№ 40322
гр. София, 05.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110158994 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 30.07.2024г., подадена от „фирма“ ЕООД, за изменение на
решението в частта за разноските. В молбата е посочено, че предявеният иск е частично
основателен, поради което съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва
да се присъдят разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Поради което искането към
съда е да присъди разноски в размер на 15 лева съразмерно отхвърлената част от иска и да
редуцира присъдените разноски на ищеца.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от М. Д. С., с който е
посочено че съдът е изложил мотиви защо присъжда разноски единствено на ищеца. Излага
съображения, че правото на ЕС има примат над вътрешното национално право. Счита, че
общият механизъм на разпределяне тежестта на разноските е неприложим в конкретния
случай, който касае потребителски спорове. Поради което позоваването от ответника на това
правило правело искането му неоснователно. Искането към съда е да отхвърли искането за
изменение на решението в частта за разноските като неоснователно.
Съдът като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства,
намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – страна в производството, която е
представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 95 от делото/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 13847 от 12.07.2024г., постановено по делото, съдът е осъдил „фирма“
ЕООД да заплати на М. Д. С. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 710,66 лева,
представляваща платена сума по нищожен Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ 176671 от 12.07.2017г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 26.10.2022г., до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 624,21 лева, представляваща сторените по делото разноски като е
отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 710,66 лева до пълния
претендиран размер от 796,94 лева.
В мотивите на решението съдът изрично е посочил причините, поради които е
присъдил разноски единствено на ищеца, а именно разрешенията, дадени в Решение на Съда
(четвърти състав) от 16 юли 2020 година по съединени дела C-224/19 и C-259/19, касаещи
приложението на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13. Уточнено е, че
това разрешение се прилага в случаите, в които се касае за нищожност на целия
1
потребителски договор. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото
решение на СЕС и следва да съобрази същото при произнасянето по дължимостта на
сторените в производството разноски. В този смисъл съдът намира, че не са налице
предпоставки за ревизиране на изложените мотиви в постановеното решение, поради което
и препраща към тях.
На следващо място, следва да бъде посочено, че на ищеца са присъдени разноски
съразмерно уважената част от исковете, а не в пълен размер, както изрично е посочено в
мотивите на решението.
С оглед гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „фирма“ ЕООД за изменение в частта за
разноските на Решение № 13847 от 12.07.2024г., постановено по гр.д. № 58994/2022г. по
описа на СРС, 25-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2