Р Е Ш
Е Н И Е
27.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V въззивен състав в публично съдебно заседание
на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
МАРИЯ
ИЛИЕВА
при секретаря Пенка Цанкова и с участието на прокурора Красимир
Кирилов като разгледа докладваното от младши съдия Илиева в.н.о.х.д. № 3941
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 84942 от 04.04.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 7020/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 99-ти състав, подсъдимият Д.Н.П. е признат за виновен за това, че за
времето от около 22,00 часа на 23.08.2017 г. до около 00,00 часа на 24.08.2017
г. в гр. София, на адрес в заведение „Бордо“, находящо се в ж.к. „Дружба 1“,
бул. „********до блок ** и на адрес в ж.к. „********ет********, при условията
на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, а именно
заповед за незабавна защита от 20.04.2017 г., издадена по гр. дело № 23335/2017
г. по описа на СРС, III ГО, 149-състав, като извършил домашно насилие по
отношение на А.А.Й., както следва: 1/ на 23.08.2017 г. около 22,00 часа в гр.
София, на адрес в заведение „Бордо“, находящо се в ж.к. „Дружба 1“, бул. „********до
блок **, не изпълнил заповедта зашита от домашно насилие и извършил домашно
насилие по отношение наЙ., като ѝ нанесъл удари с юмруци и шамари по
лицето и я обиждал; и 2/ на 24.08.2017 г. около 00,00 часа на адрес в гр.
София, ж.к. „********ет******, не изпълнил заповедта за защита от домашно
насилие и извършил домашно насилие по отношение наЙ., като ѝ нанесъл
удари с юмруци и шамари по лицето, ритал я по тялото и я хващал за гушата - престъпление
по чл. 296, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК
е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв. С присъдата, на основание чл. 304 от НПК, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК, подсъдимият е оправдан за това, че се е
приближил на разстояние по-малко от 100 метра до пострадалата А.А.Й., както и
за повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати по
сметка на СДВР направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 140,76 лева, както и тези, направени в хода на съдебното производство в
размер на 30,00 лева.
Срещу така постановената присъда в
осъдителната част е постъпила въззивна жалба ведно с допълнение към нея, в
която е заявено оплакване за неправилност на присъдата, като са изложени
доводи, че същата е незаконосъобразна и необоснована, тъй като по делото не са
събрани категорични доказателства, подкрепящи обвинителната теза. В жалбата се
прави искане за отмяна на атакуваната присъда в осъдителната част и за
постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен
и оправдан по повдигнатото обвинение.
Препис от жалбата ведно с
допълнението към нея е връчен на Софийска районна прокуратура, като писмено
възражение не е направено.
Присъдата
не е протестирана в оправдателната част.
В открито съдебно заседание
защитникът на подсъдимия – адв. В. поддържа жалбата и допълнението към нея като
моли присъдата да бъде отменена в атакуваната част и подсъдимият да бъде
оправдан.
Представителят на държавното
обвинение поддържа, че присъдата в осъдителната част е правилна и като такава
следва да се потвърди, в подкрепа на което излага, че авторството на деянието
се установява по безспорен начин от анализа на доказателствените източници, а
наложеното наказание е справедливо.
Подсъдимият Д.Н.П.
се присъединява към казаното от защитата, като по същество в последната си дума
заявява, че не се признава за виновен и не е извършил деянието, за което е
предаден на съд.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена
служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционната присъда
е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните пред СРС при спазване на принципа на непосредственост
по чл. 18 от НПК доказателствени материали, обсъдени в мотивите на решението.
Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства. Аналитично са
изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което споделя както доказателствените
изводи на първоинстанционния съд, така и подробно изложените в мотивите към
атакуваната присъда фактически констатации, които по същество могат да бъдат
сведени до следното:
Подсъдимият Д.Н.П. е роден
на *** ***, с адрес в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. **вх. Ж, ет********, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан. Същият
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
През 2017 г. подсъдимият Д.Н.П.
и свидетелката А.А.Й. били във фактическо съжителство, като живеел в жилището
на подсъдимия – апартамент № ***, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. **вх.
**. От съвместното им съжителство подсъдимият и свидетелкатаЙ. имали малолетна
дъщеря, а свидетелкатаЙ. имала и по-голямо дете от предходна връзка.
В началото на 2017 г.
отношенията между свидетелката А.А.Й. и подсъдимият Д.Н.П. се влошили като на
12.04.2017 г. подсъдимият П. упражнил домашно насилие спрямо свидетелкатаЙ..
Същата, в качеството си на пострадало лице, подала на 13.04.2017 г. в Софийски
районен съд молба за издаване на заповед за налагане на мярка за закрила от
домашно насилие по ЗЗДН. По молбата е образувано гр.дело № 23335/2017 г. по
описа на III ГО, 149 състав, по което на 20.04.2017 г. в полза на молителката А.А.Й.
е издадена заповед за незабавна защита. Заповедта за незабавна защита по ЗЗДН,
с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН подсъдимият Д.Н.П. е задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А.А.Й., е
връчен на подсъдимия на 09.05.2017 г. ведно с исковата молба и разпореждане за
насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.06.2017
г. На посочената дата страните не са се явили и делото е отложено за 07.09.2017
г.. като на 16.05.2017 г. по делото бил депозиран отказ от иска, изходящ от
адвокат на молителката А.А.Й.. Сочената молба не е връчвана на подсъдимия и към
датата на инкриминираното деяние по нея няма произнасяне на съда, поради липса
на данни за наличие на представителна власт на адвоката, който е подписал
същата.
Независимо от издадената
заповед за незабавна защита свидетелката А.А.Й. продължавала да посещава дома
на подсъдимия, където живеели заедно с детето си, за което подсъдимият полагал
грижи.
На 23.08.2017 г., около
18,00 часа свидетелката А.А.Й. и подсъдимият Д.Н.П. отишли заедно в заведение
„Бордо“, находящо се в гр. София, кв. „Дружба“, зад бл. **, на което свидетелятМ.Б.М.бил
управител. Двамата консумирали алкохол, като между тях възникнал спор относно
мобилния телефон на свидетелкатаЙ., който подсъдимият Д.Н.П. поискал тя да му
даде. СвидетелкатаЙ. отказала да даде на подсъдимия П. телефона си, след което
той започнал да го дърпа от ръцете ѝ, а тя го замерила последователно с
чаша и пепелник, през което време двамата се карали и бутали и удряли с ръце по
лицето, като свидетелкатаЙ. обиждала подсъдимия. Свидетелят М.Б.М.ги помолил да
престанат с разправиите, след което двамата се успокоили и около 22,00 часа си
тръгнали заедно.
Двамата се прибрали в
жилището на подсъдимия Д.Н.П.,***, където била и свидетелката Й.Д.П.. В
жилището двамата отново се скарали, при което свидетелкатаЙ. ударила подсъдимия
П. с чаша по главата, а той от своя страна я съблякъл гола, хванал я за врата и
я извел пред апартамента, докато я обиждал с думите „парцал“, „боклук“ и
„курва“. После отново я пуснал в апартамента, където двамата продължили да се
удрят, като подсъдимият нанасял на свидетелката удари с юмруци и шамари в
областта на главата, в лицето, скулата и бузата и я ритал, а тя от своя страна
успяла да го удари няколко пъти и да го ухапе. След като отново се успокоили, двамата
заедно излезли, за да си купят цигари. След като напуснали жилището, отишли в
бензиностанция „Шел“, където свидетелката А.А.Й. поискала мобилния телефон на
служител, отишла до тоалетната на бензиностанцията и оттам подала сигнал на
телефон 112. Около 01,20 часа на 24.08.2017 г. на място дошли полицейски
служители от 08 РУ-СДВР съставили акт за установяване на административно
нарушение бланков № 0275672 от 24.08.2017 г. и задържали подсъдимия.
Изложената фактическа
обстановка настоящият състав на съда възприе въз основа на събраните в производството
и приобщения по надлежния ред доказателствени материали - гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетелите А.А.Й. (в това
число и прочетени по чл. 281, ал. 4 от НПК),М.Б.М.(в това число и прочетените
по чл. 281, ал. 5 от НПК), Й.Д.П., Н.Г.В., В.П.А., обясненията на подсъдимия Д.Н.П.,
СМЕ, основна и допълнителна СППЕ, АУАН, заповед за незабавна защита от
20.04.2017 г. ведно с разписка за връчване, справка за съдимост, медицински документи, както
другите писмени доказателства приобщени по делото.
Възприетите от първата
инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени,
като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал
съображенията си, въз основа на които им е дал вяра. Липсват основания, които
да мотивират въззивния съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка въззивният съд не е длъжен да обсъжда
отново подробно доказателствата по делото, а следва да анализира само тези,
които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата.
Във връзка с горното,
въззивният съд намира за необходимо да отчете изрично, че не споделя изложеното
от защитата становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Правилно
първоинстанципнният съд е дал вяра на показанията на свидетелката А.А.Й., които
последователно и логично пресъздават относимите към предмета на доказване
факти, а именно скарването и сбиването между нея и подсъдимия, механизма на
нанасяне на ударите, тяхната локация и интензивност, които напълно
кореспондират с отразеното в съдебномедицинското удостоверение и заключението
на СМЕ. Свидетелката
логично, еднопосочно и достоверно възпроизвежда собствените си възприятия по
случая, като по същество разказът ѝ за събитията, случили се в заведение
„Бордо“ се подкрепа от този на свидетеля М.Б.М., който пряко е възприел
скарването, обидите и разменените удари между П. иЙ.. Същевременно показанията
наЙ. не се разколебават от обясненията на подсъдимия Д.Н.П., които по
съществото си не дават никаква относима информация за осъществилите се събития.
Изхождайки от принципно
застъпеното в т. 8 на ППВС № 6 от 1978 г. разбиране, според което правото да
дава обяснения подсъдимият упражнява или като направи самопризнание или като
оборва обвинението, настоящият състав на съда не приема същите, тъй като те
представляват голословно отричане на събитията и съдържат основано анализ на
психическото състояние и мотивацията на пострадалата, без да имат каквато и да
било информационна стойност за събитията, предмет на установяване в настоящото
производство.
Разказът на пострадалата А.А.Й.
не се разколебава и от показанията на свидетелката Й.Д.П., която макар да е
била в жилището ж.к. „Дружба“ в посочената вечер, е възприела единствено
разговора между сина си и пострадалата, че излизат за цигари, което потвърждава
хронологията, описана отЙ.. Същевременно разказът на свидетелката Пекова, както
правилно е приел и първоинстанционният съд, не допринася съществено за
изясняване на събитията, а липсата на конкретика относно обстоятелствата около
скандала между двамата е възможно да се дължи както на заинтересоваността на
Пекова като майка на подсъдимия, така и на факта, че не е чула нищо.
Що се отнася до показанията на
останалите разпитани по делото свидетели, същите не допринасят за изясняване на
събитията, осъществили се в апартамента, а дават информация единствено за
усложнение емоционални отношения, които са имали подсъдимият и пострадалата
преди и по време на раздялата си, поради което съдът не следва да ги обсъжда в
детайли.
Не на последно място, показанията на свидетелкатаЙ. се
подкрепят и от писмените доказателствени средства, както и от заключението на
изготвената СМЕ, приобщена по надлежния ред, от която се установяват причинените
на пострадалата телесни увреди и тяхната медико-биологична характеристика.
Съдът
възприема като компетентно и безпристрастно изготвеното по делото от вещите
лица д-р Л.С.К.и Л.С.Б.заключение на назначената по делото СППЕ и допълнение
към него, съгласно което към момента на инкриминираното деяние свидетелкатаЙ. е
била в лека степен на алкохолно опиване, страдала е от тревожно-депресивна
реакция, но е могла да разбира свойството и значението на случващото се и да
дава достоверни показания за събитията.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени доказателства. При
служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати
съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те
съответстват изцяло на свидетелските показания и служат за тяхна
доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно
осъществилите се събития. Посочените
доказателства са последователни, еднопосочни, не съдържат вътрешни
противоречия, не са в противоречие и помежду си, поради което обсъдени
поотделно и в цялост, сочат на възприетата от първия съд фактическа обстановка,
която бе възприета и от въззивния съдебен състав.
Солидаризирайки се с правните изводи
на районния съдия и на основата на така изяснената и приета фактическа
обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
С поведението си подсъдимият Д.Н.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 296, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.
1 от НК, а именно: за времето от около 22,00 часа на 23.08.2017 г. до около
00,00 часа на 24.08.2017 г. в гр. София, на адрес в заведение „Бордо“, находящо
се в ж.к. ****“, бул. „********до блок ** и на адрес в ж.к. „********ет********,
при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, не е изпълнил заповед за зашита от домашно
насилие – Заповед за незабавна защита от 20.04.2017 г., издадена по гр. дело №
23335/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав, като извършил домашно
насилие по отношение на А.А.Й., както следва: 1/ на 23.08.2017 г. около 22,00
часа в гр. София, на адрес в заведение „Бордо“, находящо се в ж.к. „Дружба 1“,
бул. „********до блок **, не изпълнил заповедта за защита от домашно насилие и
извършил домашно насилие спрямоЙ. като ѝ нанесъл удари с юмруци и шамари
по лицето и я обиждал; и 2/ на 24.08.2017 г. около 00,00 часа на адрес в гр.
София, ж.к. „********ет******, не изпълнил заповедта за защита от домашно
насилие и извършил домашно насилие спрямоЙ., като ѝ нанесъл удари с
юмруци и шамари по лицето, ритал я по тялото и я хващал за гушата.
Съгласно чл. 296, ал. 1 от НК, който попречи или осуети по какъвто и да е
начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от
домашно насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години и или глоба до
пет хиляди лева.
С оглед изложената правна рамка, за да бъде доказана обвинителната теза,
по несъмнен начин следва да бъде установено наличието на три общи предпоставки:
първо, че е налице влязло в сила съдебно решение, което подлежи на изпълнение/
алтернативно, че е издадена заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу
подсъдимия; второ, че съществува поведение на дееца, с което той не изпълнява
конкретните предписания на съда, съдържащи се в окончателния съдебен акт или
осуетява изпълнението им, като създава обективни пречки, за да бъде упражнено
съответното право на правоимащите; и трето – че предприетото от дееца поведение
е извършено умишлено и със съзнанието, че по този начин се накърнява правилно
функциониране на правосъдния апарат.
В настоящия случай безспорно се установява, че срещу подсъдимия и в полза
на свидетелката и пострадала, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, е издадена
заповед за незабавна защита от домашно насилие, за която подсъдимият е уведомен
лично срещу подпис. Със заповедта на подсъдимия е наложена забрана да доближава
пострадалата, жилището, което тя обитава, местата за отдих, които посещава и е
задължен от съда да се въздържа от извършване на домашно насилие, поради което
първата обективна предпоставка от състава на описаното престъпление е налице.
По отношение на втората предпоставка от обективна страна, правилно СРС е
приел, че по делото са събрани безспорни доказателства, че с действията си подсъдимият
е извършил спрямо пострадалата, при условията на продължавано престъпление по
чл. 26, ал. 1 от НК, актове по домашно насилие, тъй като според чл. 2 от ЗЗДН домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. В случая се
касае до осъществено от подсъдимия спрямо пострадалата физическо и психическо
насилие – нанасяне на удари с ръце и крака в главата и тялото ѝ, на
публично място и в обитаваното от подсъдимия и пострадалата жилище, както и
поддържане на словесен конфликт и отправяне на обиди. По този начин подсъдимият
не е изпълнил издадената от СРС заповед за незабавна защита, за която е бил
надлежно уведомен, като два пъти, през непродължителен период от време и при
еднородност на вината е нарушил заповедта за незабавна защита от 20.04.2017 г.,
издадена по гр. дело № 23335/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 149-състав, като
с всяко двете деяния я осъществил поотделно състава на чл. 296, ал. 1 от НК.
Следва да бъдат споделени и изводите на районния съд относно субективната
страна на деянието. От субективна страна престъплението е извършено виновно,
при условията на пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че срещу него е
издадена заповед за незабавна защита в производство по ЗЗДН, както и че с
действията си я нарушава, съзнавал е обществената опасност на извършваното и е
целял настъпването на престъпния резултат (чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК). Той е
наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи
наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост,
въпреки липсата на съдебно-психиатрична и психологична експертиза по делото.
По изложените съображения контролираната инстанция правилно е отчела, че
поведението на подсъдимия съдържа всички обективни и субективни признаци на
престъплението по чл. 296, ал.
1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Правилно първостепенният съд е приел и че са налице предпоставките за прилагане
на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК. Санкционната част на нормата на чл.
296, ал. 1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 3 години или
глоба до 5000,00 лева. Видно от справката за съдимост подсъдимият е осъждан за
деяния, които са извършени при условията на реална съвкупност както следва: 1/
със споразумение № 40 от 16.01.2008 г. по н.о.х.д. № 892/2007 г. на РС –
Дупница за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 25.03.2007 г., на
наказание пробация за срок от 6 месеца и лишаване от право да управлява МПС; и 2/с
влязла на 26.02.2010 г. присъда по н.о.х.д. № 3437/2008 г. на СРС, за
престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 2 от НК, извършено на 19.11.2006 г., на
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години. След кумулиране
на двете осъждания и определяне на едно общо най-тежко наказание измежду двете
наложени със споразумението и присъдата, се установява, че изпитателният срок
от 3 години по осъждането от 26.02.2010 г. е изтекъл на 26.02.2013 г., поради
което, както правилно в мотивите си е приел и първостепенният съд, за
подсъдимия, на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, са настъпили последиците на
реабилитацията и съдебното му минало следва да се счита необременено. В този
смисъл подсъдимият правилно е бил освободен от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а, ал. 1 от НК и му е било наложено административно наказание „глоба“.
При определяне размера на глобата правилно първоинстанционният съд е
отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия и факта, че пострадалата в известна степен го е провокирала с
поведението си, което е улеснило формиране на решение у подсъдимия да извърши
инкриминираните деяния. Същевременно при индивидуализация на наказанието следва
да се отчете, че в рамките на продължаваното престъпление са извършени няколко
деяния, отличаващи се с дързост и цинизъм, като първото от тях е на публично
място, а второто в жилището на подсъдимия, където са се намирали не само неговата
майка, а и общото им с пострадалата малолетно дете, които също са можели да
възприемат актовете на насилие, изразяващи се както в обиди, така и в нанасяне
на удари, съпроводени със скандал в малките часове на деня, след употреба на
алкохол. Следва да се вземе предвид, че независимо, че проявите на агресия са
били двустранни и не са възприемани като нещо изключително от пострадалата, същите
не са били инцидентна проява и са ставали достояние на други лица. Освен това, като
отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита, че с поведението си подсъдимият е
осъществил две от формите на домашно насилие по чл. 2 от ЗЗДН, което обстоятелство
завишава степента на обществената опасност на конкретния деец. Отделно от това
следва да се вземе предвид, че нарушението на заповедта за незабавна защита е
станало докато подсъдимият все още е имал качеството на ответник по
образуваното гражданско дело, преди по същото да се проведе съдебно заседание и
да е налице произнасяне на съда по направеното от молителката искане за
прекратяване на производството, за което искане впрочем към датата на
инкриминираното деяние подсъдимият не е бил уведомен от съда, което в
значителна степен накърнява обществените отношения, които са обект на защита с
правната норма на чл. 296, ал. 1 от НК, а именно обществените отношения,
свързани с правилното функциониране на правосъдието.
Ето защо, въззивният съд счита, че определеното от първата инстанция административно
наказание в среден размер от 2000,00 лева, в пълен обем отчита тежестта на
извършеното деяние и личността на подсъдимия, поради което същото се явява и
най-справедливо с оглед конкретиката на случая. Определеното по този начин
наказание би изпълнило най-пълно визираните в чл. 36, ал. 1 от НК цели да
въздейства поправително върху дееца, възпитателно и предупредително, както по
отношение на него, така и по отношение на останалите членове на обществото,
като същевременно ще въздейства възпиращо на подсъдимия да върши други
престъпления.
Предвид изхода на делото, в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 3 НПК, разноските правилно са възложени в тежест на подсъдимия.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната
присъда е правилна в атакуваната част и като такава следва да се потвърди.
Изложените в жалбата и в съдебно заседание доводи в обратна насока са
неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно
съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
При извършената на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на съдебния акт в атакуваната част, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба -
да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 84942 от 04.04.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 7020/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 99-ти състав, в осъдителната част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.