Р Е Ш Е Н И Е
№845
Гр. Перник, 29.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела А., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02210 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Топлофикация – Перник“ АД, срещу С.А.Д.
и К.Н.Д.,***, кумулативно обективно и субективно пасивно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на ищцовото дружество
сумата от по 819,05 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***за периода от 01.05.2011 г. до
30.04.2014 г. и сумата от по 224,59
лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 16.04.2015 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 31.10.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 07425/2017 г. по описа на Районен съд
– Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, в
качеството им на потребители – клиенти за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответниците топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирма за дялово
разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия,
отдадена от общите части и сградна инсталация и за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачите не са изпълнили насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия в общ размер от 1 638,10 лв. и на падежа –
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл.
41, ал. 1 от приложимите Общи условия потребителите дължат и обезщетение за
забава в размер на законната мораторна лихва, възлизаща на сума в общ размер от
449,17 лв. за периода от 30.06.2011 г. до 16.05.2015 г. Посочва, че двамата
ответници дължат заплащането на сумите при условията на разделност, всеки по
½ част от общото задължение за процесните периоди, съответно по 819,05
лв. за главница и по 224,59 лв. за законна лихва за забава. С тези съображения
ищецът отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за
дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът К.Н.Д. оспорва изцяло исковите претенции по основание
при твърдението, че между него и ищцовото дружество през процесния период не е
съществувало облигационно правоотношение, тъй като той не е живял в имота и на
негово име няма открита партида. Оспорва и дължимостта на сумите с
възражението, че са погасени по давност. Намира за приложим към вземанията
тригодишния давностен период по чл. 111, б. „в“, предл. 2-ро ЗЗД, с оглед характера
им на периодични платежи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
писмен отговор и от ответницата С.А.Д., в който същата оспорва предявените
искове при твърдението, че няма качеството потребител на топлинна енергия,
доколкото имотът изцяло е бил във владение на други лица. Навежда доводи за
погасяване на процесните вземания с тригодишна погасителна давност, при
съобразяване датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК.
В
съдебното заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си юрк. Е.М.,
поддържа предявените искови претенции, счита същите за доказани по основание и
размер и отправя искане за уважаването им. Претендира присъждане на направените
разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответницата
С.А., редовно призована, не се явява лично, а се представлява от пълномощника
си адв. В.К.. От името на доверителката си същата оспорва исковите претенции,
поддържайки, че събраните по делото доказателства водят до извод за погасяване
на вземанията по давност. Отправя искане за присъждане на сторените по
делото разноски съгласно списък, инкорпориран в отговора на исковата молба.
Ответникът К.Д., редовно призован, не се явява
лично. Пълномощникът му
адв. С.В. оспорва от името на доверителя си насочените срещу него
установителни претенции, отправяйки искане за отхвърлянето им като
неоснователни поради липсата на доказателства същият да е бил ползвател на
топлинна енергия през исковия период, както и поради погасяване на вземанията по давност преди депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно и субективно пасивно съединяване помежду им, с искане
за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания
на ищеца срещу ответниците, при условията на разделна отговорност помежду им –
всеки по ½ част, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 07425/2017 г. по описа на Районен
съд – Перник. Съдът, като съобрази, че възраженията на двамата длъжници срещу
дължимостта на исковите суми са подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че за
ищеца е налице интерес от исканото установяване.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, възникването и
съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответниците,
имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано
от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума, а допълнително по акцесорния иск за лихва –
изпадането на ответниците в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот. Съдържанието на това правоотношение се определя от законовите норми и от
публично известни и одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните
клаузи, като източник на права и задължения между страните, съгласно чл. 150,
ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане
на 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
волеизявление на клиента за приемането им.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение.
Както
вече беше изяснено, с отговорите на исковата молба всеки от ответниците оспорва
съществуването през процесния период на облигационноправна обвързаност между него
и топлофикационното дружество.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 199, том IV, дело № 1160 от 06.04.1994 г. на нотариус И.Н.при
Районен съд – Перник, Н.А.Н. – майка на ответниците /съгласно данните от
Удостоверение за наследници с изх. № 2642/31.05.2013 г., издадено от Община
Перник и приобщено към доказателствената съвкупност/, в качеството си на
купувач, е придобила собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 79, находящ се в***. Изяснява се, че Н. е починала на
28.05.2013 г. като след смърта си е оставила за свои законни наследници
низходящите си от първа степен – дъщеря си С.А.Д. и сина си К.Н.Д. –
ответниците в настоящото производство. В представеното и прието по делото
удостоверение за наследници е отразено, че към момента на смъртта си
наследодателката им е била разведена.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че през една част от исковия период, а именно
за времето от 01.05.2011 г. до 27.05.2013 г. собственик на процесния
топлоснабден недвижим имот е била майката на ответниците Н. Н., а след смъртта
ѝ, считано от 28.05.2013 г. по силата на наследството правоприемство собствеността
е преминала в полза на нейните законни наследници – ответниците, при равни
дялове или по ½ ид. част – арг. чл. 5, ал. 1 Закона за наследството. Тук
е мястото да се отбележи, че по делото не се твърди, а и не се установява
последващо прехвърляне на права върху имота. Следователно, тези лица, в
качеството им на собственици на имота през съответната част от процесния период
и на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ са се намирали в облигационноправно отношение
с ищцовото топлофикационно дружество във връзка с доставката на топлинна
енергия до недвижимия имот и за тях поначало е съществувало задължение да
заплащат нейната стойност в случай на извършена доставка. Доколкото към
настоящия момент наследодателката на ответниците Д. и Д. е починала и с оглед
твърденията на ищеца за неплащане на процесните суми, то на основание чл. 60,
ал. 1 ЗН същите като нейни наследници принципно носят отговорност за процесните
задължения съобразно дяловете си от наследството – за ½ част от
задължението за съответния период. В тази връзка съдът намира за неоснователни
доводите на ответника Д. за отсъствието на облигационно правоотношение с ищеца,
обосновано с твърдението, че е не е живял в имота и на негово име не е била
открита партида. Правната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ определя като потребител
на топлинна енергия, а с това и като страна по правоотношението, възникнало по
повод доставката ѝ, собственикът на топлоснабдения имот, без да провежда
разграничение реално същият ползва ли имота, освен в хипотеза на учредено вещно
право на ползване, каквото в случая не се твърди и не се доказва от ответната
страна, съответно да отдава значение на факта на чие име е открита партидата
при продавача. Предвид това, в настоящия случай за съществуването на
облигационно правоотношение между ищеца и ответниците е правноирелевантен фактът,
че не те, а трето за процеса лице е титуляр на партидата, обстоятелство, от
значение за отговорността между предишния и настоящия собственик в случай на
прехвърляне на собствеността. По същите правни съображения съдът счита за
неоснователно и оспорването на ответницата Д. на качеството потребител,
основано на твърдението, че имотът бил във владение на други лица. По делото не
се твръди, а и не са ангажирани доказателства за учредено вещно право на
ползване върху жилището, което единствено е от естество да породи отговорност
за заплащане стойността на доставената топлинна енергия за лицето, ползващо
имота, а не за собственика му. Обикновеното владение разбирано като фактическо
състояние по ползване на имота съобразно предназначението му не е
регламентирано от законодателя като факт, правещ ползвателя потребител по см.
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Изложената
фактическа обстановка дава основание за извод, че през релевантния период ответниците
К.Д. и С.Д. са страни по облигацинното правоотношение с „Топлофикация – Перник“ АД и като такива
отговарят за заплащане цената на доставената до имота топлинна енергия според
дяловете си в съсобствеността.
Така
установената по делото облигационноправна обвързаност между страните обуславя
произнасянето на съда по въпроса относно реалната доставка на топлинна енергия
до имота на ответниците и нейната стойност. С оглед изричното становище на последните,
обективирано в отговорите на исковата молба, с проекто-доклада по делото,
обективиран в определението на съда от 14.06.2018 г., постановено по реда на
чл. 146 ГПК, обявен за окончателен с протоколно определение от 12.07.2018 г., това
обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Изложеното
обуславя извода, че за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. до имота на
ответниците е била доставена топлинна енергия, чиято цена за всеки от тях възлиза
на сумата от по 819,05 лв. /½ част от общия дълг/ за която дължимото
обезщетение за забава за перида от 30.06.2011 г. до 16.04.2015 г. възлиза на
сумата от по 224,59 лв. /½ част от общия дълг/.
Изясни
се, че с писмените отговори всеки от тях е въвел правопогасяващо възражение с
твърдението, че вземанията са недължими като погасени по давност. Съдът, при
анализ на събраните по делото доказателства, намира тези доводи за основателни,
предвид следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
настоящия случай, вземанията в размер на сумата от по 819,05 лв. /за всеки от
ответниците/, представляващи стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия имат характера на периодични плащания по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо тях е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на
последното, вземанията на топлофикационните дружества за предоставяните от тях
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, без
значение от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на
вземанията в размер на сумата от по 224,59 лв. /за всеки от ответниците/,
представляващи законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера
им и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на
всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата. Извън този случай спрямо тези притезания на самостоятелно основание
е приложима тригодишната давност, тъй като се касае за законна мораторна лихва,
включена в хипотезата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер имат
процесните вземания за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им.
В клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация–Перник“ ЕАД на потребителите в гр. Перник, приети като писмено
доказателство по делото в заверено копие, като приложение от вестник
„Съперник“, бр. 82/3959 от 29.04.2008 г., е предвидено задължението на
потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в клаузата на
чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок на това задължение купувачът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава основание за извод, че
вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец става
изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане. През това
време притезанието е само ликвидно – определено по своето основание и
размер, а едва след
изтичането му същото става изискуемо и от този момент започва да тече законоустановеният
тригодишен давностен срок. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 70 ЗЗД, при
тълкуването на която може да се направи извод, че в случаите, при които срокът
е уговорен в полза на длъжника /каквато е настоящата хипотеза, доколкото друго
не следва от волята на страните или от естеството на задължението/ кредиторът
не може да иска изпълнение преди изтичането му.
Предвид
изложеното и при съобразяване с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 31.10.2017
г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че вземанията за главница в размер на
сумата от по 819,05 лв., представляващи стойност на доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. или в общ размер от 1 638,10
лв. са погасени по давност. Изискуемостта на последната главница от периода за
месец април 2014 г. е настъпила на първия ден след изтичане на 30-дневния срок
след края на април 2014 г., явяващ се период, за който се отнася задължението
по см. на чл. 34, ал. 1 от приложимите Общи условия или на 31.05.2014 г.
Оттогава е започнал началният момент на тригодишния давностен срок, който е
изтекъл на 31.05.2017 г. или в момент, предхождащ по време деня на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.10.2017
г.
Въпреки
разпределената му доказателствена тежест, ищцовото дружество не изложи
твърдения и не доказа настъпването в по-ранен момент на други основания, водещи
до спиране или прекъсване на давностния срок на основание чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Изложеното
обуславя извод за неоснователност на предявените претенции с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а като последица от това и тяхното отхвърляне.
Недължимо
се явява и вземането за законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на сумата от по 224,59 лв. за периода от 30.06.2011 г. до 16.04.2015 г.,
предмет на исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като с погасяване
на главното вземане погасено поради изтекла давност е и акцесорното такова,
дължимо върху същата главница – арг. чл. 119 ЗЗД. Следователно, неоснователни
са и вторите искови претенции, насочени
срещу всеки от ответницете, което води до тяхното отхвърляне.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК право на разноски имат само ответниците, както за тези в исковото
производство, така и за тези, направени в заповедното по ч. гр. дело № 007425/2017
г. по описа на Районен съд – Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ответницата
С.Д. следва да бъде присъдена сумата от 300 лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 350 лв. – разноски в исковото производство, а в полза
на ответника К.Д. сумата от 300 лв. – разноски в настоящото производство,
всички за адвокатско възнаграждение. Тяхното реално извършване следва от
отразеното в представените по делото договори за правна защита и съдействие от 23.02.2018
г. /л. 27 от ч. гр. дело № 07425/2017 г. по описа на РС – Перник/, от
15.05.2018 г. /за ответника/ и от 12.06.2018 г. /за ответницата/ /л. 33 и л. 35
от делото/ плащане на сумите в брой, в която част същите имат характера на
разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Съдът намира за неоснователно релевираното от ищеца с исковата молба възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК с искане за намаляване на търсеното от ответниците адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, доколкото претендираното от всеки от тях се
явява в, респ. под минимума, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 7, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сторените
от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация–Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
Мошино, срещу С.А.Д., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, кумулативно обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С.А.Д. ***
АД сумата от 819,05 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. и
сумата от 224,59 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до
16.04.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 31.10.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 07425/2017 г.
по описа на Районен съд – Перник, ГО, II- ри състав е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация–Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
Мошино, срещу К.Н.Д., с ЕГН: **********,***, и настоящ адрес:***, кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че К.Н.Д. *** АД сумата от 819,05 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, за
периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. и сумата от 224,59 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.06.2011 г. до 16.04.2015 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 31.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 07425/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО,
II- ри състав е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация–Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на С.А.Д., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 300
лв., представляваща сторени разноски в производството
по ч.
гр. дело № 07425/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, II-ри състав и
сумата от 350 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация–Перник“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, да заплати на К.Н.Д., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:*** сумата от 300
лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
При влизане в сила на решението, препис от
същото заедно с ч. гр. дело № 07425/2017 г. по описа на Районен съд – Перник,
ГО, II-ри състав, да се изпратят на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: