РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 07.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 6602/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 65744/20.05.2019 г., уточнена с молба от 11.10.2019 г. (л. 58) и с молба от 08.02.2021 г. (л. 136),
предявена от „К.Е.Д.П.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, хотел „Бонония”,
представлявано от синдика Н.А.Г., против „П.И.”
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, партер.
Ищецът „К.Е.Д.П.” ЕООД /в н./ твърди, че
по силата на реализирано право на строеж, придобито с договор за
покупко-продажба на правото на строеж, сключен във формата на нотариален акт №
107, т. VI, peг. № 7377, дело № 1068/2008 г. на
нотариус с рег. № 362, е придобил правото на собственост върху
следните недвижими имоти, находящи се в сграда с
идентификатор 68134.1004.53.1 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-108/13.12.2016 г. на изп. директор на АГКК, с 6
надземни етажа и 1 подземен етаж, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, с адрес: гр. София, СО-район „Триадица”, ул.
Жилищна група „Южен парк”, която сграда е построена в УПИ № VІ-202, кв. 13 по
плана на гр. София, местността „Жилищна група – Южен парк”, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1004.53, с площ от 4257 кв.м., а именно:
1)
СКЛАД № В 601,
разположен на две нива, съответно на шести етаж в секция „В” и в покрива над
шести етаж в секция „В” на сградата с обща застроена площ от 495.65 кв.м., от
които 153.62 кв.м. - площ на
склада и 342.03 кв.м. - площ на принадлежащи покрив тераси, заедно с 6.55 % ид.ч. от общите части на тази част на сградата, състояща се
от секция „В” и секция „Г”, като квадратурата на склада с включени идеални
части е 535.79 кв.м., и заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху описания УПИ, в който е изградена сградата, който СКЛАД № В 601
представлява обект с идентификатор 68134.1004.53.1.64,
при съседи: на ниво първо на същия етаж: обект с ид.
68134.1004.53.1.65, под обекта: обекти с ид.
68134.1004.53.1.25, 68134.1004.53.1.21, 68134.1004.53.1.26, 68134.1004.53.1.24,
над обекта: обект с ид. 68134.1004.53.1.65, на ниво
второ на същия етаж: 68134.1004.53.1.65. Стар идентификатор:
68134.1004.53.1.28.
2)
ГАРАЖ № 5, находящ се в общия сутерен на Секция „В” и Секция „Г” от
сградата, на кота минус 2,70 метра, който обект се
състои от гаражна клетка, със застроена площ от 43.94 кв.м., заедно с
припадащите се му 6,00 % идеални части от общите части на подземните гаражи на
Секция „В” и Секция „Г", които изчислени в квадратни метри се равняват на
26.18 кв.м., както и съответните идеални части от правото на строеж върху
гореописания УПИ, в който е изградена сградата, който ГАРАЖ № 5 представлява обект с идентификатор 68134.1004.53.1.37, при съседи на същия
етаж обекти с ид. 68134.1004.53.1.63,
68134.1004.53.1.38;
3)
ГАРАЖ № 6, находящ се в общия сутерен на Секция „В” и Секция „Г” от
сградата, на кота минус 2,70, който обект се състои
от гаражна клетка, със застроена площ от 38.96 кв.м., заедно с припадащите се
му 5.32 % идеални части от общите части на подземните гаражи на Секция „В” и
Секция „Г”, които изчислени в квадратни метри се равняват на 23.21 кв.м. както
и съответните идеални части от правото на строеж гореописаният УПИ, в който е
изградена сградата, който ГАРАЖ № 6 представлява обект с идентификатор 68134.1004.53.1.38, при съседи на същия
етаж обекти с ид. 68134.1004.53.1.39,
68134.1004.53.1.44, 68134.1004.53.1.37, 68134.1004.53.1.63.
Ищецът твърди, че с обезпечителна заповед от
24.04.2013г., издадена от Окръжен съд - гр. Видин, е било допуснато налагането
на предварителни обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност,
съгласно разпоредбите на чл. 629а ТЗ, чрез налагане на възбрана върху правото
на строеж на посочените недвижими имоти, като обезпечителната заповед от
24.04.2013 г. на ОС - Видин била вписана в Служба по вписванията на 25.06.2013
г.
С Решение № 24/15.06.2015 г. по т.д. №
189/2013 г. по описа на ОС - гр. Видин, било открито производство по
несъстоятелност по отношение на „К.Е.Д.П.” ЕООД. С решението била обявена
неплатежоспособността на „К.Е.Д.П.” ЕООД, с начална дата 02.07.2010 г., било
открито производство по несъстоятелност
на „К.Е.Д.П.” ЕООД, с начална дата 02.07.2010 г., назначен бил временен съдник,
било свикано първо събрание на кредиторите, като било допуснато обезпечение
чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на дружеството.
Ищецът сочи, че въпреки откритото
производство по несъстоятелност, производствата по индивидуалните принудителни
изпълнения срещу несъстоятелния длъжнкик не били спрени.
Така на 16.07.2014 г., в Служба по вписванията, Имотен регистър – гр. София,
била вписана възбрана върху правото на строеж върху описаните имоти (склад № В 601, гараж № 5 и
гараж № 6),
учредено в полза на ищеца, която възбрана била наложена от ЧСИ с рег. № 844 от
КЧСИ по изп.д. № 20148440402280.
След извършена публична продан по изп.д. № 20148440402280, с
влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот, описаните недвижими имоти били възложени на
ответника „П.И.” ООД. Постановлението за възлагане било вписано в Служба по
вписванията - гр. София, акт № 192, том № 159, дв.вх.рег.
№ 64906 от 12.12.2014 г.
Ищецът твърди, че налагането на възбраната от
ЧСИ с рег. № 844 от КЧСИ, както и последващото
придобиване на процесните недвижими имоти чрез
публичната продан е станало след вписването на издадената от ОС-Видин
обезпечителна заповед от 24.04.2013 г., с която е била наложена възбрана върху
правото на строеж по отношение на същите. Излага съображения, че по силата на
чл. 452, ал. 2 ГПК и чл. 453, т. 1 и т. 2 ГПК, разпореждането с имотите след
вписването на възбраната било непротивопоставимо по
отношение на взискателя и присъединилите се
кредитори. Следователно, придобиването на процесните
недвижими имоти чрез Постановлението за възлагане, вписано на 12.12.2014 г. било недействително и незаконосъобразно, както и
непротивопоставимо спрямо несъстоятелния длъжник. С
установяването на правото на собственост върху процесните
имоти, те щели да бъдат включени в масата на несъстоятелността и това щяло да
доведе до по-лесното и справедливо удовлетворяване на кредиторите в хода на
производството по несъстоятелност.
Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че е собственик на описаните недвижими имоти (с оглед изменението на
предявения иск, направено в открито съдебно заседание на 08.02.2021 г., л.
136).
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „П.И.” ООД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва иска с възражението, че е недопустим, евентуално – неоснователен.
Излага съображения, че обезпечителната заповед от 24.04.2013 г., на която е
основан искът, била издадена на основание чл. 390 ГПК за обезпечаване на бъдещ
иск на „Е.Б.“ ЕООД и от нея не било видно да е по повод наложени предварителни
обезпечителни мерки в производство по несъстоятелност. Освен това,
обезпечителната заповед била издадена в полза на „Е.Б.“ ЕООД срещу евентуални
действия на ищеца, като длъжник в производството по несъстоятелност, поради
което ищецът не бил легитимиран да се позовава на нея с оглед чл. 629а, ал. 4 ТЗ. Действието на тази обезпечителна заповед било преустановено на основание
чл. 629а, ал. 9 ТЗ.
Отделно от горното, ответникът сочи, че
след проведената публична продан, ищецът не е собственик на процесните
недвижими имоти. От друга страна, ответникът не владеел и същите, доколкото
преди вписване на исковата молба по настоящото дело, продал имотите на трето лице - още на
26.03.2019 г., по силата на договор за покупко-подажба,
е прехвърлило правото на собственост върху
имотите на „Тоска“ ЕООД, на което и предал владението им.
Предвид изложеното, ответникът моли,
искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 17.10.2008 г., „К.Е.Д.П.” ЕООД е придобило правото на строеж върху
подробно описаните СКЛАД №
В 601,
ГАРАЖ № 5 и ГАРАЖ № 6 (и върху други обекти), находящи
се в жилищна сграда, която е следвало да бъде построена в УПИ № VІ-202, кв. 13
по плана на гр. София, местността „Жилищна група – Южен парк”.
Този
факт е отделен като безспорен между страните по делото (с определението от
21.09.2020 г., л. 96), а и се установява от представения по делото нотариален
акт, във формата на който е сключен договорът за покупко
– продажба на право на строеж - нотариален акт от 17.10.2008 г. - № 107, том
VI, peг. № 7377, дело № 1068/2008 г. по описа на
нотариус с рег. № 362.
Страните
не спорят също, че правото на строеж, учредено в полза на ищеца с н.а. от 17.10.2008 г. е било реализирано и се е трансформирало в
право на собственост върху имотите. Този факт също е приет за безспорен по
делото (с определението от 21.09.2020 г.).
С определение № 149/24.04.2013 г. по гр.д. №
189/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин са допуснати предварителни
обезпечителни мерки в производството, образувано по молбата на „Е.Б.“ ЕООД
против „К.Е.Д.П.”
ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ, като е
допуснато обезпечение чрез налагане на „възбрана“ върху недвижими имоти,
собственост на „К.Е.Д.П.” ЕООД сред които и процесните
СКЛАД № В 601, ГАРАЖ № 5 и
ГАРАЖ № 6, описани в нотариален акт № 107, том VI, peг. № 7377, дело № 1068/2008 г. Това се установява от
Обезпечителната заповед от 24.04.2013 г. (л. 22), издадена въз основа на
определение № 149/24.04.2013 г. по гр.д. № 189/2013 г. на Окръжен съд - гр.
Видин. Видно от извършеното отбелязване, Обезпечителната заповед от 24.04.2013
г. е била вписана в Служба по вписванията на 25.06.2013 г.
На 16.07.2014 г., въз основа на разпореждане
от 15.07.2014 г. по изп.д. № 20148440402280 на ЧСИ с
рег. № 844 от КЧСИ, в Служба по вписванията при Агенция по вписвания – гр.
София, е вписана възбрана върху правото на строеж, учредено в полза на „К.Е.Д.П.” ЕООД, върху процесните
имоти (склад №
В 601,
гараж № 5 и гараж № 6). Видно от писмото до СВп (л. 42 и сл.), вписването на възбраната е с цел
обезпечаване на парично вземане на взискателя „Блок Инвест“ ЕООД, а длъжник по изпълнителното дело е „К.Е.Д.П.”
ЕООД.
Не се спори по делото, че след извършена
публична продан по изп.д. № 20148440402280, с влязло
в сила Постановление за възлагане на недвижим имот, имотите са били възложени на „П.И.” ООД, като
Постановлението за възлагане е било вписано в Служба по вписванията - гр.
София, акт № 192, том № 159, дв.вх.рег. № 64906 от
12.12.2014 г. Тези факти също са отделени като
безспорни между
страните по делото (с определението от 21.09.2020 г., л. 96). Същите се
установяват и от представените удостоверение от 22.12.2014 г. (л. 30 и сл.) и
Постановление за възлагане на недвижим имот (л. 34), съдържащо отбелязване, че
е влязло в сила 03.12.2014 г. и че е вписано в СВп на
12.12.2014 г.
След вписване на Постановлението за
възлагане, ЧСИ е вдигнал възбраната върху процесните
имоти, наложена с разпореждането от 15.07.2014 г. и е направил искане за
заличаването, което е било отбелязано в СВп на
22.12.2014 г. – видно от Искане за заличаване на възбрана върху недвижим имот и
справка от Имотния регистър.
С Решение № 24/15.06.2015 г. по т.д. №
189/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин (образувано по молбата на „Е.Б.“
ЕООД), на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, е обявена неплатежоспособността на „К.Е.Д.П.”
ЕООД, с начална дата 02.07.2010 г., открито е производство по несъстоятелност
на „К.Е.Д.П.” ЕООД, с начална дата 02.07.2010 г., допуснато е обезпечение чрез
налагане на запор и възбрана върху имуществото на дружеството и е назначен
временен синдик.
На 26.03.2019 г., „П.И.“ ООД е прехвърлило на
„ТОСКА“ ЕООД, процесните имоти (склад № В 601, гараж № 5 и
гараж № 6) -
видно от договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 26.03.2019
г., сключен във формата на нотариален акт № 44, том І, рег. № 770, дело № 39 от
2019 г. по описа на нотариус с рег. № 031 от НКРБ (л. 84 и сл.) и на същата
дата, продавачът е предал на купувача владението върху имотите (Протокол за въвод във владение от 26.03.2019 г., л. 87).
Представени
са справки от Имотен регистър, СВп – гр- София (л. 89 и сл.), в които хронологично са отбелязани
вписванията и отбелязванията за трите имота, както и
справки от Търговския регистър – относно вписаните съдебни актове в
производството по несъстоятелност на ищеца (л. 119 и сл.).
По
делото е прието заключението по съдебно-техническата експертиза, от което се
установява, че е налице пълна идентичност между имотите, описани в
обезпечителната заповед от 24.04.2013 г. на
Окръжен
съд - гр. Видин и вписан в СВп на 25.06.2013 г. и
имотите, възложени на „П.И.” ООД чрез Постановление за възлагане на недвижим
имот по изп.д. № 20148440402280, вписано в СВп на 12.12.2014 г. (с
изключение на вписания Тип на обекта за имот с ид. 68134.1004.53.1.64,
а именно: Жилище, апартамент, а не „За склад“).
Без правно значение за спора е представеният нотариален акт за
прехвърляне на недвижими имоти от 21.12.2006 г.
Други
доказателства не са ангажирани по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни
искове по чл. 124 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на процесните недвижими имоти
– подробно описаните склад №
В 601,
гараж № 5 и гараж № 6.
Сочените от ищеца правопораждащи
правото му на собственост юридически факти са учредено, в негова полза, с
договор от 17.10.2008 г., право на строеж върху посочените обекти, което правото на
строеж е било реализирано и се е трансформирало в право на собственост върху
имотите.
Освен това твърденията на ищеца са, че не е изгубил
правото си на собственост върху имотите, тъй като Постановлението за
възлагане, вписано на 12.12.2014 г. е недействително
и незаконосъобразно, както и непротивопоставимо на
ищеца, поради това, че е било издадено след вписване на възбраната по делото на
Окръжен съд – гр. Враца.
Станите не спорят и се
установи по делото, че на 17.10.2008 г., „К.Е.Д.П.” ЕООД е придобило
правото на строеж върху процесните имоти - склад № в 601, гараж № 5 и
гараж № 6, находящи се в жилищна сграда, която е
следвало да бъде построена в УПИ № VІ-202, кв. 13 по плана на гр. София,
местността „Жилищна група – Южен парк”.
Не се спори, че правото на строеж, учредено в полза
на ищеца с н.а. от 17.10.2008 г. е било реализирано и се е трансформирало в
право на собственост върху имотите.
Страните не спорят също, че с определение №
149/24.04.2013 г. по гр.д. № 189/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин, е
допуснато обезпечение чрез налагане на „възбрана“ върху процесните
недвижими имоти, че на 16.07.2014 г., по изп.д. № 20148440402280, е вписана възбрана по отношение на
тях, както и че след извършена публична продан по изп.д.
№ 20148440402280, с влязло в сила и вписано в СВп на
12.12.2014 г. Постановление за възлагане на недвижим
имот, имотите са били възложени на „П.И.”
ООД.
Не се спори и че с Решение №
24/15.06.2015 г. по т.д. № 189/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин
(образувано по молбата на „Е.Б.“ ЕООД), на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, е
обявена неплатежоспособността на „К.Е.Д.П.” ЕООД, с начална дата 02.07.2010 г.,
открито е производство по несъстоятелност на „К.Е.Д.П.” ЕООД, с начална дата
02.07.2010 г., допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху
имуществото на дружеството и е назначен временен синдик.
Следователно, по делото е установено, че в полза на
ищеца, с договора от 17.10.2008 г., е било учредено право на строеж върху посочените обекти,
което правото
на строеж е било реализирано и се е трансформирало в право на собственост върху
имотите.
Спорно е дали ищецът продължава да е носител на
правото на собственост, положителният отговор на който въпрос предполага да не
го е изгубил по силата на постановлението за възлагане по изпълнителното дело,
респ. това постановление да е „недействително и
незаконосъобразно, както и непротивопоставимо на
ищеца“, поради това, че е било издадено след вписване на възбраната по делото
на Окръжен съд – гр. Враца.
Възбраната
на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК, или по чл. 629а, ал. 1, т. 2, вр. чл. 630, ал.
1, т. 4 ТЗ, или наложена в хода на образувано производство по индивидуално
принудително изпълнение по чл. 451 - чл. 452, ал. 2 ГПК се вписва въз основа на
властнически акт на компетентно длъжностно лице и се подчинява на правилата,
предвидени в ГПК.
Съгласно чл. 401 ГПК, запорът и възбраната, наложени за обезпечение на
иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 451 - 453 , чл. 456, ал.
1 , чл. 508 , 509 и чл. 512 - 514.
Разпоредбите на чл. 451, ал. 1 и ал. 2 ГПК предвиждат, че от момента на
налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането
или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда
или унищожава вещта (ал. 1). Последиците по ал. 1 настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за
доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху движима или недвижима
вещ и тази вещ е посочена в поканата (ал. 2).
Съгласно чл. 452, ал. 1 ГПК, извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако
третото лице - приобретател, може да се позове
на чл. 78 ЗС. Ефектът на тази недействителност се
изразява в предназначението на възбраната като обезпечителна мярка да „пази
имота“ в патримониума на длъжника, за да може по
отношение на този имот да се проведе принудително изпълнение въпреки
извършеното разпореждане в полза на трето лице. Според ал. 2 на чл. 452 ГПК, когато
изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за
извършените след вписването на възбраната разпореждания.
Изрично
чл. 453, т. 1 ГПК предвижда, че на взискателя
и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права,
които не са били вписани преди възбраната;
Възбраната
върху недвижим имот като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК е
насочена към осигуряване на възможността за последващо
провеждане на принудително изпълнение върху конкретен недвижим имот при успешна
искова защита. Възбраната, наложена в изпълнителното производство по чл. 449,
ал. 2 ГПК, има за цел да препятства длъжника при насочено принудително
изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши действия, с които да
осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя
кредитор. И в двете хипотези наложената възбраната има един и същ ефект. Тя
цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум
и осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно
действие имуществено право на кредитора (взискател),
чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана
разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на
имота. Както е прието и в Тълкувателно решение № 1/10.07.2018 г. по т.д. № 1/2015 г. на ОСГТК
на ВКС, с вписване на възбраната последващите
разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими
на взискателя и присъединените кредитори. На тях
са непротивопоставими и претенциите на трети лица към
възбранения имот, ако исковите молби, с които тези
претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди
вписване на възбраната.
От така цитираните разпоредби става ясно, че кръгът на лицата, на които
са непротивопоставими прехвърлянията след вписаната
възбрана е изрично и изчерпателно очертан, а именно - взискателя
и присъединилите се кредитори. Длъжникът не е сред предвидените лица, поради
което и на него извършените прехвърляния след вписаната възбрана са противопоставими.
Поради това и на ищеца в настоящото производство – длъжник по изп.дело, последващото
прехвърляне е противопоставимо – след извършената
публична продан и с влизане в сила на постановлението за възлагане, процесните имоти са напуснали правната му сфера и ищецът не
се легитимира като техен собственик. Следователно, исковете по чл. 124 ГПК са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Доводите и възраженията на ищеца не намират опорат
в закона и са неоснователни.
Съдът приема, че обезпечението чрез налагане на „възбрана“ върху процесните недвижими имоти (с обезпечителната заповед от
24.04.2013 г. на ОС-гр. Видин) е било
допуснато именно по реда на чл. 629а, ал. 1, т. 2, вр. чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ - като предварителна обезпечителна в производтството по несъстоятелност, образувано по молба на „Е.Б.“ ЕООД
против „К.Е.Д.П.” ЕООД, тъй като номерът на делото, по което е
издадена обезпечителната заповед е идентичен с номер на делото, по което е
постановено решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което е открито производство по несъстоятелност на „К.Е.Д.П.”
ЕООД (№ 189/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин).
Съгласно чл. 637, ал. 1, изр. І ТЗ, с откриване на производството по
несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени
граждански и търговски дела срещу длъжника (с изключение на трудови спорове по
парични вземания), а според чл. 637, ал. 6
ТЗ, след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо
образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени
граждански или търговски дела срещу длъжника (освен предвидените изключения,
които не касаят спора по делото).
В настоящия случай, изп.д. № 20148440402280 е
било образувано през 2014 г., публичната продан е извършена през 2014 г. и
постановлението за възлагане е било вписано в Служба по вписванията - на 12.12.2014 г., а към този момент, производство по
несъстоятелност все още не е било открито. Решението, с което е открито е
производство по несъстоятелност на „К.Е.Д.П.” ЕООД е било постановено на
15.06.2015 г., т.е. след влизане в сила и вписване на постановлението за
възлагане, поради което и цитираните разпоредби са били неприложими - нито е
имало пречка за образуването на изп.д. №
20148440402280, нито същото е следвало
да бъде спирано.
С решение № 55/20.05.2021 г. по гр.д. № 3415/2020 г. по описа на ВКС,
ІІ ГО е даден отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а именно: постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително
производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника, но
влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана
върху имуществото му, противопоставимо ли е на
длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на
банката, ипотекарен кредитор и взискател
в индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в
сметка за разпределение по чл. 717н ТЗ. В решението е прието, че нормата на чл.
638 ТЗ урежда развитието на индивидуално принудително изпълнение, в хода на
което по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност –
индивидуалното принудително изпълнение по отношение на имущество включено в
масата на несъстоятелността се спира, а ако вземането на взискателя
бъде прието (включено в одобрения от съда списък по чл.692 ТЗ) - индивидуалното
принудително изпълнение се прекратява. Нормата на чл.646, ал. 1, т. 3 ТЗ
обявява за нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелността на разпореждане с
право или вещ от масата на несъстоятелността, направени след датата на
решението за отриване на производство по несъстоятелност не по установения в
производството ред, като нищожността се установява по исков ред. Посочено е, че
публичната продан на недвижим имот е уредено в процесуалния закон /ГПК/
производство за принудително прехвърляне на собственост с цел удовлетворяване
парично вземане на взискателя, респ. и на
присъединените кредитори. Вещно-прехвърлителният
ефект съгласно чл.496, ал.2 ГПК настъпва с влизане в сила на постановлението за
възлагане. Фактическият състав на публичната продан, като самостоятелен
изпълнителен способ, обаче приключва с изготвяне на постановлението за
възлагане, след като лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума –
чл.496, ал.1 ГПК. Това е релевантният
момент, спрямо който следва да се прецени приложението на нормите на чл. 638 ТЗ.
Ако към този момент спрямо длъжникът не е обявена несъстоятелност, то с влизане
в сила на постановлението за възлагане ще настъпи вещно-прехвърлителният
ефект на реализираното в индивидуалното принудително изпълнение принудително
прехвърляне на собствеността. Индивидуалното принудително изпълнение ще подлежи
на спиране, респ. прекратяване съгласно чл.638 ТЗ само ако към момента на
обявяване несъстоятелността на длъжника не е приключил фактическия състав на
публичната продан, т.е. не е издадено постановлението за възлагане. Публичната
продан ще се счита неприключила и ако при обжалване на издаденото постановление
за възлагане, действията на съдебния изпълнител бъдат отменени. При обявяване
на длъжника в несъстоятелност след издаване на постановлението за възлагане, но
преди влизането му в сила, в масата по несъстоятелността се включва внесената
от купувача по публичната продан цена. В тази хипотеза не може да намери
приложение нормата на чл.638 ТЗ, тъй като индивидуалното принудително
изпълнение по отношение на този изпълнителен способ вече е приключило.
Изложеното следва от особеностите на индивидуалното принудително изпълнение.
Както е разяснено в мотивите, от които е изходено при постановяване на
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС,
т.2, изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни
способа и по същество всеки такъв способ съставлява самостоятелен изпълнителен
процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези,
които са общи за всички изпълнителни способи. Приложението на нормите на чл.
638 и чл. 646, ал.1, т.3 ТЗ се преценява спрямо това дали са приключили
изпълнителните действия по конкретния изпълнителен способ.
Спрямо длъжника-в несъстоятелност и кредиторите на несъстоятелността е противопоставим настъпилия вещно-прехвърлителният ефект с влизане в сила на
постановлението за възлагане, издадено преди
откриване на производството по несъстоятелност, тъй като изпълнителния способ в
индивидуалното принудително изпълнение, е приключил преди обявяване на длъжника
в несъстоятелност. Вписването на обща
възбрана върху имота, наложена в производството по несъстоятелност, не може да засегне правата, произтичащи
от публична продан, приключила като изпълнителен способ в индивидуалното
принудително изпълнение, към момента на обявяване на несъстоятелността.
По тези съображение, на
поставения въпрос ВКС е отговорил, че
постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство,
издадено от ЧСИ преди откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на
обща възбрана върху имуществото му, е противопоставимо на длъжника-в несъстоятелност и на
кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен
кредитор и взискател в индивидуалното принудително
изпълнение и чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по
чл.717н ТЗ, като в масата на несъстоятелността се включва внесената от купувача
по публичната продан цена.
На следващо място: от изричните разпоредби на чл. 646, ал. 2 и чл. 647 ТЗ следва, че общата предпоставка за очертания от
законодателя кръг на атакуеми действия и сделки е те да са извършени доброволно от
длъжника. Посочените законови разпоредби са напълно ясни, а по
прилагането им е създадена практика на ВКС – така например решение по т.д. №
135/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение по т.д. № 1388/2014 г. на ВКС, І ТО, и др.,
в които е прието, че за да бъдат относително недействителни
действията и сделките трябва да изхождат от длъжника, т.е. да се касае за
доброволно предприети от длъжника действия по погасяване на задължения и
сключване на сделки с тази цел. Във второто посочено решение е застъпено и
категоричното становище, че погасяването на задължения (макар по това дело да
се касае за публични вземания) чрез принудително
изпълнение, осъществено в рамките на съответните подозрителни периоди
по чл.646, ал.2 ТЗ, не е атакуемо.
Така и в решение
№ 105/25.01.2018 г. по гр.д. № 4833/2016 г. на ВКС, ІІ ГО е прието, че
обезпечителната и изпълнителна възбрана са пречка за разпоредителни действия с
вещта, но само в случаите, когато
разпореждането изхожда от самия длъжник. Обезпечителната възбрана не е пречка за провеждането на
индивидуално принудително изпълнение върху имота, а правата на обезпечения
кредитор се трансформират в право на присъединяване по право и право на участие
в разпределението - чл.459 ГПК.
По
изложените съображения, исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Относно разноските: При този изход на
спора, право на разноски има ответникът, който е направил своевременно искане
за присъждане на разноски, но не е представил доказателства нито за уговорено,
нито за заплатено адвокатско възнаграждение (вкл. и в пълномощното, приложено
на л. 101 от делото), поради което и съдът не се произнася в частта за
разноските.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „К.Е.Д.П.” ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, хотел
„Бонония”, представлявано от синдика Н.А.Г., против „П.И.” ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, партер, исковете по чл. 124 ГПК, за признаване за
установено, че ищецът е собственик на:
1.
СКЛАД № В 601,
разположен на две нива, съответно на шести етаж в секция „В” и в покрива над
шести етаж в секция „В” на сградата с обща застроена площ от 495.65 кв.м., от
които 153.62 кв.м. - площ на
склада и 342.03 кв.м. - площ на принадлежащи покрив тераси, заедно с 6.55 % ид.ч. от общите части на тази част на сградата, състояща се
от секция „В” и секция „Г”, като квадратурата на склада с включени идеални
части е 535.79 кв.м., и заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху описания УПИ, в който е изградена сградата, който СКЛАД № В 601
представлява обект с идентификатор 68134.1004.53.1.64,
при съседи: на ниво първо на същия етаж: обект с ид.
68134.1004.53.1.65, под обекта: обекти с ид.
68134.1004.53.1.25, 68134.1004.53.1.21, 68134.1004.53.1.26, 68134.1004.53.1.24,
над обекта: обект с ид. 68134.1004.53.1.65, на ниво
второ на същия етаж: 68134.1004.53.1.65. Стар идентификатор:
68134.1004.53.1.28;
2.
ГАРАЖ № 5, находящ се в общия сутерен на Секция „В” и Секция „Г” от
сградата, на кота минус 2,70 метра, който обект се
състои от гаражна клетка, със застроена площ от 43.94 кв.м., заедно с
припадащите се му 6,00 % идеални части от общите части на подземните гаражи на
Секция „В” и Секция „Г", които изчислени в квадратни метри се равняват на
26.18 кв.м., както и съответните идеални части от правото на строеж върху
гореописания УПИ, в който е изградена сградата, който ГАРАЖ № 5 представлява обект с идентификатор 68134.1004.53.1.37, при съседи на същия
етаж обекти с ид. 68134.1004.53.1.63, 68134.1004.53.1.38;
3.
ГАРАЖ № 6, находящ се в общия сутерен на Секция „В” и Секция „Г” от
сградата, на кота минус 2,70, който обект се състои
от гаражна клетка, със застроена площ от 38.96 кв.м., заедно с припадащите се
му 5.32 % идеални части от общите части на подземните гаражи на Секция „В” и
Секция „Г”, които изчислени в квадратни метри се равняват на 23.21 кв.м. както
и съответните идеални части от правото на строеж гореописаният УПИ, в който е
изградена сградата, който ГАРАЖ № 6 представлява обект с идентификатор 68134.1004.53.1.38, при съседи на същия
етаж обекти с ид. 68134.1004.53.1.39,
68134.1004.53.1.44, 68134.1004.53.1.37, 68134.1004.53.1.63.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: