№ 206
гр. Плевен, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500228 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 120/28.11.2022 г., постановено по гр. дело № 302/2021 г.
по описа на Никополски районен съд, съдът е осъдил Р. Г. Г. – И.,гр.С., Р. И.
Т. ,гр. С., Р. П. В. ,гр. С., Г. Л. И.,гр. С. и В. Л. И. с ЕГН ********** ,гр.
Плевен, на основание чл.109 от ЗС, да преустановят неправомерните си
действия, с които пречат на М. М. Г. ,гр. Плевен с ЕГН *** ,да упражнява
правото си на собственост върху УПИ IX - 565, кв.59, като премахнат стената
на собствената им разрушена жилищна сграда, изградена на калкан със
жилищна сграда, лятна кухня и навес, построени в дворно място,
съставляващо УПИ IX - 565, кв.59 по плана на с. ***, общ. Г., както и да
запълнят със земна маса изграденият в техният имот до вътрешната
регулационна граница с имота на ищеца канал за извършване на ремонт на
автомобили.
Със същото решение РС-Никопол е осъдил Р. Г. Г. - И. от гр.С., Р. И. Т.
от гр.С., Р. П. В. от гр.С., Г. Л. И. от гр.С. и В. Л. И. с ЕГН ********** от гр.
Плевен, да заплатят на осн.чл.45 от ЗЗД вр.чл.50 от ЗЗД на М. М. Г. от гр.
Плевен, ЕГН ***, сумата от 4 861,54 лв., представляваща обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно
със законната лихва, считано от 01.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
Осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК Р. Г. Г. - И. от гр. С., Р. И. Т.
1
от гр. С., Р. П. В. от гр. С., Г. Л. И. от гр. С. и В. Л. И. с ЕГН ********** да
заплатят на М. М. Г. от гр. Плевен с ЕГН *** направените от него разноски по
делото в размер на общо 1 865,00 лв.
Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно
решение от В. Л. И., Г. Л. И. и Р. П. В. ,чрез процесуалния им представител –
адв. Е. М. от Пл.АК. В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, допуснато от страна на съда
съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон, немотивираност и необоснованост с оглед събраните по
делото доказателства.Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд не
кореспондират със събраните доказателства и решението следва да бъде
отменено изцяло.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че РС е обсъдил
повърхностно и избирателно събраните по делото доказателства, а мотивите
на съда не кореспондират със събраните доказателства. Въззивниците
твърдят, че през годините В. И. и Г. И. са извършвали козметични ремонти
или по-скоро укрепвания на необитаемата къща. През 2019 г. е отправено
предложение от ищеца да му бъде предоставен за ползване или закупуване
имота, но съгласие за това не е постигнато. След подадена от ищеца М. М. Г.
жалба, че намиращата се в имота сграда се саморазрушава и е опасна, В., Г. и
Р. са укрепили и реконструирали авариралата стреха, след което укрепването
е прието и одобрено от Община – гр. Г.. Това обстоятелство опровергава
твърдението на М. М. Г., че предписанията по цитирания от него констативен
протокол, не са изпълнени.
Според въззивниците не отговаря на истината твърдението, че
намокрената стена, изградена на калкан с ищеца, от атмосферните условия -
дъжд и сняг и натрупаната влага, оказват въздействие върху стените на
сградите на ищеца, вследствие на което са настъпили посочените в исковата
молба щети - разрушена варо-циментова мазилка, мухъл по стените и влага.
Не отговаря на истината и обстоятелството, че изградения в имота канал за
извършване на ремонт на автомобила се намира на вътрешната регулационна
линия. Въпросният канал е част от гаражна клетка/гараж, който е част от
сградата, граничеща на калкан с ищеца. Не рушащата се сграда и попадналата
вода в канала са причина за влагата и щетите в сградите на ищеца, а факта, че
ищецът няма поставени водосточни тръби и изградени улуци по калкана на
къщата и при топене на сняг и дъжд, водата се стича по външните калканни
стени на къщата и ги мокри. Това е и причината за падането на част от
стената на нашата къща, граничеща с ищеца, а именно липсата на улуци за
оттичане на дъждовната вода. В този смисъл не може ищецът да черпи права
от собственото си противоправно поведение, респективно бездействие.
Негова отговорност е да постави улуци на покривните конструкции на
собствените си сградите, за да не се оттичат водите по стените на същите.
Твърдените от ищеца щети в сградите се дължат на причина - липса на
изградени водосточни тръби и улуци на покривните конструкции на
собствените му сгради. Твърдят, че по никакъв начин ищецът не е отправял
искания към тях за запълване на канала и извършване на действия по
2
събаряне на стената, като не възразяват да извършат тези действия, но считат,
че това няма да спре течовете по калканните стени на неговите постройки и
получаването на влага, докато ищеца не си сложи водосточни тръби и улуци
на покривната конструкция, тъй като липсата на водосточни тръби и улуци е
една от главните причини да се компрометира с времето и калканната стена
на тяхната сграда.
Въззивниците молят Окръжния съд да отмени решението на
Никополски районен съд, като неправилно и незаконосъобразно, ведно с
произтичащите от това правни последици. Претендират направените
разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемия М. М. Г..
Не е постъпил писмен отговор и от въззиваемите Р. Г. Г. – И. от гр.
Плевен и Р. И. Т. от гр. Плевен.
В съдебно заседание, въззивниците В. Л. И., Г. Л. И. и Р. П. В., редовно
призовани, не се явяват и не се представляват.
В съдебно заседание, въззиваемият М. М. Г., редовно призован, се явява
лично и с процесуалния си представител – адв. Д. Д. от АК-Плевен, който
оспорва въззивната жалба, като счита решението на Никополски районен съд
за правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски за
въззивната инстанция.
В съдебно заседание, въззиваемите Р. Г. И. и Р. И. – Т., редовно
призовани, не се явяват и не се представляват.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално
легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършване на проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК, въззивният
съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА ПО
СЪЩЕСТВОТО СИ.
Предмет на разглеждане пред РС-Никопол е предявен от М. М. Г.
против ответниците Р. Г. Г. - И., Р. И. Т., Р. П. В., Г. Л. И. и В. Л. И. негаторен
3
иск с пр.осн. чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат стената
на собствената им разрушена жилищна сграда, изградена на калкан със
жилищна сграда, лятна кухня и навес, построени в дворно място,
съставляващо УПИ IX-565, кв.59 по плана на с. ***, общ. Г., както и да
запълнят със земна маса изграденият в техният имот до вътрешната
регулационна граница с имота на ищеца канал за извършване на ремонт на
автомобили, с дълбочина около 1,5 метра, дължина 3,00-3,50 метра и
широчина 0,70-0,90 метра, както и иск с правно осн. чл.45 от ЗЗД вр. чл.50 от
ЗЗД за заплащане на сумата 4000,00лв., представляваща обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди по наследствения му имот,
представляващи проникване на влага, мухъл и плесен по стените на две стаи
от жилищната сграда и лятната кухня в имота на ищеца, съпътствано с
рушене и падане на вътрешна мазилка от стените, ведно с обезщетение за
забава в размер на законовата лихва от 01.02.2020 г. до окончателното и
изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че повече от двадесет години
ответниците не са посещавали наследственият си имот, нито са се грижили за
него, поради което той е започнал да се руши, включително и сградите в него.
Преди години покривът на сградата им се е разрушил и са останали само
външните стени, като вследствие на атмосферното въздействие - дъжд и сняг,
кирпичените тухли, от които е била изградена сградата се мокрели и
задържали влага. С времето тази влага е проникнала в тухлите на сградите на
ищеца М. М. Г., вследствие на което две от стаите на жилищната му сграда
също са с влага и варовата мазилка в тях започнала да се руши, като това е
направило стаите неизползваеми. С влага и мухъл е и стената на лятната
кухня на ищеца, която също е на калкан с имота на ответниците. Освен това, в
близост до вътрешната регулационна граница на имота на ответниците, в
предната част на дворното им място, към улицата има изграден канал за
автомобили, който също се пълни с вода, при сняг и дъжд, която се задържа и
просмуква в основите на къщата на ищеца, вследствие на което през 2020 г.
на стената на жилищната сграда на ищеца, откъм имота на ответниците, се е
появила пукнатина, която с времето се разширява и по този начин застрашава
целостта на жилищната сграда. Ищецът твърди, че ответниците не са
изпълнили даденото предписание от Община - гр. Г. да премахнат доброволно
изградената на калкан стена в техният имот. Твърди, че всичко това
ограничава правото му да ползва имота си пълноценно и безопасно.
В проведеното на 17.10.2022 г. открито съдебно заседание по гр. дело
№ 302/2021 г. по описа на Никополски районен съд е допуснато изменение на
предявеният иск по чл.45 вр. чл.50 от ЗЗД чрез увеличение размера на същият
за сумата от 4 861,54лв.съгласно заключението на в.л. по назначената СТЕ.
