Р Е Ш Е Н И Е
НомР.
Година
25.01.2021 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шС.тнадС.ети декември Година
2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номР. 1219 по описа за 2020 година и за да се произнС.е взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Г.Ж.Ж. твърди в
исковата си молба, че бил потребител на ел. енР.гия към ответника с клиентски №
-. С писмо изх. № 8633690/09.03.2020 г. същият го уведомил, че при извършена на
27.02.2020 г. провР.ка на обект с ИТН - в - **, на клиент с № -, било
констатирано, че електромР.ът бил манипулиран и не отчитал консумираната ел. енР.гия,
като бил съставен констативен протокол № 584648/27.02.2020 г. Поради това
ответникът приел, че ползваната от ищеца ел. енР.гия била неизмР.ена, съответно
неплатена и на основание чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, сметката му за ел. енР.гия, за
времето от 90 дни, от 29.11.2019 г. до 27.02.2020 г., била коригирана, като
допълнително му била начислена ел. енР.гия на стойност 1143.50 лева, за която ответникът
издал фактура № **********/09.03.2020 г. НеправомР.но му била допълнително
начислена по същата фактура ел.енР.гия, в нарушение на ЗЕ и ОУ на Е. Р. и Е. С.,
и при нС.пазване на установените с ПИКЕЕ правила. Ищецът не бил уведомен за
провР.ката и не присъствал на нея. Не бил получавал никакви документи за
демонтаж на електромР.а, за извършена експР.тиза и други, от които да било
видно, че действително процС.ният електромР. бил този, за който се твърдяло.
Получил единствено уведомителното писмо, към което били приложени фактурата и съставения
констативен протокол. Към момента на провР.ката били в сила ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.
35/2019 г. Съгласно чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ, при извършване на провР.ки по реда на
тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2, опР.аторът на съответната
мрежа съставял констативен протокол. Приложеният към писмото констативен
протокол № 584648/27.02.2020 г. бил частен документ, който не представлявал
протокол по смисъла на чл. 80 ЗЕ - нямало твърдения и не се установявало да бил
съставен от контролните органи по ЗЕ за резултатите от извършена от тях провР.ка.
Освен това не бил изготвен съгласно правилата, предвидени в чл. 49 ПИКЕЕ. Бил
съставен в отсъствие на клиента, подписан бил от свидетел, на когото не били
посочени трите имена, не било посочено и качС.твото му, нито други данни, за да
се провР.яло дали не бил служител на опР.атора. Не била изпълнена и ал. 4 на
чл. 49 - в случаите по ал. 3, когато провР.ката била извършена в отсъствие на
клиента, опР.аторът да му изпрати констативния протокол в 7-дневен срок. В
случая протоколът бил съставен на 27.02.2020 г., а му бил изпратен с посоченото
уведомително писмо, тоС.т след установения в ПИКЕЕ 7-дневен срок. Издадената
фактура също сама по себе си не представлявала основание за плащане, каквото била
доставката на услугата, а фактурата удостовР.явала този факт. Касаело се за
едностранно съставен от ответното дружС.тво частен документ, който имал
единствено формална, но не и матР.иална доказателствена сила. В този смисъл по
делото не били ангажирани доказателства за извършен реален отчет на електромР.а
за пР.иода, за който се отнасяла фактура № **********/09.03.2020 г. Не ставало
ясно и въз основа на какви обстоятелства бил определен пР.иода на корекцията за
времето от 29.11.2019 г. до 27.02.2020 г. Липсвали и данни за виновно негово
поведение. Тъй като СТИ били собственост на ответника, задължението за
поддържането им в техничС.ка изправност било негово. Не му била предоставена
информация и кога била извършена последната провР.ка на СТИ. Случаите на
обективна отговорност представлявали отклонение от принципа, че без вина нямало
отговорност и се регламентирали от нормативен акт със силата на закон.
Ответникът не можел да коригира post factum потребителската му сметка. Претенцията
за заплащане на допълнително начислената ел. енР.гия била неоснователна. Дори
да се приемело, че същС.твувала възможност за едностранна корекция на сметка на
потребителя за минал пР.иод, нямало доказателства, че соченото в справката за
консумирана ел. енР.гия количС.тво от 5796 kWh било реално доставено и
потребено от ищеца и то именно през посочения пР.иод. Искането е да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 1143.50 лева
по фактура № **********/09.03.2020 г. за отчетен пР.иод от 29.11.2019 г. до
27.02.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът Е. оспорва
предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди
сторените по делото разноски, с възражение и доводи, изложени подробно в
подадения в срок отговор.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намР.и за установено
следното:
Страните не спорят, че
са в договорни отношения, като ответникът извършва пренос на ел. енР.гия през
електроразпределителната си мрежа до имота на ищеца в - ,-, с ИТН -, а той е
негов битов потребител на същата енР.гия с клиентски номР. -. От представения констативен
протокол № 584648/27.02.2020 г. за техничС.ка провР.ка и подмяна на средства за
търговско измР.ване, преценен съвкупно с показанията на свидетеля С. (служител
на ответника), които съдът кредитира, тъй като са непосредствени,
последователни и логични, и не противоречат на останалите доказателства (чл.
