВКС).
На 21.10.2023г. г-н в. и г-жа Б. са сключили споразумение, от което е видно, че
жилището всъщност е на ищцата. Т.е. използвана е фигурата на косвено представителство.
Документът е оспорен като антидатиран – доказателства в тази насока от страна на ищеца
не са ангажирани (чл. 154 от ГПК).
Ищцата е регистрирана на адреса на 11.07.2012г.
Жилището е изнесено на публична продан на 19.09.2023г. и съответно е продадено, с
оглед дълг на г-н в. (Справка за отдалечен достъп по данни на ИР). Според Съобщение за
изготвено постановление за възлагане, ищцата е била присъединен взискател на публичната
продан (л. 23, аналогично – Молби, л. 252 и л. 254).
Въводът е от 09.10.2023г. (л. 24).
Г-н в. е манифестирал, че жилището е негово – Решение на СГС № 526 от
26.10.2021г. по гр.д. № 6484/2021г. Там е посочено, че според формалния собственик, това
било единственото му жилище. Идентична е ситуацията с Решение № 808 на СГС от
14.12.2021г. по гр.д. № 20211100514129/21г.; Решение № 235 на СГС от 09.02.2022г. по гр.д.
№ 20221100500591/22г.; Решение № 2987 от 31.10.2022г. на СГС по гр.д. №
20221100503251/22г. (в случая ищцата е била насрещна страна, която не се е ангажирала със
становище – л. 88, а предмет на делото е постъпила сума от публичната продан по
отношение на процесното жилище) / решението е потвърдено от САС с такова № 457 от
12.04.2023г. по ч.гр.д. № 20231000500449/23г.; Решение № 4561 от 18.08.2023г. на СГС по
гр.д. № 20231100506359/23г.; Спогодба от 20.03.2020г. (л. 385); Решение № 17.09.2020г. на
СГС по ч.гр.д. № 8997/2020г.; молба на г-на в. от 15.12.2021г. (л. 402); Декларация от
11.05.2021г. (л. 406); Решение № 260210 на СГС от 29.03.2024г. по гр.д. № 10802/2020г.
И ищецът и г-н Н. в. са декларирали, че живеят в жилището, считано от 06.06.2012г.
на семейни начала (не се спори, че имат и дете), а жилището е индивидуална собственост
на първия (л. 113). В същия смисъл е и декларация на ищцата от 15.12.2021г. (л. 405-9).
Предвид факта, че става въпрос за семейство, искането за разпитът на едното трето лице по
реда на чл. 176 от ГПК (доказателственото искане на ищцата) е най-малкото неуместно.
3
„Неизгодните“ за него процесуално релевантни факти (че някаква причина не е собственик
на жилището), всъщност биха ползвали семейния му интерес.
На 25.10.2023г. жилището е препродадено на В. С. (НА от 25.10.2023г. / л. 114), като
предаваното е сторено на 30.10.2023г. (л. 118).
Тезата на ищцата е била предмет и на О. № 15322 от 15.12.2023г. по ч.гр.д. №
20231100512735/23г. Жалбата е депозирана на 12.10.2023г. и е оставена без разглеждане.
Тома периодът на давностене е 20 години.
По отношение изявленията на г-н в. (опровергаващи тезата, заложена в исковата
молба) и на ищцата (чл. 175 от ГПК), с които се признава, че жилището е на първия, едва ли
изброяването по-горе е изчерпателно.
Ищцата е адвокат (Молба - л. 283).
2. Относно първото о.с.з. от 09.04.2024г. от страна на ищцата е депозирано искане за
отлагане на делото, ведно с Болничен лист, поради отпуск по болест (световъртеж от
централен произход) за периода от 05.04.2024г. до 18.04.2024г. Документът няма
отбелязване, че заболяването не позволява явяването пред пред орган на съдебната власт
(изискване на чл. 18, ал. 2 от НМЕ).
Такъв документ е представен впоследствие (л. 492), но при направено оспорване от
страна на ответниците (о.с.з. от 10.09.2024г.). Самият документ е изготвен, за да послужи по
НОХД № 9/21г. по описа на ОСМонтана, а делото е било насрочено на 21.06.2021г.
Изходящият номер е от 09.04.2024г. Става въпрос за компютърно изготвена бланка,
попълнена частично отново с техническо средство (издадено от … МЦ „Деница“ …ЛКК …
обща …) и ръкописно (СГС – гр. София) Относно подобни документи е взето отношение в
Решение № 458/01.06.2010 г., по гр.д. № 1299/2009 г., на III г.о.; и Решение №
352/06.07.2010г., по гр.д. № 189/2009г., на II г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Въпреки направено възражение, документът предвидимо не е заверен с „вярно с
оригинала“. Съдържанието му е странно. Ако той е съществувал към датата на първото о.с.з.
е следвало да бъде представен тогава, а не в следващото, за да се санира констатиран
пропуск. Най-вероятно обаче документът допълнително е допълнен или издаден за целите
на процеса, каквато всъщност е и тезата на ответниците.
от правна страна:
1. Ревандикацията (rei vindikatio) е иск, с който невладеещият собственик иска от
владелеца на неговата вещ предаването на владението въз основа на своето право на
собственост. Следователно, за да бъде уважен искът ищецът следва да докаже, че е
собственик и че ответникът владее без основание.
Ищцата следваше да установи, че е владяла жилището поне 10 години. Нищо подобно
не е сторено.
Това, което се установява, е:
4
- между ищцата и нейния партньор има сключено споразумение, което житейски ги
ползва. То няма установена сигурна дата, което означава, че от гледна точка на процеса би
могло да бъде изготвено и към момента на представянето му по делото.
Самото споразумение би имало значение само във вътрешните отношения между
страните по него, но не би могло да се противопостави на трети добросъвестни лица.
- придобиваната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост. Фактическият състав включва два елемента: владение и изтичане на определен
срок. Съответно, владението има два елемента: обективен елемент (corpus) – упражняване
на фактическа власт и субективен елемент (animus) – намерение за своене на вещта. Тъй
като намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл.
69 от ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Държателят (лицето, което осъществява
фактическа власт върху имота, но няма намерение да го свои) не може да придобие имот по
давност, независимо от продължителността на държането. Лицето, което в израз на
добросъседство, взаимопомощ или приятелство, е било допуснато собственика да живее и да
ползва имота заедно с него, също не е владелец и не може да придобие този имот по давност
независимо от срока на държането. В този случай са налице т.нар. търпими действия или
заем за послужване (това именно е настоящата хипотеза), а не владение.
При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението: непрекъснато, спокойно (да не е установено по насилствен
начин), явно (да не е установено по скрит начин), несъмнително и с намерение да се държи
вещта като своя (Решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342 от 2011 г. на ВКС, Второ
г.о., постано-вено по чл. 290 от ГПК).
Всъщност няма никакво владение от страна на ищеца. Всяко нейно признание за
неизгоден за нея факт (посоченото в „от фактическа страна“) би прекъснало давността, което
означава, че след съответното волеизявление 10 годишният срок би следвало да започне от
начало. Последната констатирана подобна проява на г-жа Б. е от 15.12.2021г. Особено
показателно е поведението ù в изпълнителното производство, насочено срещу жилището, в
която тя е взискател.
Своенето представлява демонстрация по отношение на всеки, че неговият обект се
счита собствен от лицето, което владее. Поведението на ищцата, считано от влизането ù в
жилището до 2021г., е че приема, че апартаментът е на партньора ù, т.е. няма никакви данни
за animus. Отнова следва да се споделят аргументите, изложени от ответниците.
При установяване на обективната истина, съдът може да си служи и с човешки
презумпции (praesumptiones hominis) - Решение № 400/13.04.55 г., по гр.д. № 1962/55 г., на I
г.о.). Така, неустановените от закона предположения не са нищо друго освен заключения на
съдията за истинност на един оспорен факт от наличните установени и потвърдени факти.
Поведението на ищеца цели единствено да запази семейното жилище, което не означава, че
не представлява флагрантно нарушение на чл. 3 от ГПК (още повече, че г-жа Б. е юрист).
5
Или, искът е неоснователен.
2. Отмяната на констативния нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
е законна последица от отхвърлянето на иска за собственост (в ТР № 3 от 29.11.2012 г. по т.
д. № 3/2012 г. на ОСГК, ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150/1985 г. на ОСГК на ВС;
(1522-95-ІV, 412-86-І и Определение № 348 от 6.06.2016г. на ВКС по гр. д. № 933/2016г., I
г.о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова и Решение № 265319 от 10.08.2021г. на
СГС по в.гр.д. № 16122/2017г.).
по разноските:
При този изход на спора, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от
ответниците разноски – 11 067,50 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК). Идентичността на
процесуалните позиции, предвид субективното съединяване на искове, е без значение
Аргумент в тази насока е и споменатата изключително груба процесуална злоупотреба от
странна ищеца.
Относно недоказаните разноски са приложими т. 1 и т. 11 от ТР от 6.11.2013г., т.д. №
6/2012г.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Б. П. Б., ЕГН **********, гр. София, ул. „*******,
съд.адр.: гр. София, ул. „*******, чрез адв. Р., e-mail: *******.com (ЕПЕП – л. 502), срещу Х.
Б. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. „*******, С. Б. Д., австрийски гражданин, родена на
*******г., паспорт №: *******, с постоянен адрес: гр. Виена, Австрия, ул. „*******, и Р. Б.
Д., ЕГН **********, и с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******, всички ответници с общ
съд.адр.: гр. София 1000, район „Средец“, ул. ******* чрез адв. Б., e-mail: **********
(ЕПЕП – л. 54), иск с пр.осн. чл. 108 от ЗС, да се признае правото на собственост на ищеца и
да се предаде владението по отношение на: АПАРТАМЕНТ № 9 (девет), находящ се в гр.
София, административен район „Оборище", на улица Оборище № 1 (едно), във вход А, но
съгласно удостоверението за идентичност - вход "Б", на ъгъла на бул. „Васил Левски", (бивш
„Толбухин“) на 6 (шести) етаж, със застроена площ от 146,38 (сто четиридесет и шест цяло и
2
тридесет и осем стотни) м, състоящ се от четири стаи, хол, кухня и сервизни помещения,
при съседи: изток - калкан на сградата на ул. *******, запад - ап. № 10, собственост на Ж.М.
Г., Р.Б.Г. и К.Б.Г., север - двор на кооперацията, юг - ул. „Оборище", както и 5,18 % (пет цяло
и осемнадесет стотни върху сто) ид.ч. от сградата и от правото на строеж върху държавно
дворно място, представляващо парцел VII (седми) от квартал 536 (петстотин тридесет и
шест) по плана на гр. София, местността "Центъра", който апартамент е заснет и нанесен в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
6
45/ 09.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелен обект с
идентификатор 68134.407.20.2.9 (шест осем едно три четири точка четири нула седем точка
две нула точка две точка девет), с адрес: гр. София, район ******* (шест), апартамент 9
(девет), находящ се в сграда 2 (две), разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.407.20, с предназначение на самостоятелен обект: Жилище, апартамент на едно ниво,
при съседи: на същия етаж - обект с идентификатор 68134.407.20.2.10, под обекта:
68134.407.20.2.7, над обекта: 68134.407.20.2.11., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, НА за собственост върху Недвижим
имот, придобит въз основание на давностно владение № 180, т. IX, рег. № 19601, д. №
1578/23г. на нотариус М.Г., рег. № 622 от НК при СРС, с който Б. П. Б., ЕГН **********, е
призната за собственик на апартамента по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б. П. Б., ЕГН **********, гр. София,
ул. „*******, съд.адр.: гр. София, ул. „*******, чрез адв. Р., e-mail: *******.com (ЕПЕП – л.
502), да заплати на Х. Б. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. „*******, С. Б. Д., австрийски
гражданин, родена на *******г., паспорт №: *******, с постоянен адрес: гр. Виена, Австрия,
ул. „*******, и Р. Б. Д., ЕГН **********, и с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******,
всички ответници с общ съд.адр.: гр. София 1000, район „Средец“, ул. ******* чрез адв. Б.,
e-mail: ********** (ЕПЕП – л. 54), сумата от 11 067,50 (единадесет хиляди шестдесет и
седем лева и петдесет стотинки) лева, сторени деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи:
- на ищеца – Н. И. в., ЕГН **********, гр. София, ул. „*******; и
- на ответниците (С. Б. Д. и Р. Б. Д.) - В. В. С., ЕГН **********, гр. София, ул.
*******, съд.адр.: гр. София, бул. „******* чрез адв. П..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7