В подадения отговор по чл.131 от ГПК, ответникът В. Л. И. чрез
процесуалния си представител адв. Е. М. оспорва предявените искове и моли,
същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Твърди, че са извършвани
4
през годините укрепителни и ремонтни дейности в имота, включително и
такива по предписание на Община - Г., както и че причината за влагата в
имота на ищеца е факта, че той няма поставени водосточни тръби и изградени
улуци по калкана на неговата къща, което е причината да падне част от
стената на къщата на ответниците.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците Р. Г. Г. – И.,Р. Т. и Г. Л. И., чрез
назначеният им по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител - адв. Т.
А., са изразили становище , че претенцията е допустима и основателна.
Настоящият въззивен състав счита, че фактическата обстановка по
делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като
същият е съобразил всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, както и изслушаната съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице С. И. С. и е достигнал до правилни изводи относно
това, какви факти се установяват от тях.
Не се спори по делото, че страните имат обща граница и са собственици
на два съседни имота, находящи се в с. ***, общ. Г..
Също така, безспорно по делото е, а и видно от приложения
Констативен протокол, че Община – гр. Г. е издала на 21.02.2020 г. по жалба
на ищеца нареждане, ответниците Г. Л. И. и В. Л. И., в качеството им на
наследници на собственика, в срок от един месец, след като бъдат уведомени,
да укрепят или да премахнат сградата, находяща се в УПИ Х-564, кв.59 по
плана на с. ***, тъй като същата е опасна. Тъй като по делото няма данни
страните да са оспорили така издадената заповед, първоинстанционният съд е
приел, че същата е влязла в сила.
Спорни по делото са въпросите налице ли са неоснователни действия
или бездействия от страна на ответниците, които да пречат на ищеца да
упражнява своето право на собственост, следва ли ответниците да премахнат
стената на собствената им разрушена жилищна сграда, изградена на калкан
със жилищна сграда, лятна кухня и навес, построени в дворно място,
съставляващо УПИ IX - 565, кв.59 по плана на с. ***, общ. Г. и да запълнят
със земна маса изграденият в техният имот до вътрешната регулационна
граница с имота на ищеца канал за извършване на ремонт на автомобили,
както и дължат ли на ищеца М. М. Г. обезщетение за причинените му
имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 4861,54 лв.
Съгласно чл.109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на
5
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Негаторният иск дава вещноправна защита срещу посегателства, които без
да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в
пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот.
За уважаване на иска по чл.109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже в
условията на пълно и главно доказване следните кумулативно изискуеми
предпоставки: на първо място, че е собственик на имота, на второ място, че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие,
изразяващо се в действие или бездействие и на трето място, че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот, по-големи от обикновените. Собственикът следва да
установи кое е действието, което препятства упражняване правото на
собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението.
За успешното провеждане на иска не е необходимо да е нарушена конкретна
норма на закона, достатъчно е наличие на неоснователни действия или
бездействия, които да пречат на собственика да упражнява правото си на
собственост /Решение № 5 от 12.06.2017 г. по гр. дело № 2844/2016 г. на
ВКС/.
Не се спори по делото, че ищецът М. М. Г. е собственик на процесния
имот в качеството му на наследник, съгласно представено удостоверение за
наследници, както и че имотът граничи от запад със собствения на
ответниците имот. Също така, несъмнено е доказано чрез приетата съдебно-
техническа експертиза, че двата имота имат обща граница, на която са
построени в имота на ищеца жилищна сграда, лятна кухня и стопанска
постройка, а в имота на ответниците - гараж и стопанска сграда.
За изясняване на спорните по делото моменти, пред РС са събрани
гласни доказателства , както и е назначена съдебно-техническа експертиза.
Като свидетели на ищеца са разпитани М.Ц.К., В.Ц.Н. и Ч. М.в Г. – син
на ищеца М. М. Г.. От показанията на първите двама свидетели се установява,
че същите живеят в с. *** и имат преки впечатления от имота на ищеца и този
на ответниците. Същите заявяват, че къщата на ответниците е една порутина,
която е пропаднала, покрива е паднал и дори учениците не минават от там, а в
имота на ищеца М. М. Г. всичко е във влага и лепежа е паднал. Имотът на
ответниците е в това състояние от много време, от 20 години и продължава да
6
се руши. Свидетелят В.Н. заявява, че преди 20 дена е ходил в дома на М., като
и преди това е влизал, тъй като се познават от деца, но не е имало влага,
преди година-две, а свидетелят М.К. заявява, че никога не е виждал хора или
наследници да идват да гледат къщата на ответниците. В този смисъл са и
показанията на свидетеля Ч. М.в Г. - син на въззиваемия М. М. Г., който
заявява, че в момента се руши от разрушената сграда, а в едната стая стената
е разцепена цялата. Има канал, който подкопава основите на тяхната къща и
на стаята, която е на ъгъла откъм улицата и началото на двора на ответниците,
стената е разцепена по диагонал, покрива е разкрит целия, а канала
подкопава. Едната стая се разрушава и има влага. Този свидетел също
заявява, че къщата на ответниците не е обитавана никога и никога не е
виждал хора там. Освен това, твърди, че на тяхната къща има изградени
улуци, които постоянно се чистят от листа.
От показанията на св. С. А. Т., който ползва дворното място, за да
отглежда зеленчуци и плодове,се установява,че имотът се руши. Свидетелят
също заявява, че не е виждал ответниците да идват в имота, като поддържа
връзка с Р. и Г. и им е казал, че къщата се руши, дори им е изпратил една
преписка от общината. Също така ги е уведомил, че улуците на сградата им,
която е на калкан с имота на ищеца , са махнати. Този свидетел заявява, че е
чувал, че от край време от тази страна на улицата в имота на ищеца има влага,
но това го знае от брата на ищеца, тъй като с М. не си приказват.
Пред първоинстанционния съд е допусната и назначена съдебно-
техническа експертиза. От заключението на вещото лице С. И. С. се
установява, че жилищната сграда в имота на ответниците е амортизирана,
изоставена, не се поддържа и ремонтира и същата е започнала да се
самосрутва, в резултат на естественото износване на материалите и външните
атмосферни условия, като жилищната сграда и изградените на граница с
ищеца гараж и стопанска сграда са със саморазрушили се покриви. Има само
останки от ограждащите зидове на гаража и стопанските постройки, които са
без каквото и да било покритие, същите се мокрят от дъждовете и през
кирпича и глината на тухлите влагата просмуква в зидовете на жилищната
сграда и лятната кухня на ищеца. В резултат на това просмукване на вода и
влага в помещенията, които са разположени непосредствено до тези зидове
има следи от влага, подкожушена и паднала мазилка и пукнатини. В
саморазрушилия се гараж има канал, който е обрасъл с растителност и е
7
пълен с вода. Вещото лице е установило, че стените на постройките на ищеца,
които граничат със саморазрушилите се постройки в имота на ответниците са
с петна от влага, мухъл, подкожушена и паднала мазилка и пукнатини, като
тази влага е резултат от просмукването на дъждовна вода от непокритите
останки от зидове в имота на ответниците. Освен това е установило следи от
влага, подкожушена и паднала мазилка и пукнатини в помещенията на ищеца,
които са разположени непосредствено до зидовете на стопанските постройки
и гаража на ответниците, които не са покрити и просмукват вода и влага.
Пред първоинстанционния съд, с исковата молба са представени като
писмени доказателства жалба от М. М. Г., с която същият сигнализира Кмета
на Община – Г., че имотът на ответниците се руши и тъй като и двата имота
са слепени на калкан, всичко рушащо се от съседния имот пада върху
покрива и стените на имота на ищеца, както и констативен протокол от
26.02.2020г. на кмета на Община Г. във връзка с подадената жалба, с
предписания към ответниците Г. Л. И. и В. Л. И., като наследници на
собственика да укрепят или премахнат опасната сграда.С този Констативен
протокол изрично е наредено на Г. Л. И. и В. Л. И. ,поради обстоятелството,че
техния имот се намира опасна сграда да предприемат действия по нейното
укрепване или да я премахнат съгласно чл.195,ал.1 от ЗУТ.При неизпълнение
в срок от 1 месец ще бъдат предприети мерки по чл.195,ал.6 от ЗУТ.По
делото обаче липсват представени доказателства за предприемане на такива
мерки за премахване на опасната сграда от страна на кмета на общината.
Досежно твърдението във въззивната жалба, че не рушащата се сграда в
имота на ответниците и попадналата вода в канала са причина за влагата и
щетите в сградите на ищеца, а факта, че ищецът няма поставени водосточни
тръби и изградени улици по калкана на къщата и при топене на сняг и дъжд
водата се стича по външните калканни стени на къщата и ги мокри, следва да
се отбележи, че по делото не са представени никакви доказателства в тази
насока, а такова твърдение не се установява и от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че искът по чл.109 от ЗС е
основателен и доказан,като правилно е уважен от първоинстанционния съд.
Правната защита на негаторния иск по чл.109 от ЗС срещу неправомерните
действия на трети лица, с които се създават пречки за осъществяване на
8
правомощията на собственика необезпокоявано и в пълен обем според
предназначението на вещта да я ползва, предполага изрично посочване в
исковата молба какви са извършените от ответника действия и с какво точно
те смущават неговото право на собственост, което в конкретния случай е
направено от ищеца, чийто твърдения се подкрепят от писмените и гласни
доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза.
Предвид изложеното в тази му обжалвана част решението на РС-
Никопол като правилно следва да бъде потвърдено.
По отношение на иска с правно осн. чл.45 от ЗЗД, в тежест на всяка от
страните е да докаже обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, съгласно чл.154 ал.1 от ГПК. Общият принцип на
гражданското право, залегнал в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД е, че всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Фактическият състав на непозволеното увреждане, респективно, правото на
обезщетяване е налице само при пълно доказване на състава на гражданския
деликт, включващ следните елементи: деяние, вреда, противоправност,
причинна връзка и вина. Това са правопораждащи факти и ищецът следва по
пътя на пълно главно доказване да установи деянието по вид, начин на
причиняване продължителност и интензитет и че е свързано с настъпилия
резултат. Наличието на причинната връзка между настъпилия вредоносен
резултат и поведението на ответника, основан на непозволено увреждане, не
може да се предполага, съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД, а трябва да се докаже и
тежестта на доказване на тези обстоятелства, свързани с причинната връзка
остава на този, който претендира вредите. За да се ангажира отговорността по
чл.45 от ЗЗД е нужно, освен това, увреждащото деяние – действие или
бездействие да е противоправно, а противоправността е факт, подлежащ на
доказване, той не се презумира, като доказателствената тежест е отново на
ищеца. Последният елемент не подлежи на доказване, тъй като изрично е
посочено в закона, че вината се предполага. Отговорността за непозволено
увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на
гражданите и както е посочено в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на
ВС, тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия
за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват
законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и
9
интересите на другите граждани.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците дължат на
ищеца М. М. Г. обезщетение по чл.45 от ЗЗД, тъй като категорично е доказано
наличието на тези предпоставки и това прави иска доказан по основание. В
тази насока, писмените доказателства, свидетелските показания и
заключението на вещото лице са еднопосочни и в унисон с цялата
доказателствена съвкупност. Безспорно е установено наличието на влага и
мухъл на стените, изградени на калкан в сградите на ищеца, както и
безспорно е установено, че това е в резултат на оттичането на дъждовните
води от постройките на ответниците, изградени на границата между двата
имота, както и поради просмукване на влагата, която се задържа в канала за
поправка на автомобили, находящ се в имота на ответниците в
непосредствена близост до този на ищеца. Безспорно е установено, че това е
настъпило, вследствие бездействието на ответниците да извършат
необходимото за правилното й отвеждане. Безспорно е, че е нарушен общият
принцип по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 50 от ЗЗД да не се вреди другиму.
Съгласно заключението на вещото лице С. И. С. по изготвената
съдебно-техническа експертиза преки и непосредствени вреди, които следва
да бъдат обезщетени са в общ размер на 4 861,54 лв.
В случая тъй като ищецът е собственик на ½ от процесния
имот,находящ се в с.***,Община Г.,Пл.обл.,то той има право на ½ от
дължимото обезщетение в общ размер на 4 861,54лв. съгласно заключението
на в.л. по назначената СТЕ. От представеното удостоверение за наследници с
ИМ е видно, че имотът е съсобствен между ищеца М. М. Г. и неговия брат Б.
М. Г..Ищецът е предявил исковете от свое име като съсобственик,без да има
качеството и на процесуален субституент на своя брат за защита на негово
засегнато от спора субективно материално право,което обстоятелство не се
оспорва.
Предвид изложеното решението на Никополски районен съд следва да
бъде отменено в частта му,в която ответниците са осъдени да заплатят на М.
М. Г. ,гр. Плевен,ЕГН ***, сумата за разликата над 2 430,77лв. до пълния
размер от 4 861,54 лв., представляваща обезщетение по чл.45 вр. чл. 50 от ЗЗД
за причинени му имуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно със
законната лихва, считано от 01.02.2020 г. до окончателното й изплащане
,като по съществото на правния спор следва да бъде отхвърлен предявеният
от М. М. Г.,гр. Плевен,ЕГН *** против Р. Г. Г. - И. ,гр.С., Р. И. Т. от гр.С., Р.
10
П. В., гр.С., Г. Л. И. , гр.С. и В. Л. И., гр. Плевен, иск с правно основание
чл.45 вр. чл.50 от ЗЗД за разликата над 2430,44 лв. до претендираната сума в
размер на 4 861,54лв.- обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва, считано от
01.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
При този изход на спора по предявения иск с пр.основание чл.45 от ЗЗД
вр.чл.50 от ЗЗД, следва да бъде отменено първоинстанционното решение и в
частта му за разноските, като Р. Г. Г. - И., Р. И. Т., Р. П. В., Г. Л. И. и В. Л. И.
бъдат осъдени да заплатят на М. М. Г. на основание чл.78 ал.1 от ГПК
направените от него разноски по делото пред РС в общ размер на 1690,00 лв.,
вместо присъдените 1 865,00лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК М. М. Г. от гр. Плевен ,ЕГН ***
следва да заплати на ответниците Р. Г. Г. - И. от гр. С., Р. И. Т. от гр. С., Р. П.
В. от гр. С., Г. Л. И. от гр. С. и В. Л. И. ,деловодни разноски за двете
инстанции съобразно отхвърлената част от иска по чл.45 от ЗЗД вр.чл.50 от
ЗЗД, в размер общо на 175,89лв.
В останалата му обжалвана част Решение № 120/28.11.2022г. на РС-
Никопол, постановено по гр. дело № 302/2021 г. по описа на същия съд,
следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на делото, въззивниците Р. П. В., Г. Л. И. и В. Л. И.
следва да заплатят направените деловодни разноски за настоящата инстанция
от въззиваемия М. М. Г., съразмерно уважената част от въззивната жалба в
размер на 225,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК Решение №120/28.11.2022г. ,
постановено по гр. дело № 302/2021 г. по описа на Никополски районен съд в
частта му, в която Р. Г. Г. - И. от гр.С., Р. И. Т. от гр.С., Р. П. В. от гр.С., Г. Л.
И. от гр.С. и В. Л. И. с ЕГН ********** от гр. Плевен, са осъдени да заплатят
на М. М. Г. от гр. Плевен, ЕГН ***, разликата над 2 430,77лв. до пълния
претендиран размер от 4 861,54 лв., представляваща обезщетение по чл.45 вр.
чл. 50 от ЗЗД за причинени на ищеца имуществени вреди от непозволеното
увреждане, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2020 г. до
окончателното й изплащане,както и в частта му за присъдените разноски, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
11
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. М. Г. от гр. Плевен, ЕГН ***
против Р. Г. Г. - И. от гр.С., Р. И. Т. от гр.С., Р. П. В. от гр.С., Г. Л. И. от гр.С.
и В. Л. И. с ЕГН ********** от гр. Плевен, с правно основание чл.45 вр. чл.50
от ЗЗД за разликата над 2430,44 лв. до пълния претендиран размер от
4 861,54лв., представляваща обезщетение за причинени на М. М. Г.
имуществени вреди от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва,
считано от 01.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение №
120/28.11.2022 г. на РС-Никопол, постановено по гр. дело № 302/2021 г. по
описа на същия съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Р. Г. Г. - И. ,гр.С., Р. И. Т.
,гр.С., Р. П. В.,гр.С., Г. Л. И., гр.С. и В. Л. И., гр. Плевен ДА ЗАПЛАТЯТ на
М. М. Г. от гр. Плевен, ЕГН *** направените от него деловодни разноски
пред първата инстанция в размер на 1690,00 лв.съобразно уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК М. М. Г. от гр. Плевен ,ЕГН
*** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Г. - И. от гр. С., Р. И. Т. от гр. С., Р. П. В. от гр.
С., Г. Л. И. от гр. С. и В. Л. И. с ЕГН ********** деловодни разноски за двете
инстанции съобразно отхвърлената част от иска по чл.45 от ЗЗД вр.чл.50 от
ЗЗД, в размер общо на 175,89лв.
ОСЪЖДА Р. П. В., Г. Л. И. и В. Л. И. ДА ЗАПЛАТЯТ на М. М. Г.,
ЕГН ********** направените деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 225,00 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12