№ 1883
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В.В.АЛ.
при участието на секретаря С.Г.Н.
като разгледа докладваното от В.В.АЛ. Гражданско дело № 20231110131869
по описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
02.02.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Ал.
при секретаря Симона Николова, като разгледа докладваното от съдия В.Ал. гр. дело №
31869/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „С“ АД срещу Ц. Л. Ц, в която се твърди, че страните се
намирали в облигационно отношение, възникнало по силата на договор при общи условия,
като ищецът бил предоставял на ответника ВиК услуги, а именно - за доставена питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Поддържа, че ответникът има качеството
на потребител на ВиК услуги, съобразно общите условия и Наредба № 4 за обект –
недвижим имот, находящ се в гр. Н, ул. „К“ № 14, вх. А, ап. 11, аб. № *********. Навежда
доводи, че ежемесечно се фактурирали потребените ВиК услуги за имота, като за период от
23.08.2021 г. до 21.08.2022 г. задължението на ответника било в размер на 861,70 лева.
Сочи, че тъй като задължението не било платено своевременно била дължима мораторна
лихва в размер на 46,65 лева за периода 23.09.2021 г. до 21.08.2022 г. Излага съображения,
1
че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, от което извежда правния си интерес да
предяви настоящия установителен иск. Иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи претендираната сума, както и да бъдат присъдени сторените разноски по делото,
както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от особения
представител на ответника, като претенциите се оспорват. Твърди, че няма сключен договор,
като се установявало и то само от представената справка, че евентуалните права върху имота
били не повече от 1/2 ид. ч. Поддържа, че няма данни дали за процесния период все още е
бил собственик или вещен ползвател на имота. Навежда доводи, че няма доказателства за
това, че е налице общ водомер, съответно да са спазени изисквания за доставка и отвеждане
на вода и отчитането й. Излага съображения, че няма данни за наличието на отчитането на
водомерите, съответно как е извършвано и че СТЕ отговаря на изискванията. Твърди, че не
е ясно как са изчислени сумите, което обосновава подробно. Иска отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр.
чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на ВиК услуги – за доставка на питейна вода, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните
стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2.
продавачът да е доставил ВиК услуги – за доставка на питейна вода, за отвеждането на
отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съдът намира, че доколкото качеството собственик, съответно лице с учредено
вещно право на строеж или ползване е предпоставка за възникване на твърдяното от ищеца
договорно облигационно отношение, то именно той носи тежестта да докаже, че ответникът
има това качество. В случая по делото не са ангажирани, респ. не са събрани доказателства,
че ответника е собственик или лице с учредено вещно право на строеж или ползване за
обект – недвижим имот, находящ се в гр. Н, ул. „К“ № 14, вх. А, ап. 11, аб. № *********,
поради което и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът
следва да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК.
В случая единствено е предоставена справка от Агенция по вписванията чрез
отдалечен достъп по лице (лист 5-7 от делото), която справка не представлява пълно и
2
главно доказване, а единствено индиция за наличието на вещни права, доколкото при
персоналната система по вписванията, в нотариалните книги, каквито са тези водени от
Агенция по вписванията, се вписват единствено юридически факти, а не права, както при
реалната система на вписванията. В този смисъл, дали юридическият факт е породил
действия или не, респективно, какво правно действие, не може да се установи пълно и
главно от посочената справка. В тази насока трябва да се спомене, че косвеното доказване
или така нареченото още доказване по индиции, изисква изграждането на верига от косвени
доказателства, която безпротиворечиво да води до извод, че твърденият юридически факт, за
който е разпределена доказателствената тежест, действително се е осъществил в
обективната действителност, което обстоятелство не може да се установи пълно и главно от
ангажираната по делото справка от Агенция по вписванията.
Представената по делото справка от служба по вписванията по лице за ответниика е
само индиция, че ответникът е собственик на имота. За разлика от реалната система на
вписванията, при която от вписването в имотния регистър по имот може да се направи
извод, че пълно и главно е доказано, че лицето посочено за собственик е такъв, доколкото и
обективното право предвижда подобно действие на реалната система, то при персоналната
система на вписванията, действието на вписването е единствено, за да се даде гласност, че
едно обстоятелство се е осъществило в обективната действителност – че е сключена
определена сделка, че е наложена определена вещна или облигационна тежест и т. н. Дали
обаче, тези обстоятелства реално са породили правният си ефект, респ. дали страдат от
пороци е въпрос, които подлежи на самостоятелно разглеждане и не може да се изведе от
факта на вписването по персоналната партида на едно лице. Следва да се отбележи, че в
случая от представената справка, не може да се направи и извод какъв е титула за
собственост или учредено вещно право на ползване на ответника, тъй като по партидата
единствено е вписана възбрана – без яснота дали същата е обезпечителна или изпълнителна.
Фактът на вписването на ипотека или възбрана не може пълно и главно да изясни нито
титула за собственост, респ. за наличието на ограничено вещно право на ответника, нито да
установи, че същият притежава такова, доколкото съобразно изясненото в т. 5 от
Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК
„Принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на
ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или
запор.“. В тази насока трябва да се изясни, че справката може да се ползва само като може да
се ползва като индиция, че са налице вещни права, при съвкупната й преценка с останалите
доказателства по делото (каквито практически липсват), същата не може да изгради верига
от косвени доказателства, които да доведат до еднозначен извод, че ответника е собственик
или вещен ползвател на имота – в този смисъл Решение № 61/01.03.2016 г. по гр. дело №
4578/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010
г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 31/09.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на ІІІ-то
гр. отд. на ВКС и решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на ІV-то гр. отд.
на ВКС, с които е разяснено понятието „пълно доказване“ и как то се постига с косвени
доказателства.
Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването
или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква
3
при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното
доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в
съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде
осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства
пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.
Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено – т. нар. индиции
или доказателствени факти. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в
съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените
доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени
доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените
средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като
гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени,
писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или
категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански процес не предвижда
предустановени или формални доказателства. Те се преценяват поотделно, но и в
съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване може да се осъществи и само при
косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени,
достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без
съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на истината относно
фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато
доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то
е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у
съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се
осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват
релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от обективната
действителност, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден
в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото не е доказана първата материална
предпоставка, то е безпредметно изясняването на втората материална предпоставка с оглед
на която е прието и неоспорено заключението на комплексна СТЕ и ССчЕ, която преценена
съобразно чл. 202 ГПК, следва принципно да бъде кредитирана. За пълнота обаче трябва да
се посочи, че от заключението по СТЕ в техническата част се установява, че ищецът е
начислявал суми за процесния период „на база“.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К,
4
наричани за краткост „общи условия“, се определят редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води. В случая
по делото не е представен препис от общите условия, които са били актуални за процесния
период, поради което и съдът не може да приеме, че е доказано пълно и главно, че ищецът е
спазил условията, за да извършва отчитането на потребената В и К услуга „на база“, поради
което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Отделно от това следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 30 от
Наредба № 4 изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а
за сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази
наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и
загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. В тази насока трябва да се вземе
предвид и разпоредбата на чл. 35, ал. 1-6 от Наредба № 4, съгласно която показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия
или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е
по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на
длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в
жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора. При
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия
представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. При отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. В случая ищецът нито
е сочил, коя от хипотезите е налице, за да се извършва служебно отчитане на водомера – т.
нар. „отчитане на база“, нито е ангажирал каквито и да било писмени или други
доказателствени средства, за да се установи наличието на предпоставките за това.
Следователно, дори първата предпоставка да беше налице, то искът отново е неоснователен,
тъй като не са доказани предпоставките за отчитане на потребената вода при т. нар. „база“.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По отношение акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва, съдът
намира, че същата е обусловена от изхода на делото по правния спор по главния
(обуславящият) иск. След като неоснователен е обуславящият иск, то такъв се явява и
акцесорния (обусловения) иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира присъждането на
деловодни разноски разполага само ответникът, но същият нито е поискал присъждането на
такива, нито е представил доказателства за реалното им заплащане, поради което такива на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „С“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бил. „Ц*****“ № 159, БЦИ, ет. 2 и 3 срещу Ц. Л. Ц, ЕГН:
**********, с адрес: гр. Н, ул. „К“ № 14, вх. А, ет. 3, ап. 11, за признаване за установено на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр.
чл. 318, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Л. Ц, ЕГН: **********,
дължи на „С“ ЕАД, ЕИК: ********, сумата от 861,70 лева, представляващи цена на
незаплатени ВиК услуги по доставка и отвеждане на питейна вода по договор при общи
условия за периода от 23.08.2021 г. до 21.08.2022 г. за недвижим имот, находящ се в гр. Н,
ул. „К“ № 14, вх. А, ап. 11, аб. № *********, както и сумата от 46,65 лева, представляващи
мораторна лихва за периода от 23.09.2021 г. до 21.08.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.11.2022 г. по ч. гр. д. №
62506/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6