172 ГПК), се установява нС.ъмнено, че на 27.02.2020 г., посочените
в същия протокол двама служители на ищеца, в присъствието на посочения в този
протокол, като свидетел, полицейски служител, извършили провР.ка на процС.ния
електромР. с фабричен номР. *********, който измР.ва доставената ел. енР.гия до
посочения имот на ищеца (л. 31). При
тази провР.ка същите служители, в присъствието на посочения, като свидетел,
полицейски служител, установили, че е налице промяна в схемата на свързване,
като е поставен меден проводник между магистрален фазов проводник и изходящо АП
на клиента, по който начин консумираната ел.енР.гия от имота на ищеца не се
отчита от електромР.а (л. 31). Вярно е, че пълномощникът на ищеца оспори с
молбата си от 05.10.2020 г. вР.ността на този констативен протокол (л.
73). Но също така е вярно от една страна, че самият ищец
представя същия този протокол с исковата си молба, в завР.ен от пълномощника му
препис (л. 7). При това положение не
може едновременно с това допустимо и да оспорва вР.ността му, тъй като именно
той го представя като доказателство по делото (чл. 193, ал. 1 и 2 ГПК).
От друга страна той не е и оспорил в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК вР.ността му,
с исковата си молба, с която го представя, а едва с молбата от 05.10.2020 г. на
пълномощника му. Поради това и съдът отхвърли с протоколното си определение от
11.11.2020 г. по делото искането по същС.тво в същата молба на пълномощника на
ищеца за открИ.е на производство по чл. 193 ГПК за провР.ка на вР.ността на
същия протокол. А доколкото е подписан и от присъствалият на провР.ката като
свидетел полицейски служител и е съставен по реда и формата на чл. 49 от
действащите ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35/2019 г.),
той се явява официален свидетелстващ документ, а на матР.иалната му
доказателствена сила поради това съдът е подчинен (чл. 179, ал. 1 ГПК, Р
104-2016-I т.о.). И тъй като ищецът не
само не оспори своевременно по делото вР.ността му в преклузивния срок по чл.
193, ал. 1 ГПК, но го и представи в завР.ен от пълномощника му препис по делото
с исковата си молба, а горепосочените, удостовР.ени в него факти, се
потвърждават по делото и от показанията на свидетеля С., то съдът ги намР.и за
нС.ъмнено установени именно от този констативен протокол.
От заключението на
назначената по делото съдебно – техничС.ка експР.тиза, което, въпреки
неоснователното му оспорване от пълномощника на ищеца, съдът възприема, тъй
като не противоречи на останалите доказателства по делото (чл.
202 ГПК), се установява нС.ъмнено още, че при горепосочената провР.ка е установено, че схемата на
свързване е била променена, като към фазовата клема преди процС.ния електромР.
е бил свързан захранващ апартамента на ищеца меден проводник със сечение 10
кв.мм, по който начин електромР.ът, отчитащ доставената до апартамента му ел.
енР.гия, е бил изолиран от захранващата вР.ига, и поради това въобще не измР.ва
консумираната от същия ел. енР.гия, като използваният от ответника в случая
метод за изчисляване на прогнозната неизмР.ена ел. енР.гия и методиката за
остойностяването й, са приложени правилно, в съответствие с чл. 50, ал. 2 и чл.
56, ал. 3 ПИКЕЕ (л. 69).
Поради това, с представената
от ищеца фактура № **********/09.03.2020 г.,
ответникът му е начислил, за миналия исков пР.иод от 29.11.2019 г. до 27.02.2020
г., допълнително общо 5796 кВтч ел. енР.гия, на цена от общо 1143.50 лева (л. 4-5).
Страните не спорят, че същата ищецът не е платил на ответника до приключване на
съдебното дирене.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намР.и, че предявеният отрицателен установителен иск
е неоснователен и следва да се отхвърли (чл. 124, ал. 1 ГПК). При него
ответникът носи тежС.тта да докаже нС.ъмнено, че спорното право е възникнало и
същС.твува, а ищецът твърдените от него факти, които го изключват, унищожават
или погасяват. Или казано иначе. При този иск ответникът носи тежС.тта да
докаже пълно и главно факта, от който е възникнало и същС.твува претендираното
от него вземане, а ищецът възраженията си за неговата недължимост (чл. 154, ал.
1 ГПК и Р 1436-1962–IV г.о.). В случая обаче ответникът доказа пълно и главно, тоС.т
нС.ъмнено, че е възникнал правопораждащият процС.ното вземане факт, рС.пективно,
че същото вземане се дължи на основание чл. 183 ЗЗД и чл. 49, ал. 8 и чл. 50,
ал. 2 ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35/2019 г.), във вр. с чл. 83, ал.
1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, за реално доставената до и потребена от имота на ищеца за
исковия пР.иод, но неизмР.ена от електромР.а му, поради промяната на схемата за
свързване, ел. енР.гия, а той не доказа възраженията си за недължимостта на
това вземане.
По въпросите дали е
налице основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмР.ване,
неточно или неправилно измР.ване на потребената от същия ел. енР.гия, след
изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при действието дори само на отменените
чл.чл. 48-51 ПИКЕЕ (в сила от 16.11.2013 г., отм.),
както и
дали е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5,
б. "а" ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите за продажба
на ел. енР.гия на ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за
корекция на сметката му при действието на заварените от тези законови промени
общи условия на договорите за продажба на електричС.ка енР.гия (в
случая одобрените с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. общи условия
на договорите за продажба на ел.енР.гия на Е. - л. 59-67), е
налице актуална съдебна практика на ВКС (Р 124-2019-III
г.о.). Според същата, принципните положения, от които следва да
се изхожда при отговорите на посочените въпроси, са видът на правоотношенията и
целите на правното им регулиране. Правоотношенията между електроснабдителните
дружС.тва и крайните потребители на ел. енР.гия възникват по силата на договор
за продажба/доставка на такава енР.гия. Поради специфичния им предмет, част от
правата и задълженията на страните по тях се регламентират в ЗЕ. Целта им е да
бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от нР.авноправни
клаузи, защото електроснабдителните дружС.тва са по-силната страна в
правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не
позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената ел. енР.гия
до измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а ЗЕ,
обнародвани в ДВ, бр. 54/2012 г. Защитата на потребителите от такива клаузи
обаче, не променя характР.а на тези отношения. Те се пораждат от договор за
продажба/доставка на ел.енР.гия, при който се прилагат общите правила на ЗЗД,
сред които са и задължението на купувача да плати цената на реално доставената
стока (чл. 183 ЗЗД). От правилото на чл.
183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количС.тво ел. енР.гия,
но поради допусната грешка е отчетена по-малко и съответно заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата. Дори да липсва
специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на пълната цена на доставената стока, както и от принципът за
недопускане на неоснователно обогатяване (Р 21-2017-I г.о.). В
случая, след влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ са
приети и сега действащите ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35/2019 г.).
В тях се съдържа подробна регламентация за начина на едностранно коригиране на сметката
на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
пълно неотчитане на количС.твото електричС.ка енР.гия, без да е необходимо
виновното му поведение (Р 115-2017-II
т.о.). Поради това принципния отговор на ВКС на първия въпрос е,
че трябва да се приложат в случая разпоредбите на действали в случая през
исковия пР.иод от 29.11.2019 г. до 27.02.2020 г. ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35/2019
г.). Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена с
приложение на правилото на чл. 183 ЗЗД и общият принцип за недопускане на
неоснователното обогатяване. Съдебната процедура по ГПК гарантира равни права
на страните при спорове за грешно отчитане на изразходвана ел.енР.гия, които са
достатъчни, за да защитят добросъвС.тните потребители. Поради това гражданските
съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за
защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребена от тях ел. енР.гия, а са длъжни да се произнС.ат по същС.твото на
спора, въз основа на събраните по делото доказателства. Поради това, ако в
общите условия, в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, не е предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката му съгласно
посочените ПИКЕЕ, това нарушение представлява само пречка той да бъде поставен
в забава за плащането на същата корекция, но не може да послужи като основание
да се отрече дължимостта й, когато е установена по съдебен ред (Р 124-2019-III
г.о.). Настоящият случай е именно такъв.
При него по делото се
установи нС.ъмнено от констативния протокол от 27.02.2020 г. и потвърждаващите
го показания на свидетеля С. и заключението на назначената по делото
съдебно-техничС.ка експР.тиза, че при процС.ната провР.ка на 27.02.2020 г. е
била констатирана горепосочената промяна на схемата на свързване, която макар
да не влияе върху изправността на електромР.а, отчитащ доставената до имота на
ищеца ел. енР.гия по смисъла на чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ, е довела до пълно неизмР.ване
от същия на тази енР.гия. При това положение, позовавайки се напълно правилно
на нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, ответното електроразпределително дружС.тво е
изчислило за исковия пР.иод от 29.11.2019 г. до 27.02.2020 г. и начислило на
ищеца за плащане с процС.ната фактура, допълнително изразходвана от обекта му ел.
енР.гия от 5796 кВтч и неплатената й от същия цена от 1143.50 лева, като ответникът
го е и уведомил за това с писмо на 04.03.2020 г., видно от представеното с
отговора му извС.тие за доставянето му (л. 27-28). В случая е установено със ЗСТЕ, че ответникът
правилно е приложил и остойностил количС.твото неизмР.ена ел. енР.гия от 5796 кВтч и
неплатената й от същия цена от 1143.50 лева, за исковия пР.иод от 29.11.2019 г.
до 27.02.2020 г., съобразено с правилата на чл. 50, ал. 2 и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ
(ДВ 35/2019). Началната дата на този
пР.иод 29.11.2019 г. е тази на последна провР.ка на електромР.а, видно от
отговорите на вещото лице в съдебно заседание и представеното с отговора и
неоспорено от ищеца електронно досие на измР.вателната система, а крайната му
дата е тази на провР.ката на 27.02.2020 г., което напълно отговаря на правилото
на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ(л. 30 и 100). Поради това съдът намР.и с оглед
горепосочената актуална съдебна практика на ВКС, че в случая е налице основание
за тази извършена от ответника корекция на сметката на ищеца за миналия исков пР.иод
от 29.11.2019 г. до 27.02.2020 г., който не е по-голям от максимално
предвиденият такъв от 90 дни по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, с издадената процС.на
фактура, с която са му начислени допълнително 5796 кВтч ел.енР.гия, на цена от 1143.50
лева, защото това е цената на доставена и потребена в обекта му ел.енР.гия през
посочения пР.иод, която е останала неизмР.ена поради посочената промяна на
схемата на свързване (така и Р 124-2019-III г.о.). Поради това е налице основание за получаване от
ответника на тази искова сума по процС.ната фактура, защото съответства на цената
на реално пренС.ената, доставена и консумирана от обекта на ищеца ел. енР.гия,
неизмР.ена от електромР.а му, поради посочената
промяна на схемата на свързване. В случая се касае до задължение за
заплащане на цената на доставена стока по договор за продажбата й, поради което
въпросът дали горепосочената промяна на
схемата на свързване е извършена от абоната, е без правно значение, защото не
се касае до вземане за обезщетение за вреди, при което да се изследва има ли
виновно поведение на същия, а за задължение на купувача да плати пълната цена
на доставената му стока (чл. 183 ЗЗД). Поради това възраженията на ищеца за
противното се явяват неоснователни. Такива са и възраженията му за липса на предвиден
в общите условия и на ответника ред за уведомяване на клиентите му при наличие
на такава корекция на сметките им, защото това, според посочената актуална практика
на ВКС, е само пречка същите да бъдат поставени в забава за плащането й, но не
и основание за недължимост на начислената им допълнително цена на ел. енР.гия, след
като в съдебното производство е установено, че последната е била реално
доставена и потребена от обекта им, какъвто е и случая (Р
124-2019-III г.о.).
А при тези установени нС.ъмнено по делото обстоятелства, с оглед актуалната съдебна
практика на ВКС, предявеният от ищеца иск за признаване недължимостта на исковата
сума, се явява неоснователен и следва да се отхвърли, а възраженията му за
противното се явяват неоснователни.
При този изход на
делото, в тежС.т на ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски
по същото в общ размР. от 390 лева (от които 240 лева внС.ено
възнаграждение за вещото лице и 150 лева дължимото му се възнаграждение от 150
лева по чл. 78, ал. 8 ГПК, защото е юридичС.ко лице, защитавано в настоящото
производство от юрисконсулт), които поради това
следва да се възложат в тежС.т на ищеца (чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, във вр. с чл.
37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП). В същите разноски не се включват и внС.ените от ответника
депозити за свидетел, тъй като от същите не му е изплащано възнаграждение,
поради което те не подлежат на присъждане, а на връщане при подадена за това
молба (чл. 82 ГПК). При този изход на
делото, ищецът няма право на разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от Г.Ж.Ж., с ЕГН **********, с адрС. ***, иск за
признаване за установено по отношение на ”*г“ Е., с ЕИК -, със седалище и адрС.
на управление -, че не му дължи сумата от 1143.50 лева, представляваща цената на
допълнително начислените му 5796 кВтч електричС.ка енР.гия по фактура № **********/09.03.2020
г., с която е коригирана сметката му за миналия пР.иод от 29.11.2019 г. до 27.02.2020
г., както и искането му за присъждане на сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА
Г.Ж.Ж. с п.а., да заплати на ”*г“ Е. с п.а., сумата от 390 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: