№ 803
гр. п., 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – п., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20251720101351 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.222,
ал.З от КТ, чл.220, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от А. Н. Ч., ЕГН **********,
с адрес: гр. п., ***, чрез адв. В. П. - АК-с., срещу Детска градина № 11
„****“, гр. п., БУЛСТАТ *********, със седалище /адрес на управление: гр. п.,
****, представлявана от р.с. – директор, с правно основание както следва:
- чл.128, т.2 от КТ – за заплащане на сумата от 1661,05 лева,
представляваща разлика между изплатено и дължимо трудово
възнаграждение (основно и допълнително), за периода от 01.01.2023 г. до
01.06.2023 г. - 1661,05 лв., лихва за забава в размер на 200,00 лева, за
периода от 20.09.2023 г до 04.04.2025 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 04.04.2025 г. до
окончателното и изплащане;
- чл.222, ал.З от КТ – за заплащане на сумата от 3654,31 лева,
представляваща разлика между изплатеното и дължимо обезщетение при
прекратяване на трудово правоотношение при придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно
1
КТД, лихва за забава в размер на 700,00 лева, за периода от 21.09.2023 г. до
01.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 04.04.2025 г. до окончателното и изплащане;
- чл.220, ал.1 от КТ – за заплащане на сумата от 240,00 лева,
представляваща разлика между изплатеното и дължимо обезщетение за
неспазен срок на предизвестието в размер на брутно трудово
възнаграждение в размер на 18 работни дни, лихва за забава в размер на
50,00 лева, за периода от 21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
04.04.2025 г. до окончателното и изплащане
и
- иск по чл.224, ал.1 от КТ – за заплащане на сумата от 1328,84 лева,
представляваща разлика между изплатено и дължимо обезщетението за
неизползван годишен отпуск за 62 работни дни, лихва за забава в размер
на 280,00 лева, за периода от 21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
– 04.04.2025 г. до окончателното и изплащане.
Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В законоустановения срок за отговор ответника Детска градина № 11
„****“, гр. п. са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили
предявените искове по основание и размер. По подробно изложените в
отговора доводи и аргументи молят съда да отхвърли исковете.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на
14.07.2025 г., на основаните чл.214 от ГПК е допуснато изменение на
предявените искове, както следва:
Увеличен е размера на предявеният иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 200,00 лева, представляваща лихва за забава
върху предявеният иск по чл.128, ал.2 от КТ, за периода от 21.09.2023 г. до
01.04.2025 г., като се СЧИТА ПРЕДЯВЕН за сумата от 353,98 лева,
ВМЕСТО първоначално предявения такъв за сумата от 200,00 лева.
Увеличен е размера на предявеният иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата в размер на 700,00 лева, представляваща лихва за
забава върху обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, който се СЧИТА
2
ПРЕДЯВЕН за сумата от 776,56 лева, за периода от 21.09.2023 г. до
01.04.2025 г., ВМЕСТО първоначално предявения такъв за сумата от 700,00
лева.
Увеличен е размера на предявеният иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, който се СЧИТА
ПРЕДЯВЕН за сумата от 265,76 лева, ВМЕСТО първоначално предявения
такъв за сумата от 240,00 лева.
Увеличен е размера на предявеният иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата в размер на 50,00 лева, представляваща лихва за
забава върху обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ, който се СЧИТА
ПРЕДЯВЕН за сумата от 56,48 лева, за периода от 21.09.2023 г. до 01.04.2025
г., ВМЕСТО първоначално предявения такъв за сумата от 700,00 лева.
Намален е размера на предявеният иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, който се СЧИТА
ПРЕДЯВЕН за сумата от 1029,82 лева, ВМЕСТО първоначално предявения
такъв за сумата от 1328,84 лева, като
На основание чл.233 от ГПК, е прекратено производството по гр.д. №
01351/2025 г. на ПРС, в частта, в която А. Н. Ч., ЕГН **********, е
предявила иск по чл.224, ал.1 от КТ срещу Детска градина № 11 „****“, гр.
п., БУЛСТАТ ********* за разликата над изменения размер на иска от 1029,82
лева, до предявения му размер от 1328,84 лева, поради отказ от иска.
Определението не е обжалвано от страните, поради което е и влязло в законна
сила.
В съдебното заседание ищцата не се явява и не се представлява. В
депозирана писмена молба чрез адв. П. заявява че поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи, като и се присъдят сторените по делото
разноски.
В съдебното заседание ответника се представлява от адв. Я.. В
депозирана писмена молба чрез адв. Я. и Зам. Директора – Н., оспорва
исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото
разноски.
Съдът, като обсъди твърденията и доводите на страните във
3
връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да
бъдат разгледани.
По основателността:
Съгласно чл.242 от КТ, положения труд по трудово правоотношение е
възмезден, като по силата на чл.269, ал.1 и чл.270, ал.1 и ал.2 от КТ,
трудовото възнаграждение се заплаща в предприятието, в което се извършва
работата, всеки месец.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства, се
установява, че ищцата е работила в ответната детска градина за периода от
1985 г. до 01.06.2023 г., като е заемала длъжността „Главен учител”, с
месторабота Детска градина № 11 „****“ гр. п..
Няма спор между страните, и по отношение правото на ищцата да
получи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и чл.31, ал.1, т 2 от КТД, в размер на
11 брутни работни заплати при придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Спорен е размера на трудовото възнаграждение за процесния
период, размера на изплатеното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, размера на
обезщетението за неспазен срок на предизвестието по чл.220, ал.1 от КТ,
както и размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по
чл.224, ал.1 от КТ, доколкото увеличението на БТВ е станало след
пенсиониране на ищцата, но със задна дата, за период, в който ищцата е била в
трудово правоотношение с ответната детска градина.
Спорният по делото въпрос е изцяло правен и се изразява в определяне
на кръга от правоимащи лица за увеличение на трудовото възнаграждение,
заети в сферата на образованието и попадащи в приложното поле на КТД №
Д01-269 от 06.12.2022 г. за отрасъла, изменен с анекс от 10.08.2023 г.,
сключени между Министерство на образованието и науката, Съюза на
работодателите в системата на народната просвета в България и Сдружението
на директорите в средното образование в РБ, наричани „работодатели" от една
страна и от друга страна от Синдиката на българските учители към КНСБ,
Синдикат „Образование" към КТ „Подкрепа" и Независимия учителски
4
синдикат към КНСБ, наричани „синдикати".
В чл. 4 от Колективният трудов договор (КТД) за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г. са
постигнати договорености за минимални, имащи задължителен характер и
приложими за работниците и служителите членове на синдикалните
организации и за работодателите - членове на организациите на
работодателите - страни по договора. В чл. 27 от КТД са определени
минимални основни работни заплати (МОРЗ) за редовите педагогически
специалисти и за тези с ръководни функции.
Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към горепосочения КТД от 06.12.2022
г., изменя чл.27 от КТД, и определя по-високи размери на минималните
основни работни заплати за системата на предучилищното и училищно
образование, считано от 01.01.2023 г., като с изменената ал.2 на чл. 27 от КТД
е предвидено също, че осигурените средства от държавния бюджет на РБ за
2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение на индивидуалните РЗ
на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и за
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Тук трябва да се посочи, че бюджета за 2023 г. е изготвен със закъснение, но
касае цялата година, т.е. би трябвало в него да са залегнали всички
предвиждания за разходи на трудово заетите лица в рамките на пълната
календарна година, като се има предвид и че приложимия за това национален
счетоводен стандарт предвижда плащания за минали периоди на напуснали
работници и служители във връзка с увеличение на възнагражденията им
преди приключването на трудовата дейност или за обезщетения след тяхното
напускане. В анекса изрично е предвидено, че осигурените средства от
държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв.
се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти и непедагогически
персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя, като част от средствата в размер на 59 млн. лв., са предвидени за
увеличението на индивидуалните работни заплати на непедагогическия
персонал, работещ в системата на предучилищното и училищното
образование, за достигане на не по-малко от минималните месечни работни
5
заплати по чл.28 от КТД. В ал. 5 от същия е посочено, че при изпълнение на
ал.3 и ал.5, остатъкът от средствата се използва за допълнително увеличение
на индивидуалните основни работни заплати и допълнителните трудови
възнаграждения на педагогическите специалисти и непедагогическия
персонал.
От горното следва извода, че с цитираното изменение се предвижда
изменение в съдържанието на трудовите правоотношения, съществували към
началната дата, посочена в анекса, считано от която следва да бъдат увеличени
трудовите възнаграждения на заетите в сферата на образованието. Изрично в
анекса е посочено неговото действие от минал момент – считано от 01.01.2023
г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му.
Страните по колективния трудов договор изрично са се договорили, че
увеличението на минималните заплати следва да се прилага от 01.01.2023 г.,
поради което това е и моментът, към който следва да се преценява наличието
на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител.
Следователно посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по
отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите
(01.01.2023 г.) са отговаряли на изискванията на закона - да са страни по
трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на
членственото си правоотношение. В тази връзка от представеното фотокопие
от книга – ведомост за събиране и отчитане на членския внос на членовете на
синдикалната организация при ДГ № 11 „****“ гр. п., се установява, че в
периода от м.01.2023 г. до м.05.2023 г., ищцата е заплащала дължимия се
членки внос за членуване в синдикалната организация, за което няма спор по
делото. От представената служебна бележка от 10.03.2025 г. на Синдикат на
Българските учители, се установява, че считано от 01.06.2023 г. ищцата е
индивидуален член на Общ. КС на СБУ- п., както и към датата на нейното
издаване. От тук и следва извода, че ищцата е била в членствено
правоотношение със синдикалната организация.
С оглед анализа на горната нормативна база, съдът намира, че и на
лицата, напуснали системата в периода след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023
г., се дължи заплащане в увеличения според изменението към КТД размер на
възнаграждение за реално отработеното в посочения сектор на
образователната система, защото според чл.128, т.2 от КТ, работодателят е
6
длъжен да плаща на работника или служителя в установените срокове
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Щом тези лица
са били все още заети в системата на образованието и са изпълнявали дори
само за част от периода 01.01.2023 г. - 10.08.2023 г. трудовите си задължения,
работодателят им дължи съответното възнаграждение за реалната престация.
Не може да бъде споделена тезата на ответника, че не съществува правна
възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до момента на
определяне и договаряне на новите работни заплати да получат разликата от
увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време.
Това разбиране противоречи и на константната практика на ВКС, намерила
израз в решение № 116 от 25.10.2018 г., по гр.д. № 4760/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
в което е прието, че „обратното действие преурежда по нов начин
приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това означава, че
и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов
начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на
работниците или служителите. Недопустимо е единствено с изменения в
законодателството да се въвеждат с обратно действие неблагоприятни
последици за работниците и служителите, в който смисъл е решение № 12 от
11.11.2010 г., по к.д. № 15/2010 г. на КС.
Следва и да се отбележи, че ако се възприеме, че лицата, работили в
сферата на училищното и предучилищното образование в периода от
01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение поради
прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на
анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо
тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки
че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един
и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при
съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл.8, ал.2 от КТ
презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и
задължения. Отделно от това, в съдържанието на процесния анекс от
10.08.2023 г. изрично е предвидено да се прилага по отношение на
педагогически специалисти и непедагогически персонал, заемали съответната
длъжност към 01.01.2023 г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие
длъжността да се заема и към 10.08.2023 г. - датата на формалното подписване
на допълнителното споразумение към КТД.
7
В случая трудовото правоотношение с ищцата е прекратено считано от
01.06.2023 г., на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, чл.326, ал.2 от КТ, при
условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, чл.15, ал.1 и ал.3, т.2 от ОБКТД за
системата на предучилищно и училищно образование Община п. от
13.09.2021 г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, което се установява от приетата и неоспорена Заповед № 289 от
25.04.2023 г., но прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата не
засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на
промяната. Това е така, защото с приемането на разпоредбите на анекса са
преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения,
поради което и следва извода, че считано от 01.01.2023 г., е увеличено
възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата.
По размера на иска по чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД:
Предвид всичко изложено иска за заплащане на разликата между
увеличеното трудово възнаграждение и реално полученото от ищцата за
исковия период, като основателен и доказан.
От приетата и неоспорена съдебно – икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице В. П. се установява, че разлика между изплатено и
дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до
01.06.2023 г. (основна заплата и допълнително възнаграждение за прослужено
време 39 % ) е в размер на 1661,05 лева. С оглед на това и предявеният иск за
главница в размер на 1661,05 лева се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен до пълния предявен размер.
Съгласно сега действащата редакция на чл.245, ал.2 от КТ, разликата до
пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща
допълнително, заедно със законната лихва равна на основния лихвен процент
за съответния период.
С оглед основателността на иска по чл.128, т.2 от КТ, то основателен и
доказан е и иска по чл.86 от ЗЗД.
В приетото заключение на съдебно – икономическата експертиза вещото
лице е изчислило мораторната лихва, но за периода от 20.09.2023 г. до
04.04.2025 г. върху главница 1661,05 лева, която е изчислило в размер на
353,98 лева. Процесният период на претендираната мораторна лихва е от
21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., а не периода, за който вещото лице е изчислило
8
дължимата мораторна лихва. Тъй като за изчисляването на мораторната лихва
не се изискват специални знания, то и съдът на основание чл.162 от ГПК може
и сам да изчисли същата, която чрез онлайн калкулатор изчислена е в размер
на 350,50 лева, поради което и искът за заплащане на мораторна лихва е
основателен и доказан до размер от 350,50 лева, а за разликата до пълния
предявен размер от 353,08 лева, искът като неоснователен и недоказан следва
да бъде отхвърлен.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва
върху главницата, с оглед основателността на главния иск, считано от
предявяване на иска.
По размера на иска по чл.222, ал.З от КТ и чл.86 от ЗЗД:
По аналогични на изложените по-горе съображения следва да бъде
уважен и иска за заплащане на сумата от 3654,31 лева, представляваща общата
сума от разликата между сумата на изплатеното обезщетение за 11 брутни
заплати и дължимата се сума за това обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и
чл.31, ал.1, т.2 от КТД, доколкото настоящия състав приема, че се е полагало
БТВ на ищцата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
увеличено с 15 % и изпотената сума не е в пълния полагаем размер.
От заключението на съдебно икономическата експертиза се установява,
че разликата между изплатеното и дължимо обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст за 11 месечни брутни заплати е в размер на 3654,31 лева,
съгласно КТД, поради което иска като основателен и доказан до пълния му
предявен размер следва да бъде уважен.
По отношение искането за заплащане на законна лихва за забава и за
това обезщетение, то същото за разлика от трудовото възнаграждение, не е с
определена дата на падеж. На основание чл.84 от ЗЗД, за такава следва да се
приеме дата на поканата.
От приложеното по делото заявление № 5 от 20.09.2023 г.,се установява,
че ищцата е направила искане до Директора на Детската градина за
преизчисление на трудовото и възнаграждение и изплащане на разликата за
периода от 01.01.2023 г. до 23.05.2023 г., преизчисление на начисленото
обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обезщетение за неспазен срок
9
на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, както и
преизчисление на обезщетението за неизползван годишен отпуск за 62
работни дни. Считано от 20.09.2023 г. ответникът е изпаднал в забава и от тази
дата дължи мораторна лихва. При така установеното иска за заплащане на
мораторна лихва върху разликата между сумата на изплатеното обезщетение
за 11 брутни заплати и дължимата се сума за това обезщетение за периода от
21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., е основателен и доказан.
В приетото заключение на съдебно – икономическата експертиза вещото
лице е изчислило дължимата мораторната лихва, но за периода от 20.09.2023 г.
до 04.04.2025 г. върху главница 3654,31 лева, която е изчислило в размер на
776,56 лева. Процесният период на претендираната мораторна лихва е от
21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., а не периода, за който вещото лице е изчислило
дължимата мораторна лихва. Тъй като за изчисляването на мораторната лихва
не се изискват специални знания, то и съдът на основание чл.162 от ГПК може
и сам да изчисли същата, която чрез онлайн калкулатор изчислена е в размер
на 771,08 лева, поради което и искът за заплащане на мораторна лихва е
основателен и доказан до размер от 771,08 лева, а за разликата до пълния
предявен размер от 776,56 лева, искът като неоснователен и недоказан следва
да бъде отхвърлен.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва
върху главницата, с оглед основателността на главния иск, считано от
предявяване на иска.
По размера на иска по чл.220, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД:
По аналогични на изложените по-горе съображения следва да бъде
уважен и иска за заплащане на сумата от 265,76 лева, представляваща разлика
между изплатеното и дължимо обезщетение за неспазен срок на
предизвестието в размер на брутно трудово възнаграждение в размер на 18
работни дни по чл.220, ал.1 и чл.31, ал.1, т.2 от КТД, доколкото настоящия
състав приема, че се е полагало БТВ на ищцата към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение увеличено с 15 % и изпотената сума не е в
пълния полагаем размер, което брутно трудово възнаграждение е база за
изчисляване на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ.
От заключението на съдебно икономическата експертиза се установява,
че разликата между изплатената и дължима сума за обезщетението за неспазен
10
срок на предизвестието по чл.220, ал.1 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение в размер на 16 работни дни е от 265.76 лева, съгласно КТД,
поради което иска като основателен и доказан до пълния му предявен размер
следва да бъде уважен.
По отношение искането за заплащане на законна лихва за забава и за
това обезщетение, то същото за разлика от трудовото възнаграждение, не е с
определена дата на падеж. На основание чл.84 от ЗЗД, за такава следва да се
приеме дата на поканата.
От приложеното по делото заявление № 5 от 20.09.2023 г.,се установява,
че ищцата е направила искане до Директора на Детската градина за
преизчисление на трудовото и възнаграждение и изплащане на разликата за
периода от 01.01.2023 г. до 23.05.2023 г., преизчисление на начисленото
обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обезщетение за неспазен срок
на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, както и
преизчисление на обезщетението за неизползван годишен отпуск за 62
работни дни. Считано от 20.09.2023 г. ответникът е изпаднал в забава и от тази
дата дължи мораторна лихва. При така установеното иска за заплащане на
мораторна лихва върху разлика между изплатеното и дължимо обезщетение за
неспазен срок на предизвестието в размер на брутно трудово възнаграждение в
размер на 18 работни дни за периода от 21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., е
основателен и доказан.
В приетото заключение на съдебно – икономическата експертиза вещото
лице е изчислило дължимата мораторната лихва, но за периода от 20.09.2023 г.
до 04.04.2025 г. върху главница 265,76 лева, която е изчислило в размер на
56,48 лева. Процесният период на претендираната мораторна лихва е от
21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., а не периода, за който вещото лице е изчислило
дължимата мораторна лихва. Тъй като за изчисляването на мораторната лихва
не се изискват специални знания, то и съдът на основание чл.162 от ГПК може
и сам да изчисли същата, която чрез онлайн калкулатор изчислена е в размер
на 56,08 лева, поради което и искът за заплащане на мораторна лихва е
основателен и доказан до размер от 56,08 лева, а за разликата до пълния
предявен размер от 56,48 лева, искът като неоснователен и недоказан следва
да бъде отхвърлен.
11
На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва
върху главницата, с оглед основателността на главния иск, считано от
предявяване на иска.
По размера на иска по чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД:
По аналогични на изложените по-горе съображения следва да бъде
уважен и иска за заплащане на сумата от 1029,82 лева, представляваща
разлика между изплатено и дължимо обезщетението за неизползван годишен
отпуск за 62 работни дни по чл.224, ал.1 и чл.31, ал.1, т.2 от КТД, доколкото
настоящия състав приема, че се е полагало БТВ на ищцата към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение увеличено с 15 % и изпотената
сума не е в пълния полагаем размер, което брутно трудово възнаграждение е
база за изчисляване на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ.
От заключението на съдебно икономическата експертиза се установява,
че разлика между изплатено и дължимо обезщетението за неизползван
годишен отпуск за 62 работни дни по чл.224, ал.1 от КТ е от 1029,82 лева,
съгласно КТД, поради което иска като основателен и доказан до пълния му
предявен размер следва да бъде уважен.
По отношение искането за заплащане на законна лихва за забава и за
това обезщетение, то същото за разлика от трудовото възнаграждение, не е с
определена дата на падеж. На основание чл.84 от ЗЗД, за такава следва да се
приеме дата на поканата.
От приложеното по делото заявление № 5 от 20.09.2023 г.,се установява,
че ищцата е направила искане до Директора на Детската градина за
преизчисление на трудовото и възнаграждение и изплащане на разликата за
периода от 01.01.2023 г. до 23.05.2023 г., преизчисление на начисленото
обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обезщетение за неспазен срок
на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, както и
преизчисление на обезщетението за неизползван годишен отпуск за 62
работни дни. Считано от 20.09.2023 г. ответникът е изпаднал в забава и от тази
дата дължи мораторна лихва. При така установеното иска за заплащане на
мораторна лихва върху изплатено и дължимо обезщетението за неизползван
годишен отпуск за 62 работни дни за периода от 21.09.2023 г. до 01.04.2025 г.,
е основателен и доказан.
12
Ищецът с исковата молба претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 280,00 лева, представляваща мораторна лихва върху
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. В приетото заключение на съдебно –
икономическата експертиза вещото лице е изчислило дължимата мораторната
лихва, но за периода от 20.09.2023 г. до 04.04.2025 г. върху главница 1029,82
лева, която е изчислило в размер на 218,85 лева. Процесният период на
претендираната мораторна лихва е от 21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., а не
периода, за който вещото лице е изчислило дължимата мораторна лихва. Тъй
като за изчисляването на мораторната лихва не се изискват специални знания,
то и съдът на основание чл.162 от ГПК може и сам да изчисли същата, която
чрез онлайн калкулатор изчислена е в размер на 217,30 лева, поради което и
искът за заплащане на мораторна лихва върху разликата на обезщетението по
чл.224, ал.1 от КТ е основателен и доказан до размер от 217,30 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 280,00 лева, искът като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва
върху главницата, с оглед основателността на главния иск, считано от
предявяване на иска.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото неизплатено
възнаграждение и обезщетения.
По разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, за което е
представил и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно представения
списък на разноските ищецът е направил такива за заплатено от него
адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева. С оглед изхода на делото
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете на
ищцата следва да и бъдат присъдени разноски за заплатено от нея адвокатско
възнаграждение в размер на 1982,16 лева, които се възложат върху ответната
страна.
Ответникът също е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по
делото разноски, за което също е представил списък на разноските по чл.80 от
ГПК. Съгласно представения списък на разноските ответникът е направил
разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 1608,00
13
лева с ДДС. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената
част от исковете на ответника следва му бъдат присъдени разноски,
представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на
14,34 лева, които се възложат върху ищцовата страна.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за
производството държавна такса върху уважената част от исковете следва да
бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника
държавна такса е в размер на 512,61 лева. Освен това ответникът следва да
заплати по сметка на ПРС и сумата от 200,00 лева, представляваща направени
по делото разноски за експертиза.
Воден от горното, П.ят районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Детска градина № 11 „****“, гр. п., БУЛСТАТ *********,
със седалище /адрес на управление: гр. п., **** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.128, т.2 от КТ и чл.8/6 от ЗЗД на А. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. п.,
*** сумата от 1661,05 лева, представляваща разлика между изплатено и
дължимо трудово възнаграждение (основно и допълнително), за периода от
01.01.2023 г. до 01.06.2023 г., сумата от 350,50 лева - лихва за забава за
периода от 21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 04.04.2025 г. до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за
разликата над уважения размер от 350,50 лева до пълния му предявен размер
от 353,98 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Детска градина № 11 „****“, гр. п., БУЛСТАТ *********,
със седалище /адрес на управление: гр. п., **** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.222, ал.3 от КТ и чл.8/6 от ЗЗД на А. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.
п., *** сумата от 3654,31 лева, представляваща разлика между изплатеното и
дължимо обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11
брутни заплати съгласно КТД, сумата от 771,08 лева - лихва за забава за
периода от 21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 04.04.2025 г. до
14
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за
разликата над уважения размер от 771,08 лева до пълния му предявен размер
от 776,56 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Детска градина № 11 „****“, гр. п., БУЛСТАТ *********,
със седалище /адрес на управление: гр. п., **** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.220, ал.1 от КТ и чл.8/6 от ЗЗД на А. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.
п., *** сумата от 265,76 лева, представляваща разлика между изплатеното и
дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестието в размер на
брутно трудово възнаграждение в размер на 18 работни дни, сумата от 56,08
лева - лихва за забава за периода от 21.09.2023 г. до 01.04.2025 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
– 04.04.2025 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва
за забава за разликата над уважения размер от 56,08 лева до пълния му
предявен размер от 56,48 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Детска градина № 11 „****“, гр. п., БУЛСТАТ *********,
със седалище /адрес на управление: гр. п., **** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.224, ал.1 от КТ и чл.8/6 от ЗЗД на А. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.
п., *** сумата от 1029,82 лева, представляваща разлика между изплатено и
дължимо обезщетението за неизползван годишен отпуск за 62 работни дни,
сумата от 217,30 лева - лихва за забава за периода от 21.09.2023 г. до
01.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 04.04.2025 г. до окончателното и изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за разликата над уважения размер от
217,30 лева до пълния му предявен размер от 280,00 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта
му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Детска градина № 11
„****“, гр. п., БУЛСТАТ *********, със седалище /адрес на управление: гр. п.,
**** ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. п., *** сумата
от 1982,16 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК А. Н. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр. п., *** ДА ЗАПЛАТИ на Детска градина № 11 „****“, гр. п.,
БУЛСТАТ *********, със седалище /адрес на управление: гр. п., **** сумата
15
от 14,34 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Детска градина № 11 „****“, гр. п., БУЛСТАТ *********,
със седалище /адрес на управление: гр. п., **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на П. районен съд сумата от 512,61
лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената част от
исковете, сумата от 200,00 лева, представляваща направени по делото
разноски за експертиза, както и 5.00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай че задължението не бъде изплатено доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – п.: _______________________
16