№ 21
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20226000600042 по описа за 2022
година
образувано по въззивна жалба от подсъдимия Я. И. Д. и допълнение към нея
от защитника на подсъдимия Д. срещу присъда № 1/09.02.2022 г. по нохд №
199/2021 г. на Военен съд – София
С обжалваната присъда подсъдимият младши сержант от в.ф. ..... – С. Я.
И. Д., на длъжност младши шофьор в първа група „...“ от взвод „...“ в рота
„...“, роден на ........ година, в град С. е признат за виновен в това, че в
периода от 17.06.2020 година до 07.10.2020 година, в град С., при условията
на продължавано престъпление, в качеството си длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, т. 1 б. „б“ от НК – младши шофьор в първа група „...“ от взвод „...“,
в рота „...“, присвоил чужди вещи - ...., собственост на военно формирование
..... - С., връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява,
както следва:
в 12.49 часа на 17.06.2020 година, в град С., ул. ...... № 1 при
Околовръстен път за С., търговски обект № 7157- бензиностанция „П.“, в
качеството си на длъжностно лице, присвоил чужда вещ – 69 литра ....,
връчени в това му качество да ги пази и управлява, като посредством
1
транскарта № ....., собственост на в.ф. ..... – С., издадена от „П.“ АД и
предназначена за плащане при зареждане с гориво на войсковия автобус
.......... с рег.№ ВА .........., заредил посоченото дизелово гориво, на стойност
106.95 лева, в туби в багажника на собствения си лек автомобил „.......“, модел
„.........“, рег. № ............, сив на цвят и го заплатил с транскартата,
в 15.38 часа на 15.09.2020 година, в град С., бул. Е. при мотел Б.,
търговски обект ....-бензиностанция П., в качеството си на длъжностно лице,
присвоил чужда вещ – 108.98 литра ...., връчени в това му качество да ги пази
и управлява, като посредством транскарта № ..............., собственост на в.ф. .....
– С., издадена от „П.“ АД и предназначена за плащане при зареждане с гориво
на войсковия автобус ......... с рег. № ............, заредил посоченото дизелово
гориво, на стойност 200.52 лева, в неустановен лек автомобил и туби и го
заплатил с транскартата,
в 19.08 часа на 17.09.2020 година, в град С., бул. Е. при мотел Б.,
търговски обект № ....-бензиностанция П., в качеството си на длъжностно
лице, присвоил чужда вещ – 111.10 литра ...., връчени в това му качество да
ги пази и управлява, като посредством транскарта № ..............., собственост на
в.ф. ..... – С., издадена от „П.“ АД и предназначена за плащане при зареждане
с гориво на войсковия автобус ......... с рег. № ............, заредил посоченото
дизелово гориво, на стойност 201.09 лева, в неустановен лек автомобил и
туби и го заплатил с транскартата,
в 17.54 часа на 30.09.2020 година, в град С., бул. Е. при мотел Б.,
търговски обект № ....-бензиностанция П., в качеството си на длъжностно
лице, присвоил чужда вещ – 138.98 литра ...., връчени в това му качество да
ги пази и управлява, като посредством транскарта № ..............., собственост на
в.ф. ..... – С., издадена от „П.“ АД и предназначена за плащане при зареждане
с гориво на войсковия автобус ......... с рег. № ............, заредил посоченото
дизелово гориво, на стойност 251.55 лева, в неустановен лек автомобил и
туби и го заплатил с транскартата,
в 19.26 часа на 07.10.2020 година, в град С., бул. Е. при мотел Б.,
търговски обект № ....-бензиностанция П., в качеството си на длъжностно
лице, присвоил чужда вещ – 53.97 литра ...., връчени в това му качество да ги
пази и управлява, като посредством транскарта № ..............., собственост на
в.ф. ..... – С., издадена от „П.“ АД и предназначена за плащане при зареждане
2
с гориво на войсковия автобус ......... с рег. № ............, заредил посоченото
дизелово гориво, на стойност 97.69 лева, в неустановен лек автомобил и го
заплатил с транскартата,
като присвоените вещи са ОБЩО на стойност 857.80 /осемстотин
петдесет и седем лева и 80 ст./ лева, случаят е маловажен и присвоените вещи
са заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд, поради което на основание чл.205 ал.1 т.5 вр. чл. 204 б. „а“ вр. чл. 201 ал.
1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на глоба от
300 /триста/ лева, като на основание чл.304 от НПК подсъдимият е признат за
невинен и е оправдан в частта на обвинението да не е заместил присвоените
вещи.
Подсъдимият младши сержант Я. И. Д., е признат за виновен и за това,
че в периода от 15.09.2020 година до 07.10.2020 година, в град С., при
условията на продължавано престъпление, в качеството си длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „б“ от НК – младши шофьор в първа група „...“ от
взвод „...“ в рота „...“, в кръга на службата си съставил официални документи,
в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези
документи като доказателство за тези обстоятелства, а именно:
на неустановена дата в периода от 15.09.2020 година до 30.09.2020
година, в месечната пътна книжка № ... на войсковия автобус ......... с рег. №
............, в пътния лист за 15.09.2020 година, удостоверил невярно
обстоятелство – написал, че е извършил зареждане с гориво на този автобус
на 15.09.2020 година без такова зареждане с гориво да е направено,
на неустановена дата в периода от 17.09.2020 година до 30.09.2020
година, в месечната пътна книжка № ... на войсковия автобус ......... с рег. №
............, в пътния лист за 17.09.2020 година, удостоверил невярно
обстоятелство – написал, че е извършил зареждане с гориво на този автобус
на 17.09.2020 година без такова зареждане с гориво да е направено,
на 30.09.2020 година, в месечната пътна книжка № ... на войсковия
автобус ......... с рег. № ............, в пътния лист за 30.09.2020 година,
удостоверил невярно обстоятелство – написал, че е извършил зареждане с
гориво на този автобус на 30.09.2020 година без такова зареждане с гориво да
е направено,
на 07.10.2020 година, в месечна пътна книжка № ... на войсковия
3
автобус ......... с рег. № ............, в пътния лист за 07.10.2020 година,
удостоверил невярно обстоятелство – написал, че е извършил зареждане с
гориво на този автобус на 07.10.2020 година без такова зареждане да е
направено, поради което и на основание по чл. 311 ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК
и при условията на чл.54 от НК е осъден на 6 /шест/ месеца лишаване от
свобода.
На основание чл.23 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е извършил
две отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и
да е от тях и му се определи наказание за всяко престъпление отделно, съдът
му е наложил едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях от 6 /шест/
месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието
глоба от 300 /триста/ лева към най-тежкото наказание 6 /шест/ месеца
лишаване от свобода.
На основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването от
подсъдимия на така наложеното му наказание с изпитателен срок от 3 /три/
години.
На основание чл.189 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в
полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на СВС
съдебно-деловодните разноски в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
На основание чл.189 от НПК подсъдимият е осъден да заплати в
полза на държавата, в бюджета по сметка на РС „ВП-С.“ съдебно-
деловодните разноски в досъдебното производство в размер на 1572.58
/хиляда петстотин и седемдесет и два и 58 ст./ лева.
В жалбата и допълнението към нея защитникът на подсъдимия адв. И.
