Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14.05.2021
год. гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в
публично съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Пенка Маринова като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№ 120 по описа за 2021 год. и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на Ж.И.С.,***,
с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е предявен иск срещу Областна
дирекция на МВР Стара Загора, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата
от 50 000.00 лв., представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от негова страна болки и страдания в резултат на увреждащи дейности
- нанасяне на побой, извършен от
служители на Районно управление Казанлък при ОД на МВР Стара Загора на
04.10.2019 год..
Ищецът твърди, че е бил задържан на 04.10.2019
год. около 04.30 часа в Районно управление Казанлък, а на 04.10.2019 год.
сутринта му е бил нанесен побой от служители на Районно управление Казанлък. В
резултат на побоя е имал множество наранявания и е претърпял болки и страдания,
които оценя на 50 000.00, които моли да му бъдат заплатени от Областна дирекция
на МВР Стара Загора, м чиято структура се намира Районно управление Казанлък.
Ответникът Областна дирекция на МВР Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание, в представените
писмен отговор на исковата молба и писмено становище по съществото на спора,
оспорва предявеният срещу Областна дирекция на МВР Стара Загора иск като
недоказан и неоснователен. Оспорва наличието на законовите предпоставки за
ангажирането на отговорността на Областна дирекция на МВР Стара Загора по реда
на ЗОДОВ. Въз основа на подробно изложените съображения е направено искане за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
Окръжна прокуратура – Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че исковата
претенция не е доказана по основание и размер и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Ищецът Ж.И.С. е бил задържан на 03.10.2019 год. в
03:30 часа в Районно управление Казанлък при Областна дирекция на МВР Стара
Загора въз основа на заповед за задържане на лице по чл.72, ал.11 т.1 от ЗМВР,
издадена от С.Т.П.– старши полицай при РУ Казанлък /лист 45 от делото/. Няма
данни, а и не се твърди от ищеца, че тази заповед е била оспорена по
административен или съдебен ред, респективно същата да е била отменена. Спрямо
ищеца са била водени три досъдебни производство за извършени от него
престъпления в периода 25.09.2019 год. – 01.10.2019 год., приключили с
внасянето на обвинителен актове и по трите /пр. преписки №№353/2019 год.;
3748/2019 год. и 3678/2019 год. и трите по описа на Районна прокуратура
Казанлък /лист 46-52/. За извършени от него престъпления лицето е било осъдени,
като присъдите са били кумулирани и е определено едно общо наказания лишаване
от свобода за срок от 6 години и 8 месеца. В районна прокуратура гр. Казанлък
са били водени две прокурорски преписки за извършено престъпление от общ
характер от служители на Районно управление Казанлък, съответно №2725/2020 год.
/въз основа на изпратеният от настоящият съда сигнал, приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство/ и №4093/2019 год.
/приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство/.
Копие от първата преписка е приложена по настоящето дело, а втората е изпратена
за послужване, като ще бъде върната след приключване на делото с влязъл в сила
съдебен акт/. Видно от извършената проверка при постъпването му в Ареста Стара
Загора, са описани по негови данни получените травми и установени такива при
извършеният медицински преглед, като същите са отразени в изготвените за целта
документи.
В хода на съдебното производство бяха допуснати в
качеството на свидетели лицата К.А.В. и Т.С.В..
Св. В. заявява, че се познават с ищеца от Ареста в
Стара Загора, където са лежали заедно. В. е присъствал при приемането на С.,
като свидетелства за наличието на множество травми по цялото му тяло, като е
имал и спукани тъпанчета на ушите. Не е могъл да се движи, както и да се храни
нормално. Придружавал го е до тоалетната, като му е отстъпил и леглото си на
първа вишка. От ушите на Ж. е течало кръв, като по негово сведения е бил бит от
полицаите в Казанлък при задържането му, изтезавали са го, поставяли са кърпа
на лицето и са го давели с вода. Свидетелства, че Ж. е стенел и се е въртял в
леглото от болки. При приемането му е бил изпратен в Окръжна болница, където са
му правили някакви снимки. Имал е охлузвания по гърба, по китката на ръката,
синини по краката, ребрата, гърдите е областта на корема, по интимните части.
Пиел е хапчета, които са му били донесени от негови близки, а едва след като са
минали две, три седмици и започнал да се движи сам и да се обслужва сам. Не
помни точно след колко време се е оправил.
Св. В. заяви, че се познава с Ж.С. от следствения
арест, където са лежали заедно. Бил е в ареста, когато са довели Ж.. При
докарването му същият е бил пребит целия – останалите са го хранили и са се
грижили за него. Имал е синини по члена, по петите, по кокалчетата и по тялото.
Те са го водели до тоалетната и е бил доста зле. Оплаквал се е от болки в
ушите, целият е бил посинен, като е имал синини и по слабините. Оплакал се е от
това при постъпването си, като е била прегледан и са му правили медицинско.
Пиел е много хапчета за всичко, за болки, за успокояване. Вечерно време
калъфката ставала на кръв. Давали са му парацетамол. Около два месеца е
продължило това състояние.
По допустимостта на иска:
Искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразни действия – нанасяне на побой от служители
на Районно управление Казанлък при Областна дирекция на МВР Стара Загора
/юридическо лице/ – т.е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес и
срещу пасивно легитимиран по предявеният от физическото лице иск ответник, по аргумент
от чл.205 от АПК във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Незаконосъобразните действия,
на които се основава предявеният иск и от които се твърди, че са произтекли
претендираните за обезвреда неимуществени вреди, се свързва с нанесеният побой.
Няма процесуална пречка незаконосъобразността на действията на служителите от
Районно управление Казанлък да бъде установена и в настоящето производство.
В хода на съдебното производство се установиха по
безспорен начин наличието на травматични увреждания по тялото на ищеца при
постъпването му в Ареста в Стара Загора. В подкрепа на това са събраните
сведения от разпитаните свидетели, както и приложените писмени документи от
извършените проверки по прокурорски преписки на Районна прокуратура Казанлък /сега
териториално отделение Казанлък при Районна прокуратура Стара Загора/. Не е
установен обаче произхода на тези травми. Дали същите са били налични преди
задържането му в Районно управление Казанлък или са получени при задържането му
по ЗМВР. Дори свидетелските показания не удостоверяват това обстоятелство, тъй
като в тази се част /относно претърпените травми и наранявания/, свидетелите
препредават думите на ищеца. С оглед на целия доказателствен материал, събран в
рамките на настоящето производството, съдът намира, че не е установен произхода
на получените от ищеца травми.
Ако същите са били получени при задържането му в
Районното управление, то би било извършено престъпление от страна на
полицейските служители, което обаче видно от постановленията на Районна
прокуратура Казанлък, не е установено, което и довело и до отказа да бъде
образувано досъдебно производство. Настоящият съдебен състав е длъжен да зачете
доказателствената сила на официалните документи /постановленията на Районна
прокуратура Казанлък/, които опровергават твърденията на ищеца.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск е неоснователен, по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален
ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената
тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение
за понесените вреди.
В случая с предявеният иск, се
претендира ангажиране отговорността на ОД на МВР Стара Загора, на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца Ж.С. неимуществени вреди в резултат
на незаконосъобразни действия на служители от Районно управление Казанлък при Областна дирекция на МВР Стара Загора, при
задържането на 03.10.2019 год., изразяващи се в нанасянето на побой. В
конкретния случай не се установиха такива незаконосъобразни действия.
Отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на
отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия,
без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички
положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да
бъде установена и доказана не само
незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и
непосредствен резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната
последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени
от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като
„пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща
и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие
от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да
са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В настоящето
производство се доказаха настъпили вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от нараняванията, които е имал ищеца в Ареста Стара Загора. Не се
установи техният произход и по-точно факта, че същите са причинени от служители
на Районно управление Казанлък при задържането на С., а законова презумпция за
тези вреди няма.
С оглед на гореизложеното по
отношение на ответника – Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, не са
изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността
фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като исковата претенция на Ж.И.С.
срещу Областна дирекция на МВР Стара Загора за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, се явява недоказана, респективно неоснователна.
Не се установиха незаконосъобразни действия на полицейските служители от
Районно управление Казанлък, осъществени при задържането на ищеца на 03.10.2019
год.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от
иска изцяло. Разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, предвижда също така, че
съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако
е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите
лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. При този изход на спора
на ответника и с оглед на фактическата и правна сложност на делото, на
основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ следва да
се присъдят направените разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение като
бъде осъден ищецът да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата
от 100.00 лева съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за правната
помощ, а на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Ж.И.С.,*** срещу Областна дирекция на МВР Стара Загора,
представлявана от Директора С. С. иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
заплащането на сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ж.И.С., ЕГН **********,***
да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора, представлявана от Директора С. С. направените
разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: