Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София 27.07.2022
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II
ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
СВЕТОСЛАВ
НИКОЛОВ
при участието на секретаря Христина Боровинова
и прокурора Мария Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Николова
в.н.о.х. дело
№ 231 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318
и сл. вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба, подадена от служебния защитник на
подсъдимия В.И.С. – адв. П.А., срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. №
427/2019 г. по описа районен съд – С..
С
обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия С. за виновен
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за
това че на неустановена дата в периода от 06.03.2019 г. до 16.03.2019 г. от
помещение, обособено като лятна кухня, намиращо се в имот, находящ се в с. Р.,
община С. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 68,05 лв. от владението
на И. А. К. и П. С. К. от гр. С., без тяхно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като кражбата е извършена чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот (разбита е входната врата на кухнята) и кражбата
представлява опасен рецидив, за което при условията на чл. 58а НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да изтърпи на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС при първоначален строг режим. На
подсъдимия са възложени направените по наказателното производство разноски.
Недоволен
от присъдата е останал подсъдимият и неговият защитник (служебен), който в
срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба. С жалбата се иска отмяна на
присъдата поради недоказаност на обвинението и постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. Алтернативно се претендира несправедливост на наложеното наказание с
искане за прилагането на чл. 55 НК. Приложението на чл. 55 НК при
индивидуализацията на наказанието се аргументира с ниската стойност на предмета
на престъплението и подбудите за извършването му – откраднати са хранителни
продукти, с които подсъдимият се нахранил.
Не са
постъпили възражения срещу жалбата.
Не са предявени искания за
събиране на доказателства.
В съдебно заседание
представителят на С.о.п. оспорва въззивната жалба, като счита присъдата за
правилна, законосъобразна и обоснована. Намира, че направените самопризнания по
реда на чл. 371, т. 2 НПК и събраните доказателства на ДП установяват авторството
на подсъдимия на деянието. Отчита, че въпреки ниската стойност на предмета на
престъплението, деянието е извършено в хипотезата на опасен рецидив и при
наличие на двадесет предходни осъждания. Намира, че първоинстанционният съд
правилно е обсъдил елементите от субективната страна на деянието.
Служебният защитник – адв. А.,
моли за отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимия за невинен.
Счита, че са допуснати процесуални нарушения, по съображения, изложени в жалбата,
и че е налице непълнота на доказателствата. Намира наложеното наказание за явно
несправедливо с оглед ниската обща стойност на вещите, представляващи
хранителни стоки, с които подсъдимият е целял да се нахрани. Моли за намаляване
размера на наказанието, като бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 3 месеца на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Подсъдимият поддържа
становището на защитника си. В последната си дума моли за намаляване на
наказанието.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по правилата на Глава двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, с което е била инициирана диференцираната процедура за разглеждане на наказателното дело по глава Двадесет и седма НПК – чл. 371, т. 2 НПК. Първоинстанционният съд, след като е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил по предвидения процесуален ред по чл. 372, ал. 4 НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалните действия на страните и на съда, свързани с проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, са извършени при стриктно съблюдаване на процесуалните правила и са надлежно документирани в съдебния протокол.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, правилно първоинстанционният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство.
При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, които са доказателствено аргументирани и не се налага подробното им преповтаряне.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Свидетелите И. К. и съпругата му П. К. живеят в гр. С. и притежават наследствен имот в с. Р., общ. С.. В него имало изградена едноетажна къща и стопанска постройка, до която била изградена лятна кухня. В близост до тях живеел подс. В.С., по прякор „Ватенката“. В периода от 06.03.2019 г. до 16.03.2019 г. семейство К. не са посещавали вилата си.
През този период (06.03.2019 г. до 16.03.2019 г.), след празника „Сирни заговезни“, подс. С. излязъл да търси храна. Минавайки покрай вилата на семейство К., той се досетил, че те по-рядко посещават вилата си през зимата и решил да проникне вътре. Прескочил оградата, счупил една от плоскостите на вратата на лятната кухня и влязъл в помещението. Претършувал кухненските шкафове и взел от там 5 кг брашно „Кастело“, 1 кг ориз „Фамилекс“, пакет фиде „Ефеф“, килограм смучещи бонбони „Асорти“, кутия от 200 гр. кафе „Нова Бразилия“, две бутилки ракия „Ямболска гроздова“ и алармена система с две дистанционни управления. След това напуснал имота, отишъл си вкъщи и изял хранителните продукти, а по-късно изхвърлил алармата, защото не му била нужна.
На 16.03.2019 г. около 15:30 ч. К. отишли до вилата си и установили, че прозорецът на лятната кухня е отворен, а плоскостта на входната врата на същото помещение /с размери 50х60 см/ - счупена. Проверили кухненските шкафове и установили, че липсват хранителни продукти и напитки. За случая те веднага уведомили РУМВР-С., откъдето била изпратена дежурна оперативно-следствена група. Извършен е оглед на местопроизшествието.
Общата стойност на отнетите вещи възлиза на 68,05 лв., установена от съдебно-оценителната експертиза /л. 33-34 от ДП/.
Подсъдимият В.И.С., ЕГН: **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, живее в гр. С., кв. С.о, бл. 20, ет. 1, ап. 3.
В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, първоинстанционният съд е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации и е изложил аргументирани съображения защо ги приема. Съдът е анализирал събраните доказателствени източници, които напълно подкрепят самопризнанието на подсъдимия и обосновават несъмнено установената фактическа обстановка относно извършването на деянието и авторството му от подсъдимия. Доводите на защитата, че при установените факти, до които се отнася и самопризнанието на подсъдимия, не се доказва авторството на подсъдимия на деянието, освен че са в противоречие с направеното самопризнание и само поради това недопустими (Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС), почиват изцяло на невярна интерпретация на фактите.
Като е установил правилно фактическата обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи относно нейната правна квалификация и е изложил изчерпателни доводи, аргументиращи поотделно наличието на обективните и субективни признаци на престъплението и авторството му от подсъдимия.
От обективна страна е налице деяние, съставляващо противозаконно отнемане от владението на другиго на чужди движими вещи, без съгласието на лицето, което ги държи. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението „кражба“, като при описаните по-горе време и място е отнел от владението на К. вещи на обща стойност 68,05 лв., като кражбата е извършена чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот - разбита е входната врата на кухнята, с което се релевират обективните признаци на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
От справка за съдимост (л. 40-46 от ДП) се установява, че преди да извърши кражбата по настоящето дело, подсъдимият е осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и е бил осъждан два и повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, което обосновава квалификацията на кражбата като опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК и обосновава правоприлагането на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
От субективна страна първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимият В.С. е извършил деянието виновно – при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че прекъсва владението на собствениците на движимите вещи, предмет на престъплението, без съгласието им, както и че движимите вещи са чужди. Той е предвиждал преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно този престъпен резултат. Подсъдимият е действал с намерение противозаконно да присвои чуждите движими вещи, тъй като след деянието фактически се е разпоредил с тях.
За извършеното престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години,
като първоинстанционният съд е определил и наложил на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от две години, прилагайки разпоредбата на чл. 58а,
ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2, вр. чл. 371, т. 2 НПК. Първоинстанционният съд не
е посочил изрично, но се подразбира, че е индивидуализирал наказанието при
условията на чл. 54 НК, при отчитане единствено на отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, при което е определил наказание лишаване от свобода в
долните граници на предвиденото, а именно лишаване от свобода за срок от три
години, което е намалил с една трета по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК на две
години.
При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд правилно е отчел като отегчаващи обстоятелствата, свързани с тежко обремененото съдебно минало на подсъдимия, извън осъжданията, обосноваващи квалификацията на деянието като опасен рецидив; недобрите характеристични данни за него; липсата на трудова заетост. Напълно игнорирани са останали обаче редица други обстоятелства, релевантни към въпроса за вида и характера на наказанието, което следва да понесе подсъдимия. Първият съд не е отчел изобщо наличието смекчаващи обстоятелства, а такива в действителност са налице. Конкретно като смекчаващо обстоятелство следва да се вземе предвид изключително ниската стойност на предмета на престъплението – 68,05 лв. и вида на отнетите вещи – хранителни продукти, както и мотивите на подсъдимия за извършване на деянието – искал е да се нахрани, тъй като е нямало какво да яде, не е разполагал и със средства, за да си купи храна. Тук не следва да се пренебрегва и фактът, че тежко обремененото съдебно минало на подсъдимия и липсата на натрупан трудов опит значително намаляват възможностите му да си намери работа и да получава легални доходи за издръжка. С други думи решението му да извърши кражба на хранителни продукти е мотивирано от материалната оскъдица, в която живее. Тези обстоятелства въззивната инстанция отчита като изключителни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК, обосноваващи наказание под предвидения законов минимум, съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца.
Индивидуализираното при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказание на подсъдимия се явява по-благоприятно в сравнение с приложението на чл. 58а, ал. 1 НК. В този случай, ако съдът, съобразно разпоредбата на чл. 54 НК, определи наказание лишаване от свобода в минималния размер на предвиденото, а именно три години, и го намали с една трета по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК, то ще следва да наложи лишаване от свобода за срок от две години, както е сторил първоинстанционният съд. При това положение въззивният съд съобрази разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК и приложи разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като последната се явява по-благоприятна за подсъдимия.
Наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца въззивният съд счете за напълно съответно на тежестта на извършеното и достатъчно, за да постигне целите по чл. 36 НК. Това наказание подсъдимият ще следва да изтърпи при първоначален строг режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, както е определил и първият съд.
Изложеното въвежда основанията по чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК за изменение
на обжалваната присъда като се намали размерът на наложеното наказание
„лишаване от свобода” с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на три месеца.
Присъдата е правилна и в частта за разноските, като
първият съд на основание 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия да заплати по
сметка на ОД МВР – С. сумата в размер на 58,80 лв. за направени разноски по
делото в досъдебната фаза.
При изложените съображения
обжалваният съдебен акт следва да бъде изменен в частта относно наказанието и
потвърден в останалата част като правилен.
Воден от горното и на
основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1 и чл. 338 НПК Софийският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 22/28.07.2020 г., постановена по н.о.х.д.
№ 427/2019 г. по описа на РС-С., като намалява наказанието лишаване от свобода
на три месеца на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.