А. от САК счита, че присъдата е неправилна и необоснована, тъй като от
събраните по делото писмени и устни доказателства не се доказва по
несъмнен начин, че подсъдимият Д. е извършил престъпленията, за които е
осъден. В допълнението към жалбата се сочи, че присъдата е произнесена и
при съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъква се, че е
налице липса на мотиви по отношение на двете деяния, за които е обвинен
подсъдимия Д., тъй като съдът формално е приел, че по някакъв начин той е
формирал излишъци. Липсва изведен механизъм от страна на
първоинстанционния съд за изпълнителното деяние (присвояването на
4
горивото), а в мотивите се правят предположения. Налице е липса на мотиви
и по отношение на деянието по чл. 311 от НК. Сочат се липса на
доказателства, които да установят съпричастност на подсъдимия към
деянието. Изтъква се, че за военното формирование няма установена щета и
тъй като длъжностното присвояване винаги е резултатно престъпление, то
след като щета няма, няма и присвояване. Прави се разбор на събраните
доказателства, като се изтъкват тези, които са в полза на подсъдимия. В
заключение се сочи, че в мотивите съдът не е посочил как на практика
подсъдимият е създал излишъците от гориво, като се счита, че обвинението
по чл. 311 от НПК е недоказано. Иска се отмяна на присъдата на Военен съд -
София и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат
за невинен.
В съдебно заседание – адв. А. поддържа въззивната си жалба и
допълнението към нея. Алтернативно иска отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на Военен съд – София, тъй като: в
присъдата на първоинстанционния съд липсват мотиви по отношение
механизма на извършване на длъжностното присвояване, като се сочи, че в
случая не са ангажирани никакви доказателства за установяване на такъв
механизъм; изтъква се, че съдът не обяснява в мотивите си как подсъдимият
Д. е създал този излишък; сочи се, че в мотивите на първоинстанционния акт
няма отговор на нито едно от възраженията, които защитата е изтъкнала в
пледоарията си пред съда, което представлява нарушение на процесуалните
права на подсъдимия и ограничаване правото му на защита. Основното искане
на защитата е въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да
обяви подсъдимия за невинен като бъде оправдан по повдигнатите обвинения,
а присъдата на Военен съд - София да бъде отменена.
Подсъдимият поддържа изцяло защитника си и моли да бъде оправдан.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата заявява, че
първоинстанционната присъда е обоснована, законосъобразна и справедлива
и следва да бъде потвърдена. Сочи , че аргументите на защитата не
кореспондират с фактите и обстоятелствата по делото. Изтъква , че не са
налице предпоставките за изменение или отмяна на първоинстанционната
присъда.
Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани по досъдебното
5
производство и пред първоинстанционния съд доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на
обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи,
че присъдата е постановена при допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 1, т.
2 от НПК, които са довели до ограничаване процесуалните права на страните
по делото.
Първоинстанционният съдебен акт страда от остър дефицит на мотиви.
В своята пледоария защитата на подсъдимия (съдебен протокол от 09.02.2022
г., л. 127 – 129) подробно е изложила аргументи защо същият следва да бъде
признат за невинен и съответно оправдан по повдигнатите обвинения.
В своите мотиви първоинстанционният съд единствено е посочил, че е
обсъдил защитната теза и не я е възприел, тъй като тя няма опора в
доказателства по делото и в заключенията на вещите лица, които я
опровергават. Посочено е още, че подсъдимият е създавал излишъци на
гориво, които присвоявал и затова във военното формирование не са
установени липси на гориво (стр. 20, долу, от мотивите на
първоинстанционния съд). Това са отговорите на първоинстанционния съд на
подробно изложените аргументи на защитата в съдебните прения.
Въззивната инстанция счита, че по същество първоинстанционният съд
не е изложил конкретни мотиви защо не приема всеки един от аргументите на
защитата за това, че подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатите
обвинения.
Горното не дава възможност на въззивната инстанция да разбере
действителната воля на основния съд по отношение на най-съществените
обстоятелства и да проследи дали вътрешното му убеждение е формирано при
спазване на принципа по чл. 14, ал. 1 от НПК. По естеството си вътрешното
убеждение на съда е не само негова субективна увереност по отношение на
определени факти и обстоятелства по делото, но следва да е и обективирано
по несъмнен начин в мотивите на съдебния акт. Това би дало възможност на
страните и на всяка следваща инстанция да проследи начина на формирането
му и да упражни контрол върху този процес. Това не може да бъде изпълнено,
ако мотивите съдържат съществени непълноти, какъвто е и настоящият
случай. Неяснотата досежно волята на съда прави невъзможна проверката и
6
преценката на обосноваността на тази воля, справедливостта и
законосъобразността на присъдата. По естеството си допуснатото съществено
нарушение на процесуалните правила (липса на мотиви) може да бъде
отстранено само чрез провеждането на ново първоинстанционно
производство. Наред с това съществено процесуално нарушение
първоинстанционният съд е допуснал и други такива:
На стр. 16 от мотивите си съдът е цитирал заключението от
техническата експертиза, назначена на досъдебното производство (том V, л.
98-100) на експерта И.Д., като е посочил, че възприема напълно заключението
на експертизата. Следва да се посочи, че този експерт не е бил призоваван за
разпит в съдебно заседание, нито експертизата му е огласена в съдебно
заседание по нохд № 199/2021 г. на Военен съд – София, нито е била
прочетена по реда на чл. 283 от НПК от съдия-докладчика по делото. Това
означава, че тази експертиза, която не е приобщена към материалите по нохд
№ 199/2021 г. на Военен съд - София по законовоопределения ред,
незаконосъобразно е използвана в мотивите на съда.
Подобно нарушение е допуснато и по отношение на редица писмени
доказателства (посочени в обвинителния акт като веществени доказателства,
но реално са писмени такива), които първоинстанционният съд не е прочел
по реда на чл. 283 от НПК, а ги е ползвал при постановяване на присъдата и
изписване на мотивите към нея. Това са писмените доказателства, приложени
в отделни пликове към досъдебно производство № 67-Рп/2020 г. по описа на
Военно-окръжна прокуратура – София, а именно: месечни пътни книжки - №
.../25.09.2020 г. за автобус „.....“ с рег. № ............; № .../27.05.2020 г. за автобус
„.....“ с рег. № ВА ..........; № .../25.08.2020 г. за автобус „.........“ с рег. № ............
със съответните инкриминирани пътни листа в тях, касаещи претендираното
от прокуратурата извършено документно престъпление по чл. 311 от НК;
ведомост № 69 за разходване на горивосмазочни материали на 07.10.2020 г.
на формирование ..... за подразделение РТО; заявка – нареждане за
използване на бронетанкова и автомобилна техника в поделение ..... с рег. №
.../2020 г. за периода 24.01.2020 г. до 17.06.2020 г. и заявка – нареждане за
използване на бронетанкова и автомобилна техника в поделение ..... с рег. №
..../2020 г. за периода от 18.06.2020 г. до 23.10.2020 г.
И в обвинителния акт (стр. 12) и в мотивите на първоинстанционния
7
съд (стр. 19) е посочено, че е налице присвоително деяние от страна на
подсъдимия, извършено на 19.09.2020 г., което е в противоречие с
повдигнатото обвинение на досъдебното производство на подсъдимия по
отношение на присвояването и останалата част на обвинителния акт и
присъдата на първоинстанционния съд, където вместо тази дата е посочено
деяние от 30.09.2020 г. Това противоречие в обвинителния акт не е
констатирано от първоинстанционния съд и не са взети мерки за
отстраняването му, а напротив – допуснато е и в мотивите на атакувания
първоинстанционен съдебен акт.Това процесуално нарушение засяга правото
на защита на подсъдимия, който не може да разбере в какво точно го
обвинява прокуратурата и оттам да организира защитата си по отношение на
това присвоително деяние.
В мотивите на присъдата първоинстанционният съд е пропуснал да
посочи защо не налага по отношение на деянието по чл. 311, ал. 1 от НК и
лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК.
Въззивната инстанция не може да отстрани сама горепосочените
съществени процесуални нарушения. Същите могат да бъдат отстранени само
чрез провеждане на ново първоинстанционно производство, което налага
отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на Военен съд – София, при което да бъдат
отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения.
По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348,
ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Военно-апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда присъда № 1/09.02.2022 г. по нохд № 199/2021 г. на
Военен съд - София